Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

Кр. е в забава, когато неоснователно не приема предложеното му от дл. изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни задължението си. Практически кредиторовата забава се приравнява към забавата на дл. Нормативната уредба - чл.95-98 ЗЗД.

Чл. 95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Чл. 96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.

В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.

Чл. 97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.

Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.

Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.

Чл. 98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.

Предпоставки

Кр. изпада в забава: 1. или когато не даде онова необходимо съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни зад. си; 2. когато неоправдано не приема предложеното му от дл. изпълнение.

1. Необходимото съдействие може да е нужно в течение на самия процес на изпълнението. Но кредиторско съдействие често е необходимо едва когато дл . завършва изпълнителната си дейност - при приемане на изпълнението. Ако се откаже, казваме че е налице неприемане.

2. Неприемане. За да кажем, че кр. изпада в забава поради неприемане, наложително е:

а) изпълнението да му е предложено - дл. трябва да е предложил изпълнение съгласно договора - чл.95 ЗЗД. това значи, че престацията трябва да е предложена точно във всяко отношение - количество, качество, на уговореното място, по уговореното или обичайно време. С една дума, предлагането трябва да бъде такова, че да липсва само съдействието на кредитора, за да бъде осъществен дължимият резултат.

б) Щом изпълнението е предложено на кр. съгласно д-ра и той отказва, трябва да се счита, че неоправдано не приема престацията, отказва съдействието си. Поставя се въпросът дали забавата на кредитора може да се вмени във вина. Въпросът е спорен, но се приема, че тя трябва да може да се вмени във вина на кр., за да отговаря той за вредите, който тя причинява на длъжника - чл.98 ЗЗД.

Общо можем да кажем, че кр. е в забава, когато е пропуснал да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото и схващанията в живота е трябвало да бъде създадена, за да се погаси задължението чрез изпълнение.

Последици на забавата

1. Отговорността на дл. се намалява при забавата на кр. Дл. отговаря само при умисъл или груба небрежност. След изпадането си в забава дл. престава да дължи лихвите ако тя с парична. Забавата на кр. освобождава дл. от неговата забава. Рискът преминава в/у кр. Това е пряка последица на чл.96(1).

Дл. може да се освободи от зад. си - чл.97,98.

- Ако зад. е да се предаде нещо, дл. се освобождава от зад. си, стига да предаде дължимото да се пази на подходящо място, определено от РС по негово искане - чл.97(1).

- Ако се дължат пари, ценни книги или др. ценности, дл. се освобождава от зад. си, стига да ги вложи в банка по местоизпълнението си. Той не се нуждае от това от разрешение на съда.

- Дължимото може да подлежи на бърза развала или пазенето му да е свързано със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, дл. след като предизвести кр., може да поиска от РС да му разреши да продаде дължимото и получената сума да вложи в банка на името на кр. - чл.97(3).

- Ако длъжникът изтегли вложеното преди то да бъде прието от кр., предаването за пазене няма погасителен ефект - чл.97(4).

- Ако предметът на дължимото не е да се предаде нещо, забавата на кр. дава право на дл. да се откаже от д-ра - да го развали и да иска обезщетение за направените разноски и понесените вреди - чл.98.

Разноските направени вследствие забавата, са в тежест на кр. Това следва от чл.96(1) и чл.98. Това е естествено. За направените разноски, както и за претърпените вреди от дължимата вещ дл. има и едно право на задържане - чл.91(1).

Забавата отпада ако кр. впоследствие приеме дължимото или се постигне съгласие, че дългът по-късно ще бъде погасен. Тя отпада и с давността на вземането.

Неизпълнението причинява една празнина в чужд кръг на интереси. Отговорността като санкция за неизпълнението цели да запълни тази празнина, предизвикана от длъжника. Целта е да се отстранят настъпилите неблагоприятни последици, като се обезщети ощетения. Предмет на обезщетяването е всичко което съставлява вреда.

Когато длъжникът с виновното си поведение е станал причина да не се изпълни или да се изпълни неточно негово задължение, за този длъжник възниква ново задължение да поправи вредата, която е причинил виновно. Това виновно неизпълнение поражда отговорност в тежест на длъжника. Очертават се винаги като вторични задължения.

