Особени правила за някои продажби

4.2. Особени правила за някои продажби.

2. Дистанционна продажба – чл. 330. Всъщност уредени са правилата за т.нар. “несъщинска дистанционна продажба”, което е условно наименование. Същинската дистанционна продажба е тази, при която купувачът и продавачът имат местожителство в различни населени места. Продавачът по ЗЗД изпълнява задължението си за предаване по своето местоживеене. Собствеността и риска преминават при предаването на веща на спедитор или превозвач или на самия купувач в населеното място на продавача. В чл. 330 става дума за превозване на стоката до място, което е различно от мястото на предаване. Правилата са диспозитивни. Според ал. 1: Ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача. По ал. 2 продавачът поема допълнително задължение за предаване на място, което е различно от мястото на предаване ако предаването е уговорено франко определено място, като разноските за сметка на продавача. Ал. 3 според Калайджиев е излишна, защото разноските така или иначе винаги могат да се претендират: Разноските по изпращането и превоза, както и разпределянето на други разноски във връзка с изпълнението на договора, могат да бъдат определяни чрез позоваване на общи условия, изготвени от международни и други институции. Става дума за условията на ИНКОТЕРМС. Обикновено всички разноски са за сметка на купувача.

3. Особени случаи на продажби:

3.1. Продажба с уговорка за изкупуване – чл. 333. Продажбата с уговорка да изкупуване е продажба под прекратително условие според проф. Герджиков. Тази продажба е забранена в ГП, защото така се придобива един залог, а заложният кредитор не може да се удовлетвори извънсъдебно според ЗЗД. В ТП тази продажба много често се използва, особено при търговията с ЦК или валута (при т. нар репо сделки). За да бъде действителна тази продажба са необходими 2 условия: 1) писмена форма за действителност; 2) срок, в който правото на изкупуване може да се упражни, след което то се погасява.

3.2. Продажба, при която предметът на договора не е конкретизиран при сключването му – чл. 331: Страните могат да уговорят срок, в който купувачът да уточни предмета на продажбата. При забава на купувача продавачът може да направи това или да развали договора. Тук не е употребен точно термина “разваляне”, защото договорът още не е породил действие, по-точно е “отказ”. Според проф. Герджиков тук става дума за допълнителна спецификация, т.е. договорът вече има някакъв предмет, но той трябва да се конкретизира и индивидуализира.

3.3. Продажба с периодично изпълнение – чл. 332: При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно, даденото в повече през предходния период се приспада от дължимото. Срокът по ЗЗД се счита установен в полза и на двете страни, задължението не може да се иска или изпълнява преди срока. Тук има изключение от общото диспозитивно правило на ЗЗД. Тук става дума за прихващане на изпълнение.

3.4. Има 2 вида продажби, които визират отклонение от чл. 200:

1) Продажба с предварително плащане на цената – чл. 334. За да се приложи това правило уговорката за авансово плащане трябва да е писмена, като формата е за действителност. Ако продавачът не предаде стоката в уговорения срок, той дължи лихва от получаването на цената, която е възнаградителна законна лихва. Според изр. 3 цената се смята за задатък и купувачът може да я иска в двоен размер при неизпълнение.

2) Продажба на изплащане (pactum reservati dominio) – чл. 335 (обратна хипотеза на 334). В тази хипотеза има отклонение от принципа res periit domino. Необходимо е договорът да е в писмената форма, която е за действителност (това изискване се критикува от проф. Герджиков, защото подобно не съществува в общото ГП). Правилото по ал. 2 буди съмнение, въпреки че е диспозитивно: Неплащането на вноски, които не надвишават една пета част от цената на стоката, не е основание за разваляне на договора. Ал. 3 е безсмислена, защото дублира чл. 88 на ЗЗД: Ако продажбата бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и обезщетение. Проф. Герджиков вижда смисъла на разпоредбата в съюза “и”, явно освен обезщетението, което е очевидно може да се иска нещо друго, което според него е възнаграждение за ползването на веща (по аналогия от чл. 206, ал. 2 ЗЗД. Той поставя въпроса и дали правилото на чл. 206, ал. 3: Уговорката платените вноски да останат за продавача като обезщетение е недействителна може да намери приложение в ТП. Тъй като тя не присъства в текста на ТЗ следва да се счита, че е неприложима при търговската продажба (единствената възможност е при едностранна търговска сделка).

Финансовият лизинг и продажбата на изплащане се различават по това, че при финансовия лизинг с изплащането на последната вноска не придобива автоматично собствеността, а за това трябва да се сключи ново облигационно отношение.

