Време и място на изпълнението

Изискуемост. Определяне на времето за престиране.

Съгласно чл.69(1) задължението е изискуемо веднага с възникването му. Правилото следователно е, че щом се дължи без срок се дължи веднага. Това означава, че Кр. веднага може да иска изпълнение, а Дл.веднага може да пристъпи към изпълнение. Необходимо е обаче Кр. да покани Дл. да изпълни задължението си като му даде срок за това. Когато задължението е без определен срок Дл. не е длъжен да изпълни без получаване на покана.Поканата му обаче определя вече обвързващ го срок. До този момент Дл. не е в забава, а той изпада едва след като бъде поканен- чл.84 ЗЗД. Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Кр.може да иска изпълнението веднага, когато "задължението е без срок".Това правило не може да намери приложение в случаите, когато изрично или мълчаливо е бил определен срок.

- За мълчаливо определен срок говорим, когато за обстоятелствата съдим, че е необходимо време за изпълнение на задължението.Тези о-ва могат да бъдат различни в зависимост от естеството на обл. о-е , от х-ра на задължението, предполагаемата воля на страните.Напр. ангажираните косачи през зимата съвсем естествено ще косят през пролетта и лятото. В такива хипотези мълчаливо установения срок е все неопределен."Определен ден " за престиране (84ал.2) не е фиксиран. За тази цел покана трябва да бъде отправена до Дл.

- За изрично определен срок говорим, когато ЮФ, който дава живот на съдържанието, определя и момента в който Кр. може да изиска осъществяването на дължимия резултат.

Може да е установено изпълнението да се иска на определен ден (посочен в календара или с оглед на определено сигурно събитие). Тогава казваме, че срокът е ОПРЕДЕЛЕН.

Страните могат да уговорят изпълнението да се осъществи на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие. Тогава говорим за ОТНОСИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕН СРОК.

Моментът на изпълнение да бъде определен от една от страните по д-ра.В такъв случай говорим за НЕОПРЕДЕЛЕН СРОК.За него има две хипотези:

= Кр. изявление ще определи срока ;

= Дл. ще определи падежа на задължението.

Значение на срока.

клаузите, относно срока за изпълнение могат да имат различно значение.

1. От субективно отношение, значението може да бъде различно , в зависимост от това, в чий интерес е уговорен срокът:

а) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнение, но че и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежът на задължението. В този случай казваме, че срокът е установен в полза на двете страни и че задължението нито е изискуемо, нито е изпълняемо до настъпване на срока (чл.70 ал.1 и 2).

Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.

Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.

При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

б) разпорежданията относно срока могат да означават още, че длъжникът не може да изпълнява преди срока. Тогава срокът е уговорен в полза на кредитора. Задължението не е изпълняемо преди срока, но е изискуемо (чл.70 ал.2)

в) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнението до изтичането му, но и обратното - длъжникът не може да изпълни задължението си преди срока. Тогава срокът е установен в полза на длъжника.

- ако кредиторът предяви иск за вземането си преди да е настъпил срокът за изпълнение, искът трябва да бъде отхвърлен.

- ако длъжникът е изпълнил предсрочно, той не може да иска платеното обратно на това основание, защото не е платил нещо недължимо. Чл.70 ал.3 дава възможност на предсрочно платилия длъжник да приспадне лихвите от деня на плащането до края на срока, ако е предплатил тези лихви.

2. Обективно отношение. Съглашенията относно срока също могат да имат различно значение:

а) дължимият резултат може да бъде осъществен само на падежа и ако не бъде осъществен в този момент, налице е пълно неизпълнение и невъзможност за последващо изпълнение. В този случай боравим с т.нар. фикс-сделки.

б) нормално страните считат, че изпълнението е възможно и след падежа. Макар последващото изпълнение да не възможно, това изпълнение е все пак неточно по отношение на времето. То е забавено изпълнение и съставлява основание да се търсят от длъжника вредите, които са настъпили. Но то може да се превърне и в пълно неизпълнение ако кредиторът междувременно е загубил интерес от изпълнението - чл.79 ал.2 и чл.87(2).

