Отговорност за вреди причинени от вещи

Наличността на вредата от действието на една вещ показва, че собсвеникът и е бездействал. Наличността на вреда сочи , че е налице причинна връзка между това бездействие и вредата.

Отговорността е независима от вината на собственика. Законът обчае презумпира тази вина, оборването на която презумпция обаче е допустимо. Но всъщност и тук предположението за вина е фактически необоримо. Ако вредите бъдат причинени при наличието на вина на собственика или лицето, което ги надзирава, отговорността за вредите ще бъде основана не на чл.50, а на чл.45. поправлино обаче да е да кажем, че собственикът тук се дължи отговорен не защото е виновен, а защото носи риска от вредите причинени от вещите му. Отговорността по чл.50 се изключва при 3 хипотези: непреодолима сила; при изключителна вина на пострадалия; при изключителна вина на трето лице. При непозволеното увреждане освобождаването от отговорност е недопустимо – чл.51,53,54/ЗЗД.

5. 
   Отоговорност на държавата за вреди причинени на граждани
   

Вторият фактически състав урежда отговорността за вреди от действията на съда, прокуратурата, следствието, дознанието, особените юрисдикции. Съдиите-изпълнители, арбитрите, адвокатите, а също и нотариусите не носят отговорност по този закон. За вреди, причинени от тези лица, отговорността е по общите правила и специални закони.

Вредите трябва да са причинени в резултат на незаконни действия: задържане под стража; обвинение, ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено затова, че деянието не е престъпление или когато наказателното производство е било образувано след погасяването му по давност или амнистия; при прилагане на принудителни медицински мерки, ако е липсвало основание за това, същото важи и за наложени административни мерки по чл.78а/НК; при изтърпяно наказание над определения срок.

Освобождаването на държавата от отговорност има при изключителна вина на пострадалия, а при съпричиняване отговорността се намалява. Само пострадалият може да предяви иск. По изключение наследниците могат да предявят иск за имуществени вреди при смъртта на лицето, а за неимуществени вреди те могат да продължат иска, ако такъв е бил предявен преди смъртта на лицето. Съгласно чл.7 компетентен да разгледа делото е съдът по мястото на увреждането или по местожителството на повредения. По делото задължително участва прокурор. Такси не се внасят предварително, а се присъждат върху уважената част срещу държавата, а в отхвърлената върху ищеца. Исковете по този закон трябва да се предявяват срещу съответните учреждения. Ако вредите са причинени от правозащитен орган, исковете трябва да се предявят към съответния съд или прокуратура. Държавата има регресен иск за изплатените от нея обезщетения. В случаите на чл.1, ако деянието е умишлено, регресната отговорност е в пълен размер, а ако е непредпазливо се носи ограничена отговорност. В случаите на чл.2 само когато деянието е престъпление установената по съответния ред регресна отговорност е в пълен размер. В случаите на непредпазливост не се носи регресна отговорност пред държавата.

При прекратяването на образуваното производство или при оправдаване на подсъдимия, органите на съдебната власт са длъжни да разгласят тези обстоятелства с средтвата за масова информация. Оповестяването трябва да се извърши от органа, който е прекратил наказателното производство или от съда, който е издал оправдателната присъда. Това става по искане на гражданите, но съобщението може да е служебно, когато започналото производство е било оповестено от средствата за масова информация.
ВЪПРОС № 48

НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

1. 
   Поятие и видове фактически състави.
   

2. 
   Понятието „основание”при неоснователното обогатяване.
   

Началото, че никои не може да се обогатява без основание за чужда сметка важи най - напред в договорното право. Затова / като се ограничим тук в хипотезата на двустранен договор/ ако не възниква задължение за едната страна не може да възникне и за другата – то би било лишено от правно основание. Ако една от страните е дала нещо по договора и не получи насрещна престация, даденото трябва да се върне, защото е дадено по договор с отпаднало основание – без основание. Едната страна не може да се обогати за сметка на другата.