3.6. Продажба чрез прехвърляне на ЦК – чл. 336. До някъде дублира чл. 327, ал.1, макар в първият случай да става дума за време за плащане, а в другия за задължение за предаване, т.е. от различни ъгли се осветлява едно и също явление: При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго. Става дума за товарителница (товарителен запис – според проф. Герджиков), коносамент, складов запис.

5. Международна продажба на стоки.

Виенската конвенция от 1980г. урежда сключването на договора за международна продажба насти, както й правата и задълженията по този договор м/у страните. В Конвенцията се съдържат унифицирани преки норми, за международната продажба на стоки, като по такъв начин се предотвратяват стълкновенията на закони на държавите участнички в нея.

Разпоредбите на Виенската конвенция имат диспозитивен характер и няма да намерят приложение, ако страните по него изрично са изключили действието му. Недопустима е страните да се отклонят или да изменят действието на чл.12 относно възможността на държавите участнички с декларации да подчинят на писменна форма договорите за международна продажба на стоки, когато една от страните има своето място на дейност в такава държава.

Продажбата на стоки е международна, когато мястото на дейност на страните се намира в различни държави – участнички в Конвенцията. Ако една от страните по договора има повече от едно място на дейност меродавно е онова от тях, което е в най – тясна връзка с Договора.

За прилагането на Конвенцията трябва да са налице четири предпоставки:

1.Мястото на дейност на страните, съответно тяхното постоянно местопребиваване да е в различни държави;

2. Международният характер на продажбата да е очевиден;

3.Държавите в които страните имат своето място на дейност да са участнички в Конвенцията;

4.Да липсва уговорка м/у страните за неприлагане на конвенцията към техния договор;

Виенската Конвенция от 1980г. е ратифицирана от РБ.

Договорът за международна продажба на стоки /ДМПС/ е неформален. Съгласно чл.11 от ВК не е необходима писменна форма за неговата действителност и за неговото доказване. За него не важи каквото и да било друго изискване за форма. Той може да бъде доказан по всякакав начин вкл. и със свидетели. Но законодателствата на някои държави изискват писменна форма, като предпоствака за действителността на ДМПС и ВК им предоставя възможност да го подчинят на писменна форма, ако някоя от страните има своето място на дейност в такава държава. Това се извършва чрез Декларация, която трябва да бъде потвърдена при ратификацията, приемането и утвърждаването. Декларациите и тяхното потвърждение трябва да бъдат направени писменно чрез уведомяване на депозитаря. За целите на конвнецията писменна форма вкл. и телеграма и телекс, което означава, че подпис не е необходим, за да се счита формата за спазване.

При сключването на ДМПС по често е явлението на скл. м/у отсъстващи отколкото м/у присъстващи. Съгласно чл.14 предлагането да се сключи договор представлява предложение , ако е отправено до едно или повече, конкретни лица достатъчно определено е и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане. Предложението отправено до неопределен кръг лица, представлява покана, да бъде направено предложение. Предложението може да изхожда както от бъдещия продавач, така и от бъдещя продавач и поражда действие, когато стигне до адресата. То е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично или мълчаливо се определя количеството и цената или се предвижда редът по който да бъдат определени. Предложението дори да е обявено за неотменимо може да бъде оттеглено, ако оттеглянето стигне до адресата преди или едновременно с предложението.

Волеизявлението или друго поведение на адресата показващи съгласие с предложението представляват приемане, което поражда действие когато указанието за съгласие стигне до предложителя. Мълчанието или бездействието не представляват приемане. Отговор на предложението, който съдържа съществено изменящи условия е отхвърляне и представлява насрещно предложение.

Съгласно ВК договорът се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие, а такова действие се поражда от момента когато предложителят е получил съгласието на адресата на предложението.

За място за сключване на договора следва да се смята мястото, където приемането е получено от предложителя или мястото където е извършено действие изразяващо съгласието на даресата да приеме предложението.

Основните задължения на продавача са:

1. 
   да достави стоката;
   
2. 
   да връчи всички отнасящи се до нея документи;
   
3. 
   да прехвърли собствеността върху нея.
   

Стоката трябва да бъде доставена на определената в договора дата или дата, която може да се изведе от него.

Продавача трябва да връчи на купувача всички документи които се отнасят до стоката. Връчването трябва да се извърши в време на място и във форма изисквани от договора.

