Въпрос №1 понятие и система на гражданското право


Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ЮЛ



страница5/69
Дата21.03.2017
Размер12.13 Mb.
#17470
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   69

5. Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ЮЛ.

  • Преобразуването или реорганизацията на ЮЛ се състой във внасяне на промени в правното му положение, при което дейността му се запазва. Промяната може да се отнася до правно организационата форма и вида на собствеността, която ЮЛ притежава или да засяга отделните индивидуализиращи белези – наименование, седалище, предмет на дейност или цели, вътрешна структура и др.

Преобразуването настъпва като резултат на определени юридически факти. При корпоративно устроените ЮЛ то става с Р. на органът му, компетентен за това, според закона и устава му, обикновено това е ОС. При ЮЛ учреждения органът, който е компетентен да ги учреди е овластен да извършва и преобразувания с тях. При преобразуването на фирми и предприятия в еднолични търговски дружества – акционерни или с ограничена отговорност Р. се взимат от държавните органи, които имат право да упражняват държавната собственост – министерски съвет и министри или ведомствени ръководители. Преобразуването има четири традициони форми които са свързани с промени в правосубектността на ЮЛ и в следствие на които настъпва прекратяване на ЮЛ, но тяхната дейност продължава, като се поема от нововъзникнали правни субекти или съществуващи такива.

При сливането от две или повече ЮЛ които загубват качеството си на правни субекти възниква ново ЮЛ към което преминават, както дейността на слелите се субекти, така и техните права и правни задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ.

При вливането едно ЮЛ поема дейността и правата и задълженията на друго или други ЮЛ, които прекратяват своето съществуване, като отделни правни субекти. Поемащото ЮЛ е универсален правоприемник на влелите се в него.

Разделянето е преобразуване при което едно ЮЛ престава да съществува поради това, че неговата дейност и имущество се разпределят м/у две или повече нови ЮЛ, които възникват в резултат на разделянето. С акта на разделянето се определя, кои права и задължения и към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни субекти. Всеки от тях е частен правоприемник на прекратеното поради разделяне ЮЛ. Нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно, за правните задължения на прекратеното.

Отделянето води до възникване на едно или повече нови ЮЛ, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващото ЮЛ , което не се прекратява, а продължава своята дейност, заедно с нововъзникналите. Последните са частни правоприемници на това от което се отделя имущество. Факта за отделянето подробно се описва, кои права и правни задължения към кое ново ЮЛ преминават и към коя дата. Независимо от това разпределение нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за задълженита на своя праводател.


  • Прекратяването на ЮЛ може да се съпътсва с прекратяване на неговата дейност. То може да бъде последица от правен акт на орган на ЮЛ или на държавен орган, които са компетентни да преобразуват последното. Прекратяването може да настъпи автоматически на основание предвидено в акта за образуването му ,като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др. С властнически акт на съд може да бъде прекратено ЮЛ в изрично предвидените в специалните нормативни актове слечаи. Това става когато дейността на ЮЛ противоречи на повелителните правни норми или то не отговаря на императивните изисквания предвидени за него. Състоянието на неплатежоспособност на ЮЛ на търговското право дава основания за откриване на производство за несъстоятелност по ТЗ, което може да доведе до универсално принудително изпълнение на задълженията на такова ЮЛ.

  • Ликвидацията. Прекратяването на ЮЛ на ГПр, което е свързано и с прекратяване на дейността им се съпътсва с ликвидация. Тя е производство при което ЮЛ и неговите органи са преустановили дейността си и вместо тях се назначават ликвидатори, които изпълняват задълженията и събират вземанията по висящите правоотношения или по съгласие с насрещната страна ги прекратяват, осребряват наличното имущество и остатъка след изпълнение на задълженията или разпределят м/у членовете, като ликвидационни квоти, ако закона допуска това или го предават на държавата.

6.Контрол за законност в/у актовете на ЮЛ.

Контрола за законност в/у актовете на ЮЛ е възложен на съответното министерство към което спада дейността на ЮЛ с нестопанска цел. Предмет на надзора е законосъобразността на извършваните действия и целесъобразността на използването на имуществото.


ВЪПРОС №6

СЪБИРАТЕЛНО И КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО
1.Учредяване и обща характеристика.

1.1 Търговско дружество.