Всяко задължение за поправяне на вреди цели да запълни и изравни празнината, настъпила в чужда имуществена сфера вследствие неизпълнението на един съществуващ дълг. Задълженията за поправяне на вреди се очертават винаги като вторични. Такива са защото възникват на второ място - само защото не са били изпълнени други, предшестващи ги. Щом задълженията за обезвреда предполагат по дефиниция предшестващия ги дълг, щом възникват само при неизпълнение на същия и щом тяхната цел е да поправят причиненото чрез неизпълнеието зло, явно е, че те функционират като санкция за неизпълнението. Вредите трябва да бъдат понесени от този, който виновно ги е причинил. Отговорността за вреди има следователно санкционен характер.

Договорна и деликтна отговорност

Основанието за възникване на отговорност за вреди е винаги неизпълнението на един съществуващ дълг. Този дълг може да има различен произход. И според това отговорността за вреди бива или договорна или извъндоговорна (деликтна)

1. Договорна отговорност. За такава говорим когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът е лично обвързан - той трябва да осъществи един резултат, а кредиторът има право да иска от него реализирането му. Длъжникът отговаря за така предизвиканата липса в имуществото на кредитора. За да я запълни, кредиторът разполага с една претенция за обезщетение с/у длъжника. В тази хипотеза говорим за договорната отговорност, защото неизпълненото задължение произтича от договор. Но той не е единственият източник на облигационни отношения. Те възникват и от едностранна сделка и от адм. акт и т.н. Задължения по тия облигационни отношения с недоговорен източник също могат да бъдат изпълнени. И тогава длъжникът отговаря. Неговата отговорност пак наричаме договорна, но очевидно терминът е неточен.

2. Деликтна отговорност. При нея е налице едни обл. отношение, което да обвързва дл. спрямо кр. за осъществяването на един р-тат, та неосъществяването му да дава живот на една отговорност. При нея увреденият и увреждащият не само не са предварително свързани в едно обл. отношение, но често не се и познават. Шоф╝орът, който наранява минувач; крадецът, който разбива вратата на магазин и т.н. - всички те причиняват другиму вреда. Но очевидно е, че те не се намират с увредения в някаква, в някаква обл. вр/ка. Но те нарушават общия дълг, който всеки живеещ в обществото има с/у всички останали. Това зад. е общо за всички към всички./Съгл. Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./

Практическо значение на разграничението

Разграничаването на договорна и извъндоговорна отговорност се налага не само от теоретични, но и от практически съображения, тъй като законът не е уредил двете отговорности по съвсем еднакъв начин.

1. Еднакви са предпоставките на договорната и деликтната отговорност. И двете предпоставят наличност на вина у увреждащия и изхождат от принципа, че без вина няма и отговорност.

2. И при едната и при другата отговорност вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Длъжникът не отговаря ако невъзможността се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина - чл.81(1).

3. Еднакви са и целите при договорната и деликтната отговорност. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл.

4. Общи са и петте елемента на фактическия състав на възникване на отговорността:

а) поведение

б) вреда

в) причинна връзка м/у поведение и вреда

г) противоправност

д) вина

1. Дог. отг/ст произтича от неизпълнението на договор. Деликтната отг. произт. от неизп. на общото зад. да не се вреди другиму.

2. При дог. отг/ст законът допуща степенуване на отговорността съобразно със вината, дори може да се освободи неизпълнилият задълж. си ако вината на другата страна е изключителна, докато при деликтната може само да се намали.

3. При дог. отг/ст се отговаря само за т.нар. предвидими вреди. За непредвидими вреди се отговаря само ако длъжникът при неизпълнението е действал умишлено. При деликтната отговорност се отговаря за вс. вреди, стига те да са пряка последица от увреждането.

4. При дог. отг/ст в самия договор е възможно да се предвиди намаляване на отговорността при небрежно изпълнение. Такова уговаряне при деликтната отговорност е невъзможно.

5. Длъжникът при обл. отношение винаги отговаря за виновните действия на лицата, които е привлякъл за изпълнение на задължението си. При деликтната отговорност, за чужди виновни действия се отговаря само в предвидените в закона случаи.

6. Ако няколко лица дължат една престация и не са я изпълнили, при дог. отгов/ст всеки от тях дължи вредите от неговото неизпълнение. При деликтната отговорност тези лица отговарят солидарно.

7. Погасителната давност за исковете е различна. При договорната отговорност тече в зав. от х/ра на вземането, а при деликтната отг. е 5 години и тече от момента на откриването на дееца.

Кумулиране на деликтна и договорна отг.

Съдебната практика се колебае по този въпрос. С едно решение ВС е приел, че дог. отг/ст не изключва деликтната, че двете не са несъвместими и че увреденият може да търси обезщетението си по свой избор както с деликтен, така и с договорния си иск.

