Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Предявяване на недействителността
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. Имуществени последици.
- ВЪПРОС №14 ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. 1.Относително недействителна сделка
- 2.Висяща недействителност
- Сделките с висяща недействителност
- 3.Частична недействителност.
- 4.Особеностти на недействителността при търговските сделки.
- 5. Особеностти на недействителността на трудовия договор. Чл 74 до 76 от КТ
- ВЪПРОС №15 ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО 1.Понятие и видове.
- Видове представителство: Според това дали възниква от закон, от административен или съдебен акт или от волеизявление има: Представителство по закон
- Представителство по силата на административен или съдебен акт
- Договорно представителство
- Представителство, което произтича от волеизявлението на едно лице
- Представителството при ЮЛ
- Активно представителство
- Смесено представителство
- Представителство при пълна и ограничена представителна власт
5. Предявяване на недействителността Съгласно българското законодателство установяването на двете форми на недействителност се осъществява по различен начин. При нищожността имаме няколко възможности. Тя може да бъде установена по исков ред, т.е. да бъде прогласена от съда с решение, отговарящо на предявен иск с такъв петитум. Ищци по това дело могат да бъдат както страните в сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес. Срок за предявяване на такъв иск няма и той не се погасява по давност. При заведен иск, ответникът може да се позове на нищожността чрез възражение. Но и съдът е длъжен да следи за това да не се произнася по съществото на иска, базиран на нищожен договор, а да устонови служебно наличието на нищожността, защото тя е свързана с нарушаване на императивни норми. Искът за установяване на нищожността е отрицателен установителен. Решението на съда, с което се установява нищожността, не я постановява, а само я констатира, затова тук не може да се говори за обратна сила или за действие за в бъдеще. При нищожността не може да се говори за валидиране на сделката, тъй като тя не съществува, за да може да се санира. Нищожността може да бъде релевирана и извънсъдебно. Унищожаемостта може да се установи единствено по съдебен ред. Позоваването на нея извънсъдебно е недопустимо. Унищожаване може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната, чиято воля е опорочена, нейните законни наследници, нейния кредитор, нейния поръчител. Унищожаването на една сделка може да стане и чрез възражение, предявено от страната, чиято воля е опорочена срещу иск за изпълнение по унищожаема сделка. При наличие на такова възражение, съдът е длъжен първо да се произнесе по него. При унищожаване на правна сделка решението има обратна сила и всички породени от договора права и задължения се заличават, освен онези, които настъпват по силата на закона. Искът е конститутивен. Такъв характер има и решението, което ще бъде постановено, ако договорът бъде унищожен. За да се постигне по съдебен ред унищожаване на една правна сделка, без значение е дали е налице неизпълнение, частично или цялостно изпълнение на уговорените престации. Ако обаче засегнатата от порока страна, знаейки за същия, изпълни своята престация, това може да попречи на унищожаването, защото би могло да се приеме за потвърждаване на сделката. Унищожаването на една правна сделка е право на конкретна страна. Ако тя пожелае, може да предяви правата си чрез иск или чрез възражение. Предявяването на иска винаги е свързано с определен срок, докато за възражението няма такъв. Една унищожаема сделка може да бъде потвърдена. Потвърждаването е уредено в трите алинеи на чл.35 ЗЗД. Първата алинея дава право на засегнатата страна да потвърди договора във формален акт. Втората алинея допуска потвърждаването чрез доброволно изпълнение. Третата алинея регламентира крайната нужда, т.е. че договор, унищожаем поради крайна нужда не може да се потвърждава. Този договор може да бъде саниран само ако другата страна отстрани ощетяването и възстанови равенството в престациите. Потвърждаването на една унищожаема правна сделка е упражняване на едно потестативно право. Потвърждаването е едностранно волеизявление, направено от правоимащото по силата на закона лице, с което то заявява, че желае настъпване на породените от унищожаемата правна сделка последици въпреки порока, при пълно осъзнаване на основанието за унищожаемостта. ЗЗД допуска 3 форми на потвърждаване: С писмен акт – съгласно закона е достатъчна обикновена писменна форма, без да е необходима нотариална заверка. С доброволно изпълнение – достатъчно е фактическо изпълнение на договора от страна на контрахента, имащ право да търси унищожаването на договора. Изпълнението – частично или цялостно – трябва да бъде доброволно. Чрез конклудентни действия – страната се отказва от правото си, дадено от закона да атакува сключената правна сделка. Потвърждаването като едностранно волеизявление също е правна сделка. Конверсията означава превръщане на една недействителна сделка в друга, която при този ФС е действителна. А това означава, че ще настъпят онези правни последици, които са свързани с действителната сделка. Тя е приложима по принцип спрямо всички недействителни правни сделки. Една нищожна правна сделка може да остане в сила, но вече като друга, ако отговаря на изискванията, предвидени за валидността на друга правна сделка. Конверсията е създадена, за да удовлетвори страните, които са търсели постигането на определени икономически цели чрез правна сделка, която правния ред признава, чрез трансформиране на сделката вдруга, допустима. По този начин се стига законосъобразно по друг път частично или изцяло до същите цели. Конверсията е недопустима, ако страните са преследвали неморални или противни на добрите нрави цели. Такъв случай имаме при крайната нужда. В този случай не може да се търси друг вид сделка, чрез която да се постигнат целените резултати. Конверсията може да намери приложение спрямо нищожните сделки. Но при унищожаемите тя в повечето случаи е неприложима. Не може да има преобразуване при измама, заплашване, грешка и пр. За да имаме конверсия, трябва да има сходство в основните елементи на двете сделки. Промяна на страните е недопустима. Но промяната в съдържанието често е характерна за конверсията. Тя не настъпва по право. Съдът е този, който може да я допусне. 6. Имуществени последици. Нищожните правни сделки не съществуват по начало. Те не пораждат търсените и преследвани от страните правни последици. Унищожаемите правни сделки са напълно валидни. Те пораждат търсените и преследвани от страните правни последици. Те могат да бъдат унищожени съдебно, но ако бъдат унищожени, те отпадат поначало с обратна дата.последиците на недействителността следва да се разглеждат на две плоскости: като настъпили между страните и спрямо третите лица. Възможно е по недействитерна сделка да има цялостно или частично престиране. Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,което е получила от нея. Без значение е дали имаме цялостно или частично изпълнение, или изпълнение от една или от двете страни. Самата нищожност или решението за унищожаване на една правна сделка не означава реституция. Реституцията е отделно субективно право и то трябва да се предяви и реализира. Тя може да се осъществи доброволно, извънсъдебно, но когато на база материалноправно искане не се получи положителен резултат, нужно е отделно и самостоятелно съдебно производство. В него трябва да се докаже недействителността и на базата на нея, след като се установи извършената по тази правна сделка престация, да се иска върщане на даденото, каквото и да е то. В този иск може да се претендира връщане на една вещ, на парична сума, на равностойността на едно действие. Относно иска за връщане на даденото се прилага предвидената в ЗЗД погасителна давност. Действието на недействителността може да се разпростира и в правната сфера на трети лица. Ако едно лице е придобило една вещ, то може междувременно да я е прехвърлило възмездно или безвъзмездно на трето лице. По принцип, когато правната сделка е нищожна или унищожаема, втората остава без осование. Това е така, защото предходната сделка не съществува и оттук следва, че втората сделка не може да произведе правни последици. След като приобретателят по първата сделка не е придобил нищо, извършеното от него прехвърляне на права – изцяло или частично – не може да бъде признато от правния ред. Третото лице е придобило нещо от прехвърлител без правно основание и лицето, в чийто патримониум е възстановено едно вещно право, може да си го върне. И все пак третите лица имат определени права. Ако добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание, приобретателят придобива правото на собственост върху недвижим имот при непрекъснато владение в продължение на 5 години. Освен това добросъвестния владелец се полза от вещта и получава добивите, които тя е дала до предявяването на иска за връщането й. Той може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която е увеличил стойността на вещта вследствие на подобренията. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските добросъвестния владелец има правото да задържи вещта. Недобросъвествият владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разходи. Той може да иска да му се заплатят разноските, които е направил за запазване на вещта. При движимите вещи и ценни книги на приносител, при наличие на възмездност и добросъвестност, приобретателят с получаването на владение, придобива и собственост върху тях. ВЪПРОС №14 ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. 1.Относително недействителна сделка – действителна сделка, която е законосъобразна и поражда целените правни последици. Тя е недейстителна спрямо определени лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси. Само спрямо тях тя не поражда търсените правни последици. В определи случаи относителнатат недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специална норма. Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение, а правно средство зазащита на интересите на определени правни субекти. Това е израз на защита, прокламирана от закона спрямо едно лице. 2.Висяща недействителност - Освен нищожни и унищожаеми сделки има и сделки с висяща недействителност. В някои случаи законът свързва действителността на сключената сделка с волеизявлението на трето лице. Тук има 2 групи случаи: след като сделката засяга едно лице, необходимо е и неговото волеизявление, или упражняване дадена от закона контролна функция. И в двата случая сделката е недействителна, но при тук недествителността е висяща, защото само при настъпване на определен факт, установен от закона /съгласие на родител, потвърждаване/, тя става напълно действителна. Сделките с висяща недействителност се характеризират с няколко момента. Поначало налице е нищожна сделка. Тя не поражда търсените правни последици. Ако настъпят някои законно предвидени ЮФ, нищожността отпада и сделката става действителна. Трансформацията настъпва по силата на закона в резултата на новия ЮФ, без да е необходимо допълнително действие или волеизявление на страните. Появата на новия ЮФ е една възможност, която лежи в правата на третото лице. 3.Частична недействителност. Когато правната сделка в цялост страда от порок, водещ до нищожност или дал основание на съда да я унищожи, последиците са ясни. Частична недействителност имаме, когато недействителността засяга само част от ФС. Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В останалите случаи недействителността на една част от правната сделка може да доведе до недействителност на цялата сделка, ако тази част е така съществена, че без нея няма да е налице съответната сделка. Но за да се стигне до съответните изводи, засегнатата част трябва да може да съществува отделно, да може да се отдели от останалата част и да е годна за самостоятелно съществуване. Недействителност на смесени ФС – ако един елемент на смесения ФС е нищожен, независимо към кой отрасъл се отнася, няма да могат да се породят правните последици на състава, последният също ще бъде нищожен. Когато гражданскоправен ЮФ, елемент от смесен ФС, е унищожаем, а другите ЮФ са действителни, съставът ще породи правните си последици, но лицето извършило опорочения волев акт ще има право да иска неговото унищожаване от съда. Щом като се уважи от съда искането за упражняване на това право, с обезсилването на гражданскоправния ЮФ ще отпаднат и правните последици на целия ФС. 4.Особеностти на недействителността при търговските сделки. Търговската сделка ще бъде недействителна когато страда от порок към момента на сключването й. Възможно е за действителността на търговската сделка да бъде необходимо разрешение или одобрение на държавен орган. Волеизявлението на държавния орган няма самостоятелен характер, а се напластява, към волеизявленията на станите, които се смятат за основни, следователно при липсата на такова волеизявление търговската сделка ще се смята за недействителна. За действителността на търговската сделка е необходима писменна или др. форма само в случаите предвидени в закон, следователно неспазването на формата в тези случаи влече недействителност на сделката. Понякога търговската сделка се скл. При условие да бъде потвърдена от трето лице.Такава сделка поражда действие само с потвърждаването й, в противен случай тя е недействителна. За разлика от гражданската сделка тук крайната нужда и явно неизгодните условия не са предпоставки за недействителността на търговската сделка. Търговската сделка обаче трябва да е сключена м/у лица, които имат търговско качество. Не едостатъчно само едната страна по сделката да бъде търговец. 5. Особеностти на недействителността на трудовия договор. Чл 74 до 76 от КТ За да изпълни своето предназначение ТД трябва да отговаря на определени основни законови изисквания за неговото съдържание и сключване. Отклоняването от тях означава, че той е обременен с недостатъци и старада от пороци при неговото сключване. ТД не може да породи желаните от страните последици и става недействителен. Липсата на съгласие на определена форма, както и пороци на съгласието оказват влияние в/у действителността на ТД. Правоспособността на субектите е условие за действиетлността на ТД и нарушаването на правилата за правоспособността водят до недействителност на ТД. По общо правило при обявяване на недействителността в ГПр страните се възстановяват в тяхното преддоговорно състояние докато в ТПр не може да има такова възстановяване. КТ не възприема гр. правното деление на недействителността на Договорите на нищожни и унищожаеми, а борави само с родовото понятие недйствителност, защото в областта на ТПр последиците от нищожност и унищожаемост на ТД са еднакви. Съгласно чл.74 от КТ ТД който противоречи на закона или на колективен ТД или ги заобикаля е недействителен. Нито работодателят, нито работникът, нито 3 – то лице не може да се позовава на недействителност, докато тя не бъде обявена по съответния ред и Р. за обявяването й не бъде връчено на страните. Обявяването на ТД за недействителен става по искане на няколко субекти: 1. работодател – ограничение, че не може да иска обявяване за недействителен на ТД, ако може да отстрани сам порока; 2.самият работник или служител; 3. контролен орган ( най – често Изпълнителна агенция главна инспекция по труда). Може и да е друг компетентен орган, зависи дали законът му е предоставил такива функции. Искът се предявява пред съда, компетентен да обяви недействителността. Законът допуска едно изключение – в случаи, когато порокът е ненавършена възраст чл301 от КТ, изискана по закон, ТД се обявява за недействителен от Изпълнителна агенция главна инспекция по труда с Постановление. Компетентността на съда е обща, ако съдът обяви за недействителен ТД сключен с лице, ненавършило необходимата възраст, това няма да е излизане от компетентността му. Възможно е искът да не е предявен пряко за недействителен (напр. иск за неплатено трудово възнаграждение). В гражданския процес има правило, съдът отговаря само на петитума (на искането). Като преюдициарен въпрос: 1. съдът да констатира, че е налице ТПО и основанието ( напр. ТД, конкурс, избор). Той установява пороците (напр. противоречие на закона) и се произнася по въпроса за обявяване на договора за недействителен. Институтът на недействителността защитава точното приложение на правото. Съдът: 1. обявява договора за недействителен, което не значи че прекратява договора; 2. добросъвестността на работника/ служителя при сключването на ТД към момента на сключването – правните последици тук могат да са различни. Какво е добросъвестност? (коментар – грешно становище) – не е причинил порока или не е допринесъл за порока, следователно тук има определен субективен елемент. Правно значение - чл.75 (фикция). Когато работникът/ служителят е бил добросъвестен, трудовото възнаграждение не подлежи на връщане, но обезщетението се връща. Разлика трудово възнаграждение ( възнаграждение за предоставен труд) – обезщетение, при последното времето няма да се зачете за трудов стаж. Когато искът се предявява от контролен орган или друг компетентен орган, на страната на ответниците ще са и работодател, и работник/ служител. Този компетентен орган действа в обществен интерес, не прилага свое материално право, нарича се процесуален субституент, защото той предявява иска, но в правната му сфера не настъпват никакви промени. Работникът/ служителят обикновено няма интерес да проявява своя иск. Във връзка с недействителността, възможно е работникът да има интерес. Компетентният орган е възможно да е сезиран от други лица, които не е нужно да са работници/ служители. А ако впоследствие узнава за недействителността, а си замълчи? Налице ли е ТПО? Друга хипотеза – ако имаме сключен ТД и впоследствие има промени по чл.119 КТ и те са недействителни – имаме само недействителност на споразумението (то има характер на договор). Ако споразумението е обявено за недействително, то отпада, а ТД си остава. И пак се преценява, дали при сключването лицето е действало добросъвестно или недобросъвестно. Компетентният ортан само сезира съда – правни последици: работодател – работник. Недействителността може да бъде пълна или частична. Пълна е когато недостатъкът засяга самото съществуване на ТД и е невъзможно неговото отсраняване.Недействителността е частична когато засяга само определени клаузи на ТД, които се заместват от съответните повелителни разпоредби на закона или от предвидените в колективния трудов договор. Недействителността на ТД не се обявява в няколко случая: 1. когато недостатъкът на ТД отпадне; 2. когато недостатъкът на ТД бъде отстранен; 3. когато недостатъкът е от такова естество, че може да бъде отстранен от работодателя.
При представителството е налице едно усложнение във ФС на сделката. Вместо едно лице да прави волеизявлението и правните последици да настъпят за него, тук едно лице прави волеизявление, а правните последици настъпват за друго лице. Представителството е правоотношение между две лица, по силата на което едно лице е оправомощено да извършва правни сделки от името и за сметка на трето лице. По силата на представителството могат да се извършват правни действия, включително и процесуално представителство по наказателни, административни, граждански и арбитражни дела. Представителството съдържа в себе си наред с обективните моменти и характерен субективен състав. Представителят има собствени психически изживявания, изразява собствена воля, но има и съзнанието, че теези волеизявления се правят от чуждо име, в чужд интерес, съобразно с представителнатавласт или правотношението. Третото лице, с което представителят се намира в такова правоотношение, трябва да знае за представителството. На него трябва да му бъде известно кой е действителния контрахент. Представителят е ФЛ. За да може да изпълни своите задължения, то трябва да е дееспособно. ЮЛ също може да бъде представител. Правните действия в тези случаи се извършват от ФЛ, които образуват състава на представителния орган. Представителство има тогава, когато едно юридическо действие се извършва от едно лице за сметка на друго при такива условия, че последиците на това действие се произвеждат непосредствено и веднага върху представлявания, както ако самият той би извършил сделката. При представителството е налице едно усложнение във ФС на сделката. Вместо едно лице да прави волеизявлението и правните последици да настъпват за него, тук едно лице прави волеизявление, а правните последици настъпват за друго лице. Представителството е правоотношение между две лица, по силата на което едно лице е оправомощено да извършва правни сделки от името и за сметка на трето лицеПредставителството е сложно правоотношение. От една страна сме изправени пред създадените между представляванияя и представителя правоотношения. От друга страна, в изпълнение на първото се създава правоотношение между представителя и третото лице. И от трета страна, налице е правоотношение между третото лице и представлявания. Представителното правоотношение възниква между две лица. Това са представителят и представляваният. Създаденото представителство обаче не пречи на представлявания сам да влезе в пряка връзка с третото лице. Представителят влиза във връзка с третите лица. Макар и да е страна в породеното правотношение, той не придобива права и задължения. Това е ясно и за третото лице. Имуществото на представителя не се засяга. Целият икономически и правен резултат се отразява на представлявания. Представителят действа за сметка и от името на представлявания. Последиците от правните действия, които той извършва, възникват направо за предсавлявания и точно това е смисълът на предсавителството. Видове представителство:
|