Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

• 
  С оглед на обема на фактическата властвладението бива:
  

-ограничено владение: владелецът осъществява фактически действия, които по обем съответстват на едно ограничено вещно право, напр. право на строеж , право на ползване и др. възможно е при това положение в/у една вещ да има едновременно пълно и ограничено владение.

• 
  Според наличието на правно основание за възникване на владение ЗС разграничава:
  

• 
  добросъвестно владение чл.70 от ЗСВладелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
  
• 
  Недобросъвестно владение: това което не отговаря на изискванията на чл.70 за добросъвестно владение.
  

Във вещното законодателство не са уредени способите за придобиване и изгубване на владението, защото владението е факт, а не право. В ЗС се уреждат само вещни права и способи за тяхвото придобиване и загубване. Все пак в терията и практиката са установени способи, чрез които се изгубва и придобива владението.

Способи за придобиване на владението:

- чрез едностранни действия. В този случай владението се придобива без съгласието на предишния владелец. Тук едно лице установявава фактическа власт в/у вещ, като започва да я държи като своя.

- със съгласието на досегашният владелец. Това най често става въз основа на скл. договор м/у лицата. Напр. продажба, замяна.

-чрез превръщането на досегашният владелец от държател. Това е частен случай на придобиване на владение, чрез другиго.

- Такова е положението на собственика на недвижим имот на публична продан, ако имотът е бил в негово владение след публична продан той се превръща в държател спрямо купувача.

- чрез наследяване. Владението е елемент от наследството като съвкупност. Наследникът, които приеме наследството придобива и владението, защото с приемането й изразява воля, намерение за владение.

Изгубването на владението става с отпадане на някое от основанията, за неговото придобиване, които трябва да са комулативно дадени, а именно фактическата власт и намерението.

-Изгубване поради отнемане на фактическата власт;

-Изгубване с оглед намерението веднъж придобито владението не е нужно владелецът постоянно да демонстрира намерение да свой вещта. Този признак на владението ще се изгуби, а от там и владението само ако владелецът изяви воля и обективира своето намерение повече да не държи вещта като своя.

-изгубване чрез превръщане на държането във владение. Необходимо е да настъпи промяна в основанието на фактическата власт. Това може да стане със съгласието на предишния владелец.

Владението е фактическо отношение м/у хората по повод на вещите. Няма значение дали фактическата власт в/у вещта е установе неправомерно или правомерно, законът брани така да се каже статутквото на вещите. Владелческата защита се осъществява, чрез искове за защита на владението. Българсото ВПр урежда два вида иска за защита на владението и държането - владелчески посесорни искове.

• 
  Иска за защита на нарушено владение по чл.75 от ЗС Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
  

Владението трябва да е продължило „непрекъснато повече от 6м.”. В този период владението не трябва да е отнемано, защото то се прекъсва с отнемането му. Ако владението е било отнето и отново придобито искът неможе да се предяви, но за да улесни доказването чл.83 от ЗС въвежда една презумпция: Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Особено важно е да не се смесва прекъсването на владението, като предпоставка на иска за защита по чл.75 с прекъсване на владението, като основание за придобивна давност по чл.80 от ЗС : Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност. Последиците в двата случая са различни.

Искът по чл.75 може да се предяви само при нарушено владение. Нарушение ще е всяко действие с което се отстронява напълно или от части фактическата власт на владелеца в/у вещта. Нарушението може да се изрази не само в преки фактически действия, но и чрез заплашване. Няма нарушение ако действията се извършват със съгласието на владелеца или когато те се извършват от управомощени държавни органи – действие на частен съдебен изпълнител въвод във влъдение и т.н.

Ответник по иска по чл.75 от ЗС може да бъде всяко лице, което нарушава владението независимо дали пречи смущава или е отнело и държи отнетата вещ. Поради това може да се приеме, че искът има вещен характер.

Искът има за предмет прекратяване на нарушението или възстановяване на владението, ако то е било отнето, ако в отнетият имот се извършва промяна искът ще има за предмет връщане на имота в предишното му състояние. Например ако е направена постройка ще се иска премахване на постройката. Ако с нарушението са причинени вреди ищецът може да съедини иска по чл.75 с иск за вреди по чл.45 от ЗЗД: Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Искът по чл.75 от ЗС може да се предяви в 6м. сорк, като той започва да тече от момента на извършване на нарушението.

• 
  Иск за защита на владението на отнето владение по чл.76 от ЗС: Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
  

Не е необходимо за защита по чл.76 владението да е продължило определен период от време.

Нарушението тук е квалифициран случай – то трябва да е извършено насилствено или по скрит начин. Чл. 76 използва термина отнемане в смисъл на нарушение. Няма значение дали владелецът е напълво лишен от фактическата власт или тя е частично ограничена.

Нарушението е извършено, чрез насилие когато владелецът или държателят е възпрян да упражнява фактическата власт в/у вещта, било чрез физическо насилие в/у личността, било чрез заплашване. Втората форма в която може да се изрази нарушението по смисъла на чл.76 от ЗС е тогава когато то се извършва по скрит начин, т.е. когато е извършено в отстъствието на владелеца или държателя. Няма значение дали за други лица то е било скрито или явно, нито за кого действа нарушителя.

Ищец по иска по чл.76 от ЗС може да бъде, както владелецът така и държателят. Ответник е всяко лице извършило нарушението. Искът е недопустим с/у трето лице, неучаствало в нарушението и придобило вещта от нарушителя.

Предмет на иска е преустановяване на нарушението и връщане на отнетото владение. Заедно с възстановяване на владението може да се иска обезщетение за вреди претърпени поради нарушението.

Искът за защита на отнето владение трябва да се предяви в 6м. срок, който е преклузивен. Законът не посочва кога започва да тече този срок, но в теорията е прието, че срокът започва да тече от момента на нарушението.

