Устройство и дейност на борсата

1. Съвет на директорите. Те имат и специфични правомощия. Тяхна задача е приемането на борсов правилник и правилник на арбитражния съд. Те взимат и решения за ЦК, които могат да се търгуват на фондовите борси (решения за търговия на ЦК на борсата). Въпросите с членството на борсата също са обект на правомощията на съвета на директорите. Те организират и контролират плащанията на сключените на борсата сделки. Създава се клирингова система за гарантиране на сключените на борсата сделки с ЦК.

2. Комисия ат представители на акционери, членове на борсата, борсови посредници , емитенти. На какъв принцип става това е обект на борсовия правилник. Членството на борсата и приемането на ЦК се извършва от съвета на директорите заедно с тази комисия. Съветът на директорите може изцяло да прехвърли на комисията вземането на тези решения.

3. Арбитражен съд. Той работи по приет от съвета на директорите правилник. Арбитражният съд трябва да разрешава споровете по сключването и изпълнението на сделките, по които поне една от страните е член на борсата (лицата, които имат право да осъществяват търговия на борсата).

По силата на закона не съществува връзка между членството на борсата и акционерното участие в борсата. Членовете на борсата са онези лица, които са получили разрешение за инвестиране на сделки с ЦК и са допуснати при условията и предпоставките на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Те са инвестиционни посредници. Могат да бъдат два вида :

- търговски банки, които имат лиценз за извършване на сделки с ЦК. Пълният лиценз включва и право да се извършват сделки с ЦК. За търговските банки не е необходимо лицензиране от КЦКФБ.

- частно-правни дружества. Създават се по режима на ЗЦКФБИД, а също и с предварително разрешение на КЦКФБ (по административно- концесионната система). Те могат да са ООД или АД. Ако са ООД, трябва да са регистрирани с капитал, както и при АД. Акциите им също могат да са само поименни и с право на един глас.

Инвестиционните посредници също се намират под контрола на КЦКФБ и за изменения в регистрацията си комисията трябва да регламентира с наредби за : структурата на капитала; съотношението на балансовите активи и пасиви; изискванията за минимални ликвидни средства и др.

При дейността на инвестиционните посредници законът изисква те да се грижат за интересите на своите клиенти с грижата на добри търговци, както и за запазване на доброто име и търговските тайни. Те трябва да водят специален дневник, в който да записват нарежданията на клиентите си и са длъжни да ги изпълняват по реда на вписването им. При приключване на работния ден инвестиционните посредници трябвя да вписват в дневника всички сключени през деня сделки.

В законодателствата на развитите държави се регламентират два вида инвестиционни посредници - брокери и дилъри. Нашият закон не ги разграничава. Те, обаче, са длъжни да уведомяват дали сключват сделки за своя или за чужда сметка, както и да изпълняват първо сделките от името на своите клиенти; те трябва да държат отделни своите портфейли от тези на своите клиенти.

Борсови посредници - това са физически лица, които непосредствено сключват сделките с ЦК. Борсовите посредници трябва да са служители на инвестиционния посредник, т.е. да са сключили договор (напр. трудов) с член на борсата. В някой страни борсовите посредници са служители на борсата

Борсови курсове : Търговецът може да възложи стоката да бъде купена/продадена по :

 текущия курс - курсът в момента на сключване на сделката

 среден курс - курс, определен от борсовата комисия на борсата

 определен курс - фиксирана цена. Може да е максималната (при продаване) или минималната (при купуване).

4. 
   Борсови сделки
   

Членовете на борсата са представени от барсови посредници. Когато определен търговец желае да закупи определено количество стоки, ЦК, валута, той натоварва инвестиционния посредник, който чрез борсовия си посредник сключва сделки на борсата. Продавачите/купувачите не участват лично. Търговецът - купувач/продавач - дава поръчка на борсовия посредник какво количество и на каква цена би желал да закупи/продаде. Борсовият посредник обявява поръчката на борсата и когато на борсата се появи друг борсов посредник, който е натоварен с насрещна поръчка, първият обявява, че купува/продава. С обявяването борсовата сделка се счита за сключена. Правните последици възникват направо за търговците, които са направили поръчките. Борсовите посредници само посредничат.

Борсовите посредници притежават т.нар. пасивна представителна власт. Те могат от името на търговеца, който им е направил поръчката, да приемат поръчката, която друг борсов посредник прави за свои клиент. Исковете за изпълнение/неизпълнение на борсовите сделки също се насочват пряко срещу търговците, които са поръчали, а не срещу борсовия посредник, който е сключил сделката.

Борсовите сделки се сключват на определено място - на борсата и винаги в определено време. Винаги се сключват от определени специално натоварени лица - от борсовите посредници. Тези сделки се сключват за стоки, ЦК или валути, приети за борсова търговия. За да бъдат приети за борсова търговия, те трябва да отговарят на определни изисквания. Борсовите сделки винаги се извършват по определен начин, ред, съгласно правилвика на борсата.

I.Видове борсови сделки :

1. Налични борсови сделки - още касови и престационни. Изпълнението на борсовите сделки става почти веднага след тяхното сключване (непосредствено след това). Обикновено се сключват за еднократни престации.

2. Срочни сделки - те са от по-голямо значение. Обикновено изпълнението им се отлага за след един по-дълъг период от време.

3. Форуърдни сделки - изпълнението се отлага за по-късен период от време. Могат да бъдат сключени за всякакъв вид стоки, ЦК, валути. Имат еднократно действие.

4. Фюгърсни сделки - при тях изпълнението също се отлага, но те се сключват за типични контрактни количества стоки, ЦК, валути. При сключването им се определя цената, която се дължи към момента на изпълнение на сделката в един отложен във времето момент. Продавачът разчита, че цената ще е стабилна или ще падне; купувачът - че тя ще се качи.

5. Опции- обикновено се съчетават с фюгърси. Купувачът/продавачът придобива правото да купи определена стока, ЦК, валута след определен срок на цена, договорена в мометна на сключването на сделката. Тука не се продава самата стока, а правото тя да бъде закупена. Купувачът има право да купи, но може и да откаже. Той има опция (правото на избор) да купи или не. Предмет на опциините сделки са стоки, валути и ЦК - съответно стокови, валутни и фондови опции.

За момента нашият закон регламентира единствено дейността на фондовите борси.

II. Особени изисквания за борсовите сделки : в закона те са принципни, а особеностите са в борсовите правилници.

1. Плащанията на борсовите сделки могат да се извършват само по безкасов банков път.

2. Фондовите борси приемат за търговия определени ЦК. Те не могат да преустановяват търговията с определени ЦК, приети за търговия без специално разрешение на КЦКФБ. Изваждането от оборот на ЦК може да стане само със срок до 3 дни при определени предпоставки.

3. Всички сделки с ЦК следва да бъдат регистрирани в т.нар. Централен Депозитар. Централният депозитар е юридическо лице (АД). Той се създава (ще се създаде до края на 1996г.) под егидата на Централната банка и Министерството на финансите.Чрез него ще се осъществява достъп до информация на всички участници на капиталовия пазар. Ще се гарантират техните интереси.

4. За търговия на фондовите борси могат да се приемат само ЦК, за които е издаден съответния проспект. Предназначенето на този проспект е да се даде пълна информация на инвеститорите за структурата на капитала и за емитента. За да може определен емитент да предложи свои ЦК за борсова търговия, този проспект трябва да бъде одобрен от КЦКФБ. Всяка фондова борса е длъжна да приеме за търговия ДЦК (без проспект).

5. Борсата оповестява дата, вид, брой, номинал, обществена стойност на емисията, която се приема за продажба.

6. Борсата разпространява информация за сключените сделки за минималната и максималната цена на емисията при отваряне и затваряне на борсата. Тя периодичнно публикува в специално издание т.нар. борсови индекси за приетите за търговия ЦК. Целта е да се осигури максимална информация и равни условия за участие на инвеститорите в борсовата търговия. Това е основната цел, преследвана от ЗЦКФБИД.

1. 
   Обща характеристика. Отграничения
   

Основанието на деликтната отговорност е нарешението именно на подобни общи задължения. Това правно задължение не е облигационно, защото то не е насочено към извършването, неизвършването или даването на нещо в полза на друго лице – на кредитора. То е задължение на всеки към всички и именно неговото нарешение съставлява деликт, който дава живот на облигационното нарушение между нарушител и понасйщ нарушението, насочено още от самото начало към обезвреждане.

Фактическите състави на деликтоната отговорност са 5: общият състав по чл.45,ал.1, който урежда отговорността за вреди причинени от лични действия на делинквента; чл.47, 48, 49 – отговорността за вреди причинени от чужди действия; чл.50 – където е уредена обективната отговорност за вреди от вещи и животни.

2. 
   Фактически състав на генералния деликт
   

Предпоставките за отговорността при непозволеното увреждане са:

• 
  деяние – деянието е всяко външно проявление на съзнателна волевадейност – нещо извършено с участието на човешката воля.То може да се изрази в действия или бездействия. Отговорността за вреди причинени при бездействие възниква, когато е имало задължение за действие, произтичащо от закона или друг нормативен акт. В голям брой от случаите деянието може да бъде престъпление, но може и да не съдържа съставомерните белези на престъпление, а да представлява обикновен граждански деликт – чл.200/ТЗ Правната уредба на института на непозволеното увреждане в ЗЗД следва уредбата по отменения ЗЗД, който е буквален превод на разпоредбите на чл.1382-1386/ФГК. В него се говори за престъпления и полупрестъпления или деликти и квазиделикти. Действащият ЗЗД не прави такова разграничение, но се носи отговорност както в случаите, когато едно деяние е престъпление, така и в случаите, когато това деяние не съставлява престъпление;
  
• 
  наличие на противоправност – противоправността на деянието се изразява в несъобразяването с правните норми установени в действащото законодателство в обективен смисъл на думата.отговорността възниква само, ако извършеното деяние е противоправно. Противоправност има и когато деянието нарушава добрите нрави. Противоправността е обусловена от наличността на вреда. Противоправността се изключва в 4 случая: неизбежна отбрана, крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед и деяние със съгласието на пострадалия да увреди благата му.1. Съгласно чл.46,ал.1/ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.неизбежна отбрана е налице, когато деянието е извършено , за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на друг чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.2. Крайната необходимост също съставлява едно основание, едно право да се увреждат чежди блага. Крайно необходимо е онова деяние, което деееца е извърил, за ада спаси държавни или обществени интереси, както и свои и ли на другиго, лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по малко значителни от предодвратените. Крайната необходимост е състояние, при което има непосредствена опасност и която не е могла да бъде избегната по друг начин. Съгласно чл.46,ал.2 при крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди. За разлика от наказателната отговорност, при непозволеното увреждане върпреки липсата на противоправност се дължи поправяне на вредите. В закона не е посочено кой трябва да поправи причинените вреди. Първоначално ВС приемаше, че вредите трябва да се поправят от лицето, което е действало в състояние на крайна необходимост. Това обаче водеше до несправедливи резултати и не стимулираше лицата да спасяват чужди блага. Затова ВС с постановление №4/75г. даде други разрешения. Според него, при крайна необходимост поправянето на вредите се дължи от лицето, което е създало състоянието на крайна необходимост. Ако същото състояние е възникнало от вещ или животно, вредите се поправят от собственика или от лицето, под чиито надзор те са се намирали. Във всички останали случаи поправянето на вредите се дължи от лицето, чиито по-ценни блага са били спасени. 3.Изпълнение на закона или заповед представлява правомерно действие и в този случай обезщетение не се дължи 4.Съгласието на пострадалия изключва противоправността. Щом един резултат се желае от пострадалия, той не може да се оплаква,че същия е настъпил.
  
• 
  причинна връзка – тя е философска категория. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешна енеобходемо /а не случайно / свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици. В теорията са известни две концепции за причинната връзка: необходимо условие и адекватна причина. В много случаи действат множество причини, но една от тях е необходимото условие за настъпване на вредата. Само онази, която адекватно предизвика настъпването на резултата, е правнорелевантната причина и между деянието и резултата има праван връзка. Правната връзка е обективен елемент на отговорността и тя трябва да се докаже от самия пострадал; за настъпването на една вреда може да е допринесъл и самия увреден. Тогава казваме, че тя е съпричинена, че тя се дължи на две необходими за настъпването и причини – на поведението на дееца и на увредения. Тук имаме обща вина. Тази обща вина, това общо съпричиняване на резултата е основание за намаляване на отговорността на дееца.
  
• 
  вина – за да имаме деликтна отговорност, деянието трябва да може да се вмени на дееца- необходимо е увреждащото деяние да е отговорно. Без вина няма отговорност.Тя е субективен елемент на отговорността. Тя е психическото отношение на дееца към общественоопасните последици от деянието, а в гражданското право – към вредоносните последици. Вината има две форми – умисъл и непредпазливост. Умисълът бива пряк или евентуален, а непредпазливостта от своя страна се дели на съзнавана(самонадеяност) и несъзнавана(небрежност). В гражданското право съзнаваната непредпазливост се нарича груба небрежност, е несъзнаваната – обикновена небрежност. Вината предполага съзнание, способност да се разбират нещата, да се схващат задължениято, които тежат върху всеки. Липсва ли такова съзнание, не може ли дееца да разбира свойството и значението на деянието си, липсва ливъзможност за свободно волеопределяне, не може ли дееца да ръководи постъпките си, той няма възможност да възникне деликтна отговорност за него. В такова състояние се намират малолетни, непълнолетни, ако не са могли да ръководян.т постъпките си и да разбират свойството и значението на деянието, което са извършили, душевно болните, въобще всички, които макар и временно са лишени от способност да разбират поведението си стига само да не са се поставили виновно в това състояние. Чл.451 ал.2 от ЗЗД счита, чепричинителят на една вреда е виновно причинил същата. Дееца трябва да обори това предположение като докаже липсата на вина.
  
• 
  наличие на вреда – за да има деликтна отгонорност е необходимо противоправното и виновно деяние да причинява вреда. Без вреда няма отговорност. Вредата представлява неблагоприятна последица в правната сфера на пострадалия. Вредите се делят на материални(имуществени) и морални(неимуществени). Имуществените биват претърпяни загуби и пропуснати ползи, а неимуществените могат да са от различно естество. При смърт те се изразяват в скръбта, която понасят близките на починалия; при различните телесни повреди неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания и т.н.. в областта на деликтаната отговорност подлежат на обезщетявана вредите, които са пряко и непосредственоследствие на деянието. Тук причинетелят на вредата винаги отговаря в този предел за разлика от договорната отговорност, кедето в тези граници тоговаря само недобросъвестния длъжник. Обезщетяването можуе да стане по два начина: 1. чрез възстановяване на предишнато положение в натура; 2. чрез престиране на парична сума еквивалентна на причинената вреда. Паричното обезщетение обикновено е еднократно, но може да стане и чрез периодически плащания.
  
• 
  
  

3. 
   Отговорност за вреди, причинени от другиго
   

Съставите при отговорността за непозволено увреждане са:чл.45 – общ състав;чл.47 – вреди причинени от недееспособни лица. Тук отговорността се носи от лицето, което е задължено да упражнява надзор над него. Неспособният не носи отговорност освен, ако неспособността е причинена от самия него(чрез наркотици);чл.48 – отговорност на родителите и осиновителите, които упражняват родителски права за причинените от техните деца вреди; чл.49 – той е с най-широко приложение - отговорност за вреди при възложена работа. За да възникне тази отговорност е необходимо вредите да са причинени при или по повод на изпълнение на работата. Причинителят на вредата трябва да има вина за тяхното настъпване. Възложителят и лицето носят солидарна отговорност. Вредите се считат за причинени при изпълнение на работата, когато са настъпили при самото изпълнение. Вредите са по повод на работата, когато не е започнало изпълнение на самата работа, но са предприети подготвителни действия. Отговорността по чл.49 е обезпечително-гаранционна;

Тук също отговорността се основава на виновното неизпълнение на задължението да не се вреди другимо. По точно тя се основава на неизпълнението на особенно задължение , производно и отражение на общото задължение да не се вреди на др. Такова особенно задължение тежи най – напред върху онези, които са натоварени да упражняват надзор над други лица. Техният надзор трябва да бъде така ефикасен, че да изключва възможността да се причиняват вреди на трети лица от лицата, които са под техен надзор. Такова особенно задължение тежи на второ място върху всеки, който възлага извършването на една своя работа на друг. Той трябва добре да подбере лицето на което я възлгага. Освен това той е длъжен да го наблюдава, да го контролира така ефикасно, че да изключи възможността с дейността му да се причиняват вреди на трети лица.

Все пак ако този които е трябвало да надзирава не е изпълнил задължението си за ефикасен надзор; този които е възложил своя работа на др. и не го е достатъчно добре подбрал или не го е достатъчно резултатно контролирал и бъдат причинени вреди той е бездействал. Неговото бездействие е причина за вредата. Понеже вината на причинителя се предполага, обявяваме бездействащия за отговорен за причинената вреда.

Следователно така наречената отговорност за чужди действия е всъщност санкция за неизпълнението на лично задължение за надзор, респ за вадзор и подбор на лица непосредствени причинители за щетата. Става ясно, че всъщност тук не се касае за отговорност за чужди действия, а за отговорност за собствено бездействие което законът предполага, че е виновно и че се намира в причинна връзка с вредата.

Поради това предпоставките за отговорността за чужди действия са тъждествени и с тези на отговорността за собствени действия. Както при отговорността за лични действия така и тек за да се отговаря за чужди действия ще е необходимо:

1. бездействие на отговорния за действията на др. лица / причинители на вредата/, които благодарение на това бездействие / на липсата на добра грижа при тяхното подбиране/ единствено добиват възможност да вредят на трети лица;

2. противоправност на това бездействие . Това бездействие е правонарушение щом настъпват вреди;

3. настъпването на една вреда;

4. причинна връзка м/у вредата и бездействието / липсата на надзор и добър подпор/;

5. вина – отговорният за вредата причинена от др. трябва да е бездействал виновно. Вината се предполага. Тя се счита налице със самия факт, че е причинена вреда

Все пак м/у така наречената отговорност за чужди действия и отговорността за чисто лични действия съществува една отлкиа – първата е в известен смисъл зависима от втората отговорност. Тази зависимост се заключва в това, че отговорността за чежди действия е обослувена от наличността на едно противоправно вредоносно чуждо действие и в този смисъл отговорността за чужди действия е акцесорна. Тази зависимост не прави отговорността за чужди действия субсидиарна, допълнителна, тя си остава самостоятелна, защото в крайна сметка е отговорност за лична предполагаема вина. За това отговорността не отпада и когато съществуват лични основания за изключване на отговорността на прекия причинител на вредата. Освен това отговорността за чужди действия е винаги гражданска отговорност. Тя е винаги изключителна и случаите в които се допуска са изчерпателно изброени в закона.

Случаите на отговорност за чужди действия са изброени в чл.47 ал.2, чл. 48 и чл.49 от ЗЗД:

1. родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Те отговарят защото се предполага, че не са дали добро възпитание на децата си или че не са упражнявали достатъчен надзор върху тях.

Отговорността на родителите, респ. на осиновителите е обусловена от две предпоставки:

• 
  Необходимо е детето чиито действия са причинили вреда да не е навършило пълнолетие. Гражданската отговорност на родителите /осиновителите/ произтича от това, че те упражняват родителски контрол над децата си.
  
• 
  Необходимо е детето да живее при родителите си, защото само така съществува възможност за упражняване надзор над него.
  

2. Настойниците – настойникът на малолетния замества родителите му, затова той отговаря за вредоносните действия на малолетния, за когото трябва да се грижи при същите условияпри които отговарят и родителите.Под настойничество се поставят и пълно запретените и за вредите причинени от действията на запретения, също отговаря неговият настойник.

3. Попечителство – попечителят отговаря за вредоносните действия на непълнолетния или ограничено запретения за когото трябва да се грижи при същите условия, както родителите и настойниците.

4. Възложилите другиму работа – съгласно чл.49 от ЗЗД:Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.. Тази отговорност съществува по няколко предпоставки. Първата предпоставка е, че лицето на което една работа е възложена трябва да извършило едно виновно действие. За разлика от положението на родителите, настойниците и пр., които отгаварят и за безвиновно действие по техен надзор възложителите отговарят само при виновно действие на тези на които са възложили работата. Втората предпоставка: небоходимо е виновното действие да бъде извършено при или по повод изпълнението на възложената работа, т.е. да бъде установена връзка м/у деянието и службата. Приема се, че тази връзка е налице когато действието е станало възможно в следствие на заеманата служба по повод на нея, през време на упражнението й макар в злоупотреба с нея дори при изрична противна заповед.

Съгласно чл.53 от ЗЗД този, които е възложил другимо една работа отговаря солидарно с този на когото той я е възложил за вредите причинени от последния на третото лице.Всъщност първиа никак не е виновен за настъпването на тези вреди, затова законът му дава обратен иск с/у виновния причинител нащетата, затова което е платил на увредения съгл. Чл.54 от ЗЗД. Той се суброгира в правата на удовлетворения потърпевш. Законът презюмира вина на възложителя на работата., но всъщност това предположение е необоримо. Поставени сме пред една отговорнос без вина. Възложителят на работата отговаря, защото се ползва от чуждата работа. Той носи риска от дейността на лицето, на което я е възложил.

4. 
   
   Изтегляне 12.13 Mb.
   
   Сподели с приятели: