Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща
Изтегляне 5.62 Mb.
|
7. ТЕРОР И УТЕШЕНИЕ Думата терор е с латински произход и означава "ужас". А какво представлява ужасът? Най-простичко той може да бъде определен като силен страх. Ние вече знаем, че общо взето страхът е чувство или дори състояние (със своите психо-физиологически характеристики), което предизвиква силен Дискомфорт главно у Детето (а понякога и у Родителя) в Его на личността. В зависимост от това, дали се осъществяват някакви конкретни действия за предизвикването на "ужаса" или само се създава обстановка на заплаха, че съществува възможността от осъществяването им, можем, условно, да разделим терора, съответно, на активен и пасивен. Важното е обаче, че и в двата случая терорът (страхът, ужасът) е налице и предизвиква Дискомфорт у личността. Терорът може също да бъде осъществяван както от страна на властта (т.е. като форма на управление) в дадено общество, така и от обществени (формални или неформални) групи- наричат ги терористични организации (или "групировки"). Съществува и възможността да се извършват терористични актове от отделни личности - терористи, които могат да са членове на властта, на някоя терористична организация (групировка) или да действат по лична инициатива. Терористичното управление, когато се прилага от властта, се характеризира с поддържането на постоянна заплаха за извършвне на терористични актове и с периодичното им извършване. В този случай страдат много повече личности - практически всички, които не са в структурите на властта (а понякога и служещите в тези структури също са под напрежение). Те са принудени, чрез своето поведение и конкретни постъпки, постоянно да избягват възможността за упражняване на насилие точно върху тях - а това насилие е с цел да се поддържа ужасът (терорът) у останалите членове на обществото. В този смисъл, конкретните извършители на насилствените актове - те, в повечето случаи са демонстративни, за да имат по-голям обществен резонанс и да се поддържа управлението - нямат обикновено за цел да изпитат Удовлетворение или Утешение (макар че това не се изключва като "страничен ефект" от "работата" им) - те просто(?!) изпълняват нечии заповеди. Представете си (сигурен съм, че за повечето от вас това няма да представлява трудност) едно общество, където повечето му членове са в постоянен Дискомфорт - как мислите, колко дълго може да просъществува обществото, преди да се разпадне и да се превърне в различни обществни групички, някои от които даже подкрепят (уж) действията на властта? Какво могат да направят всички тези хора, за да постигнат поне миг-утешение? Възможностите, личните възможности, не са толкова много, но има, все пак, няколко основни.
И накрая, самоубийството - като вариант на бягство от действителността, лично аз не считам, че води до Утешение, макар да допускам, че начинът на извършването му, както и самият процес на напускане на "този свят", могат да доведат до миг-утешение. Освен това, самоубийсвтото е вариант на избор само тогава, когато ситуацията е обективно безутешна, безнадежна (което на практика е почти невъзможно да се определи със 100% вероятност) и остава вярата, че, може би, има поне живот и след смъртта, който обаче не може да бъде по-безнадежден и по-лош от този, който напускаш доброволно... Друга е философията на терористичните организации (или групировки). Членовете на такива организации са личности, които са възприели "истините" на определена идеология, за реализирането на която е необходимо да се извършват точно определени действия, една основна част от които са терористичните актове. Личностната структура на такива хора би могла да се охарактеризира с това, че тяхното Суперего е променено (вариант "Социопат" С11, както и С2, които обикновено "работят" съвместно) и не съответствува на средностатистичеките изисквания на Суперего на отделните членове на обществото. В този смисъл от гладна точка на терористите (членовете на терористичните организации) те ще получат своето Утешение, ако си свършат добре работата и изпълнят точно заповедите на преките си командири или духовни лидери и при това, са все още живи, т.