4.Права на подобрителя върху чужд имот.

ЗС урежда отношенията м/у владелеца, респ. държателя и собственика на вещта. Това са преди всичко отношенията във връзка с разноските направени за чуждата вещ /чл.71 – 74 от ЗС/. Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й. Чл. 72. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.Чл. 73. Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.Чл. 74. Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.

Владелецът право разноски във връзка с получаване на добиви от имота и по ред др. причини с намерението да стане собсвеник на имота, чрез придобивна давност, но не винаги това става. Преди изтичане на давностният срок собственика си виндицира имота при това го получава облагороден, засаден, застроен. Стойността му дефакто се е увеличила вследствие на тези разноски. Правото,обаче не позволява неоснователно обогатяване – всеки, който е получир нещо без основание е длъжен да го върне съгласно чл55 от ЗЗД.

По чл.71 – 74 от ЗС е видно, че право да иска разноските направени в/у чуждият имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика.

Държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице с което се намира в договорни отношения. Отношенията тук ще се уредят от нормите на облигационото право.

Носителят на вещното право в/у чужда вещ, т.е. ползвателят или суперфициентът също правят разноски вкл. и такива по застрояването на чуждия имот, но тези разноски са за тяхна сметка.

По правилата на чл.71 – 74 от ЗС владелецът има право да иска обезщетение за три вида разноски необходими разноски, полезни разноски и разноски за добивите / плодовете/. Съгласно чл.74 полезните разноски са наречени подобрения. Това са разноските, които не са задължително необходими, но увеличават стойността на вещта. Няма значение с каква цел са направени. Достатъчно е те реално да са увеличили стойността на вещта.

Както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец има право на вземания за подобрения, който са направени в чужд имот. Техните права обаче са различни съгласно чл.72 от ЗС Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.

Чрез правото на задържане бившият владелец си гарантира своето вземане с/у собственика. Понеже правото на задържане възниква след вл. В сила съдебно Р. от този момент на татък владелецът се превръща в държател. Правото на задържане обаче не е вещно право и бившият владелец не може да си служи свещта и да придобива полодовете от нея. От общото правило обаче се ползва и недобросъвестният владелец в два случая: 1. той има право на задържане когато е придобил владението въз основа на предварителен договор със собственика; 2. той има право назадържане за подобрения за които собственикът е знаел, че се извършват в/у имота му.

Вземането за подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещтен иск и чрез възражения по предявен иск за връщане на вещта. Допустим е и установителен иск за съдебно установяване на вземането за разноски по чл.97 от ГПК.

  ВЪПРОС №22

ДОГОВОР
1.Понятие и видове

1.1.ОО могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на ПО е правната сделка.

Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО.

Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА.Двустранните правни сделки се наричат договори.

В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД

"Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях."

Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части- ВП, ОП, СП.Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право.

Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки:

1.От юр.гледна точка трудно се прави разлика м\у "да се създаде" и "уреди".

И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка.

2.Още по-неточно е употребен термина "унищожи една правна връзка".Това означава да се унищожи д-р. Това става ч\з конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и ч\з възражение.Както и да е разпоредбите за унищожаване на д-р се намират в ЗДД от чл.27 до чл.35.

Затова някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях.

Същественото за договора е:

- Наличността на две страни

- Две съвпадащи насрещни волеизявления.

- Взаимно адресиране. Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в д-ра страни.

В чл.9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на д-ра, доколкото то не противоречи на повелителни ПН.

Под съдържание се разбира, че изброените в ЗЗД д-ри не са единствени, които могат да се сключват м\у страните -стига да не се нарушават императивни ПН и да не се нарушават добрите нрави.

1.2.Видове договори:

1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по д-ра имат задължения.При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване;договор за поръчка) Двустранните (продажба; замяна).Повечето д-ри са синалагматични. А те са тези д-ри, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени(ако едната не се задължи и другата не би се задължила- генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно- функционално).

2.Несъвършени двустранни д-ри - те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни(д-р за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника).При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.

3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни.Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н.Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.

4.С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС д-рите се делят на формални и неформални.При формалните д-ри е необходима определена форма.

Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).

5.Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални.

Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни.

Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра.

6.Комутативни и Алеаторни .Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните

.Комутативните- известни ; алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие

7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора- Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три:

- да се придобие едно СП

- да се надари едно лице

- да се погаси един дълг

Основанието не е елемент от ФС на д-ра.

8.Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р.

Сключване на ТС представлява начинът, по който трябва да се осъществи фактически състав, за да се породят желаните от страните правни последици. В ТЗ се съдържат само особените разпоредби за сключването на ТС. Затова съобразно с чл. 288 разпоредбите на Гр. законодателство се прилагат за неуредените в този закон положения за сключването на ТС. Общата гр. дееспособност е предпоставка за сключване на ТС. Тя се придобива с настъпването на пълнолетието. Изисква се освен това лицето да не е поставено със съдебно решение под запрещение – пълно или частично запрещение. Гр. законодателство е приложимо за времето и за мястото на сключването на ТС. Ако ТС е сключена между присъстващи например като единен документ след преговори, времето и мястото на сключването на договора са достатъчно ясно определени. За да се счете ТС за сключвана между отсъстващи, достатъчно е волеизявлението за приемането на предложението да достигне у предложителя /чл. 14, ал1 от ЗЗД/. Не е необходимо да се установи узнаването от него на приемането на предложението. Като дата на сключването на ТС между отсъстващи се признава датата на получаване на писмото, в което се съдържа приемането на предложението, съответно на телекса, телеграма и т.н. ТС се смята за сключена в мястото, където е направено предложението /чл. 14, ал. 3 от ЗЗД/.