МИТЪТ ЗА ПОБЕДИТЕЛИТЕ, НЕПОБЕДИТЕЛИТЕ И НЕУДАЧНИЦИТЕ

Кирил Кирилов

Спрете за миг да четете и си отговорете на въпроса: "Аз победител ли съм, или съм неудачник?". В зависимост от отговора, попитайте себе си: "Защо?" и се постарайте да си дадете ясна представа за това, какви критерии използвате, за да докажете (пред себе си!) верността на своя отговор. Ако отговорът ви не е нито "да", нито "не", тогава... кой сте вие всъщност? Какъв сте? Как така не попадате в тази "всеобща класификация" на хората по света?

Не, вие сте нормален човек и не бива да ви безпокои фактът, че нито сте "победител", нито сте "неудачник". Съществува и термин за такива като вас - "непобедител". Доколкото знам, този термин е "изобретение" на Ерик Бърн, но може и да греша. Във всеки случай той свободно борави с него в своите разсъждения за различните типове хора в зависимост от техните жизнени сценарии. Аз оставам с впечатлението, когато чета работите на Бърн, че той наистина вярва в това, че съществуват победители, непобедители и неудачници. Даже той им дава подробна характеристика, както и на "инструкциите", получени от техните родители и съхранени в Родителя.

Сега, с риск да предизвикам недоволство у значително количесвто читатели, ще си позволя да изкажа твърдението, че разделянето на хората на победители, непобедители и неудачници е мит! Измислен мит! Съвременна приказка! Измислена легенда, която не отговаря на действителността.

Нека да допуснем обаче, че хората наистина се разделят на посочените три категории. Тогава е съвсем "логично" да се очаква, че групата на победителите ще е най-малочислена, следвана от групата на неудачниците и, най-накрая - най-много ще бъдат хората, на които е залепен етикетът "непобедител". Освен това, тази "система на разпределение" на членовете на дадено общество ще предполага, че е възможно движение на отделните личности между групите, прескачайки (или преминавайки) от една група в друга. Тези "преходи" естествено би трябвало да зависят от съответни фактори, действия от страна на личността, както и от конкретната обстановка и случай.

Възможно ли е тогава един неудачник изведнъж да се превърне в победител? Това е по-интересният въпрос, защото непобедителите, които, както казахме, са най-много и заемат междинно положение между двете крайности, всъщност, можем смело да предположим, "подхранват" както групата на неудачниците, така и групата на победителите, т.е. приемаме, че това за тях са естествени "преходи", които зависят "само" от посоката на избрания житейски път.

За да можем да отговорим на този въпрос обаче е необходимо да определим предварително кои личности ще считаме или наричаме победители, кои ще наричаме неудачници, а всички останали, то се знае - ще бъдат непобедителите.

И така, нека да започнем с най-елементарната постановка и при положение, че тя не ни свърши работа, тогава ще преминем към по-сложни "модели" и мисловни конструкции.

Първо, да си припомним, че Виктория е богинята на победата у древните римляни. Когато обаче говорим за викторина (предполагам, че всеки знае какво е това), използвайки пряката производна дума от Виктория, ние знаем, че става въпрос за конкретно състезание. Ето това е мястото, откъдето може би трябва да започнем - Състезанието. Съвсем нормално и логично е, ако има Състезание, да се говори за "победител в Състезанието". Следователно, постепенно се приближаваме към същността на победителя - той, предполага се, е участвувал в някакво "Състезание" (в най-общ смисъл на понятието) и е спечелил, т.е. победил е, защото се е справил най-добре от всички участници, забележете (!), в същото Състезание.

Ако приемем тази постановка за основа на по-нататъшните ни разсъждения, то, следва веднага да отбележим, че всички участвували в състезанието, които не са победили, можем да наречем непобедители - победителят в дадено състезание е един (зависи, разбира се, от правилата на състезанието и от това дали се състезаваш сам за себе си или в рамките на екип - отбор, съставен от определен брой други участници, които са толкова победители, колкото и ти).

Логиката ни подсказва, че в рамките на разглеждания модел тези, които не са успели даже да се включат в Състезанието, би трябвало да наречем неудачници - те даже не са участвували в състезанието, нямали са никакъв шанс (или просто не са искали) не само да станат победители, но и да се включат в Състезанието.

И тук вече е може би моментът да се запитаме можем ли, имаме ли правото, живота, с неговото изключително разнообразие, да оприличим на едно Състезание? Състезание, което да обхваща всички сфери на човешката дейност във всички видове общества на Земята?