Същност – търговско дружество е определено в закона като обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки под обща фирма с общи средства /чл. 63, ал. 18. В търговско дружество могат да участват двата вида субекти на ГП – ФЛ и ЮЛ. За ФЛ се изисква да бъде дееспособно. Не е необходимо то да притежава търговско качество. Законът допуска едно лице да участва в повече от едно търговско дружество /чл. 65/. Не представлява пречка за участие в българско търговско дружество чуждестранното гражданство на ФЛ, както и небългарската националност на ЮЛ. Допустимо е едно търговско дружество да участва в друго търговско дружество. Правата му като съдружник или едноличен собственик на капитала се упражняват от лицето, което има право да го представлява. Едно дружество се характеризира като търговско чрез обективен критерий, какъвто е извършеното на търговски сделки, предвидено в предмета му на дейност. Това означава, че търговското дружество представлява само обединяването на ФЛ и ЮЛ с такава цел, но не и за друга съвместна дейност. Допустимо е да се учредяват само видове търговски дружества, които са предвидени в ТЗ /чл. 64, ал. 2/. Всички видове ТД са изрично признати за ЮЛ /чл. 63, ал. 3/. Признаването на ТД за ЮЛ води до следните правни последици: а/ правоотношенията с трети лица се създават от ТД като цяло чрез неговите органи; б/ имуществото на ТД е обособено от това на ФЛ и ЮЛ, които участват в него; в/ отговорността на ТД по сделки с трети лица е с неговото имущество; г/ индивидуализацията на ТД се извършва чрез неговата фирма, седалище и националност; д/ допустимо е ТД да бъде обявено в несъстоятелност. Участието на ТД в търговския оборот се осъществява чрез техните органи, които изразяват волята им. Законът признава на ТД качеството на търговци поради правно-организационната им форма /чл. 1, ал. 2, т.1/.

Членовете на органите за управление на ТД отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на дружеството. Отговорността се поражда в следните два случая: а/ когато те са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация; или б/ когато не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на ТД са намалели през този период. Отговорността е за неплатените данъчни задължения в рамките на намалението на активите на ТД. Взема се предвид периодът между възникването на задължението и установяването на обстоятелствата, които водят до отговорността /чл. 21 от ДПК/.



Видове – законът допуска да се учредяват следните пет вида ТД: а/ СД; б/ КД; в/ ООД; г/ АД; д/ командитно дружество с акции чл. 64, ал. 1/.

Различни критерии могат да послужат за класификацията на ТД. Основанието за възникването на ТД позволява дружествата да се разграничават на договорни и уставни. Към договорните дружества се отнасят СД, КД и ООД. Типично уставно е АД. Междинно положение между договорните и уставните дружества заема КД с акции. То се учредява с договор, но се управлява по устав, съставен след учредяването. Според съществеността на личния или на капиталовия елемент ТД се разделят на персонални и на капиталови дружества /чл. 64, ал. 3/. Категорията на персоналните дружества обхваща СД и КД. Подборът на съдружниците в тях се извършва с оглед на личните им качества. Броят на съдружниците е ограничен. Отговорността на всички съдружници в СД и на една категория съдружници в КД е неограничена и солидарна. Смъртта или напускането на неограничено отговорен съдружник по принцип води до прекратяване на дружеството. В някои закони се съдържат ограничения за участието на определени лица като неограничено отговорни съдружници в ТД. Към капиталовите дружества принадлежат дружеството с ограничена отговорност, АД и КД с акции. При тях е съществено капиталовото участие на лицата, които ги образуват. Не е задължително акционерите да полагат личен труд, нито да участват в управлението на дружеството. В ООД съдружници са длъжни да допринасят за постигане на целите му. Тяхната отговорност е ограничена до размера на записания дял. Неизвършването на обещаната вноска в капитала представлява основание за изключването на съдружника от дружеството. В зависимост от личния им състав търговските дружества се разграничават на колективни и еднолични. Допустимо е да се образуват ЕООД и ЕАД /чл. 63, ал. 2, чл. 113 и чл. 159/.



Същност – учредяването на ТД е динамичен фактически състав, който протича верижно. Фазите на учредяването на ТД са две: а/ съставянето на учредителен акт; б/ вписване на дружеството в търговския регистър при окръжния съд. Те следва да се осъществяват в посочената последователност.

