Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

КОЙ ТРЯБВА И КОЙ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ. КОМУ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Облигационното отношение обвързва длъжника и за да се освободи от обвързаността си, той трябва да изпълни. Не винаги обаче за тази цел е необходимо личното д-е на длъжника. Чл.73 - "Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника." Т.е. когато се касае за лична незаместима престация.

Кой може да изпълни.

Когато престацията е заместима,а не лична и незаместима длъжникът може да изпълни задължението си ч\з трето лице.Той може да възложи на третото лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите материални действия.

Нещо повече. Всяко трето лице може да изпълни от свое име и по своя инициатива чуждо задължение. Безразлично е дали третото лице има или не интерес от изпълнението. Кр. е длъжен да приеме изпълнението от третото лице(чл.73)

Противопоставяне.Може ли длъжникът да се противопостави на изпълнението на своето задължение от третото лице? Има две хипотези:

- Противопоставянето на длъжника не може да има никакво значение, ако третото лице има интерес да изпълни чуждия дълг.

- Ако третото лица няма правен интерес да изпълни и длъжника се противопостави, з-на не дава легално разрешение. По-важно и, че интереса на кредитора заслужава по- голяма защита, отколкото тази на длъжника

Ако на изпълнението на третото лице, което няма правен интерес да изпълни, се противопоставят и длъжника и кредитора, третото лице не може да им наложи своето изпълнение.

Кому трябва да се изпълни?

Принципът: Длъжникът трябва да престира на кредитора или на редовните му представители, ако иска да се освободи от задължението си ( Съгл. чл.75 ЗЗД Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него. Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.). В противен случай то е действително само ако Кр. се е възползвал от него или го е утвърдил. Изпълнението направено на Кр. осъществява дължимия резултат и погасява задължението. Това става само, ако Кр. е способен да се разпорежда със своите права. Такава способност нямат малолетните и пълно запретените, а техните законни представители или настойници; както и непълнолетните или ограничено запретените- изпълнение получават техните попечители.

Изпълнение направено на неспособен Кр. не погасява дълга.Тук важи правилото," който плаща зле плаща два пъти".

Все пак изпълнението ще е действително и ще има погасителен ефект, ако :

1. Потвърдено е от представителя на неспособния или от самия неспособен, след като е станал дееспособен.

2. Ако престираното е отишло в полза на неспособния Кр.- трябва да се докаже, че този Кр. е реализирал ползи, а не е претърпял вреди.

Дл. се освобождава от задължението си, ако престира на лицата, които са овластени да действат от името и за сметка на Кр. Такова изпълнение се счита направено направо на кредитора(75 ал.1).Имат право да действат от името и за сметка на Кр. :

- договорните му представители, т.е. неговите пълномощници;

- законните му представители. Само недееспособните ФЛ имат зак. п-ли.Това са техните родители или настойници.

- съдебни управители(чл.59 ЗН и чл.90 ЗЛС).

Съгл чл.59 ЗН Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството. Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

Изключения от принципа:

1) Изпълнение направено на недееспособен Кр. с погасителен ефект.

а\ Когато Дл. престира на трето лице, което не е овластено да получи изпълнението, но Кр. потвърждава това изпълнение.

б\ Когато Дл. престира на трето неовластено лице, но Кр. се е възползвал от престирането .

в\ Когато Кр. изрично или мълчаливо се е съгласил да се престира на трето лице и з-нът не се е противопоставил.

г\ Плащания направени на приносител на ценна книга ;на запис на заповед са винаги редовни, дори и приносителят да не е истински кредитор.

д\ Изпълнението е действително и има погасителен ефект, когато е направено на легитимен знак (билет за кино , театър и др.).

Плащане без погасително действие.Понякога изпълнението, макар да е направено на Кр. , не освобождава Дл. Такъв е случаят, когато е наложен запор в\у вземането на Кр. у длъжника.

В\у вземането на Кр. може да бъде наложен запор от неговите Кр., за да се удовлетворят те от това вземане. На Дл. се праща за тази цел запорно съобщение от съдебния изпълнител.Следователно след получаване на запорното съобщение Дл. не бива да плаща на Кр. си , макар същият да е дееспособен и на него да има да му се дължи. Ако след получаване на съобщението Д. изпълни (плати)на Кр., това изпълнение не погасява задължението към Кр.,защото зле е платил- късно.

