Издаване и плащане. Регресни права

1. Издаване, прехвърляне и авалиране на чек.

1.1. Ако чекът е на заповед важат правилата за менителницата. Съществуват обаче и определени особености, тъй като чекът е платежно средство:

1) Ако чекът е джиросан на банка, джирото има действие на разписка за плащане.

2) Ако банката на свой ред джироса чека това джиро е недействително.

3) Банката платец не може да е авалист по чека.

1.2. Ако чекът е на приносител се прехвърля с предаване – транслативна сделка с реален елемент. Чекът на приносител може да се джиросва като джирантът отговаря за задълженията (в тази хипотеза джирото не е оригинерен прехвърлителен способ).

1.3. Ако чекът е поименен се прехвърля с цесия.

2. Предявяване. Чекът се предявява в кратки срокове – чл. 552: Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му. От предявяването за плащане тече законна лихва за забава. Предявяването за плащане е предпоставка за регресна отговорност ако има регресни длъжници. За приносителят обаче може да е неудобно да ходи при банката платец . За това е възприето чекът да се предявява пред банката на приносителя. Системата е: приносителят представя чека на собствената си банка, тя прави платежно искане до банката платец, която плаща ако има покритие. Банката не може да прати частично по чека. Тя обаче може да плати и след срока за предявяване ако чекът не е оттеглен. Ако банката платец откаже да плати (най-често поради липса на покритие) отказът не може да се атакува от приносителя. Ако отказът е неоснователен той може да се атакува от издателя по чековия договор, но не и от приносителя, защото той няма пряк менителничен иск. Отказът на банката трябва да се удостовери чрез протест. Понеже това е бавна и сравнително скъпа процедура има още 2 начина са констатиране на отказа: 1) декларация на банката платец върху чека с посочване на датата на предявяване; 2) датирана декларация на Уравнителната камара (такава няма в България). Чрез протеста приносителят може да ангажира регресната отговорност на издателя. Ако не се констатира протест, приносителят се лишава от регресните си права.

3. Давност – уредена е в чл. 561: (1) Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване. (2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лице се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.

1. 
   Инкасо. Документирано банково инкасо.
   

1.1. ТЗ и Наредба N3 уреждат 4 вида инкасо.

1.1.1. ТЗ урежда два вида - банково инкасо и банково документарно инкасо.

1) Банково инкасо - договор, с който банката се задължава да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово действие, което може да бъде предявяване на менителничен ефект или друг документ, материализиращ или удостоверяващ парично вземане. Банката може да се задължи да извърши и други действия. Договорът е възмезден (чл. 443 ТЗ).

2) Банково документарно инкасо - договор, с който банката се задължава към наредителя да предаде на платеца стоково-разпоредителна ценна книга и други документи (коносомент, фактури). Банката може да се задължи да предяви (предаде) на платеца и други документи, които материализират парично вземане. Също е срещу възнаграждение.

1.1.2. Наредба N3:

1) Незабавно инкасо - договор, с който банката се задължава към наредителя да направи платежно искане пред банката на платеца, която тряба да извърши безкасово плащане.

2) Служебно инкасо - договор, който се прилага само при плащането с банкови карти. При служебното инкасо в зависимост от това дали плащането е вътрешнобанково или междубанково банката има различни задължения:

а. Вътрешнобанково плащане - банката се задължава да задължи сметката на картодържателя и да завери сметката на търговеца.

б. Междубанково плащане - договор, с който банката се задължава към търговеца (наредител) да направи платежно искане пред Централната банка за задължаване на сметката на банката на картодържателя. Особеното е, че картодържателят предварително се е съгласил да се задължи неговата сметка, когато извършва плащане с карта. Но при междубанковите плащания банката на картодържателя се е съгласила нейната сметка да бъде задължавана от Централната банка, за да е сигурно плащането (не е необходимо нейното съгласие).

1.2. Характеристика.

1) По всички инкасови сделки страните са: 1) наредител - получател на плащането (защото формата на плащането е дебитна); 2) неговата банка.

2) Инкасото винаги е договор, без значение от вида инкасо. Договорът е двустранен, възмезден. По ТЗ е неформален договор, а по Наредба N3 - формален. Не е intuitu personae.

3) Банката извършва правно действие - договорът е разновидност на договора за поръчка. Но не се прилагат всички общи правила за поръчката. ТЗ урежда едно правила (чл. 447) - смъртта на наредителя не прекратява поръчката (целта е защита на правната сигурност - банката вече може да се е задължила пред трето лице). Друга особеност е, че офертата се прави от наредителя.

1.3. Задълженията на банката са различни:

1.3.1. Банково инкасо:

1) Да извърши инкасовото действие - да събере паричната сума. Касирането се извършва чрез поредица от действия. Тя включва предявяването на менителнични ценни книги или други документи, които материализират парично вземане. Когато банката получи документите, е длъжна:

а. Да пази документите, но няма задължение да проверява формата и годността им.

б. Да предяви документите на платеца - извършва се чрез две действия: 1) показване на документите и 2) покана за плащане. Предявяването трябва да е по начин, който да позволява на платеца да се запознае с документите, но банката трябва да положи грижа те да не бъдат унищожени или повредени.

в. След предявяването банката трябва да изчака отговора на платеца - трябва да бъде даден в обичайния срок в оборота.

- Ако откаже да плати, банката е изпълнила своето задължение.

- Ако се съгласи да плати, банката трябва: 1) да му предаде документите; 2) да получи сумата.

2) Да уведоми наредителя за изпълнението на договора и всички други обстоятелства, които са от значение.

3) Да даде на наредителя сметка/отчет и да му предаде получените документи/пари.

1.3.2. Банково документарно инкасо.

1) Задълженията на банката са аналогични, но вместо финансов документ (за парично вземане) задължението на банката е за представяне на стоково-разпоредителен документ (коносомент, складов запис и т.н.). Може да се задължи и да представи документ, който материализира парично вземане.

2) Да събере паричната сума/да извърши инкасовото действие.

Банката няма задължение да пази/застрахова стоката или да проверява дали доументите са автентични (верни).

1.3.3. Незабавно и служебно инкасо - пак има инкасови действия, но банката прави платежно искане (при междубанкови плащания). Разликата е, че при незабавното инкасо, за да се извърши задължаването на сметката на платеца, той трябва да даде съгласие (може да е предварително или след това). При служебното инкасо не е необходимо да се дава съгласие.

1) Задължения при вътрешнобанкови плащания: 1) да завери сметката на наредителя; 2) да задължи сметката на платеца.

2) Задължения при междубанковото инкасо - да направи платежно искане. То се прави пред различни банки в зависимост от това дали е за незабавно или служебно инкасо.

а. За междубанково незабавно инкасо банката на наредителя прави пратежно искане директно пред банката на платеца.

б. За междубанково служебно инкасо банката на наредителя прави пратежно искане директно пред Централната банка и с това изпълнява задължението си.

3) И в двата случая има задължение за уведомяване, отчитане и предаване на резултата.

- При незабавно инкасо винаги трябва да се задължи сметката на платеца, независимо дали плащането е междубанково или вътрешно. Той трябва да е дал съгласие за незабавно инкасо - едностранна сделка, по силата на която за банката на платеца възниква задължение да задължи водената при нея сметка на платеца със сумата на платежното искане. Това е формална изрична сделка. Обикновено се дава преди извършване на планежното искане, но може и след това.

- При служебното инкасо също се дава съгласие, но го има само при банковите карти и затова е елемент от самия договор за банкова сметка. Картодържателят предварително и общо се съгласява при всяко искане, което се прави от търговец или банка на търговец да се задължи неговата сметка.

1.4. Задължения на наредителя - да заплати: 1) възнаграждение; 2) разноски; 3) лихви; 4) вреди.

1.5. Форма на плащане са винаги незабавното и служебното инкасо. При тях зависи дали плащането е вътрешнобанково или междубанково.

