Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

В тесен смисъл обл. отношение обхваща обл. право на вземане на кредитора и задължението на длъжника да престира. В широк смисъл обл. отношение обхваща още всички правни последици, които настъпват в следствие на личността на обл. отношение в тесен смисъл. Могат да се обхванат цяла серия странични права задължения и възможности, които възникват в полза на кредитора или на длъжника в/у основата на възстановената вече м/у тях правна връзка и които се намират в тясна зависимост от нея – в зависимостта в която се намират правни последици към юридически факт.

Семейното право е клон от едината правна система на РБ. То се различава от останалите правни клонове по своя предмет, т.е. по кръга на обществените отношения, които урежда, като брак, родство, осиновяване, настойничество, попечителство и др.

Семейните отношения /брак, родство и осиновяване/ са отношения м/у съпруга и съпругата, родителите и децата, както и м/у др. роднини по права и по съребрена линия; осиновителите и осиновените, както и м/у роднините по осиновяване.

Семейните отношения се уреждат от правото и се превръщат в семейниправоотношения. Правното нормиране обаче не е в състояние да обхване семейните отношения в пълния им обем / биологичните отношения и емоционалните отношения/.

В основата на сем.правоотношения е бракът – това е централното ядро от семейните права и задължения, в следствие на които възниква и се развива по нататъшната система от семейни врьзки.

При отношенията между родителии деца се получават семейни правоотношения с по-широк персонален състав.наличието на две или повече деца създава семейно-правни връзки между тях-това са отношенията между братя и сестри,вследствие на което се доразвиват семейно правните отношения във вертикален и хоризонтален състав. Създават се правоотношения м/у по далечни възходящи и низходящи – дядо, баба, внуци, както и отношения от по далечно разклонение – чичо, леля, вуйчо, племеници и т.н.

Семейноправни връзки възникват и при осиновяването, то създава по юридически път права и задължения на родителите и децата, от които се развива следващата система от сем. връзки.

Юридическите факти въз основа на които възникват сем. правоотношения са бракът, родството и осиновяването. Лицата свързани по между си с тези юридически факти образуват семейството, което стои в основата на тези правоотношения.

Наследственото право е този дял от ГПр, който регулира имуществените отношения пораждащи се по повод смъртта на едно физическо лице и свързаното с нея преминаване на неговото имущество към други субекти определени в закон или по волята на починалия/чрез завещание/.

Тъй като наследственото право регулира само имуществени отношения трябва да уточним понятието имуществени отношения, а именно – това са отношенията възникващи на основата на собствеността. В различните исторически периоди наследтвеното право осъществява различни функции в зависимост от обществено икономическите условия. Неговото развитие е тясно свързано с развитието на собствеността и семейните отношения. С изменението на формите на собствеността се изменят и самите имуществени отношения, а в това число и отношенията възникващи при наследяването. Наследствено правните и семейните отношения са тясно свързани по между си. Тъй като обикновено наследството преминава към членовете на семейството на починалия. Законът установява особенно предимство по отношение на най-близките от тях – запазена част от наследството с която наследодателят не може да се възпорежда с безвъзмездни актове /завещания и дарения/. Семейните отношения са едно от най – важните основания за наследственото преминаване на имуществото, т.е. за наследствено правните отношения.

6.Правоотношения в търговското право.

Търговското право е съвкупността от всички правни норми, които уреждат отношенията пораждащи се в търговията. Правоотношенията в търговското право това са правните връзки м/у конкретно определени субекти, които възникват от търговския юридически факт. Една от страните винаги е търговски субект.

Действието на правните норми и тяхното прилагане е безмислено без субекти на правото. В правната действителност гр.правоотношения възникват м/у конкретни лица. Правните норми са адресирани до лица, които могат да ги възприемат и да съобразят поведението си с тях. Субективните права и правните задължения трябва да имат носители. Понятието субект на правото е правно нормативно, защото се определя по съдържание видове и предпоставки, за възникване на обективното право. Всеки правен отрасъл определя правните субекти в него и правното им положение. Нормите на ГПр признават три вида правни субекти-ФЛ, ЮЛ и държавата. Като човешките същества, като субекти на гражданското право се наричат ФЛ. Общото за всеки правен субект е че обективното право му признава способността да бъде носител на права и задължения. Правното положение на ФЛ се нарича правен статус, съдържащ елементите: правоспособност, дееспособност и гражданско състояние.

