Право на задържане в търговското право

Търговско право на задържане - идеята на правото на задържане е, че когато две лица си дължат взаимно неща, единият може да откаже да изпълнение, ако другият не изпълни задължението си. В областта на ГП двете насрещни задължения трябва да са елемент от едно и също правоотношение (чл.80 ЗЗД). В областта на ТП основната особеност е в неговата по-голяма допустимост - при положение, че и двете страни са търговци, които могат да упражняват права и задължения върху движимите вещи и ценните книжа на другата страна, независимо дали двете задължения са по едно и също правоотношение или не, ТП позволява правото на задържане да се използва като средство за заставяне на другата страна да изпълни задълженията си. То дава право на този, който го притежава да се удовлетвори от стойността на вещта или ценните книжа, които притежава, привилегировано.

Следователно правото на задържане е правната възможност на кредитора по изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, да я задържи, докато не бъде удовлетворен. Ако предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване на неговото вземане. Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ /чл. 91 ЗЗД/. Особености в ТП – всеки търговец има право на задържане за изискуемо си вземане срещу друг търговец. Достатъчно е вземането му да произтича от сделка, сключена между тях. Предмет на задържането са движими вещи и ценните книжа на длъжника, получени от кредитора правомерно. Правото на задържане съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценни книги в свое държание /чл. 315, ал. 1/. Правото на задържане съществува и когато: а/ собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно; б/ собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника. ТП на задържане има действие преди всичко спрямо длъжника. То се изразява в правната възможност на кредитора да задържи движимата вещ или ценната книга, докато вземането му срещу длъжника не бъде удовлетворено. Но ТП на задържане има действие и за третите лица. Достатъчно е на тях да могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта /чл. 315, ал. 3/. Спрямо другите кредитори на длъжника действието на ТП на задържане се състои в предпочтително удовлетворяване на кредитора, който го е упражнил. Това удовлетворяване се извършва от стойността на задържаната вещ. Правото на задържане отпада, ако длъжника е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин /чл. 315, ал. 4/.

2. Възражение за неизпълнен договор

Възражението за неизпълнен д-р е по своята същност подвид на правото на задържане, приложимо към двустранните обл. о-я. То преследва и същата цел , както правото на задържане, има и същите му обезпечителни функции. Допустимо е при същите условия, при които и правото на задържане: вземане, насрещно вземане, конекситет м\у тях. Има и приблизително същите действия- отлага изпълнението до насрещно едновременно изпълнение.

Възражението за неизпълнен д-р е това възражение, което едната страна по двустранното обл. о-е противопоставя на другата,която иска да и бъде престирано, без да предлага изпълнение на това, което по същото правно отношение дължи насреща. С това възражение Дл. заявява, че отказва да изпълни задължението си , докато Кр. не изпълни своето и рискува да бъде осъден да изпълни само едновременно с Кр. Правната уредба се намира в чл.90(1). Възражението за неизпълнен договор е едно особено приложение на правото на задържане при двустранните облигационни отношения. От двустранния договор възникват едновременно и по необходимост 2 задължения - по едно в тежест на всяка от договарящите страни. Връзката м/у двете зад. е генетична. Общ е и източникът им. Те и двете са включени е едно ПО. Ако това е така както казва чл.90(1), всяка страна, която едновременно е дл. и кр. може да откаже да изпълни своето задължение докато и другата не изпълни своето. Всяка страна може да противопостави на другата възражение за неизпълнен договор, за да постигне едновременно изпълнението и на двете задължения. И с този текст се дава правен израз на т.нар. функционална зависимост на насрещните задължения по двустранния договор. М/у двете задължения съществува конекситет - връзка.

Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

Смята се, че недобросъвестно постъпва онзи, който иска да му бъде престирано, без сам той да престира това, което другата страна основателно очаква да получи насреща.

Възражението за неизпълнен договор е подвид на правото на задържане. Както последното предполага една дължима престация и едно насрещно вземане - двете еднакво изискуеми. И двете предполагат конекситет м/у насрещните задължения. При двустранните дог. той следва от функционалната зависимост в която добросъвестността поставя двете насрещни вземания.