Зададени по друг начин въпросите звучат съвсем простичко така: "Нима на Земята или дори в рамките на нашето общество съществува само едно Състезание, в което си струва да участвуваш?" или "Ако не искам да участвувам и не участвувам в Състезанието, то трябва ли да се смятам автоматично за неудачник?", или "Ако победителят печели в Състезанието главния Приз, който за мене не представлява ценност, трябва ли да участвувам само за да бъда в групата на непобедителите, но не и на неудачниците?", или "Какво става с победителя, когато дойде време да отстъпи мястото на следващия победител? Как живеят победените победители?", или "Струва ли си да се стремя към победата на всяка цена и защо, ако е възможно да се случи така, че да изляза въобще от Състезанието, именно поради този си стремеж?", или "Дали пък принципът, че е важно участието, а не победата, не е по-всеобхватен и значим, отколкото си мислим?" и т.н.

Значи, можем постепенно да си направим извод в "първо приближение", че обществото, поне това, в което живеем ние, и което се смята за по-цивилизовано с неговите демократични ценности, ни представя живота като едно Състезание, в което си длъжен поне да се включиш, защото в противен случай ще ти бъде закачен етикетът "Неудачник". Всички останали участвуващи в Състезанието ще могат да се оправдаят, че, видите ли, "поне опитах"!

Но, ако ще приемаме наложеното ни Състезание, то тогава сме длъжни да поговорим за Старта. Да, именно за старта на всеки от нас, който, ще не ще, е принуден от обществото да се включи в Състезанието. И още - за Финала. Какво се очаква на финала, ако си победител, и какво, ако не си. Поне това би трябвало да ни е ясно, все пак. И накрая, доколко е търпимо конкретното общество към "зрителите", неучаствуващите в Състезанието, които по определение са неудачници? Какво е отношението на обществото към тях?

Ето на тези няколко въпроса ще се спрем накратко, за да разберем, дали натрапеното ни от обществото Състезание не е главният генератор на измисления мит, че ние можем да бъдем или победители, или непобедители, или неудачници.

И така, първото нещо, което веднага усещаме и разбираме е, че Обществото се стреми по всякакъв начин да ни включи в Състезанието на живота - така, както се разбира то в рамките на ценностната система и традициите му. Още от детска възраст започва нашето възпитание, обучение и образование, като освен общообразователната информация се дава задължително и "нравствена насока" на цялостното развитие на бъдещата зряла личност - така ние постепенно узнаваме правилата на играта. Интересното в случая е, че обикновено се дават не действителните правила, а техният идеализиран вариант - все пак, вие сте бъдещите конкуренти в същото Състезание, в което участвуват и вашите преподаватели и вашите родители и почти всички, спазващи ценностните изисквания на обществото. Така постепенно към момента на навършването на пълнолетие (при което възрастта на достигналия пълнолетие се определя със закон!), всеки от нас застава на "старта на живота".

... Дори не съм подозирал колко много съдържание се крие в тази фраза, когато я чух в деня на абитурентския си бал...

Да, заставаме на Старта на истинското, голямото Състезание. Довчера всичко беше романтично, приятелите бяха приятели, близките ни помагаха във всичко, а днес - положението рязко се променя. Приятелите, съучениците, се превръщат в конкуренти, участници в същото Състезание, в което и ти се включваш, и започва борбата за "призовите места".

Още в самото начало, на Старта, започваш да усещаш и постепенно да разбираш, че такова нещо като "равен старт", т.е. еднакви начални условия за всички, поне в началото няма. Несправедливо ли е това? Даже отначало не си задаваш този въпрос, а направо си сигурен, че е несправедливо. Но какво от това? Виждаш, че от справедливостта се интересуват само ощетените по някакъв начин - другите просто се правят, че не забелязват или че това си е в реда на нещата: "Видите ли, правилата са такива, ако вие не сте знаели и сте разчитали само на училището и образованието - това си е ваш проблем!".

Тогава разбираш, че част от твоето образование е просто ненужна (поне в "първо и второ приближение") и че ти си загубил ценно време, докато някои други са се подготвяли точно за конкретното Състезание, знаейки като че ли от самото начало главното правило. А то е: правилата не са предназначени за всички - съществуват "двойни стандарти" и е важно да се съобразиш именно с това, как да попаднеш в групата "състезатели", които имат възможност да заобикалят декларираните и "ненарушаеми" правила. Когато вече си попаднал в тази, втората, група, започва да действа друго правило - "побеждава и печели силният, безкомпромисният, безскрупулният, безсъвестният - този, който е готов на всичко, дори да се бори на живот и смърт, за да достигне финала първи". Тоест на втория етап действа така наречения "закон на джунглата" - побеждава по-силният.

Работата е в това, да не си въобразиш предварително, че си попаднал във втората група и че можеш да използваш "закона на джунглата" и силата, с която може и да разполагаш. Такава грешка не се прощава от Арбитрите на Състезанието (а те са представители на същата група хора, които са организирали самото състезание - власт-имащите и икономически силните) и те веднага или ще те "дисквалифицират" (превръщаш се в "неудачник", ако, разбира се, оцелееш), или ще те върнат на старта, или ще те пратят някъде около него.

Макар че в рамките на кое да е общество съществуват много и най-разнообразни състезания, то главното, това Състезание, което характеризира обществото, е точно определено от неговите традиции, ценности и политическото управление (защото последното реализира винаги по свой си начин обществените ценности и традиции).

Така например при социализма Главното Състезание се водеше не между членовете на обществото, а между отделни колективи, които трябваше да създадат повече "материални и духовни блага", за да се задоволят "постоянно растящите потребности" на обществото. Колективизмът беше издигнат в основен принцип и най-важно правило за участие в Състезанието, докато на практика това важеше само за обикновените хора, а намиращите се във властта бяха вече във втората група и се сражаваха помежду си с всички възможни средства. Забележете обаче, че по времето на социализма, тези които помнят ще могат да потвърдят, се състезаваха колективи и естествено митът за "победителя, непобедителя и неудачника" не беше въобще познат на редовите членове на обществото.

Тези, които не желаеха да участвуват в Състезанието между колективите, т.е. не се включваха в колективите, просто биваха изолирани или в затворите, или в психиатриите, или изселвани в места, "забравени от бога". Но те не биваха наричани неудачници, а "народни врагове", "неосъзнати елементи" и т.н.

Следователно, можем да твърдим, че по времето на социализма основният мит, при това отново измислен и несъответствуващ на обективните изисквания на реалността и природата на човешката личност, беше митът, че колективизмът е начинът да се построи едно съвършено общество, в което "потребностите на членовете на обществото" ще бъдат максимално задоволени. Важна бе победата и постижението не на личността, а на колектива. Оказа се, че тази "философия" е вярна само отчасти, защото бяха задоволени постоянно растящите потребности на власт-имащите партийни членове... Но това е друга тема.

Следователно, за обикновените членове на обществото - тези в първата група (особено, ако не са членове на Партията) на финала на разгледаното социалистическо Състезание ("Съревнование") ги очакваше награда, орден "герой на труда" например и безкрайната им задълженост към колектива, с който са работили, и без който е нямало да постигнат нищо. Освен това, те можеха да получат малък апартамент след 15 години чакане и/или "хубава" съветска кола - след 5-10 години чакане. Сами разбирате, че тук да се говори за победител е твърде условно - по-скоро това прилича на подаяние...

В същото време партийните функционери, тези от втората група на Състезанието, не само че водеха безпощадна борба помежду си, но и използваха умело възможностите на "двойните стандарти", т.е. те се състезаваха помежду си, като на финала очакваха висок пост във властта и значителни материални придобивки. Тези от тях (разните "мамини синчета" и "глезени дъщери"), които не искаха да се включат в натрапеното Състезание, но намиращи се във втората група - просто защото са близки или роднини на някой от "основните състезатели", можеха да си позволят да излизат временно от Състезанието (докато пак ги връщаха обратно) или да си дават вид, че участвуват в него по свой собствен начин - изкуство, спорт, наука и пр.

За опозиционно настроените и неучаствуващи в Състезанието, но намиращи се в първата група, вече говорихме - на финала (който за тях често идваше бързо) ги чакаше или ликвидиране, или изолация - те не трябваше да пречат на колективния дух, изтъквайки своите лични качества и несъгласие с нормите на колектива и обществения ред.

Това, което ви разказвам, ми е познато повече или по-малко от личен опит. Не знам каква е била точно "философията" на Главното Състезание при Робовладелското общество например - мога само да предполагам и разсъждавам, изхождайки от прочетеното и наученото от историята. Но това и вие можете да го направите - не по-зле от мене.

