Встъпление хомо религиозус
Идейни течения-партйи в юдаизма по времето на Иисус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Народ
| Идейни течения-партйи в юдаизма по времето на Иисус
Садукеи Аристократична партия на „синовете на Садок" (праведните), произхождащи предимно от кастата на духовниците. Чрез сътрудничество; с властта те запазват монопола си върху Храма. Консерватори. След разрушаването на Храма през 70 г. тяхната партия се разпада. Садукеите нй-сят пряка отговорност за арестуването и осъждането на Иисус. Есеи Дисидентска духовна малцинствена об- щност на „Господаря на справедливостта", основана в Кумран (Юдейската пустиня). Встрани от официалния юдаизъм, тя се характеризира със сектантска строгост и аскетизъм. Есейте се смятат за „малцината останали чисти". Общността им се разпада след установяването на фарисейския равинизъм и на християнството. Фарисеи Мнозинствена партия, съставена предимно от „доктори на Закона", „книжници" и „законници", тоест след 70 г. от рави-ни („рави" - учителю). Строги и праволинейни защитници на Закона (Тора), те образуват единствената оцеляла партия след разрушаването на Храма. Днешният юдаизъм е пряк наследник на фарисейското течение. „Фарисейство" е спорен термин, придо- бил през годините и смисъл на външна добродетелност, отдаваща по-голямо значение на буквата, отколкото на духа. Зилоти Партия, близка до тази на фарисеите по въпросите на законовата доктрина, ала водена от фанатичен, дори терористичен национализъм по отношение, не само на римските завоеватели, но и на „колабо-риращите" с римляните едноверци. Тяхното въстание довежда до „еврейската война" и падането на Йерусалим през 70 г. Последният еврейски бунт срещу Рим (132-135), предвождай от Бар Ко-кеба (Звездния син), известява окончателния крах на идеологията им. Народ Народна маса, будеща известно презре- (ал ха-арец) ние, поради непознаването на Закона и небрежното му прилагане. Населението на Палестина по времето на Иисус В Римската империя живеели 7-8 милиона коренни или покръстени евреи в диаспора, представляваща около 10 процента от населението на империята; едва половин милион евреи от близо един милион жители населявали Палестина (сегашните територии по брега на река Йордан). На юг (не само в Юдея) живеели юдеите, запазили непокътнати вярата и Закона, а на север -галилеите, не толкова стриктни по отношение на Закона и обладани от силни националистични настроения. Между нееврейското население можем да споменем идумеите и самаряните, смятани за epef ици след завръщането от изгнанието във Вавилон (538 г.), защото, макар че приели юдаизма, тези езичници по произход признавали само Мойсеевото Петокнижие (Тора) и светилището им било на Гаризимските възвишения, недалеч от Наблус (Сихем), северно от Йерусалим, а не в Йерусалим. Колкото до езичниците, те били или местни жители на Кана Галилейска, или римски нашественици. В начало беше. Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото; И Словото стана плът, и живя между нас... Защото Законът бе даден чрез Мойсея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа. Бога никой никога не е видял, Единород-ният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. (Йоан, 1:1-18) Както юдаизмът намира основния си израз в Закона, даден от Мойсей, ислямът - в Корана, който Аллах диктува на Мохамед, а будизмът - в учението на Буда (Четирите благородни истини и Пътя с осем степени), така християнството е въплътено в лицето на Иисус и в неговото Слово. Но докато основателите на другите религии умират от собствената си смърт и в напреднала възраст, след като са извършили основополагащи дела от социална гледна точка (освобождаването на евреите от робство; "свещената война" за разпространяване на Корана и установяването на Умма (общност на вярващите); създаването на монашеската-общност (сангха) на отшелнидите), Иисус е осъден за богохулство от Синедриона (садукейския религиозен съд) и наказан от .римляните с унизителното разпъване на кръст - мъчение, налагано на разбойниците и размирниците. Той загива на трийсет и три години, но възкръсва в Бога. Истина е, че Иисус се позовава на Отца, на Бога Отец, към когото всичко се възвръща, ала заставайки йад Закона и Храма, той изрича: „Аз, аз ви го казвам, аз ви го заявявам, аз го искам..." с авторитет, който може да се стори само „богохулствен" и смешен (какво си въобразява този галилейски чудак!) на тези, които биха били готови да слушат словото на пратен от Бога пророк, а не йа човек който се обявява за благовестител (40)v от свое име -факт, несъвместим с традиционната практика. Един човек, който декларира безрезервната ei вяра в Отца, но говори тъй, сякаш е негов еин който твърди, че с нищо не накърнява Закона, а го изпълнява, отивайки по-далеч от него; който се обръща към евреите, а отказва да участва в споровете им*; който общува с недостойни от гледна точка на Закона хора (41); който не се вълнува нито от ортодоксалността на вярата, нито от правилното й прилагане, нито от властта, нито от движенията срещу нея, а единствено от волята на Отеца си, намерила най-добро изражение в златното правило или двойния закон на любовта, осемте блаженства, молитвата „Отче наш", надеждата за вечен живот след смъртта. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|