Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ЮЛ

• 
  Преобразуването или реорганизацията на ЮЛ се състой във внасяне на промени в правното му положение, при което дейността му се запазва. Промяната може да се отнася до правно организационата форма и вида на собствеността, която ЮЛ притежава или да засяга отделните индивидуализиращи белези – наименование, седалище, предмет на дейност или цели, вътрешна структура и др.
  

При сливането от две или повече ЮЛ които загубват качеството си на правни субекти възниква ново ЮЛ към което преминават, както дейността на слелите се субекти, така и техните права и правни задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ.

При вливането едно ЮЛ поема дейността и правата и задълженията на друго или други ЮЛ, които прекратяват своето съществуване, като отделни правни субекти. Поемащото ЮЛ е универсален правоприемник на влелите се в него.

Разделянето е преобразуване при което едно ЮЛ престава да съществува поради това, че неговата дейност и имущество се разпределят м/у две или повече нови ЮЛ, които възникват в резултат на разделянето. С акта на разделянето се определя, кои права и задължения и към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни субекти. Всеки от тях е частен правоприемник на прекратеното поради разделяне ЮЛ. Нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно, за правните задължения на прекратеното.

Отделянето води до възникване на едно или повече нови ЮЛ, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващото ЮЛ , което не се прекратява, а продължава своята дейност, заедно с нововъзникналите. Последните са частни правоприемници на това от което се отделя имущество. Факта за отделянето подробно се описва, кои права и правни задължения към кое ново ЮЛ преминават и към коя дата. Независимо от това разпределение нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за задълженита на своя праводател.

• 
  Прекратяването на ЮЛ може да се съпътсва с прекратяване на неговата дейност. То може да бъде последица от правен акт на орган на ЮЛ или на държавен орган, които са компетентни да преобразуват последното. Прекратяването може да настъпи автоматически на основание предвидено в акта за образуването му ,като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др. С властнически акт на съд може да бъде прекратено ЮЛ в изрично предвидените в специалните нормативни актове слечаи. Това става когато дейността на ЮЛ противоречи на повелителните правни норми или то не отговаря на императивните изисквания предвидени за него. Състоянието на неплатежоспособност на ЮЛ на търговското право дава основания за откриване на производство за несъстоятелност по ТЗ, което може да доведе до универсално принудително изпълнение на задълженията на такова ЮЛ.
  
• 
  Ликвидацията. Прекратяването на ЮЛ на ГПр, което е свързано и с прекратяване на дейността им се съпътсва с ликвидация. Тя е производство при което ЮЛ и неговите органи са преустановили дейността си и вместо тях се назначават ликвидатори, които изпълняват задълженията и събират вземанията по висящите правоотношения или по съгласие с насрещната страна ги прекратяват, осребряват наличното имущество и остатъка след изпълнение на задълженията или разпределят м/у членовете, като ликвидационни квоти, ако закона допуска това или го предават на държавата.
  

Контрола за законност в/у актовете на ЮЛ е възложен на съответното министерство към което спада дейността на ЮЛ с нестопанска цел. Предмет на надзора е законосъобразността на извършваните действия и целесъобразността на използването на имуществото.

1.1 Търговско дружество.

Членовете на органите за управление на ТД отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на дружеството. Отговорността се поражда в следните два случая: а/ когато те са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация; или б/ когато не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на ТД са намалели през този период. Отговорността е за неплатените данъчни задължения в рамките на намалението на активите на ТД. Взема се предвид периодът между възникването на задължението и установяването на обстоятелствата, които водят до отговорността /чл. 21 от ДПК/.

Различни критерии могат да послужат за класификацията на ТД. Основанието за възникването на ТД позволява дружествата да се разграничават на договорни и уставни. Към договорните дружества се отнасят СД, КД и ООД. Типично уставно е АД. Междинно положение между договорните и уставните дружества заема КД с акции. То се учредява с договор, но се управлява по устав, съставен след учредяването. Според съществеността на личния или на капиталовия елемент ТД се разделят на персонални и на капиталови дружества /чл. 64, ал. 3/. Категорията на персоналните дружества обхваща СД и КД. Подборът на съдружниците в тях се извършва с оглед на личните им качества. Броят на съдружниците е ограничен. Отговорността на всички съдружници в СД и на една категория съдружници в КД е неограничена и солидарна. Смъртта или напускането на неограничено отговорен съдружник по принцип води до прекратяване на дружеството. В някои закони се съдържат ограничения за участието на определени лица като неограничено отговорни съдружници в ТД. Към капиталовите дружества принадлежат дружеството с ограничена отговорност, АД и КД с акции. При тях е съществено капиталовото участие на лицата, които ги образуват. Не е задължително акционерите да полагат личен труд, нито да участват в управлението на дружеството. В ООД съдружници са длъжни да допринасят за постигане на целите му. Тяхната отговорност е ограничена до размера на записания дял. Неизвършването на обещаната вноска в капитала представлява основание за изключването на съдружника от дружеството. В зависимост от личния им състав търговските дружества се разграничават на колективни и еднолични. Допустимо е да се образуват ЕООД и ЕАД /чл. 63, ал. 2, чл. 113 и чл. 159/.

1.2.Събирателно дружество.

а/ СД е търговско дружество;

б/ е ЮЛ;

в/ принадлежи към категорията на персоналните дружества, в която влиза още КД;

г/ СД е договорно дружество. Двама или повече съдружници правят изрични волеизявления с еднакво съдържание, а именно: да образуват СД;

д/ изразеното в договора намерение на съдружниците е да образуват дружество за извършване по занятие на търговски сделки;

е/ търговски сделки се извършват от съдружниците в СД под обща фирма.

Учредяване – то преминава през две последователни фази:

а/ съставяне на учредителен договор;

б/ вписване в търговския регистър при окръжния съд.

Изисква се договорът за учредяване на СД да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. В закона е определено минималното съдържание на този договор, а именно: а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището и предметът на дейност на дружеството; в/ видът и размерът на вноските на всеки съдружник и оценката им; г/ начинът на управление и на представителство на дружеството; д/ начинът на разпределяне на печалбите и на загубите между съдружниците /чл. 78/. Задължението да поискат вписване на СД в търговския регистър лежи върху всички съдружници. Те подписват заявлението до окръжния съд по седалището на дружеството. Към заявлението се прилагат учредителният договор и образци от подписите на лицата, които според договора представляват дружеството. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището, адресът на управление и предметът на дейност на дружеството; в/ начинът на управление и на представителство на дружеството /чл. 78/.

2. 
   Вътрешни отношен – права и задължения на съдружниците.
   

Освен права съдружникът има задължения към СД. Те също се разграничават на имуществени и неимуществени.