4. 
   Видове вреди
   

Говорим за два вида вреди 1. Нематериални (неимуществени) 2. Материални (имуществени).

1. Неимуществени вреди са такива, които не засягат имуществото на кредитора, респ. на увреденото лице, а накърнява техни чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

За морални вреди се говори най-често в областта на деликтната отговорност (непозволено увреждане). Морална е вредата, която претърпява девицата, която доверявайки се на обещанието за встъпване в брак, се е съгласила на извънбрачни полови връзки, от които забременяла, след което била изоставена - нещо, което и "причинило морални страдания и болки".

Но за морални вреди може да се говори и в областта на т. нар. договорна отговорност. Морална е отговорността на оня професор, чийто труд се издава от дадено издателство, с такива грешки, които го излагат, или с такова закъснение, че трудът загубва актуалността си.

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди? Съществуват правни теории даващи отрицателен отговор на този въпрос. Те изхождат от това, че е невъзможно да се оцени в пари засягането на личните неимуществени интереси и макар да е на лице увреждане, не предвиждат възможност за обезщетяване на кредитора (увреденото лице).

Закона трябва да охранява не само имуществените, но и неимуществените. Чл.52 ЗЗД казва: "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост". Следователно по нашето право се дължи обезщетение за морални вреди.

Трайната практика на ВС не допуска обезщетение при неизпълнение на задължение, произтичащо от договора.

2. Имуществени - засягат материалните интереси (имуществения патримониум) на кредитора респ. на увреденото лице. Има две проявни форми:

а) Претърпени загуби - изразява се в намаляване на сегашното имуществено състояние на кредитора в резултат на неизпълнение.

б) Пропуснати ползи - кредиторът пропуска да реализира печалба и да увеличи имуществото си, макар, че са съществували всички изгледи за това, ако правно задълженото лице би изпълнило задължението си.

Имуществените вреди представляват разликата в имущественото състояние на кредитора след изпълнение на задължението и имущественото състояние, което би имал, ако задължението е изпълнено точно. Разликата м\у тези две величини образува имущественият интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението.

Компенсация на ползи и вреди - горната разлика е и претенцията на кредитора за обезщетяване. Възможно е неизпълнението на задължението да дава облага на кредитора - той трябва да приспадне от своята вреда. Следователно стойностния израз на вредата е разликата м\у паричната оценка от неблагоприятния резултат и този на благоприятните последици от неизпълнението. Задължително е необходимо причинната връзка м\у благоприятната последица от неизпълнението и самото изпълнение.

4.Обезщетения за вреди. Граници на гражданската отговорност.

4.1. Обезщетения за вреди.

Да се поправят вредите означава да се премахнат, да се заличат неблагоприятните правни последици, които Кр. е претърпял вследствие на неизпълнението. Този резултат може да бъде постигнат по два начина:

1. З-нът може да предвижда, че дължащият поправяне на вредите трябва да изравни в пари имотното увреждане, претърпяно от Кр. Тогава говорим за парично или еквивалентно обезщетяване. Защото Дл. трябва да заплати паричния еквивалент на причинената от него вреда.

2. Но з-нът може да предвижда, че причинителят на вредата трябва да възстанови нещата в това състояние, в което те са се намирали преди това, преди да бъде посегнато на тях. Тогава казваме, законът е възприел принципът на натуралното обезщетяване.

Натурално обезщетяване.

Истинското приложно поле на принципа на обезщетяването в натура всъщност е областта на непозволеното увреждане. Целта е да се възстанови това положение което е било преди нанасянето на вредата. При договорната отговорност то е свързано най-вече със задължението да се даде или направи нещо. Следователно касае се за онези способи за принудително изпълнение, които кредитора има на разположение, за да получи реално изпълнение доколкото то е възможно и той има интерес от това. При деликтното увреждане е по приемливо натуралното обезщетение.

При договорната отговорност ако кредитора е загубил интерес от натурално обезщетение, приоритет ще се даде на паричното. То се осъществява чрез еднократно или периодично престиране на една парична сума равна на паричната сума на вредата. Има три възможни стойности.

1. Афектационна стойност - тя е по усмотрение, когато той държи особено много на вещта. Тази стойност е по начало без значение при паричното оценяване на претърпяната вреда. Тя може да се вземе под внимание от съдът при определяне на вредата.