Както правото на задържане, така и възражението за неизпълнен договор иска да гарантира длъжника. Те му позволяват без да изпада в забава да откаже изпълнението на изискуемото задължение до едновременното престиране. Противопоставените в съд тия възражения ще доведат до осъждане за едновременно престиране.

Възражението за неизпълнен договор представлява едно квалифицирано право на задържане. То е такова, защото наред с обезпечителната си функция, то трябва да съдейства дължимите насрещни престации да бъдат разменени и страните да бъдат удовлетворени.

Възражението за неточно изпълнен договор е възражение за непълно изпълнение (качествено или количествено). В такъв случай кредиторът има право да иска точно, респективно пълно изпълнение, освен ако неизпълнената част от престацията е такава, че е противно на добросъвестността да се иска отлагане на изпълнението на дължимото до престиране на незначителния остатък.

Чл.79 ЗЗД урежда принципа на точното изпълнение. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.Всеки Дл. трябва точно да изпълни задължението си . Само така обл. о-е достига крайната си цел и достига нормалния си край.

Нашето ГП държи на реалното, ефективното и точно изпълнения на задълженията дори ако трябва да се наложи по принудителен ред.

Промяна в съдържанието на облигационното отношение.

Неизпълнението на задължението, неосъществяване на дължимия резултат- изобщо съставлява едно ненормално развитие на облигационното отношение. То представлява една празнина от гл.т на законността т.к. правният ред очаква доброволно да бъде изпълнено задължението. Празнина и от гл.т. на Кр., който е очаквал дължимото му да бъде престирано. Празнина най- сетне и в общостопански мащаб. Затова всяко неизпълнение е не само анормално развитие но обл. о-е, но и едно правно, стопански и социално вредно, нежелано явление с редица неблагоприятни отражения.

1.1. Същност на неизпълнението.Само при точно изпълнение обл. о-е достига до своята крайна цел. Дължимият резултат е осъществен, Кр. е удовлетворен, а Дл. е освободен от своето задължение. Неизпълнението е патология в развитието на обл. о-е. То е неизпълнение на дължимата престация, на дължимия резултат или дължимо поведение.

Причини за неизпълнението:

1. Може Кр. да не е създал необходимите предпоставки за изпълнение на задължението, когато е необходимо съдействие от страна на Кр. В този случай говорим за забава от страна на кредитора. Ако купувача не представи спецификация на стоките, доставчика няма да може да му ги достави.

2. Възможно е неизпълнението да се дължи поради някакво случайно събитие или непреодолима сила, причина , която не може да се вмени във вина нито на Дл. нито на Кр. Тогава говорим за обективна невъзможност за неизпълнение и няма да има отговорност за неизпълнението.

3. Причината може да е в Дл. поради неговото виновно поведение, той не е изпълнил дължимата престация.

Неизпълнението изобщо може да се прояви в най- различни форми. Може да не е изпълнено никак или пък само от части, със закъснение, лошо - изобщо неточно.

1. ПЪЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ е налице когато длъжникът не е осъществил нищо от предметното съдържание на дължимата престация - когото не е извършил нищо от това, което трябва да извърши или даде. Или пък е извършил противно на онова , което е трябвало да не върши. Или пък е изпълнил дължимата престация толкова късно и толкова лошо, че Кр. няма никакъв интерес.

2. НЕТОЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ - то не е адекватно на дължимото по време, количество или качество.

2.1 Частично изпълнение. То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него Дл. е осъществил само част от дължимия резултат.

2.2 Забавено изпълнение. То е неточно във времето . Длъжникът престира но не когато дължи. Понякога дори Кр. вече няма интерес от такова закъсняло изпълнение. В тези случаи то се приравнява на пълно неизпълнение. Това е така при т.н. фикс-сделки.

2.3 Лошо изпълнение. Всякакъв друг вид неточно изпълнение (в качествено отношение), когато то може да премине в пълно, ако несъответствието му е много голямо.Неточно неизпълнение ще бъде преди всичко недобросъвестното ниезпълнение,както и всяко неизпълнение, което не е съобразно с уговореното.

