Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- За молитвата и култа въобще
| Религиозни обреди
Този раздел ще бъде кратък, тъй като, ако вярата като изповедание представлява основен проблем, тснобредът или обредите винаги намират своето обяснение в религиите, от които „произтичат", според равнището на дадена цивилизация, според нравите на съответна епоха. При сходна сила на вярата, ако може така да се каже, установяваме, че при една религия бракът е стриктно моногамен, а разводът - невъзможен, при друга пслигамията е позволена, изгонването (на съпругата) и разводът - разрешени. При една религия съществува ортопраксия по отношение на храната, при друга - не, но и двете осъждат лакомията, прахосничеството, а така също смятат за неучтиво да не благодариш на Бог, преди да започнеш да се храниш. При едната алкохолът е абсолютно забранен, при другата употребата му е не само позволена, но представлява част от култа на „жертвоприношението" или на помена. Някои проповядват аскетизма, други се отказват от него или го допускат, ала крайно предпазливо. Ако има някой хлъзгав и постоянно променящ се терен, то това е теренът на обредите; онова, което се смята за практика от незапомнени времена, за историка често се оказва съвсем нов обичай. За молитвата и култа въобще Противоположно на това, което един повърхностен преглед би могъл да ни внуши, ортопраксията в качеството си на правилно морално поведение е почти една и съща навред по планетата. В действителност навсякъде е забранено да се убива, да се краде, да се лъжесвидетелства и т. н., дори когато определенията за това, каква да разбираме иед убийство, кражба, лъжесвидетелстване и пр., варират, дори когато толерирани обичаи, изключения и изопачавания „смекчават" или заобикалят .строгостта на „законите". На интерпретирането и прилагането на законите в съдебната практика съответстват също, в друг план, човешки „постанов-ки", прекалено човешки, тези на всяка отделна личност. Но религиозната ортопраксия далеч не се ограничава само с моралмата, която се споделя и от нерелигиозните, освен но някои въпроси (ситуации на отчаяние: аборт, развод, евтаназия и пр.), тъй като носи в себе си и култова: молитва, лични, обществени, тържествен или колективни обреди, различни ритуали. Именно обредите са тези, които видимо отличават религиозните от нерелигиозните, вярващите от невярващите. Всъщност тъкмо чрез своите действия, думи, благочестиво поведение вярващият признава зависимостта си от факта, че е бил създаден, и се обръща към своя Създател, за да го възпява, благославя, а така също и към „упълномощените" от Твореца законни проводници на неговата воля. Ето защо впрочем учението на Буда, което не включвало нито молитви, нито култове, нито „метафизични" вероизповедания, не било религиозно - каквото става впоследствие, обединявайки тези отначало липсващи елементи, - а само един изключително човешки път за освобождаване на личността (и по-точно дори на тази на мъжа). Нужно ли е да напомняме, че невярващият не се моли, не изпитва никакво желание, било чрез слова или постъпки, да благославя дарения живот, прелестта на света, предоставената свобода, .посредством която работи за благото, за красотата, за правдата? По-съществен се явява религиозният отклик на обществения безпорядък, несправедливостта, войната, неморалността. Тук реакциите също са изключително разнородни, а религиозните обреди -противоположни дори и в една и съща Църква. Безспорно бремето на историята, интересите, структурите на властта, конфликтите от всякакъв характер и предразсъдъците често са имали по-голямо значение в сравнение с онова, което е могло да се очаква от проповедите на Църквата. Надали евангелската „Блага вест" за спасението, за милосърдието, за любовта към неприятелите, за прошката на оскърбленията, за небесното блаженство е съвместима с кръстоносните походи, с инквизициите, с религиозните войни, с изтезанията? Едва ли... Без да желаем да завоалираме подобни вероломства на религиите по отношение на собственото, им послание, нито да приемаме прекалено прибързано, че.варварството има само едно лице, все пак именно искрено вярващите често са тези, които са вземали присърце и са коригирали онова, което е било възмутително и-неприемливо за съответната епоха в техните религии. Религиите като общности Преди да се премине към по-подробно представяне на отделните религии, ще е нужен опит за изясняване на някои основни понятия-положения, свързави с техния „социален" аспект, които често дават повод за недоразумение: какво представляват сектите по отношение на една или друга Църква, какви са взаимоотношенията между духовници и миряни и, накрая, как най-общо протича приемането (на една религия), отказването (от една религия), преминаването (в друга религия или в Религията). Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|