е. тук става въпрос за тези терористи, които не можем да причислим към "терористите-камикадзе". Те ще изпитат Утешение от намаляването на напрежението в своето Суперего (за тях това е постижение + достижение + чиста съвест, т.е. тяхната "социална реализация"), както и от конкретните награди или получаването на утешителни запаси (най-често във вид на техния еквивалент - парите), което ще намали повечето, ако не и всички, напрежения в Его. Тези бележки са особено валидни за С11 - водачите, лидерите на терористичните организации. Когато обаче става въпрос за С2 или за терористи-камикадзе, главният момент е Вярата, а не Надеждата за получаване на Утешение след смъртта или даже по време на нея - колкото и мигновена да е тя (вече знаем, че времето, от една страна, се възприема по различен начин от всяка личност, и от друга - в зависимост от събитието, което се изживява, т.е. ситуацията). Важен момент в обучението на такива "терористи-самоубийци" (освен специалните познания за начините на извършването на терористическия акт) според мене е даването на добре структурирана Вяра, че това е начинът да постигнеш спокойстиве на духа (т.е. Утешение, че постъпваш "правилно") и отнемането на всяка възможна Надежда, че съществува друга алтернатива на поведение, при която можеш да постигнеш "спокойствие" (Утешение) приживе. Аз например не мисля, че начинът за борба с така наречения "международен тероризъм" е физическото ликвидиране на отделните лидери (ще се появят други - това е гарантирано 100% и всички го знаем) или пък блокиране на банкови сметки и други подобни "техники" от типа "на ножа - с нож". Подозирам, че това се разбира много добре от всички държавни ръководители, борещи се с международния тероризъм чрез използване на грубата сила. Те използват силовия метод по съвсем други причини - но нека не разкриваме "техните тайни" - властта, политиката, икономиката и глобализацията изискват да се действа по начини, които често ни показват, че международният тероризъм е като че ли вторичното явление, предизвикано от други действия, които можем уверено да посочим за първични и стимулиращи създаването на международните терористични организации... Всичко това много прилича на една игра, в която сам си създаваш проблемите (враговете), влагаш средства за решаването им (обогатявайки между другото и себе си лично), решаваш проблемите (ликвидираш враговете си) и награждаваш участвувалите в този процес - те са изпълнили обществения си дълг (показва се на членовете на обществото колко е важно да изпълниш дълга си) и показваш ефективната работа на властта. Обществото, в лицето на отделните личности, е оставено с илюзията, че за него се грижат (представителите на властта) и неговите членове изпитват миг-утешение до извършването на следващия терористичен акт. (Предлагам на тези, които са пропуснали да гледат филма "Бразилия", да го намерят и да го видят...). И така, може би се питате какво решение предлагам аз. Решението е съвсем просто да бъде изказано и сравнително трудно, но не невъзможно, да се осъществи. Трябва да се даде Надежда за алтернатива - на всички, за които съществува дори и минимална възможност да изберат Вярата, че ще получат Утешение само след смъртта си, извършвайки терористичен акт (с цел отнемането на живота на други хора и Утешението на техните близки). Дайте Надежда на хората, че могат да изпитат Утешение тук и сега! Ако трябва, ако не можете да им я дадете, продайте им Надеждата за Утешение! Обръщам се именно към власт-имащите - особено към ръководителите на най-силните (наричащи себе си "велики") държави.
