Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Двойната Тора (двете Тори)
Съществува Писаният закон от една страна, а от друга- Устният закон, И двата произлизат от Мойсей, основоположник на еврейската религия. На иврит Библията, или Старият завет се нарича Танах (абревиатура от началните букви на трите съставящи я части: Тора (Петокнижието - първите пет книги от Стария завет), Невиим (Пророците), Кетувим (Писанията, или Житиеписци) (вж. табл. на каноническите книги). - Писаният закон е представен съвсем точно в Тора, първата част на Танах, тази „Книга на Обединението", която представлява самият договор, свързващ Господ с народа му. Двете останали части (Пророците, Писанията) също произлизат от Свещеното писание, но нямат същото „значение", въпреки че по силата на едно трансцендентно и „панмойсеево" възвръщане (всичко вече се съдържа в зародиш в думите, казани от Бог на Мойсей, комуто е разкрил всичко) те се ползват от целия авторитет на Тора като „Книга на Завета". - Устният закон е това устно тълкование, което съществува едновременно с писания текст (Тора). Поради божествения си произход, като даден на Мойсей, той се ползва с дотолкова голям авторитет, щото без него не би могло да се разбере точно писания текст. .Този Устен закон, който в началото не бил предназначен да бъде изложен на хартия, впоследствие бил записан поради изобилието от исторически записки* тълкования, множеството интерпретации и майстори на тълкуването, поради необходимостта да се дефинира точно и конкретно Законът (алаха: „добрия ход" на Закона, нормативна част на Тора, по-специално на Устния закон), поради потребността да се съхранят едно знание и опит, на които размирните времена не биха могли да гарантират вечност. Първото кодифициране на този Устен закон се нарича Мишна (повторение). То на свой ред било коментирано, което довело до нова редакция, наречена Гемара (завършване), неизменно подплатена със силата и заряда на Устния закон, произлизащ от Мойсей. Съвкупността на тези два елемента - Мишна и Гемара, съставя Талмуда, който съществува в две версии: Вавилонски талмуд (завършен през V в. от новата ера във Вавилонската академия, наброяващ приблизително дванайсет хиляди големи страници) и Йерусалимски талмуд (много по-сбит, завършен през IV в. в Юдея). В резюме и за сравнение може да се каже, че понастоящем (и още от V в. от новата ера) каноническите текстове на юдаизма са Танах (Старият завет) + Талмуд, докато за християнството свещените текстове са Старият завет + Новият завет, а за исляма съществува една-единствена книга: Коранът. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|