Тълковен речник Религиозната лексика е изключително богата и сложна, освен това термините не само се препращат едни към други, а и семантичният им обхват далеч не е унифициран. От друга страна, допълнителните значения и нюансите играят роля, която не е за пренебрегване, щом става дума за възприемане на понятия, променяли се с течение на времето, според средата на потребителите им, съобразно тенденциите в развитието на социалното битие и духовните общности.
Още един важен въпрос: не е ясно, още по-малко сигурно, дали при превода на едно такова понятие от чужда култура посредством понятие от собствената култура съумяваме да запазим и пре-
дадем истинския смисъл, който то е имало при възникването си в определена жизнена среда.
Споменаваме всичко това, за да привлечем,вни-манието на читателя върху факта, че при липса на действително обединяващ метаезик, наподобяващ тълковен речник на всички използвани термини с раздвижената им и сложна семантика, всяко определение е често no-Скоро указателно, отколкото изчерпателно, и че символната гъвкавост като тяхна иманентна характеристика в крайна сметка е много повече възможност за неизчерпаеми интерпретации, отколкото за еднозначни дефиниции.
Към почти всеки важен термин от религиозния речник би могло да се приложи онова, което Валери казваше по друг повод: „Френската нация е особено трудна за определяне; и тъкмо това е един много съществен елемент от нейното определение..."
Бог Лично наимено-
вание, включващо бог представа за свръхестествена сила
теизъм Вероизповедание, което проповядва
съществуването на единствения Бог като трансцендентна първопричина на света.
монотеизъм Вероизповедание, което утвърждава
единствения Бог като Създател, Законодател и Спасител.
политеизъм Вероизповедание, което признава много богове.
пантеизъм Вероизповедание, което представя Бог като иманентна, неразривна част от света: всичко е Бог.
панентеизъм Вероизповедание, което представя света кaто иманентен на трансцендентния Бог.
хенотеизъм
Култ към един-единетвен Бог (бог), без да се изключва съществуването на други богове.
деизъм
Вероизповедание, което доброволно се ограничава с признаването само на съществуването на „Върховно същество".
деификация
Да станеш (като) Бог (обожесхвява-не).
атеизъм
Вяра, която отрича съществуването на Бог (или богове).
агностицизъм
Позиция на неверие в непознавае-мото.
паганизъм
Наименование, дадено от монотеис-тите на политеи етичните вярвания, чиито привърженици биват наричани езичници или идолопоклонници.
теодицея
Защитава идеята за безкрайната доброта на Бог независимо от съществуването на злото в света.
теология
Наука за това, как да познаем Бога.
теогония
Раждането на боговете в политеизма.
теокрация
Форма на управление, която вижда в Бога източник на всяка власт; политическо господство на духовенството.
теософия
Езотерична доктрина (тайно учение, достъпно само за посветени) и обреди за посвещаване, които се основават на просветляващи откровения, даряващи „чудотворна" сила.
теургия
Тайна практика, насочена към пре-дизвикване на вмешателство от страна на божествени сили.