Изгубване преимуществата на срока

Законът е установил оборима презумпция, че срокът е установен в полза на длъжника - чл.70(1). Длъжникът може да загуби това преимущество. В такъв случай изпълнението става веднага изискуемо. Облагите на срока се изгубват от длъжника - чл.71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

1. Когато длъжникът е станал неплатежоспособен. За да е такъв, трябва да се види в какво отношение се намират активът и пасивът му. Трябва да се провери дали той е изпаднал в невъзможност да посреща дълговете си.

2. Когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения. Тук става дума например за особени обезпечения, които длъжникът е дал и сам е намалил - съборил е ипотекирания имот, заклал е заложения добитък. В тези случаи кредиторът може да иска изпълнение и преди срока, стига това намаление на обезпечението да се дължи на действие на дл.

3. Когато длъжникът не даде на кредитора обещаните обезпечения, напр. обещал е залог или поръчителство, но не дава нито едното нито другото. Вземането става изискуемо.

4. Съдебни отсрочки и разсрочки. Съдът при постановяване на решението, а в изключителни случаи и след това може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства - чл.191 ГПК-Съдът при постановяване на решението може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.Съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението само един път. Той не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.и чл. 348 ГПК.- Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавния или частния съдебен изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, държавният или частният съдебен изпълнител спира изпълнението.

5. Мораториум. Срокът за осъществяване на една престация се отлага в случай на мораториум. Това са отсрочки, които се дават с нормативен акт по отношение на изпълнението на всички задължения, поради особено важни и непреодолими събития - война земетресение, природни бедствия.

3.2.Място на изпълнението.

Всяко задължение трябва ад бъде изпълнено точно. Това означава престиране на местоизпълнението на задължението.

Мястото, където длъжникът трябва да извърши действията, които са необходими за да се осъществи дължимият резултат, да счетем, че той точно изпълнява, наричаме местоизпълнение на задължението му. Длъжникът се освобождава от обвързаността си, ако престира на това място, и изпада в забава ако не престира на него. Кредиторът е длъжен да приеме изпълнението ако е на мястото и изпада в забава от своя страна ако не го приеме на него. Местоизпълнението често съвпада с местодоставянето на престацията. Това е така при местните сделки - когато и двете страни имат местожителство в едно и също място. При дистанционните сделки местоизпълнението не съвпада с местодоставянето. Дистанционна сделка е налице, когато с допълнителна уговорка се установява, че длъжникът ще се погрижи престацията да биде доставена на кредитора на място, различно от местоизпълнението. Дл. нарича това място местодоставяне; кр. - местополучаване; за престацията то е местоназначение.

Местоизпълнението е правнорелевантно отнасяне на задължението към определено място. За да се обозначи разликата между местоизпълнение и местодоставяне, се употребяват на практика редица правнотехнически термини:франко, FOB, CIF.

Определяне на местоизпълнението.

Меродавно е на първо място изрично уговореното от страните местоизпълнение. Когато не е уговорено изрично, възможно е местоизпълнението да се определя от естеството на изпълнението, а в някои случаи и законът определя мястото на изпълнение. Местоизп. на едно зад. може да бъде определено и с адм. разпоредби. Възможно е в някои случаи да не може да се приложи нито един от горепосочените критерии. Тогава влиза в действие чл.68 ЗЗД: "Ако местоизп. не е определено в закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при парични задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на зад/то;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението (търсими задължения)."

Местожителство на едно лице е мястото, където то се установило да живее постоянно или преимуществено и в регистрите на населението на което то е вписано.

Правно значение на местоизпълнението.Проявява се най-често във връзка със забавата. Тогава говорим за носими и за търсими задължения.

1. Когато търсимото задължение е срочно и кредиторът не потърси вземането си на срока, той изпада в забава поради неизпълнение, защото не е направил необходимото за да получи изпълнение. Дл. обратно не изпада във забава.

2. Когато носимото задължение е срочно, длъжникът трябва да престира в жилището на кред. Не стори ли това, той изпада в забава.