Стоката която продавача доставя на купувача трябва да съответства на количество, качество и описание на предвидената в договора и да бъде опакована съобразно изискванията на договора. Не е съобразна с договора стока която:

1. 
   не е пригодна за целите, за които същата се използва;
   
2. 
   не е пригодна за специалната цел, за която продавача е бил изрично или мълчаливо известен при сключване на договора;
   
3. 
   не притежава качествата на стоката която продавача е представил на купувача, като мостра или модел;
   
4. 
   не е кондиционирана или не е опакована по начин отговарящ на изискванитя за такъв вид стока или ако такъв начин няма – по начин годен да запачи и да защити стоката.
   

1.да поиска продавача да отсрани незаконосъобразността чрез поправка;

2. да поиска да бъде доставена стоката в замяна само ако незаконосъобразността представлява съществено нарушение на договора;

3. да намали цената в същото съотношение, в каквото е стойността на фактически доставената стока в момента на доставката, спряма стойността, която би имала към същият момент, съобразната с договора стока.

Купувачът може да определи допълнителен срок , в който продавачът да изпълни своите задължения. В течение на този срок той не може да прибягва до каквото и да е средство за защита поради нарушение на договора, но може да търси обезщетение за вреди поради забава в изпълнението.

Допустимо е купувачът да обяви договора за развален:

1. ако пропускът на пордавача да изпълни което й да е от своите задължения по договора или конвенцията представлява съществено нарушение на договора

2. при недоставяне на стоката, ако продавача не я достави в допълнителния срок определен от купувача или заяви, че няма да я достави в така определения срок.

Развалянето на договора се извършва не по съдебен ред, а чрез изявление на купувача, че разваля договора. Изявлението е действително само ако е направено, чрез уведомяване на другата страна.

Конвенцията допуска частично разваляне на договора когато продавачът достави само част от стоката или само част от доставената стока е съобразна с договора.

Основните задълженияна купува са:

1. 
   да плати цената;
   
2. 
   да приеме доставката на стоката, съобразно с изискванията надоговора и на конвеницята;
   

Конвенцията установява предположение,че когато цената не е определена и не е предвидено как да бъде определена с договора страните мълчаливо са се позовали на цената, която обикновено се плаща по време на сключване на договора за същия вид стока при подобни обстоятелства в съответната област на търговията. При съмнение цена съобразно теглото на стоката се определя с оглед нетното тегло, купувачът е длъжен да плати цената в определения ден съгласно договора или конвенцията и не е необходимо каквото и да е искане от страна на продавача, ако времето на плащането не е предвидено в договора купувачът трябва да плати цената, когато продавачът му предостави на разположение стоката или документите, контролиращи разпореждането с нея.

Купувачът е длъжен да плати цената в мястото предвидено в договора. Когато такова място не е предвидено:

а/ в мястото на дейност на продвача или

б/ ако плащането трябва да бъде спещу предаването на стоката или документите – в мястото където става предаването.

Задължението на купувача да приеме доставката се състой:

1. в предприемане на всички действия, които могат разумно да се очакват от него с оглед да даде възможност на продавача да достави стоката;

2. в вдигане на стоката.

Продавачът може да определи допълнителен срок , в който купувачът да изпълни своите задължения. В течение на този срок той не може да прибягва до каквото и да е средство за защита поради нарушение на договора, но може да търси обезщетение за вреди поради забава в изпълнението. Изключение прави случаят когато е получил от купувача съобщение, че той няма да изпълни своите задължения в определения срок.

Продавачът може да обяви договора за развален:

а/ ако пропускът на купувача да изпълни което и да е от своите задължения по договора или ВК съставлява същъствено нарушение на договора;

б/ ако купувача не изпълни своето задължение да плати цената или да приеме доставката на стоката в допълнителниа срок определен от продавача.

Развалянето на договора се извършва не по съдебен ред, а чрез изявление на продавача, че разваля договора. Изявлението е действително само ако е направено, чрез уведомяване на другата страна.

Съгласно общите разпоредби рискът от случайно погиване преминава в момента на доставяне на стоката. Уредбата е диспозитивна и страните могат да я дерогират, като уговорят друг момент на преминаването на риска.

След като продавача е изпълнил задължението си да достави стоката рискът е преминал върху купувача и той трябва да плати цената дори ако стоката е била повредена или е погинала поради случайно събитие. Дори когато стоката е застрахована срещу погиване или повреждане или такова по вина на превозвача преминаването на риска задължава купувача да осъществи отговорността на застрахователя респективно на превозвача. Въпрос за поняснето на риска не се повдига изобщо когато погиването или повреждането на стоката се дължи на действие или бездействие на продавача. Поведението на продавача трябва да бъде неправомерно.При различините видове продажби риска преминва в различен момент.

