Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- При юдаизма
- При будизма
| Духовници и миряни
В известен смисъл всички християни са „свещеници", тъй като се „опират" на всеобщото .свещенодействие на Христос, но-вее пак съществува един „организиран" клир, който се явява официален проводник на култа и на свещеното слово. (В общ план: духовенството на Христос, на^ християнския народ и съсловието на свещениците се обособяват едно спрямо друго и трите спрямо Oтца, към когото всичко се възвръща или ще се възвърне един ден.) При юдаизма след разрушаването на Втория храм (70 г. от н. е.) вече не съществуват свещеници, тъй като самият предмет на тяхната дейност е изчезнал. Всички евреи са следователно миряни*. Това не пречи равинът поради самия факт,'че получава „разпореждане" (в действителйост: оторизирано позволение да изпълнява функциите на пазител на Закона /религиозен закон, или алаха/ в смисъл на специализирано обучение по него), често да бъде приравняван дори и от самите евреи до нещо като свещеник - пастор на общността. (В общ план: Бог е избрал своя народ, за да направи от него свещена нация, нация от свещеници /целият Израил е един колективен „свещеник"/, която да постави в служба на своите намерения по отношение на човечеството.) При исляма никога не е имало свещеници й всички мюсюлмани са-следователно наравно вярващи миряни, В общи линии имамът е само един благочестив мирянин, обикновено постоянният служещ в джамията, който ръководи петъчната молитва. (В общ план: всеки човек е подчинен на Бога, а оттам и на неговото Слово, записано така, както е продиктувано на Мохамед, за да бъде.Пьтеводно за цялото човечество.) При будизма (13), макар и да съществуват монаси, то това не означава, че останалите са миряни, тъй като будистките монаси не са, духовници. От друга страна, тези, които не. са били монаси, а са оставали „Господари на дома", хора, водещи светски живот (следователно no-скоро миряни, отколкото лаици), също мълвели формулата -на Тройното убежище, без да са членове на общност-та на монасите (сангха), освен в качеството си нa „гости-послушници" по време на многобройните празници. Следователно миряните също могат да достигнат нирвана („угасване", „прекъсване", както .ще видим по-нататък), подобната монасите, въпреки че е по-правдоподобно един монах, освободен от несъществените неща, от земните предизвикателства, да се извиси до това състояние по-бързо и „директно". (В общ план: всеки човек трябва да знае, че той самият трупа своя основен капитал: съществуването си, изпълнено със страдания и имащо край, и че може да се освободи окончателно само ако угаси жаждата за живот, като не върши никакви злини и не се привързва към никакви блага.) При други религиозни традиции духовенство и мирянетво, духовници и лаици притежават други характерни черти и ние ще ги разгледаме по-нататък в съответно подходящ контекст. Тези няколко примера са достатъчни за читателя, за да не изпадне в заблудата, че всички религии разделят правоверните на духовници и ми-ряни и че дори там, където разделението съществува или изглежда, че съществува, то има същия характер, както при християнската традиция, или е толкова контрастиращо, колкото би ни се сторило на пръв поглед. Да отбележим.също на едно друго равнище, че както процесът на секуларизация завършва или със секуларитет (съблюдаване автономията на мирянина по отношение на вярващия), или със секуларизъм (отхвърляне на: религиозното като несвойствено и ненужно на единствената суверенна независимост на мирянина), така също и процесът на лаицизация (14) води или до мирянство, или до лаицизъм. Мирянство, разбирано като зачитане на гражданската автономия (държава, закони, обществен ред, граждански ред...) по отношение на религиозната. Лаицизъм, възприеман като отхвърляне (или най-малкото като крайна маргинализация) на религиозното, смятано за нещо противоположно и безполезно "за държавата, за добрия обществен и граждански ред. Не бива да забравяме, че според повечето речници прилагателното „светски" обхваща двете семантични полета - антиклерикалност и антирели-гиозност. Налага се една последна забележка. Като своего рода обичайно обществено изискване се възприема, от една страна, духовното лице да има безупречно поведение — то се явява минимумът, - но също и да притежава достойнството, характерно за духовния сан и близостта му със „светите неща", което е извън всяка лична заслуга или даже адекватност на длъжността или на способността му да я изпълнява. Лаикът не се третира по същия начин. Той не е обгърнат с достолепието на какъвто и да е „служебен" сан и от него се очаква в по-малка степен безупречно поведение. . А ето че с цялата необходима строгост, при християнството например, единият, както и другият са носители на едно и също достойнство в качеството си на членове на „Мистичното тяло" (на Христос), приобщени към всеобщото духовенство, призовани към свят живот. Това идва да покаже доколко обществените., йерархичните и институци-онните отговорности вземат връх над свободата на Божиите чада и над факта, че никой не е по-компетентен от другия, когато става дума да се откликне на призива на любовта, на вярата и на надеждата, тъждествен на взискателност, и пред който не съществува нито господар, нито роб, нито духовник, нито мирянин, нито мъж, нито жена, а има човешки същества, достойни дори и само защото са чада на един и същ Отец. Това, което излагаме тук като общи положения на монотеистичните религии на откровението, би могло да кажем, mutatis mutandis, и за другите религии, без да се самоограничаваме с „управлението" на свещеното или на „добрия ред". Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|