Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Религиите:
Невероятни вярвания? Безразсъдни обреди? Това, че девица е могла да зачене и роди син с помощта на силата на Всевишния, за когото няма невъзможни неща, а личност, назовавана Иисус от Назарет, е възвърнала към живот човек, наречен Лазар от Витания, че един Далай Лама „се преражда" от поколение в поколение, не са ли съвършено Невероятни неща? Ако някой даде обет за целомъдрие, а друг си забрани да консумира дадени храни, обявени за нечисти от неговата религия, ако някой може да измъчва плътта си до кръв, за да се хареса Богу, това не е ли безразсъдно отдаване на религиозни обреди? Тъй като в настоящата книга читателят ще се натъкне на много от тези „невероятни" вярвания и „безразсъдни" обреди, струва ми се, че би било редно да направим опит да поразсъждаваме в най-общи линии както за едното, така и за другото. Разбира" се, ако самият читател е вярващ, дори, и понякога да е объркан, той навярно е намерил отговора на онова, което изглежда невъобразимо, направо безумно в неговата религия, и то по-добре, отколкото аз бих могъл да го сторя вместо него. И може би поради тава би имал някакъв подход към другите религии, който ще се различава доста от този на невярващите, защото дори и чуждите вярвания да му се струват безумни, понякога дори недостойни, все пак се намира донякъде „в свои води", тъй като сам е трябвало да приведе в съгласие, казано сбито, кода на вярата с този на науката, гражданския език с този на вярващия. От друга страна, невярващият, който от любопитство или като предизвикателство, поради критичен дух или вкус за подобни въпроси, посяга към обзорна книга за религиите, би трябвало да се освободи предварително от някои често срещани предразсъдъци, от ограничаващи гледни точки, които априорно му осигуряват интелектуално и морално превъзходство, тласкащо го към снизхождение, и сладкото удоволствие да не бъде нито прекомерно доверчив, нито лицемерно набожен. В края на краищата не е невъзможно религиите да са само смехотворни илюзии, и то толкова по-смехотворни, колкото- са по-популярни, да са в най-добрия случай утешаващи, а в най-лошия - опасни, да са нечовешки или прекалено човешки, а ако има приемственост между хомо фабер, изработващ необходимите му сечива за лов, и хомо фабер, произвеждащ телевизионен апарат - да няма никаква приемственост между хомо религиозус и хомо сциентификус, освен че вторият се ражда при смъртта на първия, и т. н. Каквато и да е относителната правилност на тези гледни точки или становища, на мен ми се . струва все пак, че техните поддръжници просто си улесняват задачата, като изхвърлят окъпаното бебе заедно с водата. Не е нужно да си невярващ, за да не се надяваш да намериш Бог в извънземното, пространство. Отговорът на Гагарин, връщайки се от Космоса: . „Там не можах да срещна Господ", дори не забавлява вярващите. Това те го знаят отдавна, ако не открай време. Когато в един израелски филм комисарят пита подчинения си: „Наистина ли вярвате в Бога?", и той, Азулай, му отвръща: „Същественото е не, че вярвам в Бог, а дали Бог може да ми се довери", поне отговорът изглежда по-подходящ от въпроса. Днес, както без съмнение й вчера, въпросът: „Вярвате ли в Бог?" звучи неуместно. Доказателство за това е най-честият и донейде смутен отговор: „Зависи какро вие разбирате под понятието Бог." Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|