Основната ми мисъл обаче е, че всяко общество със своите традиции и основни ценности поражда конкретно по своите характеристики Главно Състезание, където участвуващите в него, пристигащите на финала първи, както и нежелаещите да участвуват (и неучаствуващите), си имат своите конкретни названия и по този начин се определя базовото отношение на обществото към тях - в зависимост от групата, към която принадлежат.

От друга страна, струва ми се, ще бъде необхожимо да се изкаже "хипотезата", че не съществува в природата такова нещо като "равен старт". Съответно и финалът е различен за различните категории членове на обществото - тук нека още веднъж си припомним, че може да бъдем "дисквалифицирани" и "изхвърлени" от Състезанието поради решение на Арбитрите. Последните обикновено са тези, които са определили общите правила и от кой момент нататък можеш да влезеш във втората група, за да си привилегирован и да "заобикаляш" декларираните правила.

Но Арбитрите могат да бъдат само лицето на истинските създатели и "вдъхновители" на играта, на Състезанието. Също като на футболен мач - съдията следи за спазването на правилата, може да изгони когото си поиска при най-малък повод, докато на други състезатели позволява повече, може да тълкува в известни рамки правилата (и в този смисъл, той на практика определя правилата в конкретното време и място) и да се придържа към определен стил на присъждане, но, ние знаем, че не той е измислил основните правила. Макар че винаги, в конкретните случаи, е по-важно как се спазват правилата, а не точно какви са те...

Сигурно вече е прозрачно това, което бих искал да кажа - Главното Състезание за дадено общество зависи винаги от неговите основни традиции и ценности, от неговите Арбитри и е изгодно да се провежда постоянно само за една малка част от обществото, която ние наричаме власт, крупен капитал, олигархия и с други подобни термини. За да се поддържа, обаче, интересът към Състезанието, се определят предварително Наградите за тези, които стигнат първи на финала, "утешителните награди" за останалите участници и "наказанията" за нежелаещите да участвуват - неучаствувалите.

Това се постига със създаването на основен и "добре обоснован" мит, който се превръща в една от най-главните ценности за обществото в даден отрязък от време (а той може да е с най-различна продължителност - от няколко години, до десетки векове).

И тук се приближаваме вече към това, което ни интересува нас в днешно време - съвременната митология и характеристиките на Главното Състезание на така нареченото демократично общество.

Нека веднага ви кажа, че според мен демокрацията със своите ценности е създала своя митология, в която се набелязват три основни мита:

1. Демократичните ценности са универсални и поради това са вечни;

2. Демократичното общество се състои от победители, непобедители и неудачници;

3. Свободата е висша ценност и всички ние трябва да я защитаваме дори с цената на собствения си живот.

Макар че нашата цел е да разгледаме състоятелността на втория мит, то, като се "вгледаме" по-внимателно, ще разберем, че и трите мита са много здраво и добре обвързани помежду си. Веднага щом приемем за вярна първата предпоставка - първия мит, че демократичните ценности са универсални, логически сме длъжни да приемем, че и останалите две твърдения са верни, защото те се смятат за неразделна част от демократичните ценности. Какво ни кара обаче да приемем универсалността на демократичните ценности?

Мисля, че знаете какво и кой ни кара да вярваме и да приемем демокрацията за най-стойностна и универсална ценностна система - силните на деня (или по-точно - на епохата, в която живеем).

И така, ако вие живеете в демократично общество, то или ще смятате, че принадлежите към най-прогресивната част на цивилизацията, или постоянно ще чувате това около себе си. Освен това, ще знаете, че най-висшата ценност за демократичното общество е Свободата (с главна буква), макар че може да не сте съвсем наясно в какво се изразява тази свобода (освен може би във възможността да изразите "свободно" мнението си за някого или нещо). И накрая, разбира се, ще се стремите да бъдете победител (в никакъв случай неудачник), а ако все пак не сте от победителите, ще участвувате в Състезанието дотолкова, че да имате оправданието и да можете да кажете "поне опитах".