Правното основание извън договорното право се основава на принципа, че никои не може да се обогатява без основание за сметка на друг, който важи и тук. Искът за връщане на законно неоправдано разместване на блага, наречен иск за неоснователно обогатяване е допустим винаги когато една имуществена облага премине в друго имущество без оправдано законно основание. При гражданскоправните сделки терминът “основание” или “кауза” е задължителен елемент на каузалните сделки. Преобладаващият брой гражданскоправни сделки са каузалните и липсата на основание води до нищожност. Основанието е непосредствената типична цел на сделката. При продажбата собственикът, който продава един недвижим имот като прехвърля собствеността на купувача, сключва този договор, за да получи цената на продадената вещ. Това е неговата цел. От друга страна купувачът, който плаща уговорената цена прави това с цел да придобие правото на собственост върху закупената вещ. Основанието се предполага до доказване на противното.

Терминът основание се използва и в отношенията между собственика на една вещ и лицето, което владее чужда вещ с намерение да я придобие по давност и когато е извършило подобрения върху чуждата вещ. В чл.7/ЗС са уредени отношенията между собственика и владелеца. В едни от случаите тези отношения са чисто фактически и са извъндоговорни, а в други – те имат договорно основание. Във ВП терминът “основание” се свързва с един ЮФ, който поначало има транслативен ефект. Съгласно чл.70/ЗС владението е добросъвестно, когато е било придобито на правно основание годно да направи владелеца собственик без той да е знаел, че неговият праводател не е бил собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Терминът основание се използва от института на НО. В чл.55,ал.1/ЗЗД е посочено, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание е длъжен да го върне. Тук са уредени три различни фактически състава на отговорността при НО. При първата е налице липса на основание, т.е. на един правопораждащ ЮФ на отговорността за НО. В този случай между страните липсва съществуващо правоотношение. При вторият фактически състав основанието също не е осъществено и следователно също няма възникнало правоотношение. Само в третия фактически състав между лицата има съществуващо правоотношение, което при настъпването на определен ЮФ се прекратява с обратна сила.

ДАРСТВЕН АКТ С ОГЛЕД СКЛЮЧВАНЕТО НА БРАК(към втората хипотеза): основанието за разместването на престациите не е самото извършване на дарствения акт, а сключването на брака. Ако той не бъде сключен проектираното основание за разместване на престациите не се осъществява. Такова има и в случаите когато е бил сключен предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху една вещ и купувачът е заплатил цената. Ако договорът не бъде сключен, т.е. ако предварителният договор не бъде обявен за окончателен, също няма да възникне проектираното правоотношение. Няма да има договор за продажба. Продавачът е получил нещо при неосъществено основание и затова дължи връщане на полученото.

Към ІІІ хипотеза: това са случаите на съществуващо валидно правоотношение, което при настъпване на нов ЮФ се анулира с обратна сила. Самото основание е отпаднало. Този ФС е налице когато един действителен договор бъде развален съгласно чл.87 и сл. поради виновно неизпълнение. Между страните има валидно правоотношение, което се прекратява. Отпаднало основание има и в случаите когато са били сключени унищожаеми договори и по тях е било престирано. Унищожаемите сделки пораждат желаните от страните правни последици, но те могат да бъдат анулирани с обратна сила – чл.32,ал.2 и чл.33,ал.2/ЗЗД.

3. 
   Връщане на даденото без основание, при отпаднало и несъществено основание.
   

Исковете се предявяват от лицето, което е престирало или за чиято сметка се е обогатило имуществото на получателя. Даването може да е станало не само без всякакво основание, то може да е станало и на известно правнооснование, което не се осъществява или на основание, което в последствие отпада. Според това имаме различни видове искове:

1. 
   иск за връщане на даденото и полученото без основаниечл 55 ал.1
   
2. 
   иск за връщане на даденото поради неосъществено или поради отпаднало основание чл 55 ал1.
   
3. 
   иск за връщане на недължимо платеното чл 56 от ЗЗД .
   

1.Когато дълг въобще не съществува, т.е. даденото въобще не се дължи от никого. За да получи платеното по несъществуващия дълг платецът разполага с иск за връщане на даденото и получено без право на основани. Когато дълг все пак съществува но не е платено на кредитора. Тогава платилият може да иска платеното от този, който го е получил без правно основание. Ще го търси от него с помощта на иска за връщане на даденото и получено без основание.

В разгледаните две хипотези платецът винаги ще може да иска обратно платеното. Не е необходимо да доказва, че е бил в грешка когато е плащал. Недължимо полученто пак му се дължи.