Учредителен акт – в него е изразена съгласуваната воля на учредителите да се обединят под обща фирма и за извършване на търговски сделки с общи средства, т.е. да създават ТД. Учредителният акт представлява дружествен договор. Само акционерното дружество се учредява с приемането на устава му от учредителното събрание. Дружественият договор и уставът са многостранни сделки. Волеизявленията на учредителите са еднакви по съдържание. В ТЗ е предвидено минимално необходимото съдържание на учредителния акт за всеки вид ТД. Допустимо е в учредителния акт да бъдат включени и други уговорки по волята на учредителите. Достатъчно е те да не противоречат на закона. Учредителният акт е формална сделка. Във всички случаи изисква писмена форма. Освен това в дружествения договор на СД и КД е необходима нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Вписване на дружеството в търговския регистър – задължение да поискат вписване на дружеството в търговския регистър лежи върху всички съдружници в СД и върху неограничено отговорните в КД. Те подписват заявлението до окръжния съд, към което се прилага дружествения договор. Управителят на ООД подава заявлението заедно с дружествения договор, за да предизвика вписването. Органът, който представлява АД /изпълнителният директор при едностепенна система на управление и председателят на управителния съвет, при двустепенна система/, е длъжен да поиска вписването на дружеството в регистъра. заедно със заявлението се представя уставът на АД. В ТЗ са определени изискванията, които учредителите следва да спазят. Спазването на тези изисквания е достатъчно за възникването на ЮЛ, каквото представлява ТД. Когато разглежда отделно искането за вписване на дружеството в търговския регистър, окръжният съд проверява, дали са спазени изискванията на закона. Неговият контрол е за законосъобразност, а не за целесъобразност. Щом допусне вписването, съдът официално удостоверява, че са спазени законовите изисквания за учредяването на ТД. Той прогласява създаването и започването на съществуването на дружеството като отделен правен субект. Смята се, че дружеството е възникнало от деня на вписването му. Следователно, вписването има конститутивно действие за новото ЮЛ. Ако в закона е предвидено обнародване в ДВ, както това е при ООД и за АД, негово значение е чисто декларативно. Възникването на ТД като ЮЛ не се отлага до датата на обнародването му в ДВ.

1.2.Събирателно дружество.



Обща характеристика – дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците /чл. 76/. Законово определение позволява да се извлекат следните характерни черти на СД:

а/ СД е търговско дружество;

б/ е ЮЛ;

в/ принадлежи към категорията на персоналните дружества, в която влиза още КД;

г/ СД е договорно дружество. Двама или повече съдружници правят изрични волеизявления с еднакво съдържание, а именно: да образуват СД;

д/ изразеното в договора намерение на съдружниците е да образуват дружество за извършване по занятие на търговски сделки;

е/ търговски сделки се извършват от съдружниците в СД под обща фирма.

Учредяване – то преминава през две последователни фази:

а/ съставяне на учредителен договор;

б/ вписване в търговския регистър при окръжния съд.

Изисква се договорът за учредяване на СД да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. В закона е определено минималното съдържание на този договор, а именно: а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището и предметът на дейност на дружеството; в/ видът и размерът на вноските на всеки съдружник и оценката им; г/ начинът на управление и на представителство на дружеството; д/ начинът на разпределяне на печалбите и на загубите между съдружниците /чл. 78/. Задължението да поискат вписване на СД в търговския регистър лежи върху всички съдружници. Те подписват заявлението до окръжния съд по седалището на дружеството. Към заявлението се прилагат учредителният договор и образци от подписите на лицата, които според договора представляват дружеството. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището, адресът на управление и предметът на дейност на дружеството; в/ начинът на управление и на представителство на дружеството /чл. 78/.



1.3.Командитно дружество.

Характеристика – дружество, което се образува с договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на един или повече от съдружниците за задълженията на дружеството и при отговорност на останалите съдружници, ограничена до размера на уговорената вноска /чл. 99, ал. 1/. От това законово определение могат да се направят сделките изводи: а/ един от петте вида търговски дружества; б/ ЮЛ; в/ има две категории съдружници. Съдружниците от едната категория носят солидарна и неограничена отговорност за задълженията на дружеството. Те се наричат комплементарни.Съдружниците от другата категория отговорят ограничено за тези задължения, а именно: до размера на уговорената вноска – командисти; г/ персонално търговско дружество.

