Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Вяра и вярвания
Освен че е традиция от миналото, включваща отчасти като декоративен или празничен елемент (4) една етнокултурна характеристика, без която би била лишена от „традиционни" или разграничителни белези, религията по същество е акт на вярата, изразяващ се във вярвания и изпълнение на религиозни обреди. ; Казват, че малко наука отдалечава от вярата, а много я възвръща. Уви, всички имат някакви познания, но малцина са онези, у които те са в изобилие. Впрочем, ако се замислим,.ерудицията може да възкреси вярата не защото науката ще доведе до "религията, а поради факта, че високообразованият е наясно - науката не си задава и не отговаря на никой от въпросите, с които се занимава вярата. Вярата е от друг порядък и си служи с друг език. Защо това, което приемаме без колебание в областта на етиката и естетиката, ние отричаме, щом докосне вярата? Оттук без съмнение произтича и общото отдръпване от религията в нашето обсебено от науката и сциентизма време, но то засяга и вярата, усложнявано все повече от субективната, ала за мнозина реална невъзможност да боравят, едновременно с езика на вярата и с този на науката, въпреки че те толкова си противоречат. Предпочитаме следователно, за да не се възприеме като лековерие или лицемерие (да се правиш, че вярваш в нещо, в което не би могъл да вярваш), да се откажем от първия от двата, от езика на вярата, за да не се накърни научният: светът все пак не е бил създаден за шест дни и една непорочна дева наистина не би могла да роди дете! Отказваме се също (при религиите, имали неблагоразумието да формулират на езика, наречен рационален, свое задължително кредо) от това да поддържаме с „канонични" термини твърдения, които не можем да си обясним, без да лъжем самите себе си. А ето че вярата не само проповядва нещо, различно от гледището на науката, но й го изразява с друг език. Ако не схванем тази двойна разлика, ще се сблъскваме непрестанно с непреодолими трудности. В това отношение примерът със сътворението на света за шест дни е красноречив. Науката игнорира думата „сътворение" (5), която според нея няма никакъв смисъл, а що се отнася до шестте дни, това е само шест пъти количеството време, необходимо за завъртането на Земята около оста й. И така, констатацията „Бог създаде свети за шест дни" не означава нищо от научна гледна точка. Означава ли нещо това изречение? А От гледна точка на вярата, необходимо ли е за вярата? На първия въпрос може да се отговори с „да", тъй като в това съждение се твърди нещо основно и първостепенно за Бог (в качеството му на Създател) и всяка дума сякаш благославя (дарява с благо слово) и възхвалява Твореца на всички неща. Вторият въпрос дава-възможност за неедноз-начни отговори. Този, който отвърне с категорично „да", е фундаменталист, за когото езикът на'вярата, както и нейният смисъл са дадени буквално в Свещените книги, и за него това е истинският „научен" език, Онзи, който би отговорил с „и да, и не", вероятно има предвид, че всяка друга фраза, която изразява по принцип същото, би била не по-малко вярна. Без да накърняваме вярата в Бога Творец, едно твърдение от рода на „Бог създаде света за пет дни" би било също толкова приемливо поне за нас, ако оттук следва, че щом Бог „си е почивал" шестия ден, то й ние би трябвало да правим същото. „Седмица" от шест дни вместо седем, това означава няколко почивни дни в повече в края на годината! Вярващите и невярващите в днешно време, които вече работят само по пет дни, сигурно не биха се противопоставили на едно още по-„сгъстено" сътворение, стига да извлекат изгода за себе си. Що се отнася до индивида, който би заявил, че този израз с нищо не допринася за вярата му в Бог, той ще се мотивира без съмнение така: „Чакам от Бог да ме (ни) спаси, това е моята вяра; Неговата Милост се състои в акта на спасението; какъв е смисълът на създаването ми, ако Той не ме спаси?" Вярата следователно е този друг език, който със своя понятиен апарат (вяра, кредо) и невероятни вярвания (чудеса, свръхестествени явления...) се различава, а й не би могло да бъде .другояче, от научния, изключително рационален и емпиричен. От друга страна, този език е причина човекът, който го е възприел, никога да не се доверява изцяло на рационалния извод или на емпиричния факт, тъй като езикът на вярата и на вярванията не е съизмерим с езика на науката, на философията, нито дори с този на мъдростта, а с езика на любовта и надеждата, на вярата в Него. И така, ако вярата изразява нещо различно от науката, философията, изкуството, политиката и т. н., при това с друг език, с нейния, оттук произтича, че дори категории от рода на прекрасно, изключително, с които понякога борави, не се използват при нея заради самите тях, а като знаци, символи, валидни за подход към всеки друг обект. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|