Способността на правния субект да бъде носител на права и задължения се нарича правоспособност /правосубектност/. Правоспособността се определя като абстрактна възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения, които могат да се породят въз основа на обективното право, а не като конкретно съдържание на субективни права или правни задължения. Правоспособността е основна категория на правото , която се определя по съдържание по закона. Чл.1 от ЗЛС съдържа неините основни белези: всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Под всяко лице се разбира, което и да е живо човешко същество без оглед на това дали е пълноценно физически и умствено или има недостатъци. Чл.1 от ЗЛС определя началото на правоспособността от момента на раждането. Раждането като условие и начало на новия правен субект е осъществено когато плодът се отдели от тялото на майката без да е необходимо да се отреже и пъпната връв. Важно изискване за правоспособността е плодът да е роден жив, т.е. детето да е поело въздух. За възникването на правоспособността няма значение, колко трае животът на живороденият плод. В ЗЛС не се поставя изискване живороденото лице да е жизнеспособно, но това се изисква за наследствената правоспособност в чл. 2 от ЗН. Според нашето законодателство заченатият не се счита за правен субект, но в чл.2 от ЗН е установена праванат фикция, че заченатият се счита за роден когато се отнася до придобиване от него на наследствени права.

Краят на правоспособността настъпва със смърта на ФЛ.

Съдържанието на гражданската правоспособност не е уредено конкретно в ЗЛС. Всички промени засягащи вида и съдържанието на субективните права и задължения регламентирани от гр. закони се отразяват и върху съдържанието на правоспособността. Провоспособността трябва да се отличава от притежанието на конкретни субективни права, тъй като то е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е само правоспоспобността на ФЛ, а не и притежаваните от тях субективни права.

Гражданската правоспособност на ФЛ не може да бъде напълно отнемана. Тя също така не може да бъде ограничавана въз основа на волеизявления на частноправни субекти вкл. и на такива на самия носител, защото е уредена с повелителни правни норми. По изключение наказателното и гражданското право допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на ФЛ. Такива възможности са уредени в две групи случаи. В едната група случаи ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления. Такива мерки могат да се прилагат само когато са предвидени като вид наказание в съответните състави на НК. Ограниченията на гражданската правоспособност по правило действат временно и само в редки изключения ако законът допска това до края на живота на лицето. Втората група случаи са установени в СК, като в правната литература е дискусионно какво ограничение се установява в чл.73 ал.3 /Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3. / Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му./.

Със специални норми могат да се установяват ограничения относно правоспособността на лица, които не са български граждани или специален ред за извършване на определени правни действия.

Търговската правоспособност се придобива след вписване на ФЛ в Търговския регистър. Трудовата правоспособност изисква и за двата субекта /работодател и работник или служител/ да са правоспособни и дееспособни.

Правоспособността трябвада се отличава и от дееспособността на ФЛ. Последната представлява социално правно качество въз основа на което ФЛ със свои лични правни действия пораждат правни последици. Докато правоспособността съпътства ФЛ в течение на целия му живот дееспособността възниква тогава, когато то става способно да извършва разумни правни действия с навършване на гражданското пълнолетие.

2.Дееспособност. Степени, ограничаване и отнемане.

• 
  Дееспособност.Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл.2 до 5 от ЗЛС и чл.72 – 73 от СК.
  

Чл. 72. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.

Правната уредба се състои от императивни правни норми, поради което ФЛ не могат да внасят промени в своята дееспособност въз основа на свои волеизявления. Дееспособността всветлината на чл.2 до 4 от ЗЛС е годността на едно лице да извършва правни действия. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира приложение спрямо правомерни правни действия. Следователно под действие трябва да разбираме такива волеви актове на ФЛ, които са съобразени с правните предписания. За да придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с осъществяването им правни последици. Следователно дееспособността е годност да се извършат правомерни правни действия, чрез които могат да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват права и задължения.

Гражданската дееспособност е признато и гарантирано от закона качество на ФЛ със свои правомерни действия да пораждат правни последици, които могат да бъдат възникване, съхраняване, изменение, погасяване или прекратяване на субективни граждански права и гр. правни задължения.

Дееспособността следва да настъпи в такъв момент от развитието на човешкото същество, когато то е достигнало необходимата психофизическа и интелектуална зрялост.

У нас съгласно чл.2 от ЗЛС гражданско пълнолетие настъпва на 18г., с което се придобива и дееспособността. Дееспособността е от много голямо значение за пълноценото участие на ФЛ не само в гр. оборот, но и в останалите области на социалния и политическия живот.Недееспособните лица са лишени от такова участие и са зависими при задоволяване на своите потребности от волята на др. ФЛ.

Дееспособността се намира в определено взаимоотношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. Следователно докато правоспособност може да съществува без дееспособност, обратното е невъзможно.

Правното значение на дееспособността се проявава главно при сключването на правни сделки и извършване на такива други правомерни правни действия, за които законът изисква неиното наличие.

Дееспособността следва да се отличава от деликтоспособността, като предпоставка за гражданска отговорност при непозволено увреждане. При преценката за наличие на деликтоспособност законодателят възприема неформален, конкретен подход. Деликтоспособността зависи от интелектуалните и волеви качества на конкретно лице и проявава своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.

• 
  Степени, ограничение и отнемане – у нас дееспособността възниква постепенно поради което се различават три степени в нейното развитие и лицата влизат в три групи: 1. малолетни до навършване на 14г. възраст, когато лицата са напълно недееспособни; 2. непълнолетни от 14 до 18г. възраст, когато лицата са ограничено дееспособни; 3. пълнолетни с навършване на 18г. възраст настъпва гр. пълнолетие и се придобива качеството дееспособност.
  

С навършването на 18г. възраст настъпва гр. пълнолетие и ФЛ е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. То се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъпките си или не могат да ги ръководят поради болестно състояние, но не са поставени по запрещение. Дееспособността може да се ограничава само по прадвидения в закона ред. По изключение лица навършили 16г. възраст могат да сключат брак, ако важни причини налагат това с разрешение на председателя на РС по местожителството на лицето слет като изслуша непълнолетния, неговите родители или попечителя му. Встъпването си в брак непълнилетният придобива дееспособност с единственото ограничение, че правни действия по разпореждане с недвижим имот може да извършва само с разрешение на РС по местожителството си. Сключването на брак от непълнолетен има за последица еманципирането на последния, което представлява придобиване на дееспособност преди навършване на гр. пълнолетие.

Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона случаи. Така за осиновяването на навършил 14г. дете се изисква неговото съгласие за изменение на собственото име на осиновено лице навършило 14г. също се изискво то да изяви воля. Трудовата дееспособност настъпва на 16г., а по изключение при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14г. лица/погледни чл.301 от КТ ???/.

Гр. дееспособност се прекратява с смърта или с поставянето на лицето под пълно запрещение.

Лицата от 14 до 18г. са непълнолетни. Те са ограничено дееспособни. С навършването на 14 г. възраст настъпва качествена промяна на правния статут на ФЛ, тъй като напълно недееспособни те преминават в състояние при което могат лично да извършват правни действия, т.е. техните волеви актове стават правно релевантни. Ограничението се състои в това, че за някои правни действия се изискват допълнително и волеизявления на други правни субекти за да бъдат действителни. Непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на РС за някои от правните си действия. Режимът на дееспособността на непълнолетните се съдържа главно в чл.4 ЗЛС и чл.73 ал.1 и 2. от СК. Той обхваща три групи сделки които непълнолетните могат да извършват при различни условия: 1. непълнолетните са напълнодееспособни , когато извършват сделките по чл.4 ал.2 от ЗЛС, защото за тях законът не изисква никакви други допълнителни волеизявления – това са обикновените сделки за задоволяване на текущите нужди на непълнолетния и сделки на разпореждане със средства, които непълнолетния е получил с/у вложен от него труд; 2. на специален режим са подложени сделките на рапореждане, които непълнолетните могат да сключват; 3. Сделките на управление, както и тези чрез които се извършват разпореждания в полза на непълнолетни лица, както и процесуалните действия за защита на субективни права на непълнолетния. За правните действия от тази група е характерно , че се извършват от непълнолетните с попечителско съдействие на един от родителите или попечителите.