В противен случай, ясно е, че изводът се натрапва от само себе си - някому е изгодно да ги има и терористите-камикадзе, и терористичните организации, и техните командири, и техните духовни лидери, и тяхната идеология. Кому е изгодно? Ето ви един реторичен въпрос... Така получаваме един постоянен враг, с когото имаме право да се борим с всички средства и да оправдаем харченето на огромни суми пари за тази цел. (Сигурно не е далеч времето, когато ще бъде въведен данък "антитероризъм".) В крайна сметка, създадените силови структури за борба срещу организираната престъпност, в частност - международния тероризъм, така се "борят", така изпълняват своите функции, че защитават не Иван, Жан, Жуан, Хуан, Джон, Йон или някого от нас, а именно своите "господари" - тези, които са ги създали - представителите на властта. Да, трябва да си спомним само най-големите терористични актове и да видим кои са загиналите - колко от тях са представители на висшите ешалони на властта. Добре, че от време на време, се намира някой "психично разстроен човек", който да аткаува директно висши чиновници и ръководители, за да имат и те оправданието, че са поставени в същите условия като всички нас. В същите условия - друг път! Ами, нали като се огледаме около себе си, виждаме, че нашите "условия" се различават значително от показваните в рамките на различните парламенти, Белия дом, Кремъл и т.н. По същия начин се различава и защитеността ни спрямо различни престъпници и терористи, от защитеността на хората във властта... Но те пък, често се борят за по-високи постове и понякога се избиват помежду си... Рискове на професията, т.е. "там, на високото е много ветровито...". И накрая, може би е излишно да спомена, че съществуват и отделни самотни личности, останали без всякаква Надежда (отново), които самоубивайки се на публично място, нерядко могат да доведат до гибелта и на други - случайно оказали се там хора. В днешно време е почти 100% сигурно, че първата версия ще бъде - терорист! "Това беше терористичен акт!", а после, всички знаем, опроверженията се печатат на последните страници с малки букви, за разлика от сензационните, но не отговарящи на истината, новини... Бих искал да завърша тази част отново с призива: Дайте им Надежда - тук и сега!...
За да разгледаме темата за Властта във връзка с Утешението, трябва отново да изходим най-малкото от две позиции. От една страна, какво утешение търсят и намират хората във властта, а от друга - как да бъдат утешени тези, които не са във властта, а само биват използвани от нея. Защо има толкова много хора, които се сремят да попаднат в структурите на властта и, обратно - толкова много, които не биха искали да участвуват в никаква власт? Нима можем да разграничим по някакъв начин тези две групи от хора с помощта на Утешителния анализ или въобще от позициите на нашите разглеждания за структурата на личността? Струва ми се, че имаме възможност да погледнем нещата и от друга гледна точка - от гледната точка и в контекста на нашите разглеждания, свързани с търсеното от всички Утешение... И така, какво дава или се предполага, че дава на личността участието й във Властта? Ами, от една страна, зависи на какво ниво в йерархията на властта се намираш, но от друга, ако сравняваме с останалите членове на обществото - това не е от съществено значение. Като изхождаме от всичко написано дотук, както и от личните ми наблюдения, мненията на мои близки приятели, прочетеното тук-таме в литературата и пр., в структурата на властта могат да се намират и се стремят да попаднат личности, които имат някои общи за всички тях характеристики. Независимо от това обаче, понякога случайно попадат и съсвем не такива като тези, които ще опишем по-долу, но това бързо се забелязва от всички и обикновено "неподходящите" бързо биват извеждани от системата на властта. ... И отново една скоба: говори се за така наречените три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, както и за четвъртата "власт" - средствата за масова информация (СМИ). Бих искал да ви предпазя от заблуждението, че така наречените три власти се различават съществено - както в рамките на нашите разглеждания, така и въобще. Разделението помежду им е до голяма степен условно, а в повечето страни по света е само на думи (включително и в така наречените демокрации)... Думата ми обаче е за четвъртата "власт" - СМИ. Според мен, не бива да се заблуждаваме, че СМИ са въобще власт. Псевдовласт - да! В повечето случаи там работят или държавни слуги (при СМИ, зависещи от държавата), или частни сътрудници на СМИ, които за няколко долара повече ще..., но няма какво да ви разправям (предполагам сте чували за "папараци", "поръчкови статии" и прочие). Важното е да откриете разликите между трите власти (те притежават силови структури, например) и провъзгласената "четвърта власт". Те са много, но приликата е една - и така наречената "четвърта власт" се стреми и постоянно ни манипулира, както и останалите три власти... Ако искате ми вярвайте, но за една голяма част от представителите на "четвъртата власт", журналистите, е най-важно... какво? Ами, да си направят репортажчето! Всичко останало е на второ, трето, пето, десето място - включително и истината за същността на нещата. Първо "сензационното" репортажче - останалото, както се получи. "Ако сме сбъркали, ще дадем опровержение!", което е всъщност още едно репортажче. Опитните майстори даже не само сами ще измислят "новината", но и ще я създадат, ако трябва! Новините... о, колко много възможности за репортажчета! И уж всичко това се прави с цел да знаем какво става по света - друг път! Нали има редактор, който подбира кои новини да покаже, кои - не! Кое можем и имаме право да видим, да чуем, да прочетем и т.н. Пак повтарям, можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате - предлагам ви тогава сами да проверите твърденията ми. Имайте също предвид и това, че такива псевдожурналисти най-често се ползват от така наречения "Закон на Лем": "Никой не чете! Ако пък чете - не разбира! Ако пък разбира - веднага го забравя!". Тоест описаните в Закона на Лем сме всички ние с вас, попадайки в една от трите групи - нечетящите, неразбиращите или забравящите. Псевдожурналистите използват Закона на Лем във всяко СМИ - със съответните изменения: "Никой не слуша (гледа)! Ако пък слуша (гледа)..." и т.н. И нека тези от журналистите, които действат по този начин, или псевдожурналистите, да не се обиждат - професионализмът не се състои само в това да си направиш репортажчето в уговореното с редактора (или който и да е там) време и да го представиш на зрителите, слушателите, читателите, а в следващия момент да си забравил за какво ставаше въпрос. Или пък набързо и сензационно да оклеветиш някого и да му лепнеш "подходящ" етикет. Основната ми претенция към вас, уважаеми псевдожурналисти, е, че и вие като почти всички рекламодатели създавате у хората фалшиви, погрешни и илюзорни представи за света и това, което се случва в него - понякога съзнателно, но много по-често несъзнателно! И още - вие не признавате личните права на хората. Заради репортажчето сте готови да проникнете къде ли не, да бръкнете в най-съкровенните места от живота на даден човек, да го унищожите с непроверени "факти" и т.н., и т.н. Да, вие можете това и аз определено смятам, че журналистите създават повече Дискомфорт у хората, отколкото Утешение. Има, разбира се, изключения... От друга страна - не бих искал и не ви съдя! Това е вашият начин да получите Утешение или може би Псевдоутешение?! Как мислите?... Но нека тук затворим скобата... И така, личностите, които предпочитат да влязат в системата на властта и да я свържат с живота си възможно по-дълго време, имат обикновено добре развита и изключително стабилна система Родител-Адаптирано Дете (Р-АД) в своето Его, както и съответните структури в Суперего - Р* и АД*. Можем също да предположим, че донякъде се намесва или дори играе главна роля, определен тип жизнен сценарий (при това, спомнете си, че той е локализиран най-вече и именно в тази система), който предполага постоянен стремеж към осъществяване на такива действия, които да доведат до определени кулминационни пунктове в сценария или до съответния финал. Не е задължително всичко това да се осъзнава - дори напротив. Сами разбирате, че системата Р-АД е най-подходяща за използване, ако твоят живот е свързан с властта. Вие вече познавате основните характеристики на Р-АД:
Става очевидно, че към структурите на властта - към постове и служби, ще се стремят личности, които предпочитат стабилността и сигурността, предсказуемостта и действието по някакъв проверен от обществото сценарий, които предпочитат да имат най-сигурното оправдание при извършване на своята дейност (работа) - формалното оправдание, че така изисква законът, държавната власт, устоите на обществото и т.н. Те са винаги "отговорни", но винаги имат оправдание за носените от тях отговорности. Освен това, обществото така е подредило нещата, че заемането на определени постове става като че ли според волята на отделните личности - членове на обществото, при така наречените избори, което дава още една възможност да постъпваш така, както желаеш, до следващите избори. Увеличените възможности на Р-АД, поради влизането в Социални Роли, от типа на постове и длъжности в структурата на властта, се състоят и в това, че за Его се създават възможности за големи, мултиплицирани (умножени) ефекти (поради заемания пост например), постигане на Утешение и натрупване на значителни количества утешителни запаси при съвсем малко вложени усилия. Нека не забравяме също, че голяма част от утешителните запаси за Р-АД са чисто материални (дом, кола, пари, апартаменти, вили, бижута, скъпа техника и т.н.), а властта дава възможност именно за тяхното лесно натрупване. Защо?... Ами, защото не е тайна за никого, че основният бизнес на власт-имащите е така наречената корупция. Думата идва от латински и означава поквара, развращаване, разваляне, подкупничество на държавните служители и обществените дейци. За каква поквара може да става дума? Явно, че посоченото тълкуване е от гледна точка на тези, които не са във властта. След като те влязат в нея, като че ли изведнъж положението и отношението към корупцията се променя, макар че винаги се води "борба срещу корупцията" във властта. От кого се води? Отново от представители на властта... Абе, някак си, смешно е - веднага разбираш, че воденето на тази "борба срещу корупцията" е само повод да се отстрани определен конкурент за даден пост в Йерархията на властта. Всичко останало са популистки приказки от "хиляда и една нощ", на които ние се правим или трябва да се правим, че вярваме. А истината е съвсем проста - корупцията е незаконният бизнес на властта (при това - на всяка власт). Няма такова нещо като некорумпирана власт - когато си в по-силната позиция и контролът върху тези процеси се осъществява отново от тебе или твоите колеги... Както съществува незаконен частен бизнес, така съществува и неговият държавен еквивалент - корупцията във властта. При това на различните нива в Йерархията "бизнесът" се осъществява по различен начин... Но както и да е. Корупцията е част от същността на властта и съответно оказва еднопосочно влияние върху личността - води до натрупване на утешителни запаси по-бързо, отколкото, ако използваш само привилегированото си положение в другите обществени области, по отношение на останалите членове на обществото - например да обиколиш целия свят за сметка на държавния бюджет (т.е. за наша сметка).
По този начин за всеки редови (в смисъл, не принадлежащ към структурите на властта) "гражданин", обществото и особено най-силната негова група - Властта, представлява един от най-главните консуматори на утешение. Докато за тези личности, които са на държавен пост или са държавни служители, но не и държавни слуги (виж втората част) нещата изглеждат по друг начин - те винаги имат по-лесен начин да получат Утешение или пряко, или да си го купят. Как се идва на власт? (Кой идва във властта и какъв тип хора се стремят към нея, вече ви е горе-долу ясно). Или чрез използване на сила, или по политически път. Думата политика идва от гръцки и означава "изкуство да се управлява държавата", т.е. дейността на държавната власт по вътрешното управление и международните отношения. ... Ех, колко е хубаво да си имаш... държава, а? Оттам нататък остава само да влезеш във властта. Веднъж като влезеш ставаш веднага и умен, и силен. Можеш да даваш съвети на цялото общество или даже на Човечеството, ако това позволява постът ти. Някои се главозамайват дотолкова, че предлагат (образно казано) да обединим огъня и водата, т.е. абсолютно противоположни неща, като ни убеждават, че резултатът ще е супер! Например: неотдавна президентът на Либия - Муамар Кадафи, предложи "решение" на израелско-палестинския конфликт. Решението е следното - да се образува нова федеративна държава, която да се казва Изратина (от Израел и Палестина)! Колко мъдро - даже име на новата държава измислил човекът... Обединението на много хора, споделящи близки по своето съдържание и същност възгледи, които се стремят да влязат в структурите на властта, се нарича обикновено политическа партия. Следователно, ако чуете, че някой има политически цели и/или амбиции, веднага трябва да си направите извода - този човек иска да влезе във властта. Същият е изводът, ако някой разпалено защитава обществения ред и е готов на всичко, само и само