В развитите Демокрации Състезанието е устроено така, че ви предлага още на Старта редица материални придобивки и възможности, само и само да участвувате (съблазни, от които е почти невъзможно да се откажеш безнаказано), в кредит - това е много важен момент! Вие, веднъж приемайки дадения ви кредит, за да се включите в Играта, вече не можете да се измъкнете от нея, без да загубите всичко, което сте имали и даже ще останете още и длъжник. Следователно, в един прекрасен миг ще осъзнаете, че Голямата награда, за почти всички участници в Състезанието е... да си върнат кредита, със съответните лихвени проценти, разбира се, и в прекия, и в преносния смисъл. Отново бих искал да ви припомня, че става въпрос за "състезателите" от първата група. И какво от това, че сте победител или непобедител в случая - голяма ли ще е разликата? Победителят ще си получи Голямата награда - ще върне кредита и може би ще получи някаква степен на свобода, но на каква цена и кога?! Първо, ще си "платил" повече, отколкото си получил на старта, и, второ - на финала, когато вече си самостоятелен и относително независим в икономическо и/или материално и духовно отношение, ще бъдеш на ... години, когато вече лично на тебе ще ти е все едно какво ще става оттук нататък и единственото ти утешение ще бъде, че твоите деца няма да бъдат обременени с допълнителен дълг, оставен от тебе.

Сами разбирате, че нещата за участниците в първата група ще бъдат представяни от пропагандата и идеологичните институции по един начин, а на практика нещата ще изглеждат приблизително по начина, който ви описах току-що...

За участниците във втората група на Състезанието обаче всичко ще изглежда по съвсем друг начин - тук борбата между "състезателите" ще бъде жестока, борба на живот и смърт, без никакви компромиси, защото на финала за победителите са осигурени такива награди като власт, икономическа мощ, независимост от изискванията на обществото, привилегии, свобода на действията и всякакви там неща, които участниците в първата група даже не могат да си представят.

Непобедителите тук ще бъдат тези, макар и във втората група, които ще бъдат принудени да се подчиняват и да се съобразяват с много неща - техните "утешителни награди" ще се изразяват в един стандарт на живот и степен на свобода на действие значително над средните, в сравнение с когото и да е от участниците в първата група, но все пак ограничени, в сравнение с победителите от втората група.

Претърпелите неуспех независимо от причината, т.е. "дисквалифицирани" от Арбитрите участници в Състезанието от втората група, ще бъдат неудачниците. За тях остават няколко възможности: да бъдат физически унищожени, или изолирани от обществото; да бъдат върнати на старта - или на втора група (което означава, че им се дава последен шанс), или на първа група (което ще промени коренно статуса им и стила им на живот). Как ще продължат и ще продължат ли отново участието си в Състезанието, върнатите на старта, е отделен въпрос, но възможните сценарии не са толкова много и всеки от вас може да си ги представи...

Но нека спрем дотук и се запитаме - ако всичко протича по този или поне подобен начин, струва ли си да участваме именно в Главното Състезание на демократичното общество? Нещо повече - очевидно е, че ако подобна постройка на обществения живот е реалност, то всички ние (или повечето от нас), сме "жертва" на огромна манипулация, осъществявана от страна на апологетите на демократичната идеология чрез демократично избраната от нас власт.

Но, от друга страна - как да се откажем от участие в Състезанието, нали автоматично се превръщаме в неудачници?!

Ами за начало нека се запитаме дали получава Утешение победителят? На победителите от първата група сигурно много би им се искало състоянието, което ще изпитат в края на Състезанието, да е огромно Утешение и гордост (т.е. натрупани утешителни запаси). За съжаление обаче практиката показва, че те получават краткотрайно Утешение и известно количество мигове-утешение (в зависимост от натрупаните утешителни запаси), след което, ако са още живи, влизат постепенно в Дискомфорт, който е много трудно преодолим с каквито и да са техники на утешаване, с изключение може би на обичта и любовта към тях, проявена от техните близки. За непобедителите от първа група нещата са приблизително същите, като Дискомфортът е налице, без да са минали през фазата на краткотрайно Утешение и тяхното утешение е в Надеждата, че децата им може би ще имат по-добра съдба. Те могат и да изпитат известно Утешение, ако децата или внуците им действително покажат някакви способности, подхранващи надеждата, че поне те ще живеят по-добре - Утешението ще е дори и в това, че "виж какви деца (внуци) създадохме". Неудачниците - те ще използват утешителни заместители (от които не са застраховни нито победителите, нито непобедителите - никой).

Победителите от втората група ще изпитат главно Утешение в системата Р-АД, но достатъчно е да бъде неуспокоено Естественото Дете и нещата ще започнат да изглеждат по съвсем друг начин - ще се появи Дискомфорт ("капризите" на ЕД), който може буквално да изконсумира всички натрупани утешителни запаси и изведнъж да се окаже, че поради една-единствена постъпка, извършена в его-състоянието на ЕД, Арбитрите може да те "дисквалифицират" и да се превърнеш в неудачник с всички възможни последици от това.

Към победителите от втората група има един тип личности, които ще изпитат максимално Утешение и удоволствие от това, че са в позицията на победител - личностите, в чието Его властвува структурата Водещо Естествено Дете - ВЕД. Такива личности са обикновено Диктатори - известни на цял свят диктатори...

Като че ли най-стабилни ще са непобедителите от втората група - те ще изпитат значително Утешение от постигнатото ниво и стандарт на живот, но ако се появи непреодолима завист (от страна на ЕД или АД), то е възможно извършването на действия, които да доведат до намесата на Арбитрите със съответните резултати от това.

Неудачниците от втората група са като че ли най-зле - те най-често биват унищожавани физически (хем знаят много, хем не искат, или не им се разрешава да участвуват в Състезанието?!), изолирани - в затвори, психиатрични клиники или други специализирани за целта социални заведения. Естествено е, че техният Дискомфорт ще е най-голям.

Всичко дотук е описано така, както се проповядва от идеологията на съвременното демократично общество, само че е написано и описано с други думи. Съответствува ли то на реалността или тази "реалност" е изкуствено създадена и като такава ще можем нещо да изменим в нея?

Или е по-добре да се откажем от описаната конструкция - можем да си затворим очите и да я сметнем за недействителна, натрапена ни "отвън", противно на желанията ни?

Но можем да постъпим и по друг начин - да излезем извън рамките на етикираните като победители, непобедители и неудачници личности. Как ли?

Да приемем, че има хора, които са постигнали такова ниво на личностното си развитие, че могат и знаят как да получат необходимото им Утешение, без това да става за сметка на други личности, нито пък за сметка на обществото. Ето тези личности можем да наречем успешни, в смисъл, че са постигнали това, към което всеки от нас се стреми - Утешение и натрупване на значително количество утешителни запаси, без да са навредили по някакъв начин на други хора или на обществото като цяло.

Ако последното условие не е изпълнено, то тези личности смятат себе си за победители (защото са постигнали почти всичко с употребата на някаква сила или принуда) и при възможност ще накарат и другите около тях да ги смятат за такива, т.е. създават се веднага предпоставките за влизането в схемата на разглеждания от нас мит - за победители, непобедители и неудачници.

Обратно, ако личността въпреки своите действия и стремежи да постигне своето Утешение, без това да е за сметка на други хора или обществото като цяло, към даден момент време не е успяла, то такава личност все още не се е реализирала като успешна. Такава личност би могла да сметне себе си (ако вярва в идеологията на демокрацията), че е непобедител - "вечният втори" (трети и т.н.).

Личностите, които се стремят да постигнат Утешение веднага - тук и сега, независимо за колко време и по какъв начин (използвайки каквото им попадне, а им попадат най-често утешителни заместители), поради постоянния Дискомфорт, в който се намират или изпадат, и винаги за сметка на някого или на обществото като цяло, са все още несъстояли се личности, което не означава, че те са обречени да си останат такива. Тези личности, обществото би могло да етикира като неудачници, за да влезе отново в познатата "демократична схема" и да се отнесе към тях по съответния начин - още повече, че "неудачник" е също и оправдание на обществото за предприетите срещу такива личности мерки.

Тук е уместно да посочим, че винаги, предполагам във всяко общество, има личности, които още на Старта се отказват от участие в Главното Състезание на конкретното общество - това са хората, които предпочитат да участвуват в различни видове периферни за обществото състезания.

Такива са например спортните състезания, науката, изкуството и различните форми на отшелничество. Така разбираме, че съществува и трета група от хора в обществото, в която под понятията победител, непобедител и неудачник се разбират съвсем конкретни неща (свързани със съответната област и/или игра), нямащи нищо общо с описаните значения за първата и втората група. Всъщност, именно тук им е мястото на тези понятия - в спорта, науката, изкуството.

В случаите на отшелничество те са неприложими, но затова пък личността не участвува в Главното Състезание (с всичките възможни последствия от това), но и не може да бъде квалифицирана нито като неудачник, нито като победител, нито като непобедител. Можем даже образно да кажем, че отшелничеството е форма на състезание със самия себе си - "Ако победиш себе си, кой всъщност е победителят?", беше казано някъде (мисля, че е афоризъм на Козма Прутков?!).