При дистанционита продажба рискът:

1. по време на превоза се носи от купувача, ако продавачът не длъжен да предаде стоката на определено място, договорът за проджба налага тя да бъде превозена. Рискът преминава в/у купувача щом стоката бъде предадена на първия превозвач за изпращане на купувача. Превозвача трябва да бъде трето лице.

2. Когато продавачът е длъжен да предаде стоката на превозвач на определено място, рискът преминава върху купувача щом стоката бъде предадена на превозвача в това място.

Задържането на документите контролиращи разпорежднето със стоката не засяга преминаването на риска. За да премине рискът в/у купувача стоката трябва несъмнено да бъде предназначена за изпълнението на договора, т.е. да бъде обозначена индивидуализирана и предадена на превозвача.

При продажба на превозвана стока рискът преминава върху купувача в момента на сключването на договора, приема се че стоката е индивидуализирана с натоварването й върху превозното средство не е необходимо ново предаване на стоката. От правилото има едно изключение, че рискът преминава върху купувача с обратна сила от момента когато стоката е предадена на превозвача който е издал документа установяващ договора за превоз. Когато по време на скл. на договора стоката е била погинала или повредена и продавачът е знаел това или пък не го е знаел, но е могъл да го знае, той не е действал с грижата на добър търговец и за това рискът се поняса от недобросъвестния продавач.

При недистанционата продажба преминаването на риска:

1. е върху купувача, ако стоката се намира в мястото на дейност на продавача, когато купувачът я вдигне, ако купувачът забави вдигането на стоката рискът се носи от него от момента от който е изпаднал в забава. Досстатъчно е стоката да е била поставена на негово разположение от продавача.

2. ако стоката се намира другаде, а не вмястото на дейност на продавача рискът преминава върху купувача от момента когато доставянето се дължи. Достатъчно е купувача да знае, че стоката е поставена на негово разположение от продавача в мястото, което е различно от мястото на дейност на последния. Това продавачът ще постигне, като даде нареждане до този който държи стоката да я предаде на купувача или като предаде документа срещу, който тя може да бъде получена.

Рискът не преминава върху купувача докато стоката не е индивидуализирана когато договорът се отнася до стока, която в момента на сключването му не е индивидуализирана. Стоката не се смята запоставена на разположение на купувача, докато не е ясно обозначена, като отнасяща се до договора.

Преминаването на риска не лишава купувача от защитните средства с който разполага. Ако купувачът е нарушил съществено договора, купувачът си запазва правото да развали договора или да иска стока в замяна на несъобразната стока. Без значение е, че купувачът не е в състояние да върне първоначално предадента стока, защото е погинала или е била повредена. Когато поведението на купувача е несъвместимо с последващо разваляне надоговора, защото е равносилно на отказ от разваляне той не може да се възползва от своите защитни средства. При доставка настока обременена със съшествени недостатъци купувачът не губи претенцията си за разваляне на договора, ако след доставката стоката погине в следствие на случайно събитие, без значение обстоятелството, че купувачът не може да върне стоката в натура.

ЗАДЪЛЖЕНИТА НА ПРОДАВАЧА И КУПУВАЧА.

Страна може да спре изпълнението на своите задължения, ако след сключването на договора стане видно, че другата страна няма да изпълни съществена част от своите задължения, поради:

1. сериозна недостатъчност наспособността и да изпълни или на нейната неплатежоспособност или;

2. нейното поведенеие по подготовката на изпълнението или при изпълнението на договора.

Задължение на страната която спира изпълнението преди или след изпращането на стоката е да уведоми незабавно за това другата срана. Тя е длъжна да продължи изпълнените на задълженията си ако другата страна предостави достатъчно обезпечение, че ще изпълни своите задължения.

Обезщетението за нарушаването на договораот която и да е от страните се състой в сума равна на претърпяната загуба и на пропуснатата позла от другата страна поради нарушение. Това обезщетение не може да надвишава вредите, които страната нарушила договора е предвиждала или е трябвало да предвиди при сключването на договора, като възможна последица от неговото нарушаване, като държи сметка за фактите които е знаела или е трябвало да знае.

Страна не отговаря за неизпълнение на което и да е от задълженията си, ако докаже:

1. 
   че неизпълнението се дължи на пречка извън нейния контрол;
   
2. 
   че не би моглоразумно да се очаква от нея да го вземе предвид при сключване на договора, както и да избегне или да преодолее било него, било неговите последици.
   

Страната неизпълнила своите задължения трябва да уведоми другата страна за препятсвтието иза неговото въздействие върху способността й да ги изпълни. Страна не може да се позовава на неизпълнение на другата страна, ако то е причинено от действие или бездействие на първата страна.