Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Кои са тези "неудачниците"? Които и да са те, етикетът "неудачник" е такъв образ в нашето съзнание, че даже самият той вече предизвиква Дискомфорт. Последното е вярно дори когато личността не се смята за "неудачник", но обществото или отделни негови членове твърдят обратното и показват към въпросната личност съответното отношение.

От гледна точка на нашите разглеждания, т.е. Утешителния анализ, въобще за "неудачник" може да се говори условно тогава, когато конкретният човек независимо от причините е в постоянен Дискомфорт и не може да излезе от него (или даже и не прави опити за това - безнадежност) сам или с помощта на други хора (или обществени институции). Казано по-накратко - личностите, при които е налице постоянна, хронична неутешеност, прекъсвана от кризи на безутешност, можем да наречем "неудачници", но в този смисъл, че съвкупността от всички обстоятелства в техния живот е довела до този конкретен резултат - хроничен Дискомфорт, който те се опитват да преодолеят единствено с утешителни заметители.

Животът на такива хора постепенно се влошава във всички негови аспекти и не случайно с тях се занимават или органите на обществения ред, или социалните служби, или някое медицинско заведение. Да, такива хора са "неудачници" дори и заради това, че самите те смятат, че "не им е провървяло в живота". Самата дума "неудача" преведена от руски означава "липса на късмет", "неуспех". Това описание обаче съответствува главно на така наречените "неудачници" в първата група и отчасти в третата група. За "неудачници" във втората група се смятат или тези, които са били вече на ниво "победител" и поради някаква причина са се "сринали" на по-ниско ниво - "непобедител", или са се провалили в Главното Състезание и Арбитрите са ги "дисквалифицирали", връщайки ги на Старта (дава се последен шанс, но вече се гледа на тебе с "друго око", като на възможен "неудачник"), или направо отпращайки ги в първата група - където те попадат с етикет "неудачник", но, ако бъдат оставени на мира, могат да достигнат до ниво "непобедител".

Всичко това е хипотетично възможно само ако "дисквалифицираните" бъдат оставени живи, т.е. не бъдат ликвидирани физически. Какво да се прави - втората група е с най-суровите закони. За да ви бъде по-ясно си представете Юлий Цезар, "победителят", който, след като става достатъчно слаб, моментално бива ликвидиран физически (минавайки през нивото "неудачник" с максимална скорост). Хитлер, "победителят", загубвайки войната, се срива в един миг до ниво "неудачник" от втората група и, познавайки добре правилата на Главното Състезание, не чака да бъде ликвидиран от други, а се самоубива...

Представете си депутати, които в следващия парламент не са избрани - те са вече "неудачници" от гледна точка на втората група и биват "дисквалифицирани" и отпратени като "неудачници" в първата група, но, постепенно тези, които освен с политика са се занимавали преди това и с други неща, т.е. връщат се към своята професия - могат да минат в категорията на "непобедителите" от първата група, защото дори и да изглежда отстрани, че те се справят много добре на новото старо поприще, те вече няма да изпитат същото Утешение, каквото биха изпитали "победителите" от първата група, просто защото ще носят върху себе си клеймото на "провалилия се" политик...

Както обаче се досещате най-многочислената група е тази на така наречените "непобедители". Казахме вече, че те са далеч по-малко известни и славни и най-често минават под рубриката "народ", "население". "Нация", когато става въпрос за личностите от първата група. "Съветници", "членове на екипа" или "заместници", когато става въпрос за личности от втората група, и "резерви", "сътрудници" или "млади таланти и залязващи звезди" - за тези от третата група. Ако ги разгледаме от гледна точка на Утешителния анализ, то най-големи утешителни запаси и най-голямо Утешение получават "непобедителите" от втората група (ако не проявят алчност и непредпазливост или направят неправилна оценка на ситуацията, въобразявайки си, че може да минат на по-високо ниво - нивото на "победителите" във втората група, което за тях е равносилно на висок овластен пост). След това, по количество утешителни запаси и изпитвано Утешение идват на ред "младите таланти и залязващите звезди", както и отшелниците от третата група, и, на последно място, представителите на така наречените "непобедители" от първата група...

Независимо от всичко разгледано в тази глава обаче на мене все пак ми се струва, че митът за "победителите", "непобедителите" и "неудачниците" не съответствува на реалното положение на нещата.

По-точно е като че ли, хората да бъдат разпределени в две основни групи:

"А": такива, които активно търсят възможността да бъдат утешени и постигат това в по-голяма или по-малка степен сами, изролзвайки най-различни средства и/или с помощта на други личности, или обществото;

"Б": такива, които пасивно чакат да се случи "чудото" и Утешението да дойде самò, поради което се намират в постоянен Дискомфорт, вечно са недоволни от живота, винаги някой друг е виновен за тяхното положение и, като главно и на практика единственото утешение, използват така наречените утешителни заместители.

Тук е добре също да си припомним, че в зависимост от Социалните Роли, които играем и в част от които щем не щем влизаме, също ще бъдем в неравностойно положение относно възможностите за получаване на Утешение и натрупване на утешителни запаси. Естествено е, че заемащите постове (държавни ръководители от различен ранг) и служби (държавни служители от различен ранг) в рамките на държавната власт ще бъдат винаги по-облагодетелствувани от всички останали - държавните слуги (държавните служители от обслужващата сфера - лекари, учители, работници в производството или в областта на услугите и т.н.) и работещите в частния сектор.

Но, нека не забравяме, че главната, определящата роля при получаване на Утешение и натрупването на утешителни запаси играе конкретното съдържание и структура на всяка отделно взета личност - особено нейната най-активна част, нейното Его. Ако трябва да бъдем още по-точни в общия случай, особено внимание трябва да обърнем именно на съдържанието и структурирането на Детето в нас и да се опитаме да го успокоим адекватно, без това да бъде за сметка на друга личност или личности.

Само тогава ще бъдем наистина успешни в своите действия, ще намираме смисъл във всичко и ще сме готови да раздаваме Утешение и Надежда на другите около нас, когато осъзнаем, че няма нужда непременно да побеждаваме някого (защото веднага го вкарваме в състояние на Дискомфорт), за да изпитаме необходимото ни Утешение и да натрупаме утешителни запаси.

Не зная, доколко успях да изразя ясно становището си относно съвременната митология на така нареченото "демократично общество" и връзката на отделните митове с основната потребност, но съм готов да се включа в която и да е непредубедена аналитична дискусия, свързана с разгледаните по-горе въпроси...

Трета глава - Утеши ме, или как да постигам утешение

И така, ако сте прочели всичко дотук, вече сте разбрали основната идея, изразена чрез няколко сравнително елементарни понятия, модели и твърдения. Настъпва моментът, когато се чувствувам задължен да обобщя казаното дотук с риск да се повторят редица вече известни ви постановки. Но обобщението, така мисля, винаги е необходимо, а то изисква и известно повторение - обаче във възможно по-синтезиран вид. Ето това ще се опитам да направя в следващите редове...

Съвсем накратко, бих формулирал по-основните понятия, модели и твърдения по следния начин:

Всеки от нас, още от самото си раждане, несъзнателно, а по-късно и съзнателно, се стреми към своето Най-благоприятно състояние. Тъй като личността ни е йерархично структурирана и съдържанието на отделните структури за всеки от нас е различно, то и стремежът ни към достигането на най-благоприятното състояние, ще се характеризира със специфични за всяка личност методи на действие и поведение, но ще се наблюдават, разбира се, и общи закономерности.

Конкретните динамични равновесия - "най-благоприятни състояния" нарекохме по различен начин в зависимост от различните съставни части на личността:

• 
  За Соматичното (телесното) това е Удовлетворението.
  
• 
  За Сомато-психичното (психо-соматичното - Ид) също използваме термина Удовлетворение.
  
• 
  За Психичното - представено чрез нашето Аз (Его), се постарахме да покажем, че Най-благоприятното състояние е постигането на Утешение. Последното е също съставено от различни компоненти, поради приемането, че нашето Аз е структурирано (по начина, дефиниран от Ерик Бърн).
  
• 
  За Психо-социалното - приехме, че това е нашият Свръх-Аз (Суперего); изказахме становището, че това е производна на Его структура (резултат от взаимодействието между Его и Социалното) и като такава, тя не може да съществува без него. Освен това, считаме, че тя е структурирана по подобен на Его начин. Най-благоприятното състояние нарекохме Социална Реализация, която също като Утешението е съставена от различни компоненти.
  

