Неустойка, задатък, отменина

Често самите страни определят длъжниковата отговорност при неизпълнение. Споразумяват се, че Дл. ще направи една специална престация на Кр. - че ще му престира при поискване една парична сума или друга имуществена ценност наред или вместо първоначално дължимото..

5.1. НеустойкаНеустойката е установена предварително ч\з договорно съглашение м\у страните или с нормативно разпореждане - отговорност но Дл. за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.

Неустойката има огромно практическо значение. Тя дава възможност предварително да се определят предполагаемите вреди, както и предварителна на Дл. да му е известно какво ще трябва да плати при неизпълнение, без да е необходимо да се доказват тези вреди и без да се водят процеси.

Неустойката често бива наричана наказателно условие или наказателна клауза. Това не е точно т.к. главната нейна задача е ПРЕВАНТИВНА - да осигури точното изпълнение на задължението.

Чрез гражданско правна заплаха се цели навременно изпълнение на поетите задължения. ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА е следователно пряката задача на неустойката. Тази нейна задача е изрично изведена в чл.92(1)-"Неустойката обезпечава изпълнение на задължението..." но текста не свършва до тук "и служи като ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за вредите от неизпълнението...". С уговарянето на клауза за неустойка страните все едно предварително решават въпроса, че неизпълнението ще причини вреда на Кр. Споразумяват се, Кр. ще може да претендира вредите в размера на уговорената неустойка - "...без да е нужно да се доказват"

Ако неустойката е прекалено голяма "съдът може да намали нейния размер"- чл92(2).

Неустойката има има още една наказателна функция. Наказателен х-р има, когато пряко цели да накаже неизправния Дл.- да му наложи една имуществена санкция, без да го освобождава от задължението да обезщети Кр. за вредите му.

1. Тя е отговорност на Дл. и конкретна правна възможност за Кр.;

2. Предмета на неустойката е предварително определен в д-ра. Той обикновено е парична сума или имуществена ценност. Ч\з нея се извършва предварителна оценка на вредите, които би претърпял Кр. от неизпълнението, а в някои случаи играе ролята на наказание;

3. Неустойката не се свързва безусловно с вредата. Тя служи за обезщетение на вредите, които се предполага, че ще настъпят. Тя се дължи не заради вредата, заради самото неизпълнение;

4. Тя е неизменима, след като е веднъж уговорена и се явява едно акцесорно право или задължение, защото е свързана с главните права и задължения по д-ра. Ако д-ра е нищожен, ще бъде нищожна и неустойката.

- При унищожаемост. Задължението, което е поето при порок на волята, е унищожаемо. Но до унищожаването му е то е валидно. Валидна ще бъде до този момент и уговорената неустойка.

- При невиновна невъзможност. Дл. се освобождава от задължението си, ако изпълнението на същото стане невъзможно по причини, които не могат да му се вменят във вина.

Предпоставки на неустойката.

1. Тя да е уговорена м\у страните или да е установена от НА.

2. Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да га изпълни

3. Длъжникът да е нарушил д-ра, виновно да не то е изпълнил никак или да го е изпълнил лошо или със забава.

За да може да възникне претенцията е необходимо тези три предпоставки да са налице кумулативно.

Разграничаване на неустойката от други институти на ГП.

- Условия- бъдещо несигурно събитие свързано с предварителното действие на д-ра. Неустойката се дължи безусловно.

- Алтернативни задължения- дължат се няколко алтернативно дадени вещи . Неустойката е акцесорно задължение, алтернативните са основни задължения.

- Факултативни задължения- дължи се една вещ по избор на Дл.

това, което е дал предварително. При неустойката не може да се откаже.

- Обезщетение за вреди- дължат се реално настъпилите вреди следствие на неизпълнението. А неустойка се дължи независимо от вредата.

Видове неустойки.

Задължение за неустойка може да възникне било въз основа на д-р, било непосредствено по силата на з-на. Тя бива 1)договорна или 2)законна.

Неустойката се дължи при неизпълнение. Но неизпълнението може да бъде пълно или само неточно, респ. забавено. И според това тя може да се дължи на 1)пълно неизпълнение или 2) за неточно неизпълнение, респ.забавено изпълнение.

В различно съотношение може да се намира неустойката с вредите, причинени от неизпълнението- да ги оценява или да се дължи наред с тях. И според това неустойката бива 1)алтернативна или 2)кумулативна.

I.Договорна и законна неустойка.

1.Договорна неустойка е това добавъчно съглашение, постигнато м\у страните при или след договарянето, по силата на което Дл. се задължава да даде на Кр. една парична сума или друга ценност, ако не изпълни надлежно задължението си. Тази неустойка има обезпечителна и обезщетителна роля.

2.Законна неустойка е тази, която при неизпълнение или неточно изпълнение се дължи не въз основа на договорно съглашение м\у Кр. и Дл. , но по силата на закона или друг нормативен акт.

а) Тя има предимно наказателна функция.\глоба\

б) В други случаи законната неустойка - глоба като запазва наказателно- обезпечителната си роля, проявява още една обезщетителна функция.

II.Неустойка за пълно неизпълнение и за забавено неизпълнение.

По силата на клауза за неустойка Дл. може да е задължен да престира на Кр. нещо допълнително заедно с дължимото, ако не изпълни, както трябва или ако забави изпълнението на задължението си. В такъв случай неустойката е за неточно респ. за забавено изпълнение.

Неустойка за забава се определя обикновено в процентно отношение към стойността на просрочената престация и се дължи за всеки просрочен ден, но само до определен ден, след което изчисляването на неустойката се прекратява. След това се дължи еднократна неустойка в по- голям размер.

III.Алтернативна и кумулативна неустойка.

1.Алтернативна или оценителна неустойка.

Договарящите могат да се съгласят, че неустойката ще служи за определяне на размера на вредите, която едната страна вероятно ще претърпи, ако другата страна не изпълни задължението си. На Кр. се дължи алтернативно по негов избор: или неустойка или действителните му вреди.

а) Алтернативна неустойка за забава. Когато тя е уговорена за неточно изпълнение, главно за забавено изпълнение, Кр. маже да претендира самото изпълнение (или обезщетение вместо изпълнение) и по свой избор 1.или уговорената мораторна неустойка или 2. действителните си по- високи вреди от закъснението, стига да ги докаже.

б)Алтернативна неустойка за неизпълнение. Тя е такава, защото изправният Кр. може при неизпълнение да иска от неизправния Дл. 1.или неустойката ,2.или доказване на действителните си вреди.

2.Кумулативна е само в миналото при отношения м\у социалистически организации.

Задатък или капаро е тази парична сума или друга имуществена ценност която едната страна дава на другата приключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение.

1. ПОТВЪРДИТЕЛНА - задатъка е знак, белег, доказателство, че д-рът е сключен. Щом задатъкът е бил даден, д-ра е вече сключен. А ако е бил уговорен, но не е бил даден, д-рът не е сключен.

2. ГАРАНЦИОННА - з-на е признал на изправната страна правото да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, който е получила или да иска в двоен размер задатъка, който тя самата е дала, ако другата страна не изпълни задължението си- чл.93(2). Страхът, че изправната страна ще упражни тия си права, подтиква и двете страни към изпълнение.

3. ОБЕЗЩЕТИТЕЛНО-НАКАЗАТЕЛНА функция. Тя е тясно свързана с гаранционната. Щом изправната страна може при неизпълнение да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, респ. да иска дадения от нея задатък обратно в двоен размер, ясно е, че задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява.

Сраните могат да уговорят, че и даденото след сключване на д-ра ще съставлява задатък; и обратно- че даденото при сключване на д-ра няма да съставлява задатък, а аванс, който не обезпечава изпълнението и който изправната страна не маже да задържи или иска обратно в двоен размер при неизпълнение.

Действие на задатъка.

Задатъка се дава обикновено при двустранните д-ри.Той функционира така:

1. При изпълнение. Когато задълженията по д-ра са изпълнени, този, който е дал задатъка го прихваща към изпълнението си. А ако такова прихващане не маже да стане поради нееднородност на задатъка с дължимата престация, тогава задатъка трябва да се върне от този, който го е получил.

2. При невиновна невъзможност. Когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която Дл. не отговаря, задатъка се връща и отношенията м\у страните се уреждат по правилата на риска.

3. При виновна невъзможност. Ако престацията не може да се осъществи по причини, за които Дл. отговаря изправната страна естествено не може да иска изпълнението на невъзможното, а трябва да избира м\у следните алтернативи:

а) Или да задържи задатъка, който е получила, респ. да иска да се върне в двоен размер, който е броила, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение. Ако вредите са по- големи отколкото задатъка, тя може да предяви иск за обезщетение за вреди.

4. При забавено изпълнение. Ако изпълнението е все още възможно и Дл. е в забава (неточно изпълнение), изправната страна има изборно право:

а) Може да иска реално изпълнение на договорното задължение, като за вредите, които забавата е причинила, страната може да иска обезщетение по общите правила като задържи задатъка.

б) Може да развали д-ра като задържи задатъка и не изпълнява своето насрещно задължение. В този случай д-ра следва да се счита развален, с факта, че се задължа задатъка, а не с едностранното волеизявление.

Страните могат да придават на задатъка най- напред значението на пишманлък- да уговарят, че всяка страна може да се откаже от д-ра до изпълнението му, стига да жертва задатъка, който е дала, респ. да върне полученият в двоен размер. На задатъка е възложена тогава функцията на "пишманлък", на "отметнина".

Страните могат да уговорят, че този, който е дал задатъка, няма да може в никакъв случай да се отметне едностранно от д-ра. Във всички случаи той е длъжен да престира, в противен случай загубва безвъзвратно дадения задатък.

Отметнина - формата й е следната : При сключване на договор страните са обвързани с него и не могат едностранно да го прекратяват. Възможност за едностранно отменяне на договора, т.е страната да се отметне от договор, се дава от отметнината. Това обче става срещу заплащане на определена ценност. Едната или двете страни заедно си запазват правото едностранно да прекратяват договора срещу престиране на имуществена ценност на другата страна, в зависимост от това коя страна има право да се отмята. Отметнината може да :

 реална - имуществената ценност се предава със сключване на договора;

 консенсуална - само се уговаря какво ще се престира срещу отмятането.

Най- честото и нормално основание за погасяване на облигационните отношения е доброволното изпълнение- доброволното осъществяване на дължимия резултат. Но въпреки , че е най- честото , най- нормалното и най- желаното то далеч не е единственото основание. Освен него съществуват и следните: даване вместо изпълнение, при което длъжникът се освобождава от задължението си, ако след като е безуспешно предлагал престацията на кредитора, той я предаде за пазене съгл. Чл.98 ЗЗД/ . Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора./ или се откаже от договора.;Обективната невъзможност за престиране освобождава длъжника от обвързаност; Изправната страна по двустранен договор може да развали или да иска развалянето на договора, т.е. погасявана на съответното облигационно отношение.; Прекратителното условие също заличават облигационната връзка ;Взаимното съгласие има същото действие; давността парализира претинцията за престиране. Други прекратителни основания, но в поособени случаиса смъртта на упълномощителя или съдружника, едностранното предизвестие.

Прихващане на насрещни дългове или компенсация е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което дл. има към своя кредитор. Погасяването е пълно ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер или частично - ако няма такъв.

Чрез компенсацията се избягва едно двойно плащане. И това наистина е така. Ако А дължи на Б 1000 лв. и Б дължи толкова на А, не ще е необходимо и двете лица да си броят тези пари. Ще е достатъчно едното лице да заяви, че прихваща въпросната сума. Това е при т.нар. пълна компенсация. При частичната компенсация сумите не са еднакви, а са различни като се погасява по-малкото от тях.

Правна същност на компенсацията. Тя съществува за да може да се избегне едно основно плащане. Компенсацията дава гаранция на всеки от насрещните кредитори с/у евентуалната неплатежоспособност на другия. Ако ви платя 1000 лв., които ви дължа, сигурен ли съм, че ще получа от вас 2-те хиляди лв., които ми дължите? Не е ли по-добре да задържа стойностите, които дължа, за да обезпеча с тях за стойностите, които ми дължите - да гарантирам с моето задължение моето вземане? Така всякакъв риск е изключен.

Компенсацията функционира още като средство за погасяване на насрещни задължения. Когато компенсирам, не изпълнявам насрещното си задължение не толкова и не само за да гарантирам своето вземане с насрещното си задължение, а за да се освободя от това си задължение чрез насрещно вземане. Искам сам да си платя с това, което дължа.

По стария ни ЗЗД компенсацията действаше автоматично. В момента, в който 2 лица се окажат насрещни длъжници, вземанията им се погасяват автоматично до размера на по-малкото от тях.

По днес действащия ЗЗД компенсацията не настъпва автоматично. Тя е р-тат от едностранното волеизявление на един от двамата длъжници. "Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата" - чл.104(1). Това показва, че компенсацията е правна сделка на компенсирания. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по силата на з/на или без знанието на длъжниците, а по волята на един от насрещните длъжници. Изявление за прихващане може да направи всеки един от двамата насрещни дл. - чл.103(1). Прихващането по нашето право съставлява едно суб. право от категорията на погасителните потестативни права.

Погасителният ефект на това изявление логически би трябвало да настъпи за в бъдеще.

Предпоставки на компенсацията

Чл.103 ЗЗД/ Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор./ предвижда 6 предпоставки за да бъде допусната компенсацията:

1. Необходимо е да съществуват 2 дълга. Трябва 2 лица да си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, без значение на какво основание двете лица си ги дължат.

2. Идентичност на субектите по двете правоотношения.

а) 2 лица си дължат взаимно - чл.103(1) - компенсацията е допустима само при насрещни вземания, само при дълг и вземане м/у едни и същи лица. Компенсацията е погасително потестативно право, което може да се упражни само от титуляра на правото. Има хипотези при които тя е недопустима от титуляра - това е при поръчителството. Поръчителят може да иска прихващане на това, което кр. дължи на дл. - чл.142 ЗЗД.

б) залогодателят за чужд дълг, както и ипотекарният дл. за чужд дълг, дл-кът по цедираното вземане също могат да извършват компенсации ако прихващането е било възможно

3. Еднородност и заместимост на двата насрещни дълга. Това са пари или еднородно заместими вещи. Такъв трябва да бъде предметът на двата дълга за да мога да се прихванат. Не може да се прихваща задължение за индивидуално определена вещ със задължение за заместима вещ. Могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет количествени вещи (такива, които се мерят, теглят или броят), защото само тия вещи се представляват и заместват една с друга.

4. Изискуемост на активното вземане. Кр. не може да иска изпълнение преди вземането му да е станало изискуемо. Същото важи и за прихващането. Дл. не може да компенсира зад. си с такова свое вземане, чието изпълнение той още не може да иска, което не е още изискуемо.

5. Ликвидност. Необходимо е насрещните вземания да са ликвидни - т.е. безспорно установени по основание и по размер. Дълговете са установени по основание, когато тяхното съществуване е безспорно. Те са установени по размер когато доказването на същите не трябва тепърва да става в един процес.

6. Действителност на двете вземания. Вземането, с което се компенсира (активно, насрещно вземане, трябва да бъде действително).

- не може да се извършва компенсация със вземане, което е лишено от правно основание или което произтича от договор, противен на закона

- комп. не може да се извърши и ако на насрещното вземане може да се постави едно възражение

- въпреки това може да се компенсира със вземане, което е погасено със давност при условие, че е съществувала възможността компенсацията да се извърши и преди изтичане на давностния срок. Комп. се извършва чрез компенсаторно волеизявление. Това е едностранна правна сделка. Няма изискване за форма за валидност. То е неоттеглимо.

Действие на компенсацията

Чрез компенсацията двете насрещни зад. се считат за погасени до размера на по-голямото от тях. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. То наред с конститутивния си (погасителен) ефект има и декларативно действие - обявява, че насрещните действия всъщност са погасени вече в момента, когато са се срещупоставяли годни за компенсация.

Комп. не е допустима когато може да се приложи възражение за неизпълнен договор или не са еднородни и заместими престациите.

Недопустимост на компенсацията

Комп. се извършва чрез едностранно волеизявление. Има обаче случаи, когато в интерес на единия кредитор компенсационното волеизявление на насрещния кр. няма погасително действие. Това действително може да настъпи ако закриляният от з/на кр. даде съгласието си за него. Тогава комп. се превръща във факултативна. Тя е такава защото е необходимо кр., в полза на когото е установена една пречка за компенсиране, да се откаже едностранно от тази облага. Кои са тези случаи?

1. Умишлени непозволени деяния. Дл. не може без съгласието на насрещния кр. да компенсира своето вземане с онова свое зад., което е породено от умишлено непозволено деяние. Този, който умишлено е напакостил другиму, трябва да поправи вредата, а не да да се опитва да компенсира с това, което има да взема - чл.105.

2. Несеквестируеми вземания. Комп. е една форма на принудително изпълнение. От тук следва, че с/у вземания, с/у които не се допуска изцяло или отчасти прин. изпълнение, не се допуща и комп. Не може да се налага запор в/у вземания за издръжка, в/у трудови възнаграждения и др.

3. Чл.105 не допуска комп. с/у вземания на държавата за данъци. Тази комп. може да стане само със съгласието на финансовата администрация. Тя е една факултативна компенсация.

4. Може в интерес на двете страни да е уговорено, че комп. изявление на която и да е от тях няма да има погасително действие. Тогава те са се отказали от компенсацията. Същата може да стане, но само при взаимно съгласие.

1. Погасителното действие на комп. настъпва като резултат от едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници. Това е т.нар. обикновена комп. При нея погасяването на двете насрещни ликвидни изискуеми зад/я до размера на по-малкото настъпва с обратно действие. Погас ефект на това действие се проявява извънсъдебно.

2. Съдебна или евентуална комп. Иначе стоят нещата, когато вземането на насрещния кр. не е ликвидно - когато то е оспорено в съществуването или в размера си. Извънсъдебно изявление на това спорно вземане не ще може да предизвика погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Не ще има такава последица и възражението за прихващане, противопоставено на иска на кр. по пасивното вземане. Кредиторът на оспореното вземане може да компенсира с него безспорното си задължение само ако неговото вземане бъде уважено от съда - чл.104(1). За тази цел той ще трябва да предяви насрещен иск в предявени с/у него иск за насрещното му задължение.

3. Договорна компенсация. Когато липсват законови условия за компен-сиране, страните може да са се отказали от компенсиране. И въпреки липсата на законовите условия, въпреки противната им уговорка, насрещните длъжници се задължават да прихванат насрещните си вземания. Една от страните дължи например опр. вещ, а другата - пари, компенсация не е възможна. Но страните въпреки това я уговарят.

4. Факултативна компенсация. За нея говори чл.105. Кредиторът, в чиято полза е установена една пречка за компенсиране, се отказва от нея, за да може да се извърши компенсацията. Тук спада и случаят, когато кредиторът се отказва от един срок, установен в полза на неговия длъжник и компенсира с изискуемото си вземане.

3. Други основания за погасяване на облигационното задължение

3.1.Подновяване.

Подновяване или новация, наричаме договорно, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Следователно новацията има двойна действие:

1. Тя създава едно ново задължение. Затова именно се нарича новация. Тя е способ за възникване на облигационно отношение.

2. Тя погасява едно задължение. Това второ действие на новацията е основанието тя да се зачисли способите за погасяване на задълженията.

1) Наличност на правно валиден стар дълг, който се погасява.

а\ Всеки новационен д-р предполага дълг, който предстои да бъде погасен, за да отстъпи мястото си на друг нов дълг. Ако такъв стар дълг не съществува, няма какво да се новира. Би липсвало основание на новационен д-р, ако този дълг е нищожен, нищожен ще бъде новационния д-р.

б\ Едно унищожаемо задължение може да бъде новирано - например задължение, което е било поето при опорочена от грешка, насилие, измама или крайна нужда воля на Дл. Но новото задължение ще бъде също унищожаемо. Ако пък новацията е последвала, след като този, който е имал право на унищожението, знае основанието за атакуване на задължението, трябва да се счита, че той мълчаливо се е отказал от иска си за унищожение.

в\ Може да бъде новирано и едно условно задължение. Но създаденото на негово място ново задължение ще бъде подчинено на същото условие. Но страните могат да дадат на новационното си съгласие и друго значение- те са властни да заменят едно условно задължение с едно безусловно.

г\ Може да бъде новирано и задължението без иск за изпълнение. Щом такова задължение може да бъде валидно платено, то може да бъде и валидно новирано. Няма никаква пречка да се новира задължение, станала "естествено" вследствие на това, че е покрито с давност.

2. Възникване на нов дълг на мястото на стария. За да имаме новация, необходимо е новационния д-р да да поражда нов валиден дълг на мястото на стария, който се погасява.

а\ Няма новация, ако новото задължение е нищожно. В този случай старото задължение не може да се счита погасено, то не е заместено с ново.

б\ Няма новация, ако новото задължение не погасява старото, а съществува наред със старото и независимо от него.

в\ Ако пък новото задължение е условно, новацията ще бъде подчинена на същото условие, на което е подчинено и това задължение.Настъпването на това условие води до отпадане на нововъзникналото задължение и едновременно възкресява (условно) погасения стар дълг.

3. Разлика между погасения и новосъздадения дълг. Необходимо е м\у стария дълг, който се погасява и новия дълг, който се създава, да съществува една отлика. Новацията по естеството си предполага един нов елемент в състава на облигационното отношение. Отликата м\у старото и новото обл. о-е трябва да засяга някои от съществените му елементи. Новият елемент в новото облигационно отношение трябва да се отнася или до предмета на задължението, или до личността на Дл. или до тази на Кр. Затова няма новация, ако е само продължен срокът за изпълнение на задължението. Срокът е несъществен елемент на задължението и неговото продължаване не внася никакво съществено изменение в старото обл.о-е.

4. Способност на страните. Новацията по естеството си съставлява отказ от право. Оттук следва, че валиден новационен д-р може да сключи само онзи Кр който може валидно да се отказва от правото си- който е способен да се разпорежда с него. Същото важи и за Дл. Щом той поема ново задължение на мястото на старото, необходимо е да е способен да поема задължения.

5. Намерение за новация. Без намерение за новиране не може да има новация. Това намерение не маже да се предполага. Всяка новация предполага отказ от вече придобити права.

Видове новация.

1. Обективна новация, при която Дл. поема по съглашение с Кр. нов дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на стария дълг- чл.107(1)

В този текст нашият ЗЗД урежда само обективната новация- не и субективната със смяна на субектите по обл. о-е. "задължението се подновява, когато се замени с друго". Това е именно същественото при обективната новация. При нея Дл. и Кр. остават същите. Разликата м\у старото обл. о-е , което се погасява и новото, което възниква на мястото на старото, не се отнася до субектите му.

Обективната новация е това съглашение, с което се погасява едно облигационно отношение, като се създава на негово място ново, различно от досегашното по предмета на престацията или основанието на задължението.

- Разлика в предмета е например налице, когато на мястото на задължението да плати цената (в пари) купувачът на един имот се задължи да се грижи пожизнено за издръжката на продавача на същия или когато се постигне съгласие за престиране на друга вещ вместо дължимата.

- Разлика в основанието. И тук Дл. и Кр. са същите лица. Новият елемент се заключава в промененото основание на задължението. Уговаря се например сумата, вложена у Дл. да остане у нега като получена в заем.

2. Субективна новация. Обл. о-е е трансформирано и когато, макар и дължимата престация да остава същата, настъпва промяна в субектите на отношението.

Възможно е Дл. да престане да бъде такъв, защото друг със съгласието на Кр. се е задължил на негово място. Възможно е Кр. да престава да бъде такъв, защото с негово съгласие Дл. се е задължил към друго лице.

И в двата случая говорим за субективна новация. В първия- пасивна субективна новация, а във втория случай- активна субективна новация. И в двата случая настъпва погасяване на задължението.

а\Пасивна субективна новация:

- Когато Кр. се съгласи да освободи досегашния си Дл. , защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния Дл., казваме, че е налице субективна новация със смяна на длъжника.

- Тази смяна не може да стане без съгласието на Кр. Той трябва да приеме новия Дл. и да освободи стария. Няма новация, ако Кр. приема нов Дл. , без да освобождава стария.

- Смяната на Дл. може да настъпи:

= Без съгласието и знанието на Дл. , когато трето лице (новия длъжник) дарствено интервенира. Тогава е налице експромисия. Например Христов предлага на Петров, наемодател на племенника му Василев - без знанието на Василев, да приеме него Христов за Дл. на наема, който Василев му дължи, като едновременно освободи Василев от този дълг. Петров приема, Василев се освобождава от дълга, а Христов става единственият Дл. на Петров.

= Смяната на Дл. може да стане и със съгласието и участието на стария Дл. Тогава новацията е предизвикана от този Дл. Той е натоварил третото лице да се задължи на негово място и Кр. е приел. В този случай говорим за делегация, която от своя страна може да бъде съвършена и несъвършена.

б\ Активна субективна новация.. Такава настъпва, когато Кр. отстъпи на третото лице качеството си на Кр. и Дл. се задължи спрямо тази нов Кр. за това, което е дължал на досегашния кредитор. Тя е обикновено придружена с активна делегация: Кр. Иван нарежда на Дл. си Христо, да заплати на Петър това, което му дължи. М\у Петър и Христо се постига съглашение в този смисъл. Практическите резултати на активната новация се постигат по- лесно ч\з цесията. Затова тя се среща рядко в практиката.

1. Погасително действие на новацията- тя е способ за погасяване на един дълг. Веднъж погасен ч\з нея, не може да се иска неговото изпълнение. Той не съществува.

2. Възникване на нов дълг. Като погасява старото задължение, новацията едновременно дава живот на едно ново задължение.