2.. Пазарна - благото, за което се дължи обезщетение, обикновено има една обективно определима обща стойност, изразявана в пари. Тя е обща защото има за всички еднакви критерий и не се обуславя от това, кой е конкретния притежател на вещта.

3. Относителна - Позволява да се вземат под внимание особено неблагоприят- ните отражения на неизпълнението в имуществото на конкретния кредитор.

Извод: Паричното обезщетение трябва да е равна на относителната ст-ст на престацията, която е равна на субективният интерес на кредитора от ненастъпването на вредата.

Меродавен момент.

1. Според едно от схващанията паричната оценка на вредата трябва да се извърши към момента на настъпването й.

2. Според други меродавен е момента на предявяване на иска.

3. Според трети оценката на вредите в пари трябва да стане към момента на съдебното решение. Само тогава обезщетението е пълно.

Обезщетение при неизпълнение на парични задължения.

1. При тях никога не може да настъпи последваща невъзможност за изпълнение на паричен дълг и за това никога не се дължат компесаторни вреди при неизпълнение на паричен дълг. Всяко неизпълнение на парично задължение е винаги само забавено изпълнение и може да породи само претенция за заплащане на закъснителни вреди.

2. При неизпълнение на паричен дълг, кредитора винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва и то от деня на забавата - чл.86(1)

3. Когато претърпените вреди са в по-висок размер от лихвата, кредитора може да иска обезщетение в по-голям размер, но той трябва да докаже тези вреди и че те са в резултат от неизпълнението - чл.86(1).

4.2. Граници на гражданската отговорност

Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е последвала от обстоятелство за което длъжникът отговаря. Затова ако вреда не е възникнала, не възниква и отговорност за длъжника, колкото и укоримо да е поведението му. Ако длъжникът е трябвало да поправи наетата къща и не го е сторил, съществува опасност да се събори, той не отговаря в случай, че преди да се събори, къщата изгори при пожар. Между вредата и виновното неизпълнение трябва да има причинна връзка.

Авторемонтният завод А не поправя в срок камионите на УАТ - Самоков. За да не спре превоза, УАТ наема камиони от СОАТ. Докато се спазари, шоф╝орите на УАТ бездействат, но им тече заплата. С платения наем и платените заплати оборотното имущество на УАТ очевидно намалява. С тези разходи то обеднява. Тази му загуба се дължи на виновното поведение на авторемонтния завод - на неизпълнението на поетото от него задължение. Но нещата не свършват дотук. УАТ е трябвало да превози цимент от гара Ихтиман до язовир Сталин. Транспортът се забавя. Поради липсата на цимент работниците бездействат, но им се плаща. На гара Ихтиман циментът стои на открито намокря се и т.н. Организацията, която строи язовира претендира от УАТ всичките си щети - надници повреден цимент, разноски по изхвърлянето му и т.н. И не само претендира тези вреди, но и предявява иск за тях с/у УАТ, осъжда го да ги заплати като събира тази сума от оборотните средства на УАТ. Цялата работа на УАТ е разстроена. Но първопричината за тези беди е несвоевременното поправяне на камионите от авторемонтния завод. Въпросът е наистина ли той ще отговаря за всички тези последици просто защото се намира в причинна връзка с неизпълнението му. Отговорът е в чл.82 ЗЗД:"Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди." Анализът на този текст ни дава два извода: 1. Всяка отговорност за вреди предпоставя причинна връзка м/у изпълнението и вредата. Авторемонтният завод в нашия пример ще отговаря за вредите, защото ги е причинил. 2. Длъжникът отговаря не за всички причинени вреди, а само в известни граници. Съществуват две основни ограничения на отговорността.

1. Длъжникът отговаря само за преките и непосредствени вреди, настъпили от виновното му поведение. Този предел е максималната граница, до която изобщо се простира всяка гражданска отговорност - безразлично дали е договорна (чл.82) или деликтна (чл.51). Над този предел обезщетение не се дължи, та макар и кредиторът да е претърпял вреди. Тях ще трябва да понесе сам.

2. Чл.82 предвижда, че длъжникът не отговаря дори за всички преки и непосредствени вреди, а само за тези "които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението". Коя вреда е предвидима и коя не е е чисто фактически въпрос, но все пак приема се, че предвидима е всяка вреда, която човек със здрав разум и нормален интелект лесно би могъл и би трябвало да си представи като нормална и затова и вероятна последица на неизпълнението си.

Може ли да се претендира за морални вреди - ВС счита че е недопустимо, защото приема, че може да се стигне до злоупотреба с право.

При деликтната отг/ст може да се претендира за имуществени и неимуществени вреди. Кои лица могат да претендират за неимуществени вреди? Първоначално ВС счита, че това са низходящите, съпруга, родителите на увредено от деликт лице (починало). В последствие: - детето, което е било фактически отглеждано от пострадалия, макар и да не е било осиновено; - лицето което е живеело фактически с пострадалия без да е сключило брак.

Вина и причинна връзка

Чл.82 очевидно обуславя отг/стта на дл. от степента на неговата вина - от това дали тя се проявява във формата на умисъл или на небрежност. Степента на тази вина определя кои звена от причинната връзка ще се считат за правно релевантни. Така постъпва и законът, като смята, че не може да се постави на една и съща плоскост длъжникът, който е проявил небрежност и този, чиято вина е приела формата на умисъл. В защита на длъжника, който не е положил грижата на добър стопанин, за да не го претовари с отговорност, законът се задоволява да го държи отговорен само за вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Към недобросъвестният длъжник пък няма никакво снизхождение. Той трябва да отговаря и за предвидимите и за непредвидимите вреди, стига те пряко да следват от виновното му поведение.

Преки вреди

Пряка е тази вреда, която неизпълнението адекватно причинява. Тази теория се поддържа главно от германската цивилистика, но си е пробила път и във френската правна теория. Според тази тория правно релевантната причинна връзка м/у неизпълнението и вредата е налице само когато според досегашния ни опит такова неизпълнение е годно да предизвика във всички случаи въобще, а не само в конкретния случай пораждането на един и същ резултат.

Теория за причината. Причинността е една от формите на всеобщата взаимозависимост на явленията в обективния свят. Причинност значи, че всяко явление е обусловено от друго, че всяко явление има своите естествени основи и произтича от тях като тяхно следствие. Когато съдът търси причината на конкретна вреда, той изолира само един факт от цялата причинна верига, която я обуславя. Този факт е едно човешко поведение - едно действие или бездействие. Съдът иска да установи дали една човешка постъпка е изиграла съществена роля за настъпване на конкретен резултат.

Компенсация за вини

Длъжникът отговаря за вредите, които виновното му неизпълнение причинява на кредитора. Всеки въобще отговаря за вредите, които виновно причинява другиму.

Възможно е и нещо друго. Претърпяната от Х вреда да изглежда причинена от У, а всъщност да се дължи на изключителната вина на самия Х - на самия увреден, на кредитора. В такъв случай поведението на У (длъжникът) очевидно не е каузално по отношение на настъпилата вреда, докато обратно - поведението на самия увреден Х се намира в причинна зависимост с постигналата го вреда.

Възможно е вредата да е съпричинена от увредения и вредителя - от кр. и дл. и то че да не може да с установи какъв дял от вредата е причинил всеки един от тях. Тогава тя е законна последица на две успоредно действащи причини. Така содата се е повредила, защото е била превозвана в открит вагон, но не е била и подходящо опакована от изпращача.

Длъжникът отговаря за преките вреди на поведението си, ако той единствено ги е причинил. Не можем да направим същия извод ако за настъпването на вредата е допринесъл и самият увреден. Той самия е проявил вина и към себе си. Без неговото поведение вредата не би била настъпила или не би била настъпила в този размер.

Разпределяне на отговорността при обща вина

Познати са две системи на разпределение: 1. допуща поначало разпределяне на отговорността спрямо степента на вината на съпричинителите, допуща пълното отпадане на отговорността на длъжника, ако вината на потърпевшия е особено тежка - ако тази вина е приела формата на умисъл или груба небрежност.

2. Другата система също степенува отговорността на съпричинителите на вредата според вината на всеки от тях. Тя не достига до възможността да изключи изцяло отговорността на длъжника - увреждащия. Общата вина може да съставлява основание само за едно разделяне на отговорността - за намаляване размера на дължимото от потърпевшия обезщетение.

ЗЗД приема и двете системи. Относно деликтната отговорност з/нът предвижда:"ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали" (чл.51(2)). Следователно не може изцяло да отпадне.

Обратно, ако се касае за неизпълнение на задължение от съществуващо облигационно отношение, то съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност "...ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен" (чл.83(1)).

Последваща вина на пострадалия

Нормално вината на увредения (кредитора) предхожда вредата. Но вина на увредения е налице и когато през време на настъпването на вредата или след настъпването и, той не е взел мерки за ограничаване на нейния размер "длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин" - чл.83(2).