• 
  За Социалното, което е извън нашата личност, но влияе пряко за постигане на пълната ни жизнена Адаптация, приехме, че можем да го разделим на две съставки:
  

Повтарянето на всички тези неща е направено с една единствена цел - да се опитаме още веднъж да осъзнаем какво ни утешава, за да можем после да потърсим нашето Утешение. Поради това, ще припомня още малко от казаните вече в рамките на книгата неща, но, отново съвсем накратко:

Приемаме, че нашето Аз (Его) е най-активната структура от нашата личност, благодарение на която ние вземаме решениия и можем да действаме и реализираме себе си в какъвто и да е аспект и в каквато и да е ситуация.

Его е структурирано по следния начин:

Естествено Дете (ЕД) - най-първичната структура (в рамките на Его), на основата на която се появяват останалите. Самата тя се появява с раждането и е производна на Ид, но се разграничава от него и после се развива по свой собствен път. Нейното Най-благоприятно състояние нарекохме Успокоение (на ЕД).

Родител (Р) - хронологично се появява втора подред като структура в Его, в резултат от взаимодействието на ЕД (и за негова сметка) с личността на родителите (или тези, които ги заместват). Най-благоприятното състояние на Р нарекохме Признание (състоящо се от Благодарност - за дадените съвети + Уважение - за предадения и споделен "жизнен опит").

Адаптирано Дете (АД) - появява се почти едновременно с Родителя и представлява резултат от взаимодействието на Р (вече като структура от Его) с ЕД. Следователно, АД е в известен смисъл "вторична" структура - отнемане на "нови територии" от ЕД от страна на Р. В този смисъл АД "работи" с образи на образите от Родителя. Най-благоприятното състояние на АД нарекохме отново Успокоение, имайки предвид, че става въпрос за "опитомена" част от ЕД, придобила "автономия" под контрола на Р. Успокоението на АД обаче има по-друго съдържание от това на ЕД и зависи почти изцяло от "инструкциите" и "оценките" на Р. Често у личността Р и АД са така плътно свързани и взаимозависими помежду си, че ние си позволихме да наречем този съюз "системата Р-АД".

Възрастен (В) - последната (по време на възникване) структура, появяваща се в Его, която има и пряко отношение към развитието на потенциалната възможност за мислене, т.е. интелекта. Тази структура е призвана да оценява реалната обстановка, независимо от всички външни и вътрешни въздействия. За да работи ефективно е необходимо да разполага с достоверна информация и методи за адекватната й обработка с цел достигане разбирането на същността на нещата - тези условия са необходими, за да се достигне до Най-благоприятното състояние на Възрастния, което нарекохме Свобода (на мисленето, а оттам и на действията).

Приемаме постановката на Е. Бърн, че посочените структури са не само съставни части на Его, но могат и да се проявяват поотделно чрез конкретни действия и схеми на поведение, т.е. личността "изпада" в така нареченото его-състояние на ЕД, АД, Р или В. Следователно, структурите функционират и могат да определят поведението на личността, а не са някаква "застинала картина" от образи.

В дадена отделно взета личност посочените структури на Его (нарекохме ги "субструктури" или подструктури) имат различно съдържание и са в различна степен активни - което означава, че личността ще бъде преимуществено в едно или друго его-състояние за сметка на останалите.

Субструктурите на Его (или когато са в действие - его-състоянията) се стремят, всяка за себе си, към своето Най-благоприятно състояние, като тези състояния могат и да си противоречат по съдържание. ЕД и Р (или Р-АД) се стремят към своето най-благоприятно състояние императивно, докато само В може да осигури баланс между тях, за да се намери оптималният вариант, при който личността ще получи Успокоение + Признание + Свобода, т.е. най-благоприятното състояние за Его като цяло - Утешението.

Състоянията, които се различават от Най-благоприятното състояние за Его (или негова субструктура), нарекохме Дискомфорт (състоящ се от един или повече елементарни дискомфорта).

Освен това дефинирахме понятията Неутешеност - като хроничен Дискомфорт, Неутешимост - като остър Дискомфорт, и Безутешност - Неутешеност или Неутешимост, за които не знаем в конкретния момент (или обективно няма) адекватен утешител.

Всички фактори независимо от техния произход, които ни помагат да влезем в състояние на Утешение или да продължим времето на такова състояние, нарекохме утешители.

Съществуват и множество утешителни заместители, които ни водят до скъсено по време Утешение, привикване към тях (физическа и/или психическа зависимост, както е при наркоманията), а след преминаване на действието им, личността влиза в състояние на повишен Дискомфорт (което не винаги е ярко изразено и/или осъзнавано). Този процес нарекохме получаване на Псевдоутешение.

Всички фактори независимо от техния произход, които пречат да се достигне до състояние на Утешение, нарекохме консуматори на утешение. Едни от най-мощните консуматори на утешение са Социалното (повечето социални фактори + социалните роли - външно за личността Социално) и Суперего ("представителят" на Социалното вътре в личността).

Когато се стреми към получаване на Утешение, и в процеса на неговото получаване личността има възможност да натрупа така наречените утешителни запаси - това са всички "складирани" възможности да използваме определени материални и/или идеални обекти с цел постигане на Утешение, но в избрано от нас време. Освен това утешителните запаси са бариера и/или лична защита срещу консуматорите на утешение.

Всички възможни прийоми, които използваме за постигане на Утешение, нарекохме техники на утешаване. Различаваме сравнително универсални техники на утешаване, а също така и строго специфични такива.

Специално, за да можем да постигнем така желаното (но не винаги осъзнавано) от всички ни Утешение, беше дефиниран нов вид анализ на личността със сответния предмет на изучаване, който нарекохме съвсем естествено Утешителен анализ.

...

И така, това са като че ли най-важните елементи от направеното обобщение или "преговор на материала". Целта е една - да осъзнаем какво ни утешава лично нас, лично вас, и да изберем правилната техника на утешаване или адекватния утешител.

Спомняте си, че вече разгледахме подробно утешителните заместители, като при това споменахме, че някои от тях могат да бъдат, от една страна, адекватни утешители за дадена личност, а от друга страна - утешителен заместител за други личности. Освен това при една и съща личност даден утешителен заместител може за известно време да се превърне в най-адекватния утешител, а след това отново да мине в групата на заместителите.

Основният критерий, който използваме в такива случаи, е времетраенето на състоянието на Утешение - дали съответствува на прогнозираното според "вложеното" (адекватен утешител), или времето е значително скъсено (голяма вероятност, че използваното средство е утешителен заместител) и състоянието, в което влиза личността след преминаването на състоянието на Утешение - очакван по степен на изразеност Дискомфорт (както винаги, т.е. неповишен) ще говори за използване на адекватен утешител, а при повишен Дискомфорт е сигурно, че сме използвали утешителен заместител и, личността е преминала през Псевдоутешение.

Веднага бих искал да ви предупредя, че разграничаването на адекватните утешители от утешителните заместители съвсем не е лесна работа, а и не винаги може да се направи веднага за всяка конкретна личност. Това обаче не бива да ни отчайва - просто се появява необходимостта от постоянно изучаване на двете групи средства, а от друга страна и изучаването и правилното анализиране (или самоанализиране) на нуждаещата се от Утешение личност.

Във всеки случай, разбираме, че рязка граница между двете големи групи средства - утешители и техните заместители - няма. Още повече, че те могат да си "сменят местата" дори при една и съща личност, в зависимост от момента време на използването им и конкретното състояние на личността.

Да не забравяме също, че както адекватният утешител, така и утешителният заместител водят до миг-утешение. Разграничаването им - дали е било едното, или другото - става едва след изтичането на определено верме. Изключение ще правят само тези средства, за които е доказано (поне за дадената личност), че са винаги утешителни заместители и могат да ни водят само до Псевдоутешение със всичките последствия от това.

Ние обаче разбрахме, че в общия случай изследванията в тази област предстоят - даже за наркотичните вещества не можем да твърдим, че винаги, при всяка личност, ще бъдат утешителни заместители. Но когато става въпрос за конкретна личност, която повече или по-малко сме подложили на анализ и изследване и благодарение на това познаваме в достатъчна степен, за да преценим от какъв тип Утешение се нуждае, вече можем с голяма достоверност да разграничим двете групи и да кажем: "Ето, това са за Вас средствата от групата на адекватните утешители, а това е групата от средства на утешителните заместители, които, ако имате възможност, избягвайте да употребявате!".

И тъй като при нашите разглеждания на утешителните заместители използвахме принципа на разделяне на групи в зависимост от структурата на Его, за която предимно са предназначени, предлагам да постъпим по същия начин и сега.