Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА
Католицизъм В съзнанието на западноевропейците „католицизъм" спонтанно се свързва с „църква". „Католическа църква" е трайно установено понятие, както и „протестантска вяра" и „православие". Католицизмът се възприема като истинската Христова църква, тази, извън която спасението в строгия смисъл на думата не съществува, въпреки че днес никой не е принуждаван да влиза в нея, нито пък е преследван за това, че я посещава, въпреки че се признава свободата на Бог да спаси когото Той пожелае, и свободата на всеки, който обича Бога и хората, да заслужи спасението на праведните. Всичко, което е било и което е, се опира на факта, че истината и властта на Христос намират в Църквата на свети Петър майчинската грижа в служба на спасението (нашата света майка Църквата) и мястото, в което Духът дава живот. В течение на две хилядолетия се е затвърдила представата за приемствеността в Църквата, удържаща въпреки превратностите и изпитанията факела на обещанието за вечност, което е над всичко. Никой не може да напусне такава майка, колкото и справедлив да е гневът, породен от грешките й, осяен за да се върне отново в лоното й. Ако някой се отлъчи (или бъде отлъчен) от нея, той неизменно се завръща към нея, защото сам Христос я е облякъл с власт. Това не означава, че Църквата замества Христос, от когото единствено изхождат истината и властта, но тя е тази, която „обвързва и разтрогва" съгласно получените от Христос пълномощия, съгласно милостта на Светия Дух. На нея й е позволено да се отклонява, защото природата й е човешка, а след като Светият Дух е навсякъде, всеки може да си позволи да я смъмри, да й посочи грешките, да пожелае да я реформира, ала не и да се отдели или - поради нетърпение (тъй разбираемо за земните хора!), разочарование или страдание - да се опълчи срещу Църквата с амбицията да вземе връх. Бог е един, Христос е един, Светият Дух е един и следователно Църквата е една. По своята същност Църквата е една, света, вселенска (католическа) и апостолска. Всяка отделила се от нея Църква, макар и да се самообявява за единствена и истинска Христова църква, разделя това, което не е в състояние да обедини. Каквито и да са „взаимните вини", неразривният съюз между Христос и Църквата е от такова естество, че разтрогването му е невъзможно, що се отнася до Христос (защото всички Църкви се единяват в него, както и всички вярващи възкръсват в него), и същевременно възможно поради неб-ратството на Христовите братя (според някои вярвания и практики християните принадлежат на различни и „конкурентни" Църкви-институции). В следващите редове и таблици предлагаме на читателя някои сведения за идеологизаторските и де-идеологизаторските движения, които даже след II Ватикански събор продължават да разтърсват католицизма както в теоретически, така и в практически план. За да се вжикне по-добре в разглеждалите въпроси, е необходимо да направим терминологично уточнение: на използваните от нас понятия. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|