Ортопраксия и учение
Това, което характеризира най-точно юдаизма, е, че той е ортопраксия (23), а не ортодоксия (24) и освен това е учение. При юдаизма се отделя зНа-чително по-малко внимание на представите, които личността може да има за Бога, за човека, времето, пространството, природата и т. н., отколкото на изпълнението на заповедите (мицвот, мн. ч. от мицва) така, както са записани и предписани в Писания закон (Тора) и определени и проучени подробно в Устния закон (Талмуд).
Разбира се, и при юдаизма съществува определено схващане за това, какво е праведна мисъл и правоверност, но една доста либерална поговорка не позволява мненията да се сковат в крайна ортодоксия: „Думите и на едните^ и на другите са думи на живия Бог,"
При все това Маймонид (еврейски философ, теолог,-лекар, 1135—1204 г.) се е нагърбил със задачата да определи какво представлява „истинската вяра". По негово време той е бил критикуван и мнозина продължават да мислят, че Тринайсетте принципа на Вярата имат по-скоро индикативна, отколкото задължителна стойност в смисъла на едно истинско същностно кредо (вж. табл.).
В действителност този, който изповядва Закона и не престава да го изучава, за да го прилага вярно и точно,.не се нуждае от догми, а - молим да ни простите за израза - по-скоро от членове на Закона.
Целият Закон се съдържа в Тора, ето защо всич-ки - морални, обредни и духовни - заповеди, между които не можем да си позволим установяването на йерархия или на съществено различие, произхождат от Тора и единствено в нея или чрез нея намират своята опора, според тълкованията на майсторите на Талмуда (Устна Тора).
ро този начин 613 заповеди (мицвот) съставят целия Закон; 248 утвърждаващи (това, число', се сь-отнаея с общия брой на „частите" на човешкото тяло) и 365 забраняващи (съответно с броя на дните в една слънчева година).
Разбира се, не можем да навлезем в подробности, нито да дискутираме с читателя това, което изглежда на пръв поглед легалистко или обредно устройство, неоставящо на практика ни едно човешко деяние извън сферата и действието на Закона.
Нека яремът на Закона да бъде изпълнен с красота и основания за този, които му се подчинява, воден от вътрешната си нагласа, която отстрани изглежда необяснима. Ще отбележим, без да коментираме, че таков-а стриктно съблюдаване разделя неговите поддръжници от; „природното течение" на една светска общност.
Сподели с приятели: |