Средства, с които се ликвидират последиците от неизпълнението.

1\ Иск за пряко изпълнение. Чрез него Кр. може да постигне макар и със забава и по принудителен ред , ефективно осъществяване на дължимия резултат

Този иск допринася за осъществяването на ония цели и интереси, заради които обл. о-е е създадено.

2\ Овластяване на кредитора. Кр. маже да бъде овластен от съда да осъществи сам за сметка на Дл. резултата, който последният виновно не е осъществил. Това е възможно, когато задължението е заместима престация.

3\ Договорна отговорност. Когато прякото изпълнение е станало обективно невъзможно или не представлява вече интерес за Кр. , з-нът възлага вредите от неизпълнението в\у Дл. ако това неизпълнение се дължи на негова вина.

4\ Освобождаване от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които Дл. не отговаря, няма основание да му възложим вредите от неизпълнението. Точно обратното, справедливо е да го освободим от отговорност за неизпълнение на невъзможното, щом не е причинил невъзможността.

2. Невиновна невъзможност за изпълнение – последици.

а/ Начална невъзможност - може да се поема задължение само за нещо възможно - за нещо практически и правно осъществимо по време на поемане но задължението. Иначе не възниква обвързаност за Дл. "Нищожни са - казва чл.26(2) д-рите, които имат невъзможен предмет"

б/Последваща невъзможност - това е невъзможността да се изпълни едно вече породено и напълно валидно задължение - обективна невъзможност да се осъществи дължимия резултат, настъпила след възникване на обл. о-е. При това трябва да се различава дали неизпълнението е станало по вина на Дл. или без вина на Дл.

в/Освобождаваща невъзможност - ако неизпълнението не се дължи на неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника, ако то се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, казваме, че е налице невъзможност за изпълнение, която - стига да бъде доказана - освобождава длъжника от всякаква отговорност-чл.81(1). Длъжникът не отговаря,ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

1. Това е винаги когато става дума за едно случайно по своя произход обстоятелство, чието настъпване длъжникът нито е предизвиквал, нито е могъл, а не е бил и длъжен да предвиди. Пожарът, който е унищожил индивидуално определената вещ, която трябва да се престира; земетръсът който предизвиква срутване на пластове в един рудник и осуетява навременното изпълнение на доставката и т.н. и т.н.

2. Необходимо е не само да е настъпило едно случайно събитие, но и това събитие да създава, да причинява невъзможността т.е. м\у случайното по произхода си събитие и невъзможността за изпълнение трябва да съществува отношение на причинна зависимост. Така например Х бива повикан на военна служба. Той не е могъл да предвиди това обстоятелство. То не може да му се вмени във вина просто защото не го е предизвикал. Но ако под предлог на повикването му на военна служба Х не изпълни задължението си да прехвърли на У недвижимия имот, който е обещал да му продаде, ще вменим във вина на Х неизпълнението на това задължение. Защото Х може да упълномощи другиго да изповяда продажбата по нотариален ред.

3. В невъзможността не се крие въобще нищо абсолютно. То е относително понятие. То е относително във времето и пространството. Едно събитие е пречка за изпълнение - причинява невъзможност, не поради своето вътрешно естество, но по силата на взаимното отношение на ред условия и конкретни обстоятелства. Това, което лесно може да се предотврати при едни условия, може да бъде неотклонимо на друго място и при други условия.

Можем следователно в заключение да кажем, че едно събитие съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението, ако е създало такова състояние, че с оглед на добросъвестността - с оглед на достъпните и практикувани способи за изпълнение - всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат.

г/Субективна невъзможност - неизпълнението може да се дължи на причина, която съставлява пречка за изпълнение само по отношение Дл. За този случай казваме, че е налице лична, субективна невъзможност и се питаме какви са последиците й. Обикновено отговора е обективната невъзможност освобождава Дл. , а субективната не го освобождава от задължението му. Всъщност субективната невъзможност за изпълнение не освобождава Дл. от обвързаността му, защото изобщо не съставлява никаква невъзможност. Обратно, тя е възможност за престиране.