Иск за връщане на недължимото платено: в чл.56 е предвидено, че който поради грешка е изпълнил чуждо задължение може да иска връщане от кредитора, освен ако последният не се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечение на задължението. Платилият при грешка има право да иска онова, което е изпълнил. Налице е недължимо платено. Платилият чужд дълг се обеднява, а лицето, което е получило изпълнението ще се обогати, тъй като то има иск за пряко изпълнение от правнозадълженото лице, с което е обвързано от възникналото правоотношение. В този случай той би получил нещо два пъти и ще се обогати неоснователно. Законът предвижда, че да се иска недължимото платено при грешка се осуетява, когато кредиторът добросъвестно се е лишил от документа или от обезпечението на задължението. В този случай платилият при грешка встъпва в правата на удовлетворения кредитор – суброгация.

С.Тасев счита, че в хипотезата на чл.56 се отнасят и случаите когато се плаща поради грешка без наличието на облигационна връзка между лицето, което се обогатява и третото лице. Ако едно лице плати чуждо задължение, което не произтича от договора, а на извъндоговорно основание, изпълнилият чуждото задължение може да иска връщане от кредитора по това правоотношение на онова, което е изпълнил. В случаите на НО поради неосъществено или отпаднало основание се дължи връщане на всичко получено заедно с лихвите, респективно плодовете от веща от момента на поканването – чл.57,ал.1.

Съгласно чл.57,ал.2 ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и стойност или получената за нея цена, когато цената е по-висока. В случаите когато вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата за връщането и, той дължи само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете. Според Л.Василев искът за връщане на определена вещ в натура не е облигационен, а вещен. Той счита, че чл.57,ал.1 няма да намери приложение, а следва да се упражни реивандикация по чл.108/ЗС във връзка с чл.70-84/ЗС. Л.Василев приема, че ЗС е по-нов закон от ЗЗД и затова следва да намери приложение чл.108. Това разбиране се оспорва от Ч.Големинов – той приема, че разпоредбата на чл.57,ал.1/ЗЗД е специална и тя не се отменя от ЗС. Аргументите за това са не само във връзка със съотношението на общ и специален закон, те имат и практическо съдържание и значение. Например: ако лицето, което е дало веща на друго лице, което се обогатява и не е собственик на същата, то ще остане без защита, тъй като няма да може да упражни иска по чл.108/ЗС. Лицето, което не е собственик ще остане без защита и не може да иска равностойността на веща, когато тя е погинала. Съгласно чл.58, когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отивало в негова полза. Недееспособността трябва да е съществувала когато лицето е получило престацията.

4. 
   Общ състав на неоснователното обогатяване /чл.59-ЗЗД/.
   

• 
  наличност на обедняване на едно лице, т.е. неговото имущество се намалява в резултат на НО;
  
• 
  наличност на обогатяване на друго лице, т.е. неговото имущество нараства без правно основание;
  
• 
  наличност на връзка между обогатяването и обедняването(обикновена).
  

Наличността на обогатяване на ответника по иска е втората предпоставка на иска. Ответника се оказва обогатен, когато имуществото му се е увеличило, но и когато благодарение дейността на ищеца е избегнал едно намаление на имуществото си, като е спестил разходи, които нормално би направил.

Причината връзка. Размер на иска. Между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника трябва да съществува причинна връзка. Искът е допустим само при налочието на тази трета предпоставка. Размерът на ищцовата претенция не може да надмине действителното обедняване и действителното обогатяване.

Липсата на оправдание на имотното разместване е четвъртата предпоставка на иска за неоснователно обогатяване – собственикът на една земя например се обогатява без основание с това което друг е построил в негов имот.

Субсидарност на иска. Правото да се предяви иск за неоснователно обогатяване възниква когато няма друг иск с който обеднелият може да се защити. Следователно искът е допустим когато няма друг договорен или деликтен иск с помощта на който да се осъществи изравняването.За това именно се казва, че искът е субсидиарен, допълнителен, помощен.

В случаите на НО претенцията на ищеца не може да надмине действителното обедняване и обогатяване. В чл.55,ал.2 е предвидено, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. В този случай също е налице разместване на престациите и между тях има връзка, но обедняването е резултат на доброволното и съзнателно изпълнение на нравствен дълг. Това съзнателно изпълнение е пречка да се води иск за НО. В други случаи, ако родителите на децата не полагат дължимите грижи и тези грижи се поемат от близките баба и дядо, няма да бъде налице изпълнение на нравствен дълг. Те ще могат да предявят иск за НО срещу своите син или дъщеря.

СУБСИДИАРЕН ИСК – чл.59/ЗЗД – според него, вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В чл.59,ал.2 се казва, че това право възниква когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Субсидиарният иск не може да се упражни от лицето, което се е обеднило, ако то разполага с исковете по чл.55,ал.1 и чл.56 и чл.57. Задължителното условие за предявяването на този иск е наличието на обогатяване и обедняване на друго лице и връзка между тях. От разпоредбата на чл.59,ал.2 следва и извода, че лицето, което се обеднява може да упражни субсидиарния иск ако не разполага и с други искове извън изброените. В действащото гражданско законодателство, в различни закони, се съдържат разпоредби изградени върху принципите на НО. И в тези случаи, когато едно лице се обогатява, а друго се обеднява, обеднелият може да иска възстановяване на онова, с което е обеднял. На тази основа са уредени исковете по чл.72-74/ЗС – за разноските(необходими и полезни), които са били направени от владелеца в имота на собственика. Тези правоотношения не възникват от договорни отношения, а от фактически състояния. Лицето, което е извършило подобренията в чужд имот има право да иска тяхното заплащане. В зависимост от това дали владелецът е бил добросъвестен или не са различни и неговите права във връзка със заплащането на подобренията.

Правото на привилегирована ликвидация за подобренията имат само владелците. Тези, които нямат това качество, уреждат отношенията за извършените от тях подобрения или по ЗС – чл.30-34, или съгласно сключения договор, или воденето на чужда работа без пълномощие, или по правилата на НО.

Такива искове са уредени и в чл.12/ЗН. Според него наследникът, който е живял заедно с наследодателя и се е грижил за него има право да получи обикновената покъщина. Ако наследникът упражни този иск, който се предявява в първата фаза на делбата, наследникът не може да предяви иска по чл.59. В чл.12,ал.2 е предвидено, че когато наследникът, приживе на наследователя, е помогнал да се увеличи наследството, той има право да иска да му се пресметне увеличението и да му бъде присъден имот в натура или пари. Искът се предявява във ІІфаза на делбата, но може и в отделно производство. И този иск изключва прилагането на чл.59/ЗЗД.

В чл.28/СК са уредени 3 основания за определяне на по-голям дял от общото имущество от ½. В тези случаи исковете са изградени върху идеята да не се допусне НО. Неупражняването им или пропускането на срока за тяхното упражняване не дава възможност за предявяне на иска по чл.59. субсидиарният иск по чл.59, въпреки наличието на горните ограничения, е с много широко приложение и то се определя от многобройността и сложността на житейските хипотези. Обеднелият може да иска онова, с което се е обогатило другото лице, но във всички случаи на него му се дължи само онова, с което се е обеднил.

Трудовото правоотношение е съзнателно , волево , обществено отношение между работодателя и работника и служителя определени от работника и служителя. Трудовото правоотношение установява юридическите връзка между работника и служителя и работодателя.Чрез трудовото правоотношение работника и служителя и работодателя реализират своите трудови права и изпълняват трудовите си задължения. Работника или служтеля се задължава да предостави работна сила на работодателя за изпълнение на уговорената между тях трудова функция .Работодателя се задължава да осигори на работника и служителя здравословни и безопасни условия на труд и да му заплаща трудово възнаграждение за положения труд.

Трудовото правоотношение определя границите в които възникват , съществуват и се прекратяват трудовите правоотношения и задължения на работодателя , работника и служителя.

Имаме индивидуално ТПО и колективно ТПО – те не са вид трудово правоотношение! Всяко ТПО се характеризира със субекти. По ИТПО – работодател и работник/ служител. На второ място то се характеризира със самия предмет – предостовяне на работна сила; 3. ЮФ, с който законът свързва възникването на ИТПО.

По отношение КТПО: 1. работодателят може да е ФЛ, може да е сдружение на работодатели, министерство, ведомство, на другата страна може да има – сдружение на работници и служители, общо събрание, синдикална организация на ниво отрасъл или бранш. В трудовото право отрасъл е по – широкото понятие, а бранш е по – тясно. При КТПО негов предмет са уговаряне на по – благоприятни условия на труд.

Няма съвпадане в основния елемент на КТПО и ИТПО, за да се говори за видове. Условията при КТПО преминават в ИТПО, стават част от съдържанието на ИТПО, затова се говори за категории.