Разноски и доказване на изпълнение.

Принципът е, че разноските по предаване на дължимата престация са поначало в тежест на длъжника. Такива са и разноските с издаване на разписка, всички разноски по предаването, включително меренето и тегленето. Нормата на чл.78 обаче е диспозитивна и страните могат да уговорят друго. Допълнителните разходи са в тежест на този, който ги е причинил.

Доказване на изпълнението.

Принципът е, че длъжникът трябва да докаже, че е изпълнил задължението си точно (чл.127 ГПК ) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.). Не съществува законова, макар и оборима презумпция, че длъжникът е изпълнил точно, но една обикновена презумпция твърде често помага на длъжника - щом кредиторът е приел без възражение - може да се счита, че му е престирано точно (чл.194 и 264 ЗЗД).

Изпълнението може да се доказва с всички доказателствени средства. Все пак чл.133 буква Б на ГПК не допуска свидетелски показания за доказване "погасяване на установени с писмен акт парични задължения".

Нормалният писмен документ е разписката - писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията за получаване на същата. Тя трябва да носи подписа на издателя, дългът датата, мястото на престиране и т.н. Този, който изпълни дълга, има право да иска да му бъде върнат особеният документ, ако такъв бъде издаден. По нашето право връщането на документа за вземането има значение за необоримото предположение за погасяването на дълга - чл.109. Това предположение има действие само тогава, когато е установено, че връщането на частния документ за дълга е станало без измама, насилие и изобщо доброволно.

Правото на разписка е признато в чл.77(1). Този текст има няколко хипотези:

а) пълно плащане - ако плащането е пълно, длъжникът може да иска от кредитора връщане на издадения му за вземането особен документ (чл.77(2)), освен ако документът се отнася и до други права на кредитора (ал.3)

б) при частично плащане, дл. може да иска разписка за станалото частично изпълнение, както и отбелязване на същото върху документа за дълга

в) при загубване на документ - кр. може да твърди, че е изгубил документа за вземането. Тогава той е длъжен ад отбележи и това обстоятелство в разписката - чл.77(4)

г) право на задържане - дл. може да задържи изпълнението, докато му се върне документът за вземането и му се даде разписка.

Възможно е един и същ длъжник да има повече еднородни задължения към един и същ кр. Ако той не изпълни всичко изцяло и изведнъж, а престира общо срещу задълженията си, се поставя въпросът кой дълг се е погасил.

Съгл. Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Прихващане може да прави само длъжникът. Той заявява кой дълг погасява. Когато такова заявление няма, тогава законът определя как става прихващането. Може да се определи и чрез договор. Ограничение за избора на длъжника има в три направления:

1. ако е уговорен срок в полза на кредитора, дл. нито може да изпълнява преди изтичането му, нито да прихваща изпълнението си към още неизпълняем дълг.

2. ако изпълнението е частично, кр. не е длъжен да го приеме. Дл. трябва да предложи пълно изпълнение поне на едно от зад. си за да може изобщо да се прехваща.

3. когато зад. за лихва и изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, тогава се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата - чл.76(2). Свободата на избора на длъжника е ограничена в тази насока.

Прихващане по силата на закона - по реда на чл.76(2,3) най-напред:

а) върху най-обременения за дл. дълг

б) в/у най-старото задължение, ако всички са еднакво обременителни

в) в/у всички дългове съразмерно, ако те са еднакво обременителни и еднакво стари.

Всяко задължение трябва да бъде изпълнено, но не всяко изпълнение освобождава длъжника по отношение на всички. Изпълнението има такъв погасителен ефект само ако изхожда от самия длъжник - не и когато то изхожда от трето лице. Направеното от третото лице изпълнение има само ограничен погасителен ефект - само по отношение на удовлетворения кр. Дл. остава обвързан не към сегашния кр., а към третото лице. То става кр. на мястото на досегашния като встъпва в неговите права. Това се нарича суброгация. Така напр. ако Иванов дължи на Петров, а на падежа не Иванов, а поръчителят му плати, Петров очевидно получава всичко, което му се дължи. Плащането, което е направил поръчителят погасява вземането, на Петров. Но същото не освобождава Иванов от задължението му. Той сега дължи на поръчителя това, което същия вместо него е платил Петров. За да го получи, той встъпва в правата на Петров - замества го. Така суброгацията е преминаване на правата на кр. в/у едно трето лице, което настъпва защото това трето лице е удовлетворило кредитора. Суброгацията е един изпълнителен процес без пълен погасителен ефект, изразяващо се в заместване на досегашния кредитор с нов.

