2. Задължението за обрязване според Битие, 17:10: „... целият мъжки пол у вас да бъде обрязан..." Приложимо навсякъде и във всички
времена. Това задължение принадлежи на бащата.
Знак на Завета и символ на съвършенството.
548. Задължението за съставяне на акт за прогонване според Второзаконие, 24:1: „.., й й напише разводно писмо..." Приложимо навсякъде и във всички времена, Това е задължение на съпруга.
Без този акт жената би била постоянно омъжена и евентуалният й втори брак би бил прелюбодейство.
34- Забраната да се убива според Изход, 20:13:
„Не убивай." Приложима навсякъде, навеки, от всички.
Който убива предумишлено ближния си, обез-людява света със собствените си ръце.
82. Забраната съдът да осъжда на смърт обвиняем с мнозинство 0т един-единствен" глас спо-ред Изход, 23:2; „Не отивай след множеството да правиш зло..;" Трябва винаги да се дава шанс на акта на оправдаването вместо на осъждането, тъй като животът на човека е незаменим.
Поне половината от утвърждаващите ли забраняващите заповеди не са актуални поради факта, че Храмът и неговият култ не съществуват, поради това, че животът на евреите протича в диаспора, а не в земята Израилева (26), поради отсъствието на Израилекото царство и т. н. Но оттук не следва* че повелите са по-малко изучавани и тълкувани. Една от основните специфични черти на юдаизма е влечението към изучаване на Закона, което може да доведе .също така до интерес към други: учения или към учението изобщо.
Да разбереш точно какво е заповядал Бог да се правИ тогава, когато не можеш да го вършиш, тъй като Храмът е разрушен и се намираш в изгнание, това е всъщност едно парадоксално поведение, ще кажат някои, или невротично, ще добавят други. Но много по-малко парадоксално, отколкото се предполага, понеже този, който изучава, сякаш уско-рява идването на Месията чрез безкористното вник-ване и проучване на онова, което един ден ще бъде осъществено: цялата Тора на земята Израилева.
Тук трябва да преустановим, защото тази полу-трансцендентност на изучаването на Божия закон, на Тора, на двете Тори не е вече следствие от спазването му, а от начина на живот на този, който го превръща в смисъл на съществуването си.
Сподели с приятели: |