Следователно, можем да резюмираме казаното и основната идея по следния начин:

• 
  Независимо от съществуващата митология в дадено общество критерий за лична реализация и успех на дадена конкретна личност е достигнатата от нея възможност да постига Утешение, без това да е за сметка на други личности или обществото като цяло - програма-минимум и дори подпомага други личности да постигнат същото, а и чрез действията си допринася за снижаването на фона на обществения Дискомфорт - програма-максимум;
  
• 
  Достигането на лична реализация и успех на дадена личност (измерени чрез възможността да се постига Утешение) независимо от използваните за това начини, т.е. за сметка на други хора или обществото като цяло, без да се съобразява или изисква тяхното съгласие, винаги води до включването на личността в "Главното Състезание" на конкретното общество, с всички последствия от това - приема се, че си "състезател" и като такъв, можеш да бъдеш етикиран, номериран, картотекиран по съответния за обществото начин;
  
• 
  Включването в Главното Състезание на което и каквото и да е общество е признаване и приемане на неговата митология (чиято цел винаги е манипулация на личността) и в масовия случай представлява силен и постоянен консуматор на утешение;
  
• 
  Най-добрата позиция (от гледна точка на Утешителния анализ) за която и да е личност, включила се в Главното Състезание на демократичното обществото, е непобедител във втората група или поне победител в първата;
  
• 
  Избягването и невключването в Главното Състезание на обществото, без да изпиташ последствията от това, е възможно или чрез отшелничество, или чрез избиране на жизнен път, минаващ през спорта, науката и изкуството, или ако си един от Авторите на главното Състезание, или ако си достигнал нивото на пълна жизнена Адаптация (описана в първата част на книгата).
  
• 
  
  

Когато вече говорим за победители, неудачници, непобедители, успешни и неуспешни (или неуспели) личности, винаги е необходимо да се съобразим с това, че всяка личност се стреми, освен да получи Утешение, да натрупа и известно количество утешителни запаси. Нека си припомним, че утешителните запаси за ЕД и ЕД* нарекохме, съответно, "блаженство и радост" и "слава и известност", за АД и АД* - "достойнство и награда" и "богатство и власт" и накрая за Р и Р* - "благородство и гордост" и "репутация и чест". В случая не се интересуваме от Възрастния, защото той само помага при изпълнението на тези стремежи, произхождащи от посочените субструктури на личността.

Поради указаното по-горе имаме възможност да твърдим, че постиженията и достиженията на отделни личности са повече или по-малко известни не само заради съществуването на така наречената "история", но и поради реализацията на посочените стремежи, която по този начин е прославила самите тях. Както забелязвате, тук се проявява една, присъща на Естественото Дете, особеност, подсилена от съответната структура в Суперего (ЕД*) - стремежът към натрупване на утешителни запаси във вид на "блаженство и радост", както и "слава и известност". Ние не бива да забравяме, че Естественото Дете е нашата първична структура в Его, на основата на която по-късно се развиват всички останали. Това означава, че ЕД (заедно с ЕД*) оказват значително влияние върху вземането на решението дали ще се включим в Главното Състезание на обществото или ще изберем периферна област, в която да търсим своето Утешение.

Не по-малко е и влиянието на Адаптираното Дете (с АД*), стремейки се към Утешение, допълнено с "достойнство и награда" и "богатство и власт". Освен това, тези стремежи са подкрепени и еднопосочни с целите на Р и Р* - "благородство и гордост" и "репутация и чест".

Ето как конкретната личност, в зависимост от съдържанието на Его и Суперего и степента на активност на субструктурите на Его, ще направи своя "избор" (който може да е повлиян не само от обществото в конкретния момент, но и от жизнения сценарий на личността) в кое "състезание" на живота ще участвува в зависимост от очакванията за Финала.

На нас са ни известни главно победителите, успелите в нещо, или големите неудачници и известни личности, които отначало са били сред успешните и победителите, а после са се оказали сред провалилите се, т.е. най-голяма слава и известност са придобили двете крайности. Така наречените непобедители, т.е. "обикновените хора", са далеч по-малко известни и славни, но, разбира се, те живо ни интересуват, защото като че ли повечето от нас се стремят да бъдат "победители", а през целия си живот се намират именно в групата на така наречените "непобедители".

От една страна, не съм сигурен, че вече е необходимо да разглеждаме конкретни примери, след като, струва ми се, концепцията е описана подробно и остава само да се приложи на практика, за да се провери - но това можете да направите и вие самите, за да не ви губя времето с конкретизиране и навлизане в подробности.