Когато едно трето лице изпълни вместо длъжника, може да се ползва от всички обезпечения, от които се е ползвал кр. Извод: суброгацията е едно допълнително право, което се поражда за третото лице, изпълнило чуждо задължение като то гарантира вземането към длъжника съобразно вътрешните отношения м/у тях.

Цел на суброгацията.

Третото лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но поради изпълнението, неговото имущество намалява, а длъжниковото имущество остава непокътнато. Поставя се въпросът трябва ли да признаем на третото лице правото да иска дл. да му върне обратно всичко, което е платил за него. Общ отговор не може да се даде, защото това зависи от вътрешните отношения м/у длъжника и третото лице. А те могат да бъдат най-различни:

а) дл. може да е натоварил третото лице да изпълни зад. му. Отношенията им в такъв случай са мандатни. За да си върне платеното, третото лице разполага с/у длъжника (с/у доверителя си) с обратен иск - чл.285.

б) третото лице може би плаща на кредитора защото по този начин дава на длъжника парите, които е обещало да му даде в заем. Третото лице тогава разполага с иск на заемодателя.

в) третото лице може да изпълнява чужд дълг, защото е решило да се грижи за работите на дл., макар последният да не му е възлагал такава работа - чл.60 Тук ще се разполага с обратен иск на управляващия чужда работа без мандат - чл.61.

г) третото лице може да плаща без всякакво оправдано правно основание. Тук се разполага с възможност за иск за неоснователно обогатяване - чл.59.

д) третото лице може да плаща с намерение да надари длъжника. То няма възможност за обратен иск с/у дл.

е) третото лице няма обратен иск с/у длъжника и когато плаща със ср/вата, които дл. му е предоставил за тази цел. Това са т.нар. регресни права на третото лице. В тези случаи третото лице,когато се ползва от обратния си иск не може да иска обезпеченията и привилегиите, които са били установени в полза на установения дълг.

Вземането на Кр., което третото лице е изпълнило, може да е било обезпечено с привилегия, със залог или ипотека, които са давали пълна сигурност, че ще бъде събрано вземането. Тия обезпечения са погасени вече с погасяването на дълга от третото лице. То затова има всичкия интерес да замести удовлетворения Кр. в правата му- да встъпи в тия негови права, следователно и в преимуществата, с които кредиторовото вземане може да е съпроводено.Следователно, третото лице, което е изпълнило чуждият дълг за да встъпи в правата на удовлетворения Кр. му позволява да упражни всички права и искове, съпровождащи съответното вземане - залог, поръчителство, лихви и т.н.(чл.146). Това е и всъщност крайната цел.

Възможността на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения Кр. не го лишава от личния му обратен иск с\у Дл. - иск, който произтича от вътрешните отношения м\у тях. Например поръчителя, който е изпълнил задължението на Дл., има личен обратен иск с\у него за главницата, лихвите и разноските, които е направил. Суброгационния иск може да му дава по-малко

Допустимост на суброгацията. Хипотези.

1. Правен интерес.З-нът допуска суброгация не в полза на всеки, който е изпълнил чуждо задължение, макар да има обратен иск (например иск за неоснователно обогатяване, иска на водещия чужда работа без мандат и т.н.), няма да се суброгира в правата на удовлетворения Кр. Изобщо неоправданите вмешателства в чужди обл.о-я е нежелателни(чл.74-ЗЗД Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.).Следователно:БЕЗ ПРАВЕН ИНТЕРЕС ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НЯМА СУБРОГАЦИЯ.