Учредяване - протича в общите за всички договорни търговски дружества две последователни фази: а/ съставяне на учредителен договор; б/ вписване в търговския регистър при окръжния съд. Договорът за учредяване на КД е формален договор. Законът изисква писмената му форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците /чл. 100/. Изискването е за действителността, а не за доказването му. Определено е минималното съдържание на учредителния договор: а/ фирмата на дружеството; б/ седалището и адресът; в/ предметът на дейност; г/ имената, съответно фирмите, адресите на съдружниците и размерът на тяхната отговорност; д/ видът и размерът на вноските на съдружниците; е/ начинът за разпределяне на печалбите и на загубите между съдружниците; ж/ начинът на управление и на представителство на дружеството /чл. 102/. Освен това минимално съдържание съдружниците могат да включват в учредителния договор всякакви други уговорки, които счетат за необходими. Изисква се фирмата на дружеството да съдържа обозначението КД и името на поне един от неограничено отговорните съдружници. Недопустимо е във фирмата да бъде вписано името на ограничено отговорен съдружник. Но ако въпреки забраната това е сторено, законът създава необоримо предположение. Той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството. Задължението да поискат вписване на КД в търговския регистър лежи върху неограничено отговорните съдружници. Те подписват заявлението до окръжния съд по седалището на дружеството Към заявлението се прилагат учредителният договор и образци от подписите на неограничено отговорните съдружници /чл. 103/. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/фирмата, седалището и предметът на дейност на КД; б/ имената, съответно фирмите, и адресите на неограничено отговорните съдружници; в/ начинът на управление и на представителство на дружеството /чл. 78/. КД на общо основание се смята за възникнало от деня на вписването му. В закона не е предвидено обнародването му в ДВ.

  1. Вътрешни отношен – права и задължения на съдружниците.

2.1. СД

Уреждане – вътрешните правоотношения в СД се разделят на две групи: а/правоотношения между всеки от съдружниците и СД. Вътрешните правоотношения в СД се уреждат в договора за учредяването му или по допълнително съгласие между всички съдружници. Допустимо е съдружниците да уредят тези отношения по своя преценка. Но за случаите, когато те не са се възползвали от тази възможност, ТЗ съдържа разпоредби, в раздел ІІ на глава единадесета, посветена на СД. Разпоредбите имат диспозитивен характер. Договорното уреждане на вътрешните правоотношения в СД има предимство пред законовото. Единствено недопустимо е да се уреди в учредителния договор приемането на решения по друг начин, отколкото е предвидено в ТЗ. Недопустимо е някой от съдружниците на каквото и да било основание да разполага с повече гласове. Изисква се решенията да се вписват в протоколната книга.

Права и задължения на съдружниците – правата на съдружника спрямо дружеството биват имуществени и неимуществени.

Към имуществените права на съдружника се отнасят: а/ правото на част на печалбата – когато в договора липсва уговорка, съдружникът следва да участва в печалбите, както и в загубите, съразмерно с дела си; б/ правото на обезщетение за разноските и за вредите – това право обхваща необходимите разноски, които той е направил за дружествените работи, както и вредите, които е претърпял във връзка с тях /чл. 81, ал. 1/. Достатъчно е другите съдружници предварително да не са забранили на съдружника да предприеме подобни действия. На обезщетяване обаче не подлежат луксозните разноски, дори да са извършени за нуждите на СД. Обезщетение се дължи на съдружника за вредите, които той е претърпял при и по повод на действия в полза на СД. Длъжник за обезщетението е дружеството, а не останалите съдружници; в/ правото на лихва – поражда се, когато той е направил необходими разноски за дружествените работи или е претърпял вреди във връзка с тях. Законът изрично определя лихвата като законна /чл. 81, ал. 1/. Изискуемостта на лихвата настъпва от падежа на основното задължение. Спрямо задължението за обезщетение това е денят, в който съдружникът е направил необходимите разноски за дружествените работи; г/ правото на ликвидационен дял от имуществото на СД при прекратяването на дружеството или на участието на съдружника – ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съразмерно вноските му в дружеството /чл. 260/.

В категорията на неимуществените права на съдружника в СД влизат правото на управление и правото на контрол.

Правото да управлява дружествените работи принадлежи на всеки съдружник. Изключение представлява случаят, когато с дружествения договор управлението на СД е възложено на един или повече съдружник или на друго лице. За извършването на действия от разпоредителен характер е необходимо съгласието на всички съдружници.

Правото на контрол - то принадлежи на всеки съдружник. Но законът го урежда за съдружник, който не участва пряко в управлението. Правото на контрол включва възможността на съдружника да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и другите книжа и да иска от управителите обяснение /чл. 86/.

Освен права съдружникът има задължения към СД. Те също се разграничават на имуществени и неимуществени.



Основното му имуществено задължение е да извърши вноската в капитала на дружеството, която е предвидена в учредителния договор. Забавата в плащането на паричната вноска поражда допълнително имуществено задължение на съдружника на законна лихва.

Основното неимуществено задължение на съдружника е да не извършва търговска дейност, която е конкурентна на СД. Когато съдружникът наруши задължението си да не извършва конкурентни сделки, за дружеството се пораждат две алтернативни възможности. Първата възможност е да иска обезщетение за причинените вреди. Правото му на иск се погасява в тримесечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия, или в тригодишен срок от извършването, когато съдружниците не знаят за тях. Втората възможност е дружеството да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключената сделка. Изисква се заявлението да се направи в писмена форма. То се отправя до съдружника и до третото лице, с което сделката е сключена. Срокът възлиза на един месец от узнаването на сделката, но не повече от една година след извършването и /чл. 83/.

2.2. КД

Уреждане - правоотношенията между съдружниците в КД се уреждат в учредителния договор. Но за случаите, когато липсват уговорки, законът съдържа разпоредби. Уговорките в договора имат предимство пред нормите на закона /чл. 104/.

Правоотношения между съдружниците – основно задължение на всеки съдружник в КД независимо от категорията му е да направи вноската в капитала на дружеството. Вноските позволяват да се образува имуществото, което е материалната основа за дейността на дружеството като самостоятелен участник в търговския обмен. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкции, които са различни за съдружниците от двете категории. Правните последици от невнасянето на уговорената вноска от ограничено отговорен съдружник са – извършва се прихващане на полагащата му се част от печалбата до размера на вноската /чл. 109, ал. 1/. За неограничено отговорния съдружник се прилагат разпоредбите за СД /чл. 99, ал. 2/. Неизвършването на уговорената вноска от неограничено отговорен съдружник дава основание за намеса на съда. Равнозначна е последващата невъзможност за изпълнението на вноската от такъв съдружник, например изпадането му в неплатежоспособност. Съдът действа по искане на друг неограничено отговорен съдружник. Той има две алтернативи – да прекрати КД или да изключи виновния съдружник. За прибягването до втората възможност е необходимо искане от друг неограничено отговорен съдружник да предяви такова искане пред съда /чл. 95/. Когато неограничено отговорен съдружник изпадне в забава за плащането на уговорена парична вноска, за него възниква задължение да плати законната лихва. Задължение за законна лихва има и съдружник, който получи, съответно вземе пари от дружеството за себе си, без да има право на това. Началото на начисляването на законната лихва съвпада с деня на неоснователното получаване или вземане на паричната сума. Ако вредите на дружеството са по-големи, за него е открита възможността да търси от съдружника разликата /чл. 82/. Всеки съдружник има право да получи част от чистата печалба на КД. Условията за разпределянето на печалбата и делът на всеки съдружник в нея се уговарят в учредителния договор. Едно от законовите изисквания за минималното съдържание на този договор се отнася до начина на разпределение на печалбите и на загубите между съдружниците /чл. 102, т 2/.

Права и задължения на неограничено отговорните съдружници – биват имуществени и неимуществени. В главата за КД са включени разпоредби само за неимуществените задължения на неограничено отговорните съдружници. Те извършват управлението на КД. Недопустимо е решенията да бъдат спрени от ограничено отговорен съдружник. Недопустимо е неограничено отговорен съдружник да участва в друго дружество или да сключва за своя или за чужда сметка сделки, които се отнасят до предмета на дейност на КД. Недопустимостта не е абсолютна. Възможно е да бъде премахната чрез получаване на съгласие от другите неограничено отговорни съдружници. Нарушението на задължението на съдружника води до пораждане на две алтернативни възможности за КД. КД може да иска обезщетение за причинените вреди. Неговото право се погасява в тримесечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия. Когато съдружниците не знаят за тях, срокът възлиза на три години от извършването. Дружеството има възможност да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключената сделка. Необходима е писмена форма за заявлението. То се изпраща до съдружника и до третото лице, с което той е сключил сделката. Предвиден е едномесечен срок. Той тече от узнаването за сделката. Недопустимо е заявлението да бъде отправено по-късно от една година след извършването и /чл. 83/.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница