ЮДАИЗМЪТ Стълбовете на юдаизма: живият Бог - Израил -Тора - земята на Израил
Живият Бог си избира един народ и сключва завет с него: Авраам, Исаак, Иаков (Израил).
Дори Библията удостоверява, че преди Авраам е имало други вярващи в истинския Бог, Да си припомним Ной, спасен от Потопа (18), както и .Мелхиседек (19), който благославя Авраам.
Но с появата на Авраам, този езически предводител на мигрираща група от Месопотамия, Господ е познат вече не само като Всевишния, Създателя (20), а и като живия Бог, когото трябва да слушаме, Единственото лице, което говори hie et nunc (тук и сега), чиито заповеди изискват абсолютно подчинение и чиито обещания са изцяло достойни за доверие. Чрез Авраам Бог и човекът се свързват в една история, в един Завет за един народ.
По заповед на Бог Авраам напуска страната си. По заповед на Бог Авраам е готов да пожертва своя син Исаак (21) и при това не се съмнява в обещанията на Бог относно потомството си, относно Обетованата земя и бъдещите нации, които са благословени чрез него. В лицето на Авраам Бог вече си е избрал своя народ от правоверни и сключва Завет с него. Откъдето следва, че живият Бог се намесва в историята и за тази цел той избира един народ, народ, към когото ще изпълнява обещанията си, но от когото в замяна ще изисква единствено светост.
Царуване на Соломон След неговата смърт се обособяват две царства: Израилско царство на север (10 рода) Юдейско царство на юг (2 рода)
722
Асирийският цар Саргон II завладява столицата на Израилското царство Самария Насилствено изселване на населението му, което „изчезва" във Вавилония („загубените 10 рода") Край на Израилското царство
586
Завземане и разрушаване на Йерусалим, столица на Юдейското царство, от Навуходоносор, цар на Вавилония Изселване на еврейския „елит" във Вавилония Разрушаване на Първия храм
536
Персийският цар Кир разрешава завръщането на евреите
Втора война на евреите срещу Рим Изчезване на еврейската държава
От този момент до XVIII в. евреите ще живеят в диаспора .(пръснати по целия свят), или, другояче казано, в изгнание, мигриращи в сянката на Кръста, установили се е сянката на Полумесеца, въпреки че съобразно с епохите винаги ще има еврейско присъствие в Юдея, колкото и незначително да е то. От XVIII в. ще започне постепенното приближаване на евреите към еманципацията, тяхното излизане от гетото, пристъпването им към „съвремието". То ще доведе до различни течения: религиозни ре-формистки, „асимилационни", ционизъм...
1933-1945 1933-1940: яростен нацистки антисемитизъм в Европа, водещ и до масови убийства 1941-1945: геноцид (Шоа, Холокост1) на еврейския народ, масово избиван намясто или изпращан в лагери-- те на смъртта от фанатичните привърженици на „биологичния", „евгеничен", безумен и чудовищно престъпен нацизьм
1948 Възникване на Израел (извоюване на национална независимост благодарение на циониеткрто движение)
1Шоа: еврейска дума, която означава катастрофа и понастоящем се свър1 зва с геноцида на евреите от нацистите Холокост: термин, който би трябвало да се изостави, тъй като има значение на принасяме. в' .жертва. Да се смята еврейският народ за жертва, която трябва да бъде принесена на Бога, е крещяща безсмислица и отвратителна лъжа. - Б. а.
Заветът продължава с Исаак, после с Иаков, който ще се преименува на Израил.
И така, тримата Патриарси и четирите Майки от еврейската традиция са Авраам и Сарра, Исаак и Ревека, Иаков (Израил), съпруг на Лия и на Рахил.
