Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Израил в изгнание
| Този народ приема Закона (Тора) и обещанието
за земя: Мойсей. Няколко века по-къснр Мойсей, подновявайки Завета, под ръководството на Бог, освобождава еврейския народ (ам Израил) от робство в Египет. В Синайската планина Мойсей приема Закона (Тора) и повелята да води народа към Обетованата земя, в Ханаан, в Израил (ерец Израил). В продължение на четирийсет години странстване в пустинята народът ще се учи да понася ярема на Закона и на сйободата, (да му се подчинява). Затова неслучайно понякога казваме мойоей-ство вместо юдаизъм (22), до такава степен е значима ролята на Мойсей, който се смята за първия и най-голям от пророците, едновременно основател на еврейската религия и освободител на еврейския народ, негов вечен застъпник. Мойсей е не само пророкът, получил цялото откровение, както ще видим по-нататък, но и прототип на бъдещия Месия, а също и този, чиито заслуги са сложили своя отпечатък върху всички минали и идни поколения. Не бихме могли да преувеличим централната роля на Мойсей в юдаизма, тъй като, ако юдаизмът е теоцентричен, то именно от Мой-сей и мойсейството той получава съответните насоки и напътствия. Може да се каже, че също както християнството е христоцентрично (всичко се възвръща към Отца), така и юдаизмът mutatis mutandis е мойсее-центричен. Израил в изгнание очаква - надява се на идването на изкупителния Месия. Връзката, която обединява Израил (народа) с Израил (земята), е условна. В договора (Тора), който свързва Бог с неговия народ, Обетованата земя (Израил) е дадена не за да бъде притежавана, а за да се заслужи достойно. С други думи, Израил може да пребивава в земята Израилева само ако е верен на Закона (Тора). В противен случай той ще изчезне частично или ще бъде обречен на изгнание, в което присъствието на Господ (Шехина) ще го съпътства въпреки всичко. И както свидетелства историята, точно това се е случило. След кратък период на безоблачна независимост по" време на царуването на Давид и Соломон големи бедствия маркират историята на Израил: 722 г., 586 г. преди новата ера, 70 и 135 г. от нашата ера (вж. табл. Исторически ориентири). От този момент нататък в продължение на две хиляди години еврейската история е изпълнена с множество перипетии и превратности, изгнания и кланета, ала и с благодатта на гостоприемни земи, с географски локализирани периоди на величие и на относително спокойствие най-вече във владенията на исляма, но също и на християнска територия. Еврейският народ остава в заточение (галут), разпръснат (диаспора), в очакване на изкупителния Месия. Месията-изкупител е възприеман едновременно като нов Мойсей, „син Давидов", който ще освободи своя народ от изгнанието-робство и ще му ломогне да заслужи отновй Обетованата земя, и като онзи, по-тайнствения, който в края на дните (месианската ера) ще заличи всяко страдание и несправедливост, установявайки всемирното царство на светостта и на мира. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|