Субективната невъзможност е приравнена на обективната възможност за изпълнение. Тя не освобождава Дл. и той ще отговаря за вредите причинени от нея. Например Дл. не може да изпълни своето задължение, защото няма парични средства или се намира в болнично заведение. Изключението е субективната невъзможност ще бъде равна на обективната , само когато задължението е intuito personae.

Чл.81(1) казва, че длъжника не отговаря когато неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Без вина няма отговорност.

2.1.Последици при невиновна невъзможност за изпълнение.

1. Задължението се погасява. От длъжника не може да се иска онова, което е станало невъзможно по причина, която не може да се вмени във вина. Не може да се иска от него обезщетение за неизпълнение.

2. Доказване на невъзможността. Дл. трябва да докаже невъзможността, да докаже причината, която прави усилията му практически безполезни.

3. Отговорност за случайни събития. Възможно е Дл. да е поел рисковете от събитието, което причинява невъзможността. В такъв случай той не се освобождава от задължението си. То се превръща в задължение за парично обезщетение.

4. Заместваща облага. От събитието, което прави изпълнението невъзможно, понякога възникват претенции за обезвреда в полза на длъжника. Той може да се е застраховал срещу това събитие и сега - след настъпване на събитието - му се дължи застрахователно обезщетение. Купил е например някой една индивидуално определена вещ. С това е станал неин собственик (чл.24(1). Продавачът трябва да му я предаде. Но по вина на трето лице той не може да стори това. По вина на трето лице вещта е погинала. Това трето лице очевидно дължи обезщетение. Но това обезщетение дължи не на продавача, а на купувача - на новия собственик на вещта. Щом "рискът е за собственика", а купувачът е вече собственик на продадената и непредадена му вещ, нему се пада облагата - обезщетението, което идва на място на дължимата престация. Комуто рискът, нему и облагата.

Но купената вещ може да е погинала не по вина на трето лице, а в резултат на едно случайно събитие. Била е обаче застрахована от продавача. Кой ще получи застрахователното обезщетение: купувачът или продавачът? Отговорът е, че застрахователното обезщетение принадлежи на купувача.

Рисковете.

1. Зависи от това какъв е договора. При едностранните договори рискът е за кредитора. При тях само едната страна е задължена към другата. Другата има само права. Невъзможността да се изпълни това единствено задължение освобождава Дл.

2. При двустранните договори права и задължения възникват и за двете страни, всеки се задължава, защото ще получи нещо насреща. Ако една от страните се освободи от задължението си поради невъзможното му изпълнение, другата ще трябва ли да изпълни насрещното си задължение, щом то е изпълнимо? Ако трябва да изпълни, тя ще даде нещо и нищо няма да получи насреща - рискът ще тежи върху кредитора. Ако пък освободим и нея от задължението, рискът ще легне върху длъжника, чиято престация е станала неизпълнима.

Законодателствата обикновено въвеждат правилото, че рискът тежи върху Дл. Това е общото правило. Рискът тежи върху Кр. това е изключението. Но това изключение има много широко приложение и голямо практическо значение, че мнозина са склонни да считат изключението за общо правило.

У нас законодателя постъпва точно по същият начин. Общото правило е установено в чл.89 ЗЗД."При двустранните д-ри , ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, д-рът се разваля по право." Все едно, че не е сключван. Задължението на Дл. се погасява. Заедно с това се погасява и задължението на другата страна. Никой никому няма да даде нищо. Правилото може да се формулира така: рискът тежи в\у Дл., чието задължение е станало неизпълнимо.

По правило рискът тежи в\у длъжника, чиято престация е станала невъзможна. От това правило съществува едно важно изключение - рискът е за кредитора, за купувача т.е. риска е за собственика (res perit domino). Няма такъв текст в ЗЗД, поради пропуск, а той гласи: "При липса на противно съглашение рискът от случайното погиване или повреждане на прехвърлената в собственост вещ преминава върху приобретателя с преминаването на собствеността".

При задължения за прехвърляне на собственост в\у определена вещ собствеността преминава върху приобретателя по силата на самия договор - със самото му сключване. От този момент приобретателят е собственик, макар вещта да не му е предадена. И понеже е собственик, като всеки собственик той понася последиците на случайното погиване или повреждане на собствената си вещ (res perit domino). От това, че правилото не е възприето не означава, че правилото липсва. То е упоменато в чл.196(1),205,263.

Частична невъзможност за изпълнение.

Когато престацията е станала отчасти невъзможна, тогава Дл. се освобождава да престира невъзможните части, но е длъжен да престира възможните.

При двустранните договори кр. може да поиска съответно намаляване на насрещната престация т.е. задължението се трансформира в адекватно на частично възможната част, но само когато кредитора има интерес от това.

3. Причини за неизпълнението, за което длъжникътотговаря

Неизпълнението не винаги се дължи на невиновна невъзможност за изпълнението. По-често то се дължи на поведението на самия Дл.- на неговият умисъл, на неговата небрежност, на неговата вина изобщо. Ако в първият случай казваме, че неизпълнението се дължи на причина, за която Дл. не отговаря, във втория случай обратно, казваме, че то се дължи на причина, за която той отговаря. За такъв Дл. възниква договорна отговорност, т.е. задължение да поправи, доколкото е възможно, в натура вредите, причинени от неизпълнението.И така Дл. отговаря за своята вина.

Условия за отговорност на длъжника.

ВИНА- психическото о-е , което извършителя на неправомерното действие или бездействие има към собственото си деяние и произтичащите от него резултати. Вината има отношение към отговорността в двете си проявни форми- умисъл и небрежност.

1. Умисълът е налице, когато деецът ясно съзнава, че с неизпълнението си причинява вреди на отсрещната страна. Умишлено - със зла воля действа оня длъжник, който макар ясно да съзнава, че ако не изпълни задължението си, ще причини вреди на своя кредитор - иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат.

а) Ако го иска, ако волевата му дейност е пряко насочена към постигането на резултат, противен на дължимия, казваме, че длъжникът действа с пряк умисъл.

б) Ако пък се надява, че тия последици все пак няма да настъпят, макар пак да допуща, че могат и да настъпят и се съгласява да настъпят, стига само да постигне друг целен от него (правомерен или неправомерен) резултат, казваме, че длъжникът действа с евентуален умисъл.

Така например умишлено действа оня длъжник, който не ми доставя уговореното семе, за да не мога да засея, макар да знае, че така ще понеса вреди. Или ми достави семе, което е загубило кълняемостта си. Умишлено действа и оня длъжник, който не ми доставя семето, като се надява, че все някак ще се справя с положението и няма да понеса вреди, но допуща, че такива вреди мога и да претърпя, и се съгласява в себе си и това да стане, стига само да може да продаде семето другиму на двойно по-висока цена. Зла воля проявяват явно и двамата - единият иска непременно да загубя; другият не иска непременно да загубя, но е съгласен евентуално и това да стане, стига само той за спечели. Снизхождение не заслужава нито първият, нито вторият.

2. Небрежност. Небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Тази необходима грижа той бе длъжен да положи. Но не я полага. Затова е виновен. Упрекваме го в слаба активност - за бездейната му воля. Неговата небрежност може да се прояви в две форми. Дл. може изобщо да не си е представял последиците на неизпълнението си - да не ги е предвиждал. Но е бил длъжен, можеше и щеше да ги предвиди, ако бе положил необходимата грижа. В този случай говорим за несъзнавана небрежност. Но може, обратно, да си е представил последиците на своето неизпълнение, без да е съгласен с тяхното настъпване. Той обаче все пак бездейства, като лекомислено се надява, че предвижданите от него противоправни последици на една или друга причина няма да настъпят: съзнавана небрежност.

Дължимата грижа - чл.63(2) ЗЗД

"Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа."

Грижата на добър стопанин е следователно необходимата и дължима грижа. Ако Дл. не я положи, тай е във вина. Неговото бездействие става причина дължимият резултат да не бъде осъществен. И понеже това бездействие е виновно, Дл. отговаря за последиците му, за неизпълнението. Дължи се поначало грижата на добър стопанин. В известни случаи обаче се изисква Дл. да положи "друга грижа" - по-голяма или по-малка от тая на добрия стопанин.

1. Грижа, по-малка от тая на добрия стопанин, се изисква обикновено, когото Дл. няма никакъв интерес от сделката, от която произтича задължението му. Влогоприемателят трябва да се грижи за вложената вещ като добър стопанин, макар да не получава поначало възнаграждение за труда си - чл.253(2). Но той отговаря само за умисъл и груба небрежност след изтичане на срока, в който влогодотеля е трябвало да си вземе вложената вещ обратно. Влогоприемателят отговаря следователно само за неполагане на онази грижа, която и най-небрежния стопанин би положил. Управляващият чужда работа трябва да положи в тази си дейност грижата на добър стопанин, щом се е заел с чуждата работа (чл.60 ал.2 във вр. чл.281). Но неговата отговорност може да бъде намалена с оглед особените обстоятелства, при които е поел грижата за чуждата работа - чл.60(3).

2. В други случаи з-на изисква да се положи грижа, по- голяма от тая на добрия стопанин. Така е при заема за послужване. Понеже само Дл. има интерес от този д-р, изисква се той да положи за чуждата вещ не само грижата на добър стопанин, но и да предпочете нейното запазване пред запазването на своите вещи - чл. 244(1). Това значи, че той отговаря, ако е могъл да спаси заетата вещ от случайно погиване, като жертва своята; че отговаря, ако не е положил тази грижа, която полага и най-грижливият човек.

3. Съдържание на дължимата грижа. Законът изисква задължението да бъде изпълнено е грижата на добър стопанин. Но той не определя съдържанието на тази грижа. Мащабът на законодателят е относителен, както по отношение на мястото така и по отношение на лицата. Индивидуализирането поставя въпроса за личните качества на лицата. Липсата на определени интелектуални или физически качества на лицата имат по-малко или по-голямо значение в различните случаи.

Клаузи за неотговорност.

По начало са допустими уговорки, чрез които Дл. се задължава да положи по-голяма или по-малка грижа от установената от закона. Има хипотези, във които те не са допустими. Напр. при договора за продажба - чл.193(3), не може да се уговаря че продавачът няма да отговаря за недостатъците на вещта. Принципно е положението, че предварителното освобождаване от отговорност или нейното ограничаване се изключва във всички случаи, когато с тях предварително се уговаря, че длъжника няма да отговаря за своя умисъл или за грубата небрежност - чл.94 ЗЗД.

Отговорност за чужди действия.

1. Длъжникът няма да отговаря за действията на трети лица, които са се вместили в облигационното отношение без негово знание или съгласие и са причинили неизпълнението. Тези трети лица отговарят направо пред кредитора по силата на чл.45 ЗЗД - деликтна отговорност, а не договорна.

2. Длъжникът отговаря обаче за действията на трети лица, които сам е привлякъл към изпълнение на задължението си. Така:

- Довереникът, който не имал право да се замести от друго лице, отговаря за действията на заместника си, като за свои; а ако е имал това право - за вредите причинени от лошия избор на заместника си - чл.283(4).

- Спедиторът може да натовари следващия спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това. Той носи отговорност за действията на следващия спедитор.

- Превозвачът може да предаде товара на другиго за извършване на превоза, но той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставяне на товара.

- Пълномощникът отговаря, както за свои действия, за действията на лицето, което е преупълномощил - чл.43(3).

Всички тези заключения важат за т.н. договорна отговорност. При деликтите отговорността за чужди действия е допустима само в изрично посочените от закона случаи: чл.47 - 49 ЗЗД.

Последици от виновната невъзможност за изпълнение.

1. Кредиторът може да иска обезщетение, което да покрива неговите компесаторни вреди, причинени от неизпълнението. Претенцията на кредитора за реално изпълнение на задължението вече не може да бъде удовлетворена.

2. Кредиторът може да иска заместващата облага - иск с\у трети лица, които е привлякъл при изпълнението, ако то е станало невъзможно по тяхна вина; Дл. има иск с\у застрахователя ако се е застраховал.

3. Кредиторът може да не престира насреща дължимото. Ако неизпълнимото задължение произтича от двустранен д-р, Кр може да предпочете просто сам да не престира това, което дължи насреща - да предпочете това пасивно свое поведение.

4. Кр. може да иска да се развали д-ра, поради неизпълнение. Това не го лишава от възможността да търси обезщетение, което представлява разликата, с която той обеднява, а не пълна компенсация. Т.е. Кр. ще може да претендира само тези вреди, които биха му се следвали след приспадане на дължимата от него престация.

Частична виновна невъзможност.

1. Кр. може да иска реално изпълнение на възможната част + обезщетение за невъзможната част.

2. Кр. може да иска заместващата облага, съответстваща на невъзможната част.

3. Може да иска реално изпълнение само за възможната част, като и тай престира насрещно дължимото.

4. Може да развали д-ра, без да е длъжен да дава срок на Дл. да изпълни възможната част на престацията - по принцип д-ра се разваля съдебно.

ЗАБАВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ. ЛОШО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Едно изпълнение може да е напълно възможно, но да не е реализирано още, макар задължението да е вече изискуемо. Налице е едно закъснение. Ако то се дължи на вината на Дл. - по точно на причина, за която той отговаря, казваме, че Дл. е в забава. Той не е престирал своевременно, без да има извинителни причини за това. Следователно забавата може да се дефинира като противоправно закъснение на престацията, за която Дл. отговаря.

Забавата е една от формите на неизпълнението. За забава можем да говорим само при още възможно изпълнение. Тя следва да се отграничава от невъзможността за изпълнение.

Предпоставки за забавено изпълнение.

1. Изискуемостта на вземането - падежът да е настъпил.

2. Покана за изпълнение- изискуемостта е предпоставка за валидността на поканата. Поканата не е правно релевантна преди вземането да е станало изискуемо.

По своята правна същност поканата представлява изявление на Кр. , отправено до Дл., с което той му обявява, че иска да получи дължимата престация веднага или в определен срок. Следователно простата изискуемост на вземането поначало не поставя Дл. автоматично в закъснение, а е необходимо Кр. да го покани да изпълни задължението си.

- Никаква форма не е необходима за валидността на поканата. Тя може да бъде направена по какъвто и да е начин - устно или писмено.

- Поканата за всеки случай трябва да бъде недвусмислен израз на желанието на кредитора да получи изпълнение. Тя е такава и когато самият кредитор трябва да престира с\у изпълнението. Тя е действителна и когато в нея се изявява готовност за насрещно престиране.

- Поканата трябва да дава на длъжника един срок за изпълнение. Той трябва да бъде подходящ и достатъчен. Въпреки дадения срок длъжника няма да изпадне в забава, ако кредитора дължи известно съдействие за осъществяване на дължимия резултат.

В някои изключителни случаи простата изискуемост на вземането автоматично повлича забавата на длъжника. Забавата настъпва и без покана.

а) Чл.84(1) "Когато денят за изпълнение на задължението е определен, Дл. изпада в забава след изтичането му..." Определеният срок кани длъжника да изпълни. "...Но ако този ден е изтекъл след смъртта на Дл., неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата." Това е разбираемо т.к. длъжниковият наследник може дори да не знае за съществуването на дълга.

б) Покана за изпълнение не е необходима и когато задължението произтича от непозволено увреждане - чл.84(3). Изискуемостта настъпва със самото увреждане. Ако например Х събори оградата на У , задължението да я възстанови възниква със самото събаряне.

3. Вина на длъжника - забавата трябва да се дължи на причини, за които Дл. отговаря, защото в противен случай закона освобождава Дл. от отговорност. Вината се предполага до доказване на противното. Негова работа е да се оневини. Затова ако са налице други елементи за забавата, Дл. трябва да доказва, че причините за забавата не могат да му се вменят във вина.

Кредиторът може да изисква,, но и трябва да приеме забавената не по вина на Дл. престация и не може да претендира закъснителни вреди. Изпълнението е за длъжника всъщност отложено до изчезване на причината, която пречи на престирането.

При фикс-сделките кредитора има интерес от изпълнение само на падежа и не е длъжен да приеме забавено изпълнение. От това дали е на лице вина у Дл. за забавата зависи дали ще се освободи от отговорност или няма. Когато няма вина договора се развала по право, а рискът си остава за Дл.

Действие на забавата - неблагоприятни последици за Дл.

1. Рискът. Върху него преминава най-напред рискът от случайната последваща невъзможност на изпълнението. Това следва от изричното разпореждане на чл.85, според който, "когато Дл. е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не е отговарял..." Преминаването на риска от кредитора в\у Дл. се обяснява с едно предположение в полза на кредитора. Законът предполага, че случайното събитие сигурно не щеше да засегне кредитора, ако му бе престирано навреме.

2. Искът за изпълнение. Кредитора може да иска по съдебен ред реално изпълнение. За да може искът да се предяви, необходими са следните предпоставки:

- Изпълнението да е още възможно;

- Дл. да не го е осъществил, макар срокът да е настъпил.

Завеждането на иска за изпълнение открива м\у страните по обл. о-е едно съдебно производство, което завършва със съдебно решение и издаването на изпълнителен иск за принудително изпълнение на задължението. Кр. получава съдействието на съдия-изпълнител, за да бъде осъществена дължимата престация.

3. Средствата за принудително изпълнение варират в зависимост от съдържанието на престацията:

- Задължение за лична заместима престация - Кр. може да бъде овластен от съда да изпълни - да извърши действия за сметка на Дл. (чл.81(1)ЗЗД и чл.419 и 420 ГПК);

- При задължения за лични незаместими престации Дл. се задължава към престиране ч\з глоби(чл.421 ГПК)

- При задължения за сключване на сделки ще се приложи чл.19(3);

- При задължения за отрицателни престации, Дл. може да бъде принуден да изпълни ч\з глоби за всяко нарушение(чл.422ГПК);

- При парични задължения принудително изпълнение може да бъде насочено към движимостите, недвижимостите и вземанията на Дл.

4. Иск за обезщетение. Кр. освен иска за реално изпълнение може да предяви и иск за обезщетение. Той има право да иска всички вреди претърпени от забавеното изпълнение (закъснителни вреди)

5. Кр. може да развали д-ра ч\з едностранно волеизявление по съдебен ред, когато е изгубил интерес от изпълнението.

Прекратяване на забавата.

- когато е налице изпълнение на задължението;

- когато е опростен дълга;

- когато Кр. изпадне в забава.

Лошо изпълнение.Изпълнението е лошо ако то не съответства на дължимото. То е неизпълнение на задължението в качествено отношение. По начало закона дава право на страните сами да определят съдържанието на дължимата престация, сами да посочат кое изпълнение те ще считат за точно в качествено отношение. Когато се дължат родово определени вещи, законът определя, че трябва да се даде вещ поне от средно качество - чл.64.

Приема се, че има установени стандарти във връзка с качеството. Когато веща се отклонява от стандартите, се говори за нестандартна вещ. Повече внимание се обръща на този въпрос в особената част. Д-р за продажба - чл.193 - 197, 217,218,221. Д-р за изработка - чл.261; 264; 265.

Последици от лошото изпълнение.

Гражданскоправните последици на лошото изпълнение не са еднакви във всички случаи. Те са различни при отделните видове облигационни отношения.

- Кр. може да иска да му бъде престирано добре, когато вещта е родово определена;

- Когато не се касае за лична незаместима престация е възможно, кредитора сам да изпълни вместо Дл., но за негова сметка;

- Възможно е кредитора да иска намаляване на своята престация (или отбив от цената);

- Кр. може да развали д-ра, когато няма интерес от изпълнение или когато е налице пълно неизпълнение.

При всички случаи, кр. може да иска обезщетение за вредите от лошото изпълн.

3. 
   
   Изтегляне 12.13 Mb.
   
   Сподели с приятели: