Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща
Изтегляне 5.62 Mb.
|
"Да играем любимата ми игра"; Самоизява пред други личности - като най-силен е утешителният ефект, когато тя е осъществена по начина, който е в представите на личността; Възхищение от неповторимостта на личността, показано от други хора, особено когато те са много - колкото повече, толкова по-силен е утешителния ефект от възхищението; Получаването на комплименти - дори от хора, които малко или въобще не познаваш; Изпитването на усещането, че си най-добрият, в която и да е област, но най-утешително ще бъде, ако е в тази, която се цени от повече хора; Физическо натоварване - тук се включва и предполагаща физическо натоварване спортна игра (в повечето случаи това е един добър утешител); Слава, известност и популярност независимо поради каква причина; "Да ме покажат по телевизията"; Развлечения, предполагащи снемане на социалните роли и лична изява - дискотеки, частни неформални вечеринки, различни видове talk-show - тези, които показват, че "аз не съм като другите" и пр.; Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления; Ритуали - само ако са "интересни"; Участие в различни състезания по "оригиналност", както и поставянето на всякакви лични рекорди; Личност (или личности), които "изпълняват и удовлетворяват всички мои желания", както и тези, които "ме обичат и ми се възхищават"; Сексуално общуване с желан партньор, но при негово съгласие (когато това е физически възможно - но половият акт не е непременно задължителен елемент); Интимност - сексуална близост (когато интимността е физиологически и въобще възможна, макар че, както и за сексуалното общуване, половият акт не е непременно задължителен елемент на интимността); Усещането, че си любим на всички, че всички те забелязват и те гледат добронамерено; Усещането, когато възтържествува справедливостта, или когато това се показва, т.е. изпитваното усещане, че лошото (лошите) е било наказано и/или е получило заслуженото; Изпитваното усещане при отмъщение, възмездие - когато е подкрепено като правилно от другите структури на личността, и особено, ако е предизвикало възхищението и подкрепата на други личности; Задоволяването на любопитството; Любимата почивка - по-точно начина на провеждането й да съответствува на желанията и представите; Постигането на своя Идеал или поне доближаването до Идеала, както и общуването с него, ако той е жив човек; Близост и Любов. 2. Утешители, предназначени предимно за Адаптираното Дете: Първите 15 утешители, предназначени предимно за ЕД, могат да се използват и за АД, като те винаги ще имат ефект макар и в различна степен на изразеност; Получаването на награда - независимо дали материална или морална; Всяка похвала - винаги, когато някой (особено, ако е почитан от АД авторитет) изразява благодарност и доволство от някоя постъпка на личността; Притежаването на различни дипломи, сертификати за квалифицираност, звания, степени, ордени, медали, награди и др. подобни независимо дали са напълно заслужени; Възможността за успешно правене на кариера в дадена йерархия - особено ако е в държавната сфера и е възможно достигането на висок пост и упражняване на някаква власт; Воденето на луксозен стил и начин на живот - според представите на АД; Ритуалите - както личните, така и обществените; Притежаването на предмети и вещи само защото другите около нас си ги купуват и/или ги имат - т.е. конформизъм ("да съм като другите, да не изоставам от тях") в материалната сфера, но по-голям ще е ефектът, ако са най-луксозните и по последната мода, защото "ще те похвалят за постигнатия успех"; Възможността да се каже "Имам всичко, което ми трябва!"; Раждането (при жените); Участие във формализирани развлечения, различни видове talk-show - такива, които показват, че "и аз съм като другите" или защото "така правят другите", т.е. конформизъм, но в нематериалната сфера (но по-голямо ще е утешението, ако все пак "аз правя общоприетите неща по-добре от другите и играя предвидените за такива случаи Игри виртуозно"), "за да ме похвалят и да предизвикам одобрение"; Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления; Участие в състезания и игри, показващи доброто владеене на обществено желани и приемливи умения и способности (разбира се, със съответните награди - включително "утешителни"); Сексуално общуване с желан партньор, но при негово съгласие (когато това е физически възможно - но, половият акт не е задължителен елемент), без последствия, водещи до Дискомфорт (например венерически заболявания); Интимност - сексуална близост (когато интимността е физиологически и въобще възможна, макар че, както и за сексуалното общуване, половият акт не е непременно задължителен елемент на интимността); "Да ме покажат по телевизията"; Постигане на поставения за цел "правилен" Идеал - или поне максимално доближаване до Идеала, както и общуването с него, ако той е жив човек; Близост и Любов. 3. Утешители, предназначени предимно за Родителя: Участие в създаването и контрол върху спазването на определен ред, на който никой да не противоречи; Съществуване на предсказуемост в поведението на другите, поради спазването на обществените писани и неписани закони, традициите и обичаите; Гарантиране на безопасност на личността, обществото и държавата, т.е. гарантиране запазването на статуквото; Признаване на правилността на жизнения път на личността - особено публично, съчетано със съответна награда; Гарантиране на справедливост и раздаване на правосъдие - но, всичко това от страна на държавните институции, създадени със съответната цел; Възможността да участвуваш във властта - не толкова, за да я упражняваш, което обикновено се осъществява от Възрастния или Детето, а за да получиш признанието за предадения жизнен опит на по-младото поколение (главно чрез законотворчество или публични речи и изказвания на "правилните" и винаги "верни" мнения в средствата за масова информация); Възможността за достигане на по-високо положение в обществото - максимално приближаване към Достижението; Възможността за защитата на националната, религиозната и партийна принадлежност - както и почитането на личностите, които са доказали своя патриотизъм; "Да се учим от историята" - приемането на този принцип от страна на обществото, както и принципа "да се учим от грешките!"; Ритуали - както лични, така и обществени: държавни празници, знаменателни и паметни дати, публични церемонии и пр.; Демонстриране на Уважение - не толкова към същността на самата личност, колкото към поста, който заема (или е заемала), героичното минало, възрастта и други подобни; Поддържането на консерватизма и конформизма, както и създаването на различни комитети и участие в организации по опазване на "нравствеността", "културата и традициите на народа", "обществената идеология", "правата на човека", "екологията" и др. подобни; Пълно материално обезпечение - гарантиране на "старините"; Признаването на Обществения Дълг и Личната Чест за основни принципи в обществото - Дългът към Родината, дълг към обществото, семейстовто и т.н.; Демонстриране на Уважение и Зачитане на споделяните от личността семейни ценности; Раждането (при жените); Възможността да изкажеш собственото си мнение, при което да се съхрани убедеността, че то е правилно; Пропагандиране на "общочовешките" ценности, които са важни за конкретната личност; Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления; Поддържане на Вярата в "по-доброто бъдеще" и Надеждата, че то ще дойде скоро; Да се дадат някакви привилегии на личността - защото Родителя винаги смята, че личността ги е заслужила; Демонстриране на Силна и Справедлива Власт и величието на "нашата Родина"; Близост и Любов. 4. Утешители, предназначени предимно за Възрастния: Информация - при това, колкото е необходима, каквато е необходима, когато е необходима и лесен достъп до нея; Всякакви игри, в които може да се включи интелектът; Наличието на компютър и връзка с Интернет; Наличието на мобилен телефон; Постоянна възможност да получиш необходимия ти минимум от методи за оценка на реалността - както, разбира се, и допълнителни такива; Възможността да се изследва, изучава и разбира същността, но именно на тези обекти, които вълнуват конкретната личност; Възможността да се занимаваш с творчество - но точно с това, към което се стреми цялата ти личност; Новите технологии, но тези, които помагат да се получи по-лесно и навреме, в по-изчерпателен и достъпен вид необходимата информация, както и притежаването на съответните технически средства, които съпътствуват обикновено новите технологии; Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления; Наличието на Свобода на мислите и действията на личността, както и всичко необходимо за поддържането на тази Свобода; Близост и Любов. Не зная, доколко е полезно и читаемо това изреждане, изброяване на утешителите от най-различен тип, но дори и да служи като някаква минимална справочна база по дадения въпрос - пак ще има полза от такава база. Все пак ще има върху какво да се стъпи, когато изследванията в тази област, надявам се, бъдат продължени от други изследователи. Тук