1.5.1. Вътрешнобанково. При незабавно инкасо има договор между наредителя и неговата банка и заверяване и задължаване на сметки. Иска се съгласие при плащане. При плащане с банкова карта няма отделен договор за инкасо, а е част от договора.

1.5.2. Междубанково плащане.

1) Незабавно инкасо - елементи на фактическия състав:

а. Инкасов договор между наредителя и неговата банка.

б. Платежно искане, което банката на наредителя прави пред банката на платеца - не е сделка, а юридическа постъпка, тъй като последиците не са детерминирани от волята на страните.

в. Съгласие за незабавно инкасо - едностранна сделка, която платецът извършва.

г. Задължаване на сметката на платеца от неговата банка: 1) отправяне на нареждане от банката на платеца до Централната банка за заверяване на сметката на наредителя, който е получател на плащането; 2) заверяване на сметката на наредителя по инкасовия договор.

2) Служебно инкасо (само при банкови карти):

а. Договор за банкова карта + договор за приемане на плащане с банкова карта.

б. Платежно искане пред Централната банка - задължава сметката на банката на картодържателя и заверява сметката на банката на дърговеца.

в. Банката на търговеца заверява неговата сметка.

Задължаването при служебното инкасо на сметката на картодържателя не е елемент на фактическия състав, защото се извършва встрани от това - всички банки предварително са се съгласили да приемат плащания и да извършват такива чрез карти и как ще се уреждат отношенията с клиентите им е отделен въпрос, който не влияе на плащането.

Банковото инкасо и банковото документарно инкасо могат и да не форма на плащане (напр. предявяване на менителница).

2. 
   Акредитив. Документарен акредитив.
   

По нашето право акредитивът е едностранна сделка. Той е волеизявление на банката, която се задължава да плати на посоченото в акредитива лице (бенефициент) определена парична сума срещу представяне на определени в самия акредитив документи. Банката се задължава да плати парична сума за задължения на свой клиент (наредителя за акредитива). Между клиента-наредител и банката съществува друга сделка - договор за откриване на акредитив. Той също е разновидност на договора за поръчка. Възможно е той да се открие със собствени парични средства на наредителя, но може и да се открие с паричен заем от банката. Тогава ще са налице два договора - договор за откриване на акредитив и договор за кредит. Въз основа на договора за откриване на акредитив банката издава съответния документ за откриване и го предава на бенефициера. Когато бенефициерът представи посочените документи, той получава от нея паричната сума. Налице е друго каузално правоотношение, при което имаме размяна на парична и непарична престация (например продажба или поръчка). Чрез документарния акредитив се осигурява едновременност на двете престации.

Видове акредитиви :

1. От гледна точка на възможността да бъде оттеглен и видоизменен :

® неотменяем - не подлежи на едностранно оттегляне, а видоизменение от страна на банката. Банката може да го отменя/изменя само със съгласието на бенефициента. Той е абсолютно гарантиран.

® отменяем - банката може да отменя и изменя окредитива едностранно, докато не се предоставят от бенефициера необходимите документи и той не предяви вземане.

Ако не е посочено изрично се счита, че акредитивът е неотменяем.

2. От гледна точка на възможността акредитивът да бъде прехвърлен : това е проблем за прехвърлимост на вземането, което се осигурява с него

® непрехвърлим - това е диспозитивното решение (разпореждане) на закона

® прехвърлим - ако е изрично уговорено и вземането е прехвърлимо.

3. С оглед делимостта на акредитива : дали вземането може да бъде разделено на няколко вземания

® неделим - диспозитивно

® делим - ако е изрично уговорено. Делимостта трябва да се съпровожда и от прехвърлимост, за да има смисъл. Проблемът тук е подобен на проблема за прехвърлимост.

4. Акредитив с участие на една или повече банки :

® с една банка - една банка създава акредитива. Тя уведомява бенефициента и той получава сумата.

® с участието на две или повече банки - това става най-често когато се извършват международни разплащания. Банката на наредителя издава акредитив, но тя не извършва реалното действие, а упълномощава за това втора банка. Последната извършва правните действия по изпълнението на акредитива от името на първата банка и се нарича авизираща банка. Бенефициентът предоставя на авизиращата банка документите и тя му плаща от името на първата банка - тя не е лично задължена.

® утвърден акредитив - при него втората банка също се задължава лично. Тогава бенефициентът разполятя с двама длъжници по акредитива - банката-издател и подтвърдилата банка. Предимството тука е, че при неизпълнение бенефициерът може да съди и банката в своята страна, по своето законодателство. Иначе трябва да съди банката в страната на наредителя, по неговото право. Значително се улеснява събирането на вземането по акредитива.

3. 
   Банков превод.
   

1.1. Банков превод.

1) Плащането е безусловно за разлика от акредитива.

2) Страните по самото плащане са различни от тези по договора, който се сключва във връзка с плащането. Плащането е сложен фактически състав, който включва няколко действия. В двата края са платец и получател на плащането - страни по сделката, с оглед на която се извършва плащането. Възможно е помежду им да има междинни банки - трети лица.

3) Сключва се договор за банков превод - той поставя началото на самото плащане. Страните са наредител и банка. ТЗ урежда банковия превод като договор (чл. 448-450). Теоретически е възможно престацията на банката да бъде с еднократно и с периодично изпълнение.

а. Тогава, ако банката се задължи да извърши повече от едно плащане, е възможно наредителят да извърши и допълнителна едностранна сделка - нареждане (платежно).

б. Ако плащането е еднократно, банковият превод е само договор.

1.2. Чл. 448 дава определение на договора: договор, с който наредителят предоставя на банката определена сума пари с нареждане да я плати на определено лице.

1) Договорът е двустранен, възмезден, формален (не е записано в ТЗ, но е посочено в други нормативни актове). Предмет на договора е плащане на определена сума пари. Може да е с еднократно или периодично изпълнение. Не е intuitu personae - нито с оглед личността на банката, нито на наредителя.

2) Разновидност е на договора за поръчка - банката извършва правно действие за сметка и за риск на наредителя. Някои от общите правила за договора за поръчка не се прилагат тук - правила, които визират прекратяването на договора поради отказ от поръчката, тъй като допускането на такава възможност би застрашило правната сигурност. Не се прилагат и чл. 291 и 292 ЗЗД.

1.3. Сключване на договора. Офертата винаги се прави от клиент на банката (особеност), има и техническа особеност.

1.4. Действие на договора:

1.4.1. Задължения на банката:

1) Да извърши превода (да изпълни поръчката). Това задължение се предпоставя от предоставянето на средства от страна на нарушителя. Задължението на банката може да бъде и за плащане в брой, но е рядко. Ако плащането е вътрешнобанково, задължението се изпълнява като банката задължи сметката на наредителя и завери сметката на получателя на плащането. Ако задължението е междубанково, пак се задължава сметката на наредителя, но банката трябва да отправи и нареждане (тя е страна по договора за превод) до Централната банка да задължи нейната сметка и да завери сметката на получателя на плащането. Поставя се въпросът кога е изпълнено задължението на банката по междубанков превод - когато нареди на Централната банка, а не в момента, в който банката на получателя на плащането завери неговата сметка. Междубанковите плащания, включително и банковия превод, трябва да бъдат изпълнени в срок от 3 дни.

2) Да уведоми наредителя за действията си във връзка с превода.

3) Да се отчете на наредителя и да му даде сметка.

1.4.2. Отмяна на банковия превод. Става по общите правила за договора за поръчка - всяка поръчка е отменяема до изпълнението. При банковия превод се прилага чл. 449 ТЗ. Според ал. 1 отмяна е възможна до изпълнението на превода. Ако банковият превод е вътрешнобанков, ще може да бъде отменен до момента, в който се задължи едната и се завери другата сметка. Ако банковият превод е междубанков, ще може да бъде отменен само докато банката отправи нареждане до Централната банка да задължи нейната и завери сметката на получателя. След този момент банката няма задължение да изпълни нареждането за отмяна на превода. Според ал. 2, ако банката уведоми получателя на превода, преводът не може да бъде отменен или изменен.

1.4.3. Задължения на наредителя:

1) Да осигури покритие.

2) Да заплати разноските на банката и обезщетение за вреди, ако е понесла такива.

3) Да заплати лихва и възнаграждение.

1.5. Форма на плащането.

1) Ако преводът е вътрешнобанков, се включват и двете записвания, които банката прави по двете сметки - фактическият състав има 3 елемента.

2) Ако плащането е междубанково, се включва освен договор за банков превод задължаване на сметката на наредителя + договор, който банката на наредителя сключва с Централната банка за задължаване и заверяване на разплащателни сметки, и договор, който Централната банка сключва с банката на получателя на плащането (не са договори за банков превод, но приличат) + задължаване на разплащателната сметка на наредителя от Централната банка, заверяване на сметката на получателя от Централната банка, заверяване на сметката на получателя от Централната банка. Плащането е завършено в момента, в който се завери сметката на получателя на плащането (чл. 75 ЗЗД + чл. 305 ТЗ).

Борсите нямаха нормативна уредба до 1995 год., когато бе приет ЗЦКФБИД. Регламентират се само фондови борси.

Борсова търговия - възникнала е още през средновековието. В настоящия си вид се обособява през XVII - XVIII в. В света има общо около 90 борси. В България първоначално бяха регистрирани около 29 борси.

Борса - периодично събиране на търговци на определено място за скльчване на търговска сделка с непредставени на борсата стоки и ценни книжа.

Място за търговци с неналични стоки - стоките се продават само по документи, които ги индивидуализират или съдържат достоверна информация за техните качества.

I. Предмет :

1. Родово определени заместими вещи.

2. Ценни книжа и облигации - може и само права (безналични ЦК).

3. Дивизии - местни и чужди валути.

1. Бързина на сключване на сделката. Става дума за стандартизирани, типизирани и унифицирани сделки, които се сключват на борсата.

2. По-голяма степен на сигурност - особено когато се търгуват големи обеми. Борсите обикновено се изграждат като публични или под публично-правен контрол.

3. Постига се по-добър баланс между търсенето и предлагането.

4. Някои считат, че чрез борсовата търговия се избягва нелоялната конкуренция, защото стоките се афишират публично, както и техните цени.

II. Видове борси : според предмета на сделките те биват три вида :

1. Стокови борси - сключват се сделки, чиито предмет са стоки (родово определени заместими вещи).

2. Фондови борси - за търговия с ЦК.

3. Парични (дивизни) борси - при тях се търгува с валута (местна или чуждестранна).

Най-често фондовите и дивизните борси се съчетават.

Стокови борси :

Предмет - материални, родово-определени заместими вещи. Те са неналични.

Разлика с тържища и панаири: При пазарите също се търгува със стоки, но с тази разлика, че стоките са представени там. Затова там не могат да се сключват сделки с голям обем. Панаирите са също сборища на определени места, на при тях стоките не са налични, а са представени с мостри, образци и т.н. Страни тук са също търговци, може и производители и потребители.

При стоковите борси има разновидности :

1. Аукционни борси.

2. Тържища на контракти.

3. Същински стокови борси.
1. Аукционни борси : На тях се сключват сделки за продажба на стоки, които са трудносъхраними или бързоразвалящи се (храна, цветя) или със специални вещи, за които се изисква специален оглед или оценка (напр. кожа, скъпоценни камъни и др.). Предмет на аукционите могат да бъдат още уникални стоки (предмети на изкупуване, както и антични предмети). Провежда се наддаване на стоковата борса, за да се определи цената на стоките. Предварително е зададена стъпката за наддаване и правилата за спечелване. Наддаването може да е нагоре и надолу.

2. Тържища за контракти : Няма регламентация за тях; провеждат се съгласно практиката и обичаите в света. Контракт - това са стандартизирани книги, количества стоки, които се предлагат за търговия на борсата. Не се фиксират цени; те се определят ъкм момента на сключване на сделките в зависимост от търсенето и предлагането. На тези тържища могат да се предлагат пшеница, кафе, зърно и др.

3. Класическа (същинска) стокова борса : Същинските стокови борси се регистрират при остъствие на правна регламентация - най-често като АД. Търговията се извършва съгласно борсовите правилници, които се определят от самите борси. При липсата на регламентация борсата сама трябва да регламентира сигурността от сключените сделки.
Фондови борси :

Уредени са в ЗЦКФБИД от 18 юли, 1995 год. Този закон е предназначен да регламентира създаването на капиталовия пазар в България. той се създава едва в средата на 1995 г. (за разлика от паричния пазар -1992 г.). Причини за късното създаване :

1. Отсъствие на финансов пазар (пазар на капитал); отсъствие на производство и на критична маса ЦК в обръщение, което би довело до някаква борсова практика. България се причислява към държавите с възникващ капиталов инвестиционен пазар.

2. Регламентацията на капиталовия и инвестиционния пазар се изисква, за да могат да бъдат събирани капитали за инвестиции по пътища, различни от търговските банки. До скоро лицата, които имаха излишни капитали, можеха само да ги вложат в банки. Тази парична ситуация на пазара като обективна необходимост наложи приемането на ЗЦКФБИД.

3. Трусовете на финансовия пазар от лятото на 1995 г. (т.нар. пирамиди) при отсъствието на контрол на държавата върху търговията с ЦК доведе до създаването на инвестиционни дружества, които отклоняваха средствата от производственото приложение.
ЗЦКФБИД е създаден от една страна малко късно, а от друга - малко преждевременно. Прогнозата е, че той ще започне да действа напълно едва след 5 години. Характерното при него е, че той е изключително рестриктивен закон и държи много силен държавен контрол върху борсовата търговия. По-рестриктивен закон след 1989 год. не е приеман. Основната идея на ЗЦКФБИД е за защита на инвеститорите; те да бъдат гарантирани в максимална степен. Той дава гаранция и за целесъобразността на инвестицията. При създаването му се следват и европейските директиви. Този закон за първи път дава легално определяне на фондовите борси.
Фондови борси - организирано тържище на ЦК, което осигурява на своите членове и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията. Фондовите борси се създават или като учреждения (публично-правни юридически лица без членове), или като частно-правни търговски дружества. Всяко частно-правно лице, което опита да извърши сделки на капиталовия пазар, дори и да няма лиценз, подлежи на контрол.

В момента фондовите борси имат статута на АД (частно-правни юридически лица). Те се регистрират по т.нар. концесионна система или нормативно-разрешителна система. За целта е необходимо специалното разрешение от КЦКФБ. Тази комисия бе сформирана през януари като държавен орган; има 7 члена и мандат 5 години; назначава се от правителтвото. Правомощията ъ са много големи - тя осъществява контрол не само за законосъобразност, но и за целесъобразността за участието на лицата на капиталовия пазар. Фондовите борси се регистрират сляд получаване на лиценз от КЦКФБ. Те трябва да се акционерни дружества с едностепенна система на управление, доколкото няма отклонения.

Отклонения :

1. Капитал - минимум 100 млн. лв. Той трябва да бъде внесен изцяло към момента на регистрацията в съда (25% при искане на лиценз).

2. Фондовите борси емитират само поименни акции с право на глас.

3. Едностепенна система на управление на АД - съвет на директорите.

1. Изискване - 2/3 от капитала да е внесен от участници на капиталовия пазар.

2. 5%-на бариера за притежаване на акциите. Само държавата може да притежава повече от 5% и то ако направи непарична вноска.

3. Съществува задължение за увеличаване на капитала на борсата, ако има лица, които искат да се включат в борсата с повече от 20% от регистрирания капитал. Акционерите нямат право на привилегирования.

4. Забранява се разпределянето на дивиденти.