2. Хипотези.Кои лица имат правен интерес.

а)Лично или реално задължено за дълга.

аа\Лично задължените. Те изпълняват защото дължат и могат да бъдат принудени да изпълнят.

- Поръчителите се задължават заради други и ако изпълни, изпълнил е заради главния Дл.И има обратен иск с\у същия. Наедно с това се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.

- Всеки съзадължен дължи с други. Ако той плати всичко, изпълнил е не само своя но и чужд дълг- дългът на тези, които дължат с него и има правото да иска от тях платеното. Това е правното положение на съпоръчителя.

бб)Реално задължените.

б/ Имащите интерес да платят без да са задължени нито лично, нито реално

Действие на суброгацията: Изпълнилият чуждия дълг встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Оттук следва, че:

1.той може да действа срущу поръчителите, както е могъл да стори това и първоначалния кредитор, но в пределите на обратния си иск

2.той встъпва в привилегиите и ипотеките на първоначалния кредитор и може да ги упражнява по същия ред

3. той встъпва в исковете за разваляне на първоначалния кредитор

4. когато вземането е било облечено от кредитора в изпълнителна форма, суброгираният може да се възползва от това ,че не е длъжен да води отново иск на общо основание.Съгл. чл.326, ал.1 ГПК и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
ВЪПРОС №24

ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ

1.Право на задържане в гражданското и в търговското право.

1.1.Право на задържане в гражданското право

Въпреки изискуемостта на задължението Дл. има понякога право да задържи дължимото. З-нът признава на Дл. такова право на задържане, ако той има с\у Кр. си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича задължението му.Ако такава е обстановката, Дл. може да откаже изпълнение на задължението си до едновременно насрещно изпълнение от страна на Кр.

Като отказва да изпълни, Дл. иска по този начин да обезпечи насрещното си вземане- до гарантира своето вземане към кредитора си със задържането, което има към него.Т.е. обезпечителна е впрочем функцията на правото на задържане. Намира правна уредба в чл. 90 и чл.91 ЗЗД.

Първият от тях урежда общо предпоставките и действията на института. Той се занимава с правото на задържане в ШИРОК СМИСЪЛ. В този текст четем, че .” Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.”

Този текст има предвид две хипотези:

1) същинското право на задържане- това е правото на Дл. да задържи това, което дължи, заради онова, което има да вземе по силата на същото недоговорно правоотношение, което го е направило длъжник. В такова положение се намира добросъвестния подобрител в чужд имот, който дължи имота на собственика, но има право да получи стойността на подобренията, които е направил в чуждия имот (вж. чл.72 ал.3 ЗС). М\у тия лица съществува едно ПО но то не е договорно.

2) несъщинско право на задържане т. е. налице е т.н. възражение за неизпълнен д-р. Това възражение представлява едно особено приложение на правото на задържане към двустранните обл. о-я- такива отношения, които са породени от двустранен д-р, решение за жилищно настаняване и др.Тъкмо за двустранните д-ри е характерно правата и задълженията на двете страни да произтичат от едно и също ПО.

Вторият текст- чл.91(1) урежда правото на задържане в ТЕСЕН СМИСЪЛ т.к. е посветен на една по- специална, по-тясна хипотеза на правото на задържане. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.

Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.

Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

Същност на правото на задържане.

Дл. при определени условия, може да не изпълни задължението си , като последиците няма да са , че той ще изпадне в забава. По този начин Дл. косвено влияе в\у Кр. да изпълни той своето задължение.

Характеристика на правото на задържане.

1. Това е едно СП, което дава възможност на своят титуляр да иска удовлетворяване на своите претенции.

2. Това е едно ПОТЕСТАТИВНО СП, защото се упражнява ч\з едностранно волеизявление на Дл.

3. Това е едно АКЦЕСОРНО право .

4. Това е НЕГАТИВНО право, защото се упражнява ч\з възражение, а не ч\з иск.

Предпоставки за възникване на правото на задържане.