Лицата които не са навършили 14г. възраст са малолетни, те са напълно недееспособни. Вместо тях и от тяхно име такива действия извършват техните закони представители. Всеки от родителите е законен представител на малолетните си деца. На лица които нямат родители или родителите им са лишени от родителски права се назначават настоиници които действат като техни законни представители. Родителите и настоиниците са длъжни да се грижат както за личността така и за имуществото на малолетните. Те сами извършват правни действия на управление. Действия на рапореждане с права на малолетните могат да се извършват от законните представители само при условията на чл.73 ал.2 от СК.

Малолетните лица от 10 до 14г. когато се допуска от съда осиновяването им се изслушват освен ако те познават осиновяващия като свои родител. Извън този случаи малолетните лица според нашето законодателство не могат да извършват валидни правни действия.

3.Поставяне под запрещение.

Отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на ФЛ може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица.

Правната уредба на поставянето под запрещение е комплексна, тя включва една материално правна норма – чл.5 от ЗЛС и процесуалните правила за особеното исково производство при съблюдаването на които съдът се произнася по иска. Чл275 – 277 от ГПК:Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.

(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.

Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако лицето е в болнично заведение, съдът изисква от управата сведения за неговото състояние.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под пълно запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество, за да се учреди настойничество или попечителство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените разноски.

Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника.

Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни ФЛ при две условия:

1. Първото изискване е свързано с болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята. Изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Слабоумието според медицинсата наука има различни степени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност и олигофрения. Душевните болести представляват разстройство на психиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите ако са причинили душевни болести също могат да послужат като основание за запрещение;

2. От съществено значение за поставянето под запрещение е как се отразява болестното състояние в/у възможностите на лицето за сазнателни действия и насочване на волята. Чл.5 от ЗЛС допуска поставяне под запрещение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своте работи или е намалила възможностите му за това. Втората материална предпоставка за запрещението ще бъде налице когато страдащия от слабоумие или душевна болест не може да възприеме съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели. Когато интелектът и волята са по слабо засегнати в следсвие на което е намалена възможността лицето да се грижи за своите работи, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.

До ограничаване на дееспособността чрез запрещение се прибягва когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат.

Пълнолетните лица и еманципираните непълнолетни лица могат да бъдат поставени както под пълно така и под ограничено запрещение.

Иск за поставяне под запрещение пред ОС по местожителството на засегнатото лице могат да предявят съпругът, близките роднини, както и всяко заинтересовано лице, което действа в обществен интерес или в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Участието на прокурора е задължително независимо кои е предявил иска и той може да обжалва Р. на първоинстанционият съд, без значение в какъв смисъл е то.

Лицето, чието запрещение се иска задължително трябва да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично заведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него за да го разпита. Ако съдът намери за необходимо след разпите му назначава временен попечител. До назначаването на настойник или попечител.

Съдът преценява дали се налага назначаването на вещото лице.

Съдът не е обвързан с вида на зепрещението претендиран в исковата молба. Той определя степента на ограничаване на дееспособността, самостоятелно и въз основа на събраните доказателства по делото.

Решението с което се уважава искът има за последица отнемане на гражданската дееспособност при пълното запрещение – лицето се приравнява на режима на малолетните; ограничено запретения се приравнява на режима, който важи за непълнолетните ФЛ.

Решението с което се отхвърля искът не засяга дееспособността на ответника и няма конститутивно действие. Съпругът и респ. родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в обществено заведение такъв е управителят на заведението. В тези случаи не се образуват дела за настойничество или попечителство в общината чл.128 от СК. Във всички останали случаи след влизане в сила на Р. за поставяне под запрещение съдът съобщава това на органа по настойничество и попечителство при съответната община.

Когато има основания за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставяне под запрещение, още от органа по настойничество или от настойника.