От друга страна, интуитивното ми "усещане" е, че все пак е необходимо да дам поне по един пример за всяка от разглежданите групи - това ще покаже "нагледно" какво горе-долу съм имал предвид.

Нека започнем с така наречените "победители":

Да се даде известен пример за "победител" от първата група е сравнително по-трудно, но все пак има и такива, които са повече или по-малко известни. Често могат да се намерят примери в художествените произведения, в които става въпрос именно за обикновените хора, вярващи в прокламираните обществени принципи и неможещи да приемат съществуването на "двойни стандарти". Но и в реалния живот съществуват немалко такива хора, които понякога, следвайки неотстъпно "своите" принципи, са готови да извършат подвизи и наистина ги извършват... Тук ще дам пример от нашата, българската история - Христо Ботев. Веднага искам да отбележа, че, както знаете, Ботев е имал изключителен талант в областта на поезията и без особени трудности би могъл да бъде "победител" в третата група на тогавашното общество. Но, както знаете, той избира друг път - да търси успокоение и утешение не само на своята душа, но и на всички българи, като влага цялата си енергия и сили - дори живота си, за да приближи мига на освобождаването на България от робството на Османската империя. Да, той загива, но той е "победител" - защото, първо е лидер на организираната от него чета и действа според плановете си, независимо от обстоятелствата, и второ - неговата идея, в която той вярва безрезервно, че България ще се освободи, в крайна сметка се осъществява при това само две години след неговата смърт. По същата причина можем да смятаме за победители в рамките на първата група и всички участвували в Априлското въстание - не само ръководителите на въстанието, които са ни известни, но и неизвестните българи, проляли кръвта си за една печеливша кауза. (Надявам се, че автоматично ви е ясно - всички те са участници в Главното Състезание на епохата, в която са живели).

По такъв начин, ако разглеждаме като пример Втората световна война, към "победителите" от първата група можем да отнесем и милионите съветски войници - "знайни и незнайни воини", както и тези от съюзническата армия, като тук се включват не само загиналите, но и върналите се живи от фронта (но не и попадналите в плен!).

"Победителите" от първата група, както забелязвате, са много в сравнение например с тези от втората група, но повечето от тях не са известни. Освен това, те се характеризират с получаване на Утешение или на края на своето дело (жизнен път) или в момента на смъртта си - много от тях загиват, както виждате, не от естествена смърт. Но такива са често изискванията към тях от страна на Главното Състезание в конкретното общество.

И може би най-известният, най-славният "победител", когото можем да причислим към първата група, е първият космонавт - Юрий Алексеевич Гагарин - успешно полетял в космоса и завърнал се на 12 април 1961 г. Независимо от този личен успех (резултат и на колективния успех на съветската наука и технология по това време - и благодарение лично на главния конструктор академик Корольов), който дава Утешение на милиони съветски хора тогава, Гагарин до края на живота си (той загива в самолетна катастрофа при неизяснени точно обстоятелства) остава в първата група.

Струва ми се, вече разбирате защо пиша в кавички думата "победител" - твърде условно - и винаги с известни уговорки можеш да наречеш "победителите" от първата група наистина Победители - да, те постигат успехи (в смисъл и във вид на степента на полученото Утешение), които понякога могат да се нарекат победи, но на каква цена?

А вие как мислите, победители ли са те?

За "победителите" от втората група е характерно, че имат значителна известност, а някои от тях и популярност. Това се дължи на няколко причини: първо, личностите-победители от втората група обикновено ще ги намерите сред власт-имащите (или власт-ималите) - това са известните от историята или ежедневните новини политически (т.е. свързани с властта) дейци, президенти, премиери, крале и царе, депутати, генералисимуси, маршали, диктатори и т.н. Огледалната им страна са лидерите на най-големите престъпни организации, терористични групировки и мафиотски структури. Второ, те винаги се стремят към известност, слава и популярност и, най-важното, разполагат със средствата и възможностите да достигнат до тези, по-скоро Детски (произхождащи от Детето) желания и цели. Трето, за да могат да си останат "победители" или казано по-просто - по-дълго време във властта и на поста, който заемат, те са длъжни (това е част от изискването на Главното Състезание) да бъдат известни и популярни, защото много често именно от тяхната известност и популярност зависи пряко дали ще запазят своето статукво.

В този смисъл да се дадат примери за "победители" от втората група е далеч по-лесно - като започнеш от древността, та до наши дни. Египетските фараони например Ехнатон, Тутанкамон, Хеопс, известните пълководци и императори Филип и Александър Македонски, Юлