Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Църкви и секти
Секти в истинския смисъл на думата (6) съществуват само по отношение на една Църква*, тоест дадена общност от вярващи, обсебила чрез верига от институции ай Нос монопола върху ортодокси-ята и ортопраксията. В този смисъл всяка секта е против Църквата или, другояче казано, представлява „опозиционно" движение (реформаторско или революционно), което, не можейки или не желаейки да постигне признание или да се утвърди в Църквата като законно и автентично, се отделя от нея с.намерение да се обособи на свой ред в Църква. Разбира се, тези движения, оспорващи канона, възникват много често и преди всичко в период на обществена, а следователно и на религиозна криза; дълбокото социално неравенство, пораждащо мизерия, изключителната жестокост на войната, последствията и травмите, които тя причинява, водят до въпроса, защо не съществува „видимо" целебно средство, тъй необходимо. Така в повечето случаи сектантските течения имат апокалиптична и/или месианска окраска и възвестяват „близкия" свършек на света, нещо, което „официалната" Църква предпазливо оставя на неведомите намерения на Бога. Колкото Църквата е по-централизирана, догматична, авторитарна, толкова повече тя е "обект на опозиционни движения, на реформи, както и на нововъведения (7). Някой секти успяват да си извоюват официално признание от Църквата {8) (монашески ордени, братства, духовни ордени, като например Тамплиерше, ХРМ - Християнска работническа младеж, -ОпусДей...). Други (проповедници:-труженици, привърженици на посвещението в духовен сан на жените, ,,сексуалните малцинства", търсещи религиозна легитимност...), не сполучили, прекратяват дейността си или разгръщат своя протест срещу утвърдената религиозна традиция вътре или из-вън Църквата. Може обаче да дойде момент, когато оспорващото монопола й движение - дали то ще бъде шнтегристко-пасеистко* (Магистър Льофебр, отлъчен от Църквата през юни 1988 г.), реформаторско или революционно-„прогресивно" (теоло-шяг,на освобождаването), - преминава границата и става схизма (отцепване) или секта. Общото между тж е, че и двете се противопоставят на канона, но все: пак съществува разлика (основна): схиз-матикът, страхувайки се от новото, което усеща като- погрешно и опасно, се отделя, без да отрече нищо от съвместно постигнатото (придобитото) в лоното на Църквата, докато сектантът се отцепва окончателно, като въвежда нова или възвърната („реституирана") комбинаторност (вяра - вероизповедания - обреди). Следователно с езика се злоупотребява, щом за секти биват провъзгласявани всевъзможни религиозни движения на, малцинствата, които не се противопоставят на Църквата, нито се откъсват от нея, а съчетавайки появяването на обаятелен харизматичен водач (вдъхновяващ пророк, божествено превъплъщение, учител, осенен с дар свише...) и съвкупност от вероизповедания с всякакъв произход, се установяват като избрана общност, понякога като един вид елит, и се държат настрана от лъжливия и изменлив, погубващ се свят. Тези формации, просвещаващи, предлагащи диети, лечителски, „фантазьорски", извънземни, сатанин- ски и какви ли не съвременни групировки, не. са секти в истинския смисъл на. думата,! д ори няши да използват знаци, -символи или откъслеци от доктрини, заимствани от една или няколко религиозни традиции. Без да се отнасяме с високомерие или презревие към тях все пак следва да отбележим често маниакалния им и опростенски, мегаломански й изпъл-яен; с бълнувания, натрапчиви идеи характер, каж-то и да посочим свръхдвуличната обвързаност на повечето с определени политически, националистически или финатсови интереси. Трябва да споменем, че при някои Църкви става дума не за секти, а по-скоро за течения. Така например,поради -липса, на. институционализирана ортодоксия („Думите и на ед?ште, и на другите са , думите на живия Бог" - Жалтуоз, трактат Санхед-рин (Синедрион) юдаизмът, във всеки случай поне съвременният, не познава "еретични" или от-делни секти в буквалния смисъл, ж по-скоро мисловни течения. Но тъй като по същество е орто-праксиален, и Талмудът не е застрахован от разцепление между привържениците на либерално-ре-формисткия юдаизъм (оспорващ в някои пунк-тове законите на кашрута, спазваните забрани по време на шабата, правилата на приемане на вярата й т. н.) и пазителите на традиционно стриктния. Тази „схизма" всъщност е вече налице, особено в Съединените щати, но още не е прехвърлила стадия на течение. Що се отнася до индуизма, който не познава нито ортодоксията, нито ортопраксията, това не е Църква или множество Църкви и следователно не се сблъсква с проблема за сектите; там се.говори за школи, за различните видове благочестия и способи за постигането им, в основата си до една легитимни. Всяка секта възниква като „оспорващо" движение в определена цивилизация-култура и поради това може да черпи самата същност на своите опозиционни възгледи единствено от съдържанието и проблематиката на обкръжаващата я духовна среда. Казано по друг начин, религиозно движение като Харе Кришна или сциентологията би могло да се появи (и в действителност се появява) само в съвременния двят — дехристиянизиран, секуларизиран, плуралистичен, в който Църквата е отделена от държавата, съществува свобода на вероизповеданията, търсят се новости в духовната сфера, докато в предходните епохи (грубо казано, преди XVI век в преобладаващо християнския Запад има едно еврейско малцинство и практически няма мюсюлмани) такива конкуриращи се формирования биха били немислимщ тъй като; религиозното дисидентство е било, представено единствено от секти, всички повече иди по-малко с „пророческа" същност. (9) Разбира се, някои религиозни движения, преди всичко малцинствени, са могли да направят опит за маргинално съществуване в християнската среда; те не са толкова секти, колкото други религии. Например катарството (10), гностицйзмът (11)..., чиито „канонични" писания, вероизповедания и обреди не притежават нищо християнско; дори и да съдържат някои прилики, те са твърде несъществени. Ако протестантските секти са многобройни, вероятно това е, защото самото протестантство е . възникнало от „пророческо" движение за „декле-рикализация" (12), според ;което взаимоотношенията между Божието слово и вярващия не са и не бива да .са оносредствани от духовенството или от традицията. Оттам произхожда имплицитната идея за „постоянно реформиране", която не може да не доведе до един вид автономия на всяка местна духовна конгрегация, а в резултат на това до секта като начин за актуализация на вярата в Божието слово и на избавлението на душата, възвестени от обаятелни личности, от вдъхновяващ основоположник, получил заповед (пълномощия) или откровение от ангел или от самия Бог. Следователно можем да констатираме, че взаимоотношенията между Църквите и сектите не са никак прости. Сложно е също така и развитието на сектите, някои от които ще се превърнат на свой ред в Църкви, подложени на атаки от центробежни и оспорващи ги движения, докато други ще останат в периферията и ще се изявяват като все по-сектантски (в смисъл на упорити, фанатични, нетолерантни, стигащи до крайности), а; някои просто ще изчезнат. Тъй като нямаме намерение да се задълбочаваме повече в анализа на сектите, струва ни се все пак, че би било добре читателят да се запознае с някои от по-новите, изложени тук съвсем накратко; Следващите две таблици имат за цел да поднесат достатъчно информация за тях.
Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||