1. Да съществува насрещно вземане на Дл.към Кр. То трябва да е възникнало, да не е погасено по давност и да е изискуемо. Необходимо е още предметът на насрещната престация да не е еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи.

2. Правото на задържане предполага, че нещо се намира във фактическата власт на задържащият Дл., което другата страна може да претендира. Това нещо е дължимата престация. Тя се дължи и е дошло време да се престира, но въпреки това така дължимото се задържа.

3. Лицето, което задържа престацията трябва да е добросъвестно.

4. Вземането и престацията, която задържа да не са еднородни, защото тогава ще се приложи компенсация или прихващане.

Конекситет. Правото на задържане е допустимо само при условие, че дължимата престация и насрещното вземане ОБРАЗУВАТ ЕДНО ЖИТЕЙСКО ЕДИНСТВО - при услови, че те се намират помежду си в предметна връзка с дължимото. Ако двете вземания произтичат от две отделни и независими ПО, то те имат самостоятелен живот, нямат връзка помежду си и правото на задържане не е допустимо. Ако се допусне то и тогава, би значело да не се поставят никакви рамки на института и да се насърчи превръщането му в произвол.

Такава връзка е налице при двустранните д-ри. Две насрещни престации образуват едно цяло ( КОНЕКСИТЕТ ), КОГАТО МАКАР да е различен правопораждащият факт, връзката м\у тях е такава, че в зависимост от волята на страните искането да бъде удовлетворено.

Може понякога насрещните вземания да не възникват от едно и също ПО, но те могат да са житейски тясно свързани. А е построил къща в\у мястото на В , с когото не се намира в никаква договорна връзка. В ревандикира имота си . А иска да му бъдат заплатени направените подобрения. Насрещните претенции очевидно не произтичат от един и същ ЮФ. И все пак тия две претенции образуват едно цяло, те са конексни.

Извода е: Две насрещни престации образуват едно цяло, когато, макар различен да е правопораждащият факт- връзката м\у тях е такава, че с оглед естеството на нещата и волята на страните искането да бъде удовлетворена едната претенция без оглед на другата е противно на добросъвестността, почтеността и справедливостта. Тогава казваме, вземанията са конексни, че м\у тях съществува връзка.

По своето съдържание правото на задържане се свежда до възможността но Дл. временно да откаже изпълнение на задължението си. Кр. по съдебен или извънсъдебен ред - иска да му бъде престирано. Но с\у това негово искане Дл. възразява, че и той има да взема и че задържа дължимото дотогава, докато не му бъде престирано. Правото на задържане следователно е едно ВЪЗРАЖЕНИЕ, което Дл. противопоставя на Кр. си, за да отложи неизпълнение на дължимото до насрещно изпълнение. Целта му е да се постигне едновременно изпълнение на двете насрещни вземания.

Пр. на задържане е едно отлагателно (дилаторно) възражение. То не разрушава правото на Кр., а само временно парализира неговата претенция.

В съдебния процес Дл. трябва да докаже своето право на задържане.

Чл.91(5) казва, че "Кр., който упражнява задържането, има право на предпочитателно удовлетворение от стойността на задържаната вещ." Това разпореждане е особено важно. То именно придава на възражението за задържане х-ра на ЗАЛОГОПОДОБНО ПРАВО, противопоставимо на третите лица.

Срещу кого задържането е допустимо.

- Върху самата задържана вещ, той няма никакво вещно, абсолютно право. Неговото право е лично, относително, отправено към неговия Кр. Само от него той може да иска изпълнение или по точно едновременно изпълнение

- Дл. може да задържи дължимата вещ и спрямо всички други лица, които са заели правното положение на Кр.- т.е. неговите универсални правоприемници.

- Частните правоприемници . Едно или няколко права преминават ч\з пр. сделка от имуществото на един правен субект в имуществото на друг правен субект. Новият собственик не е длъжник.

- Задържащият се ползва с владелческа защита- чл.76 ЗС.

- С веща не може да се разпорежда

- Да полага грижите на добрия стопанин

- Да събира плодовете, без да може да ги прихваща към вземането си