Отпътуването от живота
В часа, в който човек трябва да напусне живота, Адам, първият човек, застава пред него и го пита защо напуска света " и при какви обстоятелства. Човекът отвръща: „Горко ти, защото заради теб трябва да умра." Адам отговаря: „Синко мой, аз наруших една-единствена заповед и затова бях наказан; виж броя на заповедите на нашия Господар, утвърждаващи и забраняващи, които ти престъпи."
Рави Хийя казва: „И днес Адам :все още съществува; той се представя два пъти на ден пред Патриарсите и изповядва греховете си; той им показва мястото, където е живял някога -небесния рай."
Рави Йеса казва: „Адам се явява пред всеки в момента, когато той напуска този живот, за да засвидетелства, че човек умира не заради греха на Адам, а поради своите собствени грехове, както са го казали мъдреците: "Не съществува смърт без грях."
Хасидизъм_________________________
Терминът произхожда от еврейската дума „хесед4' (Божия милост), откъдето идва хасидим (набожни, благочестиви люде).
Още през II в. преди новата ера е имало религиозни евреи, познати като асидейци (транскрипцията на хасидим в тази историческа епоха), които са се сражавали на страната на Макавеите (30).
През XII в. в Райнланд се учредява хасидимска общност, която като противодействие на трудностите на времето (глад, дискриминация, неправди...) проповядва аскетизъм, алтруизъм, прошка. —
Подобна реакция се наблюдава в Подолието (Югозападна Украйна) след сечта на Богдан Хмел-ницки (31), в резултат на която настъпва истинска катастрофа за еврейската общност в Полша, както и след безумната авантюра на фалшивия Месия
Шабтай Цви (32), вследствие на която се заражда модерното хасидическо движение, чийто основател е Израил Баал Шем Тов (33), наречен Абешт (абревиатура от инициалите Б, Ш и Т).
Тъй като ужасните беди не престават да сполитат еврейските общности, а Шабтай Цви се оказва фалшив Месия и което е още по-лошо - вероотстъпник, тъй като болшинството от еврейския народ все по-малко се посвещава на религиозното учение, оценявано впрочем не само като прекалет но комплицирано, но също и най-вече като твърде сурово и безчувствено, Абешт ще наблегне върху радостта, която човек може и трябва да изпитва от факта на Божието присъствие във всичко, върху стойността., която,има и най-дребното от човешките дела за всеки, върху значимостта на човешките мисли, колкото и слабо оживени да са от духовни стремежи (каванах, кабанах).
Същественото е усърдието, силното желание, радостта, която изразява както пеенето (често с много малко слова и дори понякога само чисти арии без думи), така и танцът, а не педантичното учение и стриктното спазване на правилата. Неговото преподаване ще бъде на нивото на очакванията на ауди-тория от обикновени хора, чувствителни към завладяващия му магнетизъм, и ще се състои от кратки поучителни разкази, басни, анекдоти, чийто отзвук ще отеква дълго време в сърцето на всеки;
„Пиетисткото" движение на Абешт си спечелва крайни противници (митнагдим), които се плашат от един не особено последователен, но затова пък толкова популярен и страстен народен юдаизъм. След многобройни „войни" и примирия най-сетне е сключен мир: хасидизмът не се явява заместник на учението, учението не изключва радостта от ревностната вяра.
Впоследствие хасидизмът претърпява различни трансформации, в които се прокрадват някои харизматични тенденции, понякога белязани от ду-хоеен патернализъм, суеверия, сектантски дух, отдръпване от света, „ултраортодоксалноет".
Във всеки случай съвременните хасидим се обособяват в доста явни религиозни групи чрез необичайния си от съвременна гледна точка начин на обличане: черни кафтани, бели чорапи, кожени шапки, характерни за времето на основоположника на движението и за областите, в които то се е зародило. За да се докосне читателят до. посланието на хасйдизма, предлагаме три кратки откъса от „Хасидически разкази" на Мартин Бубер.
Сподели с приятели: |