2. Предмет на изпълнението. Даване вместо изпълнение.

ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Длъжникът трябва да осъществи дължимия резултат или дължимото поведение "ТОЧНО". Дл. трябва да престира всичко, което дължи. Не го ли направи изправени сме пред непълно изпълнена престация или т.н. частично изпълнение.Кр. не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото- чл.66.С една реч изпълнението е винаги неделимо.Правилото е установено в интерес на Кр. Той не е длъжен да приеме частично изпълнение и не изпада в забава, ако го откаже. Но това е диспозитивна ПН и Кр. може да се откаже от тази облага. В такъв случай задължението се погасява в онази част от дълга, за която Кр. приема изпълнението.

Приложението на правилото на чл.66 може да бъде изключено:

а\ поради естеството на задължението;

б\ по волята на страните;

в\ от разпорежданията на закона.

2.1. Предмет на изпълнениетоДлъжника трябва да осъществи дължимия резултат. Той трябва да изпълни това, което се дължи.Този извод се прави от текста на чл.79 ЗЗД- "точно изпълнение".

ПРЕСТАЦИЯТА.НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО Й. ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ.

Престацията е поведението, което е необходимо за да се постигне резултат, да се освободи длъжникът от неговата отговорност.

Съдържанието на престацията се определя още при възникването на юридическите факти, от които то произтича. То може да бъде определено и от други правни актове, а не само от тези, които са източник на облигационното отношение.

1. Определяне от закона. З-на определя съдържанието на дължимата престация, когато той е източник на обл. о-е.

2. Определяне чрез правна сделка.

3. Определимост на престацията. Добросъвестността като критерий за определяне съдържанието на дължимата престация.

Методът за установяване точното съдържание на дължимата престация, това е преди всичко тълкуване съдържанието на ония актове, които са предназначени да определят съдържанието на дължимото.

4. При неоснователно обогатяване .З-на определя задължение за връщане на недължимо платеното.

5. От административен акт.

6. От съдебно р-е.

Видове престации.

А\ Според вида на поведението- задължение за положителни и отрицателни престации. Задължението е за положителна (действие),за отрицателна престация (за въздържане).

Б\ Според ЗЗД използвайки критерия предмет те се делят на:

1.Задължение да се направи нещо;

2.Задължение да се даде нещо;

3.Задължение да не се прави нещо.

В\ Според времето.

1.Задължения за еднократна престация

2.Задължения за трайна престация

- Задължения с продължително изпълнение. При тях длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престативни действия.

- Задължения с повтарящо се изпълнение са тези, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.

Г\ Задължения за делими и неделими престации.

Задължението за положителна престация може да бъде делима или неделима, според това дали маже да се изпълни на части без да се намалява себестойността на цялата престация. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ОТРИЦАТЕЛНА ПРЕСТАЦИЯ СА ВИНАГИ НЕДЕЛИМИ.

Д\ Задължения за положителни престации.

Е\ Задължения за заместими и незаместими престации.

1. Заместими.- когато дължимия резултат може да бъде осъществен не само от длъжника.

а)Видове заместими престации.

аа)Задължение за лична заместима престация, когато изпълнението на задължението може да бъде извършено от едно трето лице.

аб)Задълженията за предметна престация са винаги заместими.Когато се дължи предоставянето една вещ или предоставянето й в полза на длъжника.

2. Незаместими.

Дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от длъжника.

Ж\Задължения за отрицателни престации.Дължимият резултат се осъществява ч\з бездействие.Видове.

1.Самостоятелни- когато пряка и непосредствена цел на ЮФ (на д-ра) е да се забрани конкретно действие на длъжника.

главна цел да забрани на длъжника извършването на конкретно д-е.

3.Смесени- задължението за бездействие е съчетано със задължение за положителна престация.Вж. чл.280 и чл. 283.

Неизпълнение.При задължения за отрицателна престация имаме или изпълнение или пълно неизпълнение.Следователно тук не можем да говорим за забава т.к.щом веднъж е извършил това, което е бил длъжен да не върши, не е изпълнил задължението си и не може да го изпълни в бъдеще.

Кредиторът има право, когато задължението за бездействие нарушено да иска възстановяване на положението преди нарушението.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ.

Длъжникът може да е задължен да прехвърли собственост или да уреди (респ. да прехвърли) едно вещно право в полза на кредитора си. За този случай казваме, че длъжникът трябва "да даде нещо", че задължението му е за "dare". Оттук и изводът, че задължението "да даде нещо" е по нашето право задължение да се прехвърли собственост, респ. да се учреди или прехвърли друго вещно право.

Задължението "да се даде нещо" има вещно действие. Тук имаме АВТОМАТИЧНО вещно действие. То се изразява в това, че за да се изпълни това задължение е необходимо да се постигне съгласие м\у страните, а не някакво друго действие. Не е необходимо както в РП длъжникът най-напред да е поел задължение за прехвърляне на собственост, а след това с отделен правен акт да изпълнява същото. Не е необходим някакъв междинен правен акт както манципацията по РП, за да се изпълни задължението за "dare". Такъв междинен правен акт е излишен именно защото това задължение се изпълнява веднага с пораждането му - автоматично, стига длъжникът да е собственик на вещта, която е длъжен да прехвърли. Собствеността преминава по силата на договора.

Вещното действие на задължението да се даде нещо следва от чл. 24(1) ЗЗД, според който: "При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.". Това важи за индивидуално определените вещи. За родово определени вещи прехвърлянето става след индивидуализиране на веща (вж. чл. 186а ЗЗД)

Еднакво е правното положение и при замяната. С този договор страните "се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи" (чл.222). Задължението да се прехвърли собствеността в\у определена вещ се изпълнява автоматично.

Автоматично действие ще липсва когато:

1. Длъжникът не е собственик на веща; когато тяхното автоматично вещно действие е отложено по волята на страните.

2. При т.н. родово определени престации. Правото на собственост преминава в един следващ момент, до индивидуализиране на вещта.

3. При алтернативна престация. Извършването е отложено до т.н. концентрация

4. При продажба със запазване на собствеността. Вещното действие е отложено, до изплащане на последващата вноска.

5. Когато е налице едно отлагателно условие.

Вещното действие се изразява в това:

1. Да се прехвърли правото на собственост;

2. Да се прехвърли или учреди друго вещно право.

Това са т.н. транслативна и учредителна сукцесия.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНО И РОДОВО ОПРЕДЕЛЕНА ПРЕСТАЦИЯ.

1.Задължения за индивидуално определена престация.

Предмет на задължението за индивидуално определена престация е нещо конкретно, предварително фиксирано и означено по индивидуалните си белези.Характерно за тези задължения е, че не могат да възникнат, ако по време на договарянето конкретно дължимото е фактически неосъществимо.

1.1 Действие на задължението.Ако задължението е за " dare" и престацията е индивидуално определена, правото на собственост преминава веднага, а заедно с него преминава и рискът от случайно погиване или повреждане на веща т.к. всеки собственик сам носи последиците от случайното погиване или повреждане на веща. Приобретателя става собственик на определената вещ със сключването на д-ра (чл.24(1) ЗЗД)

1.2 Странични задължения.

Прехвърлителя да предаде прехвърлената определена вещ и затова да я пази с грижата на добър стопанин до нейното предаване (чл.187 . Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава. и чл.63(2) Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. ). При случайно погиване рискът е за приобретателя.Ако пък прехвърлителя е изпаднал в забава, рискът е за длъжника,освен ако докаже, че веща би погинала дори и ако се е намирала у приобретателя.

2. Задължения за родово определена престация.

Дали веща е индивидуално или родово определена, зависи от волята на страните по д-ра, а това дали са заместими или незаместими от свойствата на веща т.е.дали определено количество от едната вещ е равна, еквивалентна на общото количество от другата вещ.

Родово определените престации се характеризират с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. За да може да породи д-е договора и да се постигне целения резултат е необходимо родово определените престации да се индивидуализират. З-нът предвижда, че индивидуализация се извършва ч\з предаване или по съгласие на страните.

Неопределеността трябва да се премахне, иначе задължението не може да се изпълни. То може да се създаде с относително неопределен предмет на дължимата престация.

2.1 Възможни хипотези на индивидуализация.

а) Възможно е страните да са се съгласили длъжника да отдели от рода определено количество, което съответства на неговото задължение.

б) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена в момента в, който бъде предадено определено количество от рода. Единствено възможно, когато страните не са се споразумели за нещо друго.

в) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена, ако е уведомен Кр. като това отделяне е направено.

г) Възможно е Кр. и Дл. заедно да извършат отделянето.

Възможни са изобщо най-различни комбинации, щом има съгласие.По мъчен е въпроса обаче, когато страните нищо не са уговорили за начина по който ще се определи съдържанието на дължимата престация. З-нът казва, че" при липса на съгласие" индивидуализацията настъпва, когато родовите вещи" бъдат предадени".

2.2 Последици на индивидуализацията. Родовата престация се превръща в индивидуална престация.

а) Преминаване на собствеността. Нищо не пречи чл.24(1) да влезе в действие след като дължимите вещи са определени.

б) Преминаване на риска .С преминаването на собствеността в\у определени вещи преминава автоматически и риска от случайното и погиване или повреждане в\у техния приобритател- новият собственик.

За да е налице точно изпълнение е необходимо да се престира вещ от уговореното качество в д-ра, ако не е уговорено дължи се вещ поне от средно качество. Когато се престира вещ от средно качество, налице е още ЛОШО изпълнение, което дава 4 правни възможности на Кр.:

1. Може да се развали д-ра т.е. да се върне веща и да се иска цената;

2. Може да се иска отбив от цената;

3.може да се иска престация на др. вещ.

4. Ако е отстраним недостатъка може да се иска поправка на веща за сметка на другата страна.

-дистанционна продажба и транзитна доставка- вж. лекция.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ИЗБОР.ФАКУЛТАТИВНИ ПРЕСТАЦИИ.

Задължения с право на избор или алтернативни престации са тези, при които Дл. се е задължил за повече от една вещ, но Кр. може да иска да получи само една от тях. Казано с други думи престирайки с един от предметите Дл. се освобождава от своята обвързаност и правото на Кр. се удовлетворява.

Задължението не е определено в смисъл, че е необходимо конкретизация, кой точно от предметите, от вещите ще се престира. Чрез КОНЦЕНТРАЦИЯ задължението се ограничава до една от дължимите вещи. Т.е.концентрира се върху един от тях.

Концентрацията се извършва ч\з два способа:

А\ Нормален способ.Той става ч\з изявление за избор на този комуто това право принадлежи. За да бъде правно релевантен, избора той трябва да бъде съобщен на другата страна, респ. на на едно от лицата от другата страна, ако те са неколцина.Съобщението трябва да бъде направено и на двете страни, ако избора е предоставен на трето лице-чл.130(3). След съобщението изборното право става неотменимо- чл.130(2). По своята правна същност то е едностранна сделка, чието съдържание авторът и не може впоследствие да изменя. Изборът превръща с обратна сила алтернативното задължение с просто. Изборът по начало принадлежи на длъжника, ако друго не е определено- чл.130(1). Възможно е по принцип да бъде уговорено друго:

1. Правото на избор да принадлежи на Кр.

2. Правото на избор да принадлежи на трето лице.

Правото на избор следва да се упражни в предвиден в д-ра срок. Когато правото на избор принадлежи на Дл. и той не го изпълни в определения срок, то автоматично преминава в\у Кр. Ако правото на избор не се упражни от третото лице се дава право на съда да направи този избор- 131(3).

Б\ Анормален способ.Настъпва, когато една от многото алтернативно дължими престации стане неизпълнима, преди да е бил извършен изборът, т.е. преди да е настъпила концентрацията по нормален път. Тогава задължението се съсредоточава в\у останалата възможна престация, а ако са били две или в\у обезщетение или в\у останалият предмет.

Хипотези:

1. Когато невъзможността е настъпила поради случайно събитие, без вина на този който е имал право на избор, концентрацията се извършва от длъжника и се премества в\у останалите възможни предмети (чл. 132(1).

2. Ако за невъзможността е виновен този, който няма право на избор, за другата страна се откриват няколко възможности:

а\ Кр. може да иска изпълнение с възможната престация;

б\ Кр. може да иска обезщетение вместо невъзможната престация

3. Когато невъзможността е по вина на кредитора, длъжника може да иска да се освободи от задължението си, като се откаже от обезщетение, което кр. му дължи.

Задължения с факултативна възможност.Ако при задълженията с право на избор се дължат няколко вещи, но с престирането на една от тях задължението се погасява, при задълженията с факултативна възможност (така уговорена) нещата са обърнати: дължи се една вещ, но по избор на длъжника с престирането на друга задължението се погасява. Дължи се например велосипед, но с престиране на радиоапарат длъжникът се освобождава от задължението си; "Топливо" дължи въглища, но ако престира дърва, пак се освобождава от задължението.

По друг начин стои проблема с риска при задължения с факултативна престация. Ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася в\у тази с която длъжника може - ако иска да погаси задължението си . защото тази друга вещ не се дължи. При алтернативните задължения, обратно, задължението се пренася в\у другите непогинали вещи, защото те се дължат.

ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ЛИХВА.

Предмет на паричните задължения са парите. А пари (парични знаци) са тези заместими вещи, на които з-нът е признал функцията на общ изразител на стойност на платежно средство. Парите са всеобщ паричен еквивалент, при който родът никога не погива.

Левът е обявен у нас за национална монета. Не е позволено да се уговарят сделки в чуждестранна валута или в злато- чл.10 ЗЗД казва, че"Паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи."

Парични задължения.Като особена категория родови задължения те имат някои специфични особености, които произтичат от широкия обхват на "рода" и от особените функции на парите изобщо.

Твърде широкия обхват на "рода" превръща същинските парични задължения в неистински родови задължения. Неистински, защото при тях рода никога не се изчерпва. За паричните задължения е съществена стойността, която парите изразяват в тясна връзка с функцията им на мерило на стойността и на платежно средство. Затова не всички правила относно родовите задължения могат да намерят приложение към паричните задължения:

1. Към тях ще се приложат правилата относно преминаването на собствеността и риска, които важат за чист родовите задължения.

2. Обстоятелството, че паричният дълг е дълг на стойност, изключва приложението на редица други правила:

а\ За паричните задължения не важи правилото, че Дл. трябва да престира вещ поне от средно качество-чл.64

б\ Не ще се приложи и правилото, според което Дл. се освобождава от дълга, ако изпълнението му е станало невъзможно не по негова вина.

Номинализъм и валоризъм.

Паричните задължения са дългове на стойност. А парите имат различна стойност.Две са съществуващите теории:

1. Теория на валоризацията- приема, че паричният дълг следва да бъде преоценен, ако например вследствие на инфлация покупателната стойност на парите е спаднала под номиналната им стойност. Ако парите са се обезценили с 50% , а са се дължали 5000лв. , ще трябва днес да се платят 10000лв.

2. Теория на номинализъм- при всички обстоятелства ще се дължи винаги и само номиналната стойност на паричния дълг.

Задължения за лихва.Лихвата е възнаграждение, което Дл. трябва да престира на своя Кр. защото е получавал парите т.е. тя е възнаграждение за ползване.

- Лихви се дължат обикновено само ,ако се дължат пари. Не може да се уговори лихва и за дължими заместими вещи. Този извод следва от чл.240, който допуска да се уговарят лихви за дадени в заем "пари или други заместими вещи"

- Лихвата се определя обикновено в проценти

- Лихвите са граждански плодове. За разлика от естествените плодове те не са добиви, които се раждат и отделят непосредствено от една вещ. Те са граждански плодове, защото се раждат по силата на едно правоотношение, създадено по повод на парично задължение или за задължение за заместима вещ.

