Встъпление хомо религиозус
Вероизповедание или вероизповедания
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Вероизповедание или вероизповедания
Монотеистичната вяра, дори изградена върху императива „Служи първо на Бога!", признава отно- сителната автономия на светската власт („Отдай кееаревот.о кесарю, а Божието Богу") и на разума, трест допуска известен плурализъм при „изповядването на вярата". Автономията и плурализмът, макар и вписани в някаква степен и не без двусмислия в свещените текстове, са били постигнати - и то далеч не нався-къде - с цената на братоубийствени битки в името на Религията. Но това е станало възможно най-вече благодарение на отделянето на светската от църковната власт (еекуларизация на политиката) и на признаването по право и по същество от Религията на тази узаконена автономия, Повече или по-малко относителна в зависимост от вероизповеданията: Уви, в стила на монотейстичните религии е да водят борба с ересите, със схизмата, безверници-те й вероотстъпниците, прибягвайки до най-жестоко насилие, чието изпълнение често е било възлагано на светската власт, тоест на държавата. Кръсто-носни походи против неверника, инквизиция cpe-щу покръстените (насила или доброволно) й вярващите, заподозрени в ерес или отстъпничест-во, масови убийства на едните и другите, изолиране или експулсиране на вярващите от „втора категория", религиозни войни, покръстване и/илй избиване на туземците в колониите и т. н. Картината би станала още по-Мрачна, ако се вземат предвид изживените страдания и трагедията на милионите жертви; длъжни сме обаче да осветлим някои "странни" в името на устойчивост-та и непоколебимостта на онези, който с цялата си душа, са протестирали-и са се -намесвали, за да ограничат ескалацията на напрежението или'да попречат то да възникне. За да не изпаднем в анахронизъм, трябва да разберем комплексността на залозите, политически и духовни, свързани със структурите и с априорните"схващания, характерни за епохата, що се отнася до обществения порядък и до избавлението на душата. Следователно поради самия , факт на процеса на секулариаация и на „веотдавнашното", но още не повсеместно разделяне на Църквата от държавата, монотеистичните религии са по-скоро вероизповедания, отколкото религии. Освен това те са произлезли от един общ корен (авраамския) и са се нароили спрямо собствения си .исторически първоизточник:, юдаизмът на равините не е кабало- хаеидяческият юдаизъм, католицизмът : се различава от протестантството, сунизмът -от шиизма... В известен смисъл християнството :не съществува вече като религия, както впрочем е трудно да се. говори и за общност, а става дума за християнски верозповедания. Mutatis mtitandis, същото би могло да се каже за юдаизма, както и за .исляма, за индуизма, за будизма. В краткия анализ на религиозността, на религията н на вероизповеданието оставихме настрана един аспект на религиозното: мистицизма. Аспект обаче главен и съществен, тъй като едно вероизповедание без мистицизъм би събудило съмнение относно вярата, която проповядва. Вяра без мистицизъм би била в същността си само идеология или политическа доктрина. По-точно казано, липсата му би довела до деградирането й в тези категории. Всъщност, когато едно монотеиетично вероизповедание провъзгласява изключителността, неповторимостта на един-единствен бог, той очевидно въп-лъщава всичко, а неговото творение - нищо. Всичко, което съществува, не съществува ли единствено по неговата милост? Човешкото създание, което вярва, обича, над яш се, би ли било способно на това без Божията милост? Тази милост не очаква ли от човека да се самоизмъчва, та след пречистващи „нощи", стигнал до очищение, да бъде достоен за екстаз? За сливане, чрез доброволната зависимост на любовта, с Този, от когото зависи целият живот? Вярата, не, би .ли стиснала до връхната си точка като желание за единение, като пълно «мистично свързване? Това изживяване, неизразимо с думи, толкова кратко, внезапно, „пасивно", не е ли онази разпаленост на сърцето, докосващо загадката, абсолютната тайна? . Разбира се, единението с Бога съвсем не е тъждествено на друго - на сливането- с Нега Ако безспорно съществува .светкавично и краткотрайно единение, би ли могло изобщо да има сливане, след като по самата Божия-милост създанието е и трябва да бъде разграничено от Бога, от Другия, неединосъщния? Въпреки че божественият екстаз е освободил (изпразнил) човека от неговия аз, издигайки го до селения, простиращи се едновременно извън аза и в аза, той се различава коренно от индуисткия анстаз*, при който човешката същност (атман), освободена от илюзорното себе, ще се окаже равна на първичния Аз, на Абсолюта (брхман), не-зрима висша реалност, където не съществува нито субект, нито обект. Каквито и да са тези върхове, до които рядко някой може и желае да стигне, на едно определено равнище, при въздържание, религиозно смирение, вяра, любов и упование, тайнството съществува и е отправна точка, ако не за мистично единение, то поне за начало в излизането от самия себе си, за забрава на собствения аз, отстъпващ място на друг - „лице" на Господ-Бог. Ще спрем дотук, за да не ставаме словоизли-ятелни за неща, което. в крайна сметка спада повече към неизразимото, отколкото към чудотворното, макар и то понякога да го съпътства, към сферите на- интимното и на скритото, към царст-вото на тишината, дори когато някои знаци и па-радожсални атестации са необходими, за да ни се вдъхне увереност, че можем да го достигнем, преодолявайки бариерата на ортодоксалния конформизъм или ортопраксията, на научните претенции и многословните уверения, на прекомерната предпазливост. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|