естествено са дадени, поне към това съм се стремял, най-основните утешители на нашето Его. Много от тях са разделени в отделните групи условно - просто те въздействат едновременно върху цялата личност и в частност върху нашето Аз. Не трябва да забравяме също, че повечето техники на утешаване, особено универсалните, имат свойството и могат да бъдат разглеждани като конкретни утешители. И накрая, личното ми мнение е, че когато сме намерили възможността да успокоим Детето в нас (ЕД и АД едновременно) и сме осъществили тази възможност на практика чрез адекватното Успокоение, то ние сме само на една крачка от постигането на така желаното (но понякога неосъзнавано) от всички ни Утешение. Не бива да забравяме също, че много често, за да достигнем до самото Утешение, е необходимо първо да осъзнаем много неща, свързани с нашата личност. Трудно е, понякога, да се справиш сам... В такива случаи е необходима помощ! Затова, малко преди края на този "разказ", ще се спрем съвсем накратко върху споменатия вече Утешителен Помощен Анализ. 2. УТЕШИТЕЛЕН ПОМОЩЕН АНАЛИЗ - ОТ КОГО МОЖЕ И ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ Нека си припомним, че Утешителният помощен анализ е част от Утешителния анализ, когато на личността, нуждаеща се от Утешение (утешаване), се оказва помощ от страна на друга личност (понякога и повече от една личности). Тази "друга личност" всъщност е призвана да помогне в няколко направления: Първо, в анализирането на структурата и съдържанието на Дискомфорта, едновременно разкривайки необходимото за анализа съдържание и структура на Аза на нуждаещия се от Утешение - неговите егография, его-позиция, его-диагностика въобще, както и кое е най-активното его-състояние за дадената личност; Второ, помага в осъзнаването от страна на утешавания на резултатите от анализа, както и това, в коя част на неговото Его се намира "ядрото" на Дискомфорта и определя дали става въпрос за остър или хроничен Дискомфорт; Трето, поддържа стремежа да се търсят със съвместни усилия адекватни утешители; Четвърто, разкриване на основните консуматори на утешение, осъзнаването им от утешавания и определяне на варианти за тяхното избягване, преодоляване или ликвидиране; Пето, определя се максимално точно с какви утешителни запаси разполага нуждаещата се от утешаване личност и как те могат да бъдат попълнени; Шесто, съставя се съвместно план за начина, по който ще се проведе утешаването (т.е. утешителната терапия, ако включва комплекс от конкретни мерки) - кога, какви, от кого и как ще се използват планираните техники на утешаване, както и утешителни заместители (ако се налага временно да се мине през тях); Седмо, необходима ли е намесата на специалисти и ако да - какви. При осъществяването на Утешителния помощен анализ е много важно да се спазават два основни принципа: 1. Да се постъпва така, че да не повишим Дискомфорта на нуждаещия се от Утешение, ако се окаже, че не можем да му помогнем (например при безутешност), т.е. "Първо не вреди!" и 2. Индивидуален подход - не допускайте да прилагате Утешителния помощен анализ схематично, т.е. "по инерция". Не смятам, че трябва да разглеждам съвсем подробно как се осъществява един пълен Утешителен помощен анализ - това ще бъде предназначено само за съответните специалисти: лекари, психолози, психоаналитици, специалисти по транзакционен анализ и, надявам се, специалистите по утешителен анализ. Не изключвам участието и на педагози с най-различен профил. Разбира се, за всяка група от посочените специалисти ще бъде необходим различен обем от знания в разглежданата от нас област - утешителния анализ. Това не пречи обаче, който пожелае, да се запознае по-подробно с постановките и методите му. Но книгата, която четете, не е написана с цел да даде пълна информация относно Утешителния анализ - неговите методи, начини на провеждане и използваните техники. Това, сами разбирате, тепърва предстои ("монографиите" в съответния стил ще бъдат отделно представни на специалистите, в зависимост от техния профил) и авторът се надява да предизвика интерес у тези от вас, които биха могли да помогнат както за популяризирането на този подход към личността, така и да участвуват в реализирането на конкретни проекти, свързани с популяризирането и използването на Утешителния анализ в повседневната практика. А такива проекти, повярвайте ми, има... С най-голяма радост и готовност ще предложа и ще се включа в осъществяването на който и да е проект в тази насока, ако постъпят конкретни предложения за сътрудничество и готовност за съвместна реализация...
На практика всеки, обаче в различен обем, в зависимост от познанията му в тази сфера и така наречената "обща култура", но при задължителното спазване на двата основни принципа - "Първо не вреди!" и "Индивидуален подход!"- може да осъществява този вид анализ. Би било голямо достижение, ако родителите приемат поне някои от основните постановки на Утешителния анализ и техники на утешаване, за да ги прилагат при необходимост от утешаване на своите деца... Всеки, който се интересува от някоя конкретна област, част, техника или каквато и да е подробност, свързани с Утешителния анализ, може да ми пише, без да се стеснява - адресите са дадени в "Проект и благодарности вместо епилог...". Ще се постарая да отговоря на всички.
Всеки запознал се с основната идея и главните постановки на Утешителния анализ специалист в областта на медицината, психологията, психоанализата, транзакционния анализ, та дори и педагогиката, би могъл да осъществи един добър и в повечето случаи достатъчен по обем Утешителен помощен анализ. Отново ще напомня, че трябва да се спазват двата основни принципа (които са и главните изисквания към всеки лекар още от древността). Освен това, познавайки "психологическата обстановка", която цари обикновено при лекарите (а също и педагозите), ще изкажа директно своята молба: Колеги, всички ние знаем, че най-лесно е да отречем нещо и да не се опитаме да вникнем в същността - особено, ако то не съвпада с нашите представи. В такива случаи, и това го знаем всички, се казва, че подхождаме "предубедено" или че имаме "предразсъдъци". Макар че всеки от нас ще се съгласи, че предубедеността и предразсъдъците пречат, практиката показва, че това не ни пречи да ги използваме - особено когато става въпрос за хипотезите, теориите, предложенията или мненията на други хора. Затова, моля ви, погледнете конструктивно на цялата идея и предложения подход - вашата помощ ми е (и ще ми бъде) изключително необходима! Кой, ако не вие - специалистите и колегите - ще може да погледне на "цялата конструкция" с необходимото внимание и познания? Още веднъж искам и ще потвърдя готовността си да приема всяко конструктивно предложение за обогатяване, коригиране и популяризиране на предложения подход - Утешителният анализ, както и да участвувам във всяка непредубедена дискусия.
Личното ми мнение е, че всеки лекар би трябвало да се чувствува длъжен да "раздава" Утешение и, съответно, да използва поне елементи от предложения Утешителен анализ в обем, който той смята за необходим. Тук целта е не да се натрапва някакъв подход към личността и метод на въздействие, който да се смята едва ли не за панацея, а да се използва всяка възможност за утешаване на страдащия човек. Всеки, който страда от нещо, се нуждае освен от всичко друго и от Утешение. Това е личното ми убеждение и се надявам да ме подкрепят колкото може повече лекари и специалисти, занимаващи се по един или друг начин с проблемите на човешката "душа"... В никакъв случай не бих искал да се абсолютизират изказаните тези, хипотези, възможностите за положителен ефект и цялата идея за дефинирания Утешителен анализ. Напротив, аз определено считам, че той е просто едно от необходимите допълнения към огромния арсенал от средства, с които разполагат съвременната медицина, психология и педагогика. И тъй като това "четиво" трябва все някога да свърши, то аз ще се огранича с написаното дотук. Още повече - интуитивното ми усещане е, че трябва да завърша, както биха казали в музиката, на мажорен акорд. Поради това пристъпваме към последната част на книгата, където ще се спрем на главните, истинските, най-силно действащите утешители на личността - Близостта и Любовта. 3. БЛИЗОСТТА И ЛЮБОВТА - ИСТИНСКИТЕ УТЕШИТЕЛИ. КАК СТИГАМЕ ДО ТЯХ? Толкова много е казано, показано, написано, разказано и размишлявано за любовта и близостта, че като че ли едва ли може да се добави нещо ново и съществено. Но, както се досещате, ние ще подходим към тези две понятия, изразяващи дълбоки и вечни същности, от гледна точка на нашите разглеждания - Утешението и Утешителния анализ. И така, Близостта... Ние вече посочихме във втората част на книгата, че Близостта е "състояние, процес на общуване между двама или повече души, при пълно разкриване на личността на всеки, без каквито и да са скрити мотиви или ограничения". Казахме също, че Близостта е достигане на такова състояние, еквивалентно на най-краткото определение, което би дал всеки - "пълно разбиране помежду ни". Основната цел на Близостта е постигането на максимално възможното Утешение за даден момент, или период от време, съчетано с натрупването на колкото може по-голямо количество утешителни запаси. Да, няма никакви "скрити мотиви и ограничения", защото основната цел на Близостта между личностите е постигането на максимално възможното за всеки конкретен момент Утешение. Можем да приемем като следствие задължителното условие, че получената информация за личността на партньора при близост, не може да бъде (т.е. Нетрябва) използвана срещу него. В състояние (или процес) на Близост участвуващите личности са равноправни партньори. Частен случай на Близостта е сексуалната близост, която, за да я различаваме от сексуалното общуване въобще (но не близост), ще наречем интимност. Оттук нататък нека употребяваме понятието "интимност" именно като синоним на точно определена форма на Близост - сексуалната близост (отбележете си също, че тя не винаги предполага осъществяването на полов акт - просто защото понякога това даже не е възможно физически да се осъществи). Главната същност и особеност на Близостта се състои и в това, че тя може да бъде частична или пълна в зависимост от това, дали една, няколко или всички субструктури на Его участвуват в нейното "изграждане". Но дори когато е частична, т.е. осъществена е на основата на една или няколко субструктури в Его, тя може да бъде абсолютно достатъчна, защото може да се окаже именно липсващия адекватен утешител за тази субструктура (или за няколко от тях) и да бъде последното звено, след достигането на което се изпада в мечтаното състояние на "блаженство" или "максимално възможното" Утешение. Близостта може да бъде "намерена" както в рамките на семейството, т.е. сред "най-близките" ти хора, така и съвсем случайно - когато никога преди това не сте виждали този човек. Трябва, разбира се, да разграничим Близостта от Псевдоблизостта. При Псевдоблизост общуващите не са равноправни партньори - поне една от страните има за цел да получи информация, която веднага или по-късно да използва по свое усмотрение, или други скрити мотиви, които поставят някакви (каквито и да са) ограничения. "Некоректната" страна няма за цел да получи пълноценно Утешение в настоящия момент, а по-скоро иска "да открадне" част от утешителните запаси на "коректната" страна (за да ги използва, когато намери и както намери за добре). Ерик Бърн отбелязва, че Близостта може да бъде едностранна и двустранна. В рамките на нашите разглеждания, ние ще приемем за едностранна Близостта, при която само една от личностите разкрива себе си напълно - без да има каквито и да са скрити мотиви или ограничения. Такова поведение можем да приемем за "оферта" (предложение) към другата (или другите) личност с цел постигане на двустранна, или както ние ще я наречем - Взаимна Близост. Офертата може да бъде приета, но може и да бъде пренебрегната (или отхвърлена). Във втория случай естествено няма да се получи търсеното Утешение, а обратно - изпадане в състояние на Дискомфорт или даже повишен Дискомфорт. Как да преценим кога и към кого можем да отправим "оферта" за Близост? За съжаление засега не мога да ви дам универсална рецепта - даже се съмнявам в съществуването на такава. По-нататък, имам предвид в друга книга въобще, ще се опитам да посоча някои от възможните "индикатори", при използването на които бихте могли с много по-голяма вероятност да определите дали личността пред вас е "подходяща" за вашата оферта, или - не. От друга страна, ако опитвате по-често да достигнете състоянието на близост, то вероятността това да се случи, естествено ще става по-голяма. В случаите когато вашата едностранна близост не среща взаимност, вие рискувате получената за вас информация да бъде използвана против вас (с всичките възможни последствия) и/или да изпитате състоянието на повишен Дискомфорт. Но, както се казва, който не рискува не пие шампанско! Все пак трябва да отчитаме реалностите, сред които живеем, и внимателно да преценим можем ли да изберем именно Близостта за най-адекватен за нас (в дадения момент) способ за търсене и намиране на Утешение - особено когато става въпрос за интимност. Предлагането на интимност с надежда за получаване на взаимност е винаги "рисковано мероприятие", което може да доведе до значителни разочарования, повишен Дискомфорт, "кражба" на утешителни запаси и прочие, затова е по-препоръчително да се достигне отначало до Близост от по-друг тип или форма, която е еквивалента на "пълно разбиране помежду ни". Следователно, Близостта на ниво Възрастен, когато бъде достигната и е взаимна, предполага в значително по-голяма степен постигането на пълноценно Утешение и по-пълна близост, поради възможността да се включат в процеса (или в състоянието на преживяване) и някои от останалите (или всички) субструктури на Его - Естественото Дете, Адаптираното Дете, Родителят. Можем да си направим извод, или поне да изкажем предположението, че Близостта се осъществява най-напред на някое от нивата на нашето Его, т.е. - инициаторът е или Детето, или Възрастният, или Родителят. Според мен подредбата в зависимост от честотата на случаите е именно такава. Най-често "инициатор" за Близост е Детето (предполагам, най-вече Естественото Дете). При приемане на "инициативата" от отсрещната страна вероятно ще се стигне до Близост. Това обаче не е задължително... Постигането на близост на ниво Дете води до голямо Утешение, но винаги след това, изглежда малко странно, както от гледна точка на Родителя (който даже може да недоволствува, че е бил пренебрегнат) така и на Възрастния (който, вероятно ще се опита да намери обективните възможности, ако ги има, за да се включи и той следващия път - така достигнатата близост ще става все по-пълна и пълноценна, от гледна точка на крайната цел - постигането на максимално възможното Утешение). Независимо от всичко обаче много хора при достигането на Близост остават на нивото на Детето. Не че това е "лошо" - просто има и по-добро! Близостта на ниво Дете не предполага непременно интимност - приемете, че в общия случай става въпрос за играенето на любимата за участвуващите страни игра. Както чистата откъм всякакви користни мисли и ограничения игра между две щастливи деца - щастливи от това, че играят именно тази игра и че са "толкова добри партньори" помежду си в играта. Освен това Детето използва своето въображение (интуиция) и много често може да определи в един миг възможна ли е Близост с дадената личност, или не - сигурен съм, че това всички сте го изпитвали по един или друг начин: има хора, за които веднага усещаш или "разбираш", че общуването с тях е "перспективно", т.е. може да доведе до Близост; а знам също, че сте изпитвали и обратното чувство - "Абе, не ми е приятен този човек и толкоз!... Не знам защо, има нещо в него...", т.е. Близостта тук е гарантирано изключена. И все пак, струва ми се, че най-често търсенето и инициирането на близост се осъществява от Детето. От една страна, Родителят е достатъчно консервативен и "предпазлив", за да избере точно този начин за достигане на Утешение (поне в повечето случаи), а Възрастният често е поставен пред решаването на дилемите Трябва - Нетрябва в съчетание с Необходимо - Не е необходимо, т.е. Възрастният може да реши, че - да, Трябва да се търси пълноценно Утешение, но Не е необходимо точно по този начин. Доколкото Детето се ръководи главно от решаването на дилемата Искам - Неискам, естествено е то да се стреми да инициира процеса на "сближаване" и достигане на близост (или интимност, когато е налице естествена, физическа възможност за това, а също и "възхищение"), "представяйки" своята "инициатива" (пред Родителя и Възрастния) като една добра възможност да си "поиграе" играта, която вероятно се споделя от предполагаемия партньор. Затова няма нищо чудно, че (поне според мен) най-честият инициатор към "сближаване" и достигане на близост е именно Детето (независимо Естественото или Адаптираното - в този случай те най-често са съюзници).
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.62 Mb. Сподели с приятели:
|