Лихви се дължат защото Кр. има да взема пари (или заместими вещи) . Лихвата е възнаграждение загдето Кр. ги е предоставил на Дл. Всяко задължение за лихва следователно предполага наличието на друго главно задължение- на "главница" . В този смисъл се казва, че задължението за лихва е АКЦЕСОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

Следователно не са лихви:

- Анюлитетите- сума с която се погасява част от дълга и лихвата;

- Дивидентите- тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода получен при дейността. Той не може да се уговаря предварително.

- Наемите - те не са лихви, защото се дължат загдето определена вещ е предоставена за временно ползване.

Относителна самостоятелност на задължението за лихва.

Лихвеното задължение е акцесорно задължение. То предполага главница и образува едно главно задължение. Но в известен смисъл то е относително самостоятелно спрямо главното задължение:

1) Могат да бъдат платени лихви, без да се погасява главното задължение. Ако се плаща част от главницата, платеното се прихваща най- напред към разноските, а след това към вземането за лихви.

2) Може да се предяви иск за лихвите, без да се предявява иск за вземането, от които тези лихви произтичат.

3) Тази възможност следва най- малко от обстоятелството, че искът за вземане се погасява с 5год. давност, а искът за лихвите с 3 год. давност- чл.110 и 111.

Лихвите биват два вида- договорна и законна.

А\ Договорната лихва произтича от д-р м\у страните. Може да възникне и от едностранна правна сделка например от едно завещание. Тя се дължи само, ако е била уговорена в писмен документ- чл.240(2). Тази форма е условие за действителност. Лихвите могат да се определят до размер определен от МС- чл.10(2) ЗЗД.

Б\ Законна лихва. Това е тази лихва, която не е уговорена, но произтича от разпореждане на з-на. Измежду тези лихви най-важно място заемат мораторните (закъснителни) лихви т.е. тези, които се дължат при забавено изпълнение на паричното задължение.

Уговорката, че ще се дължат лихви в\у вече изтекли лихви наричаме АНАТОЦИЗЪМ. Тази уговорка крие немалко опасности на Дл., защото ч\з лихви на лихви (сложни лихви), дългът за кратко време може да нарасне много.

2.2 Даване вместо изпълнение.

Това е престиране на нещо различно от дължимото със съгласието на кредитора.В такъв случай не е налице едно истинско изпълнени, а едно даване в изпълнение. Всичко може да бъде престирано вместо дължимото:

1. Може да се престира вещ вместо пари ;пари вместо вещ ; една вещ вместо друга ; лично действие вместо предметна престация и обратно. Ограничения не съществуват.

2. Може да се престира едно вземане вместо изпълнение, като се прехвърли вземането или извърши една активна съвършена делегация.Обикновено това става ч\з цесия. Цедентът отговаря само за действителното съществуване на вземането, което прехвърля, а не за платежоспособността на длъжника нито за реализиране на вземането- чл.100.Затова Кр., който приема едно вземане в изпълнение, рискува да не получи никакво изпълнение, ако Дл. се окаже неплатежоспособен. За да го предпази от такава опасност, чл.65(3) предвижда, че "когато на Кр. е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането. Цесията следователно ако не е уговорено друго, не се счита направена в изпълнение, а само с оглед изпълнението.

Даването вместо изпълнение изиска:

1) даване на допълнително съгласие от кредитора;

2) има договорен характер, защото има д-е само ако Кр. е съгласен. Кр. не може да сключи д-р, ако е неспособен да използва правата си.

Когато Дл. престира една вещ вместо друга, даването вместо изпълнението прилича на ЗАМЯНА, когато се дължат пари, се престира вещ прилича на ПРОДАЖБА. Друг път пък се открива НОВАЦИЯ, понякога прилича и на един сложен договор.

Ако престираната вещ, вместо изпълнение е чужда и Кр. бъде служебно отстранен от нея, какви ще бъдат последиците?

- Ако видим в Кр. купувач, респ. заменител, трябва да му признаем правата по чл.189-192 ЗЗД с\у Дл., който пък трябва да третираме като продавач.

- Ако пък, обратно видим в даването вместо изпълнение едно истинско плащане

тогава самото плащане е нищожно , първоначалния дълг не е погасен и той съществува с всичките му обезпечения.

Правила:

Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.

Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.