Спиране и прекъсване на давностните срокове

1. 
   Същност и видове. Ограничения на собствеността.
   
   1. 
      Същност.
      

Вещното право на собственост дава най – пълна юридическа власт върху една вещ. Това е най – обширното вещно право. Съдържанието на правото на собственост обхваща фактически и юридически три правомощия: на разпореждане, на владеене и на ползване.

1. 
   Едното е правната сфера. То се изразява в установената от законите възможност на собственика да извършва сделки със собствената си вещ: да я продава, да я заменя, дарява, завещава, да я ипотекира, да се откаже от своето право, да я дава под наем и др.
   
2. 
   Второто е в една друга посока – става дума за възможността от всякакво фактическо разпореждане с вещта. Собственикът на една вещ може да я унищожи, да я ликвидира. При земята и сградите имаме няколко ограничения на това правомощие, но с това не се изменя неговата собственост.
   

Правото на собственост, като субективно право е вид притезателно гражданско право. То отдава възможност на неговия носител да иска от всяко трето лице въздържане от действия относно веща на собственика.Правото на собственост е абсолютно субективно право, защото кръгът на правно задължените лица е неопределен и задължението да не се пречи на собственика тежи върху всички лица. Правото на собственост е имуществено право. То е оценимо в пари и има стойностен израз. Правото на собственост /ПС/ е прехвърлимо право. ПС е сложно субективно право, защото вкл. няколко правомощия на собственика – да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Правото на собственост е безсрочно право, защото не се погасява във времето.

Един от най – важните критерии за разграничаване на правото на собственост е субектът носител на правото на собственост. Съгласно чл.17, ал.2 от КРБ собствеността е частна и публична. Според чл.2 от ЗС Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани. Носители на вещно право на публична собственост могат да бъдат субекти, които упражняват държавно властнически правомощия – това са държавата и общините. Публичната собственост се характеризира освен със субекта и с интереса за задоволяване на който тя се признава – Тя служи за задоволяване на публични обществени интереси. Публичната собственост се характеризира и със своите обекти. Чл.17 от КРБ изрично определя обектите, които са изключителна държавна собственост и не могат да бъдат отчуждавани. Частната собственост се характеризира с това, че нейни субекти са гражданите и ЮЛ и те не могат да бъдат носители на публична собственост. Те са субекти на частното право и при установяване на правоотношения по повод обектите на правото на собственост те нямат властнически правомощия. Характерно за частната собственост е, че тя служи за задоволяване на интересите на нейния носител и за развиване на стопанска дейност.Относно обектите не съществуват ограничения. Частна собственост могат да бъдат всякакви вещи освен тези, които са изключителна държавна собственос

Съгласно чл. 50 от ЗС - Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените. Освен законовите ограничения могат да се създадат такива и по договорен път.

1. 
   В първата група влизат всички забрани и ограничения на собствеността, които администрацията по силата на оправомощаването си от закона може да създаде;
   
2. 
   Втората група е по – обширна. Тя засяга правото на собственост върху недвижимите имоти, или по точно казано – върху земята. Свързана е с обществения интерес, съчетан с благоустройствените, здравни и други изисквания.Градоустройствените планове определят начина на застрояване на всеки парцел. В тях намираме основните ограничения. Тези ограничения са резултат от провеждането на една държавна политика, насочена към охрана на интереса на гражданите и обществото, базирана на различни санитарно-хигиени изисквания. и др. Например при троеж на сгради в собствен или съсобствен имот или в имот за който е учредено право на строеж, собственикът трябва да спазва всички изисвания от градоустройствения характр. Той трябва да сесъобразява с разпоредбите в ЗУТ и др. Съответите норми има и за издатините на сградите, които са елемент от фасадата, относно строежа на гараж и разположението му на точно определено отстояние от регулационната линия на към съседите. Същото правило важи и за второстепенните постройки /летни кухни, беседки/. Чл.52 от ЗС не позволява да се посаждат дървета от имота на съседа на по малко разстояние от 3м за високите дървета и 1.5м. за средните и 1м. за ниските дървета..
   
3. 
   Ограничения за собственика на един недвижим имот съществуват и тогава, когато е учредено ограничено вещно право в полза на трето лице. Такав е случаят когато в полза на едно лице е учреден сервитут на преминаване. Този сервитут ограничава в съответния обем правото на собственост на едно лице, докато той съществува. Съгласно чл.51 от ЗС - Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това. Собственикът или ползвателят на селкостопанска земя, която няма изход на общински път може да поиска от кмета да му разреши право на преминаване през съседни земи.
   
4. 
   Ограничения с екологичен характер. Тук спадат ограниченията при които собственика свободно избира начина на ползване не земеделски земи според тяхното предназначение, но при ползването на земята той е длъжен да не уврежда почвата и да спазва санитарно-хигиените, противопожарните и екологичните норми.
   

3. 
   Интелектуална собственост.
   

Юридическите факти с проявлението на който правните норми предвиждат възникване или прекратяване на вещни права се означават, като способи за придобиване на собственост. Тези способи са установени от закона. Правните субекти нямат право да уговарят други юридически факти или фактически състави, с които да придобиват или изгубват вещни права. Съгласно чл.77 от ЗС Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Чл.55 от ЗС сочи и същите способи за придобиване на вещни права върху чужда вещт. Собствеността се придобива по безвъзмезден начин, по давност, чрез извършванена групов строеж, чрез участие в ЖСК и др. Според липсата или наличието на правоприемство способите биват първични /оригинерни/ - когато фактическия състав за придобиване на право на собственост или вещтно право върху чужда вещт не изисква съществуването на това право от др. лице, достатъчно е да се установи фактическа власт с намерението да се свои вещта. Производно /деривативно/ - придобивния фактически състав трябва да има вкл. предходно съществуване на вещното право от друго лице, което то прехвърля на преобретателя. Праводателят трябва да е бил собственик. Тук трябва да е на налице правоприемство, което от своя страна бива два вида: учредително, при учредяване на ограничено вещно право и прехвърлително при прехвърляне в пълен обем на съществуващото право. Според приложното поле способите биват общи, чрез които се придобиват вещтни права в/у всякакав вид вещи, специални при които се придобиват вещтни права само по отношение на определен вид вещти. С оглед наличието на владение, като предпоствка за придобиването на вещтни права, способите биват придобиване основано на владението при което за да се придобие вещно право в/у чужда вещ или право на собственост е необходимо в/у тях да е упражнявано владение през определен период от време. И придобиване независещо от владението, каквито са повечето способи.  

Придобиването на вещтни права може да стане и чрез правна сделка, което е деривативен способ, защото при него вещтното право преминава у приобретателя само, ако праводателят е имал това право.

При договори за прехвърляне на собственост или прехвърляне на друго вещтно право в/у определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде вещта.

Изключение от принципа, че собствеността преминава с постигането на съгласие има следните пет случая: при продажба на бъдещи вещти, при продажба на алтернативно определени вещти, при продажба под отлагателно условие, при предварителен договор по чл.19 ЗЗД, при сделка с клауза за неотчуждаемост. Във всички слуаи новият собственик на вещта става и собственик на плодовете от нея пряко на основание на своето право на собственост.
ВЪПРОС №18

СЪСОБСТВЕНОСТ

1. 
   Понятие и видове.
   

1. 
   Понятие. Съсобственост имаме тогава, когато една вещ се притежава от две или повече лица. Според някои тя дори предхожда индивидуалната собственост, тъй като оръдията на труда и земите първоначално са принадлежали на племето и рода. У нас общия режим на съсобствеността е уреден вчл.30 – 36 от ЗС; с особени правила се урежда СИО; ЗУТ съдържа правила относно съсобствеността в/у парцели; ЗН урежда дяловете на наследниците. Но ако законодателството признава и урежда съсобствеността, то то не дава определение за нея.
   

Всеки от съсобствениците има свой дял от правото на собственост, но то не е разделено на правомощия, например единият да има право на владеене, другият право на ползване и т.н. При съсобствеността единното право е разделено по вертикалата, т.е. всеки от съсобствениците има в съответен обем, в съответна част и право на ползване и право на владение, и право на разпореждане. Частта на всеки се изразява математически ½, 9/10 и т.н.

Не само правото на собственост може да принадлежи на две или повече лица,но и правото на ползване, на строеж и т.н. Така те се явяват съпритежатели на вещни права.

Всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на собственост. Делът, идеалната част определя обема на правомощията на всеки от съсобствениците във вътрешните му отношения в разноските, в придобиването на плодовете при делбата му. Този негов дял определя и участието му във връзка с използването и управлението на общата вещт. Съсобствеността не е гражданско дружество, защото не винаги възниква договор нито е ЮЛ, защото съсобствениците не са носители, като цяло на права и задължения, нито общата вещт е отделена, обособена от личното им имущества.

• 
  С оглед на това дали дяловете на съсобствениците са определени съсобствеността бива:
  

-бездялова съсобственост при която никои от съсобствениците няма конкретно определен дял от общото право на собственост /СИО/. Делът не е определен, но е определяем.

• 
  С оглед на това дали съсобствеността може да бъде прекратена, чрез делба разграничаваме:
  

-неделима съсобственост – когато е невъзможно съсобствеността да се ликвидира, чрез делба. Неделимата съсобственост от своя страна се дели на: неделима по закон – това е тази съсобственост, чието прекратяване чрез делба е изрично забранено от правна норма; неделима поради естеството на вещта, ако обособяването на реален дял, реална част от общата вещт ще доведе до нейното физическо унищожаване. В този случаи може да се осъществи делба по съдебен път, която ще завърши с публична продан и разпределение на сумитем/у съпритежателите съразмерно на техните дялове; неделима поради предназначението на вещта – това са например общите части на една сграда в ЕС. Тук съдебна делба е недопустима.

• 
  С оглед начина на възникване. Всяка съсобственост възниква въз основа на юридически факт и с оглед на това дали то има за съдържание волята на съсобствениците или е от категорията на юридическите събития разграничаваме три вида съсобственост:
  

-принудителна съсобственост, която възниква независимо от волята на лицата. Въобще неделимата съсобственост е принудителна.

-случайна съсобственост, която възниква с възникването на юридически факт от вида на юридическите събития.

2.Възникване и прекратяване.

Съсобствеността възниква въз основа на следните способи: чрез волеизявление на субектите, чрез административен акт, чрез наследяване, чрез придобивна давност, по силата на съдебен акт, при прехвърлянена част от едно право на собственост, при сключване на договор за дружество по чл.357 от ЗЗД, в резултат на съвместни фактически действия и по пътя на приращението по чл.92 от ЗС.

Способите за прекратяването на съсобствеността са следните: чрез делба чл.34 от ЗС допуска възможността всеки съсобственик по всяко време въпреки уговорка да иска делба на общата вещ. Делбата е типичният начин за прекратяване на съсобственост. Искът за делба не се погасява по давност. Право на делба се поражда за всяка имуществена общност без значение вида на съсобствеността и основанията за нейното възникване. Право на делба има всеки съсобственик, няма значение обектът на делбата. Делбата бива доброволна, която се извършва по съгласие на вс. съсобственици. По своята форма тя е договор. Правото да се иска делба на общата вещ е субективно, потестативно право. Тогава когато съсобствена вещ е неделима, доброволната делба е невъзможна и тя се замества със съдебна. Съдебната делба при нея само по волята на един и независимо от волята на другите съсобственици съсобствеността се прекратява посредством специално съдебно производство установено от чл.278 и следв. от ГПК. Съдебното производство може да приключи и със спогодба, като потвърден от съда договор м/у страните, с който чрез взаимни отстъпки се слага край на съсобствеността и на делото. Спогодбата не е съдебен акт.Следващото основание е прекратяване на съсобствеността, чрез отказ. Съсобственикът има право на разпореждане със своят дял, което може да се изрази и в отказ от правото на собственост по чл.100 от ЗС. Следващо основание е прекратяване, чрез прехвърляне на дела на друг съсобственик. Следващо основание е с погиване на вещта.

4. 
   Отношения м/у съсобствениците.
   

Всеки от съсобствениците има права по вертикала в обем сътоветен на неговия дял. По начало той ги упражнява самостоятелно.

-правото на владение дава възможност на всеки съсобственик да упражнява фактическата власт в общата вещт, съответстваща на неговия дял и по начин да не пречи на другите да си служат с нея съобразно правата им.

-правото на ползване дава възможност на съсобственика да извлича полезните свойства на вещта , съобразно неговият дял и с оглед да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея.

-правото на разпореждане дава възможност на всеки съссобственик свободно да се разпорежда със своето право, съобразно дела си в общата съсобственост.

Използването на общата вещт е свързано и с разноски, затова според чл.30 ал.3 от ЗС -Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Задължението е спрямо другите съсобственици. Тежест се употребява тук в смисъл на разноски:

– необходими разноски са тези без който вещта би погинала или би се увредила съществено. Всеки е длъжен да участва в тези разноски съобразно своя дял.

- полезни разноски са тези, които не са необходими за запазване целостта на вещта, а водят само до овеличаване на нейната стойност. Съсобствениците не са задължени да участват в тези разноски.