той да се запази такъв, какъвто е в момента. Много родители успяват да предадат на своите деца обществената "ценност", че да си с властта е далеч по-добре и по-безопасно - особено, ако демонстрираш на практика своята лоялност, работейки например в силовите структури или в котролиращите органи (които контролират главно дали си си платил данъците и спазваш ли изискванията на обществото и конкретно на настоящата власт). И така, налага се да направим изводът, че колкото е по-стабилна в дадена личност и обусловена от обществото пряко системата Р-АД, толкова повече тя ще се стреми към държавна работа (службичка) или директно към попадане в структурите на властта и нейните висши ешалони. Основната причина за това е, че за Р-АД, този път е най-лесният за постигане на тяхното Най-благоприятно състояние, което при безразличен или слаб Възрастен и почти "изконсумирано" Естествено Дете (от Адаптираното) ще бъде равнозначно на постигане на Утешение. Дори обаче ЕД и В да се противопоставят и да продължат да "мрънкат" недоволно, силната система Р-АД, управляваща личността, ще достигне, ако не пълно, то поне значителна степен на Утешение за Его като цяло. Възможно е и едно изключение, при което личностите, стремейки се да заемат висок пост във властта, имат по-силно развита (от Р-АД) и активна система В-ЕД. Ние няма да повтаряме вече написаното, но само ще припомним, че става въпрос за случая, в който, поради наличието на определени финансови ресурси, личността започва да се променя в такова направление, че Естественото Дете придобива решаващо значение в Его, завладява инициативата в съюза В-ЕД и се образува нова структура в Его, която нарекохме Водещо Естествено Дете - ВЕД (което е и особен вид Егоизъм!). Тази възможност за структура на личността при попадането й във властта не трябва да се подценява, защото именно такива личности обикновено са най-известните диктатори (поради силно емоционално заредените и маникални по сила идеи на ЕД, завладели действията на цялото Его). Ние бихме могли да продължим с темата за властта и връзката й с търсеното Утешение, но, тъй като в другите части на книгата също споменаваме за някои особености на властта, на съответните места в контекстта на разглеждания от нас Утешителен анализ, ще се ограничим с написаното. Макар че на този въпрос могат да се посветят не едно изследване и да се напишат куп книги - това, надявам се, тепърва предстои. Особено би било интересно да се направи Утешителен самоанализ от страна на някой от висшите ешалони на властта, който после да сподели с нас резултатите от този анализ. Обаче, това е само в сферата на желателното - личностите, намиращи се (или намирали се) на определен висок пост в Йерархията на властта обикновено пишат своите мемоари, след като излязат от нейните структури. Освен това написаното е повече фактология на събития, към които се добавят някои повече или по-малко "пикантни" подробности - какво да се прави, мемоарите също трябва да се продават, а не анализ на структурата на самата личност и как тя се е променяла под въздействието на съществуващите във властта условия и необходимостта да се играят точно определени Социални Роли... Ние обаче не губим надежда и ще очакваме "помощ" в това направление от някоя конкретна власт-имаща (или власт-имала) личност, която ще дръзне да разкрие интересуващите ни тайни, за които ние с вас можем засега само да предполагаме и да гадаем... 9. МЕДИЦИНА И УТЕШЕНИЕ Нека започнем с това, че един от преводите на думата "утешение" на латински език е именно думата "медицина"... Може би именно заради това медицината е токова древна, колкото е и самото човечество - винаги е имало нужда от помощ, лечение, грижа за по-слабите и утешение. Само че нещата не винаги се назовават със своите имена - ние това го знаем, защото то става във всяка област на обществения ни живот и вече сме приучени, че така е нормално. Даже някои твърдят, че думите са ни дадени, "за да скрием истинските си мисли". Ще ви припомня, че съществува така наречената Хипократова клетва (виж Приложение 8). Освен това, всеки медик е чувал за така наречените "основни принципи" на медицината. Те са още от древността и обикновено ни се казват на латински - може би затова повечето от нас, лекарите, ги забравят впоследствие или пък не винаги се съобразяват с тях. Аз ще ви приведа няколко от тези принципи, а вие сами преценете дали те трябва винаги да се имат предвид и/или да се спазват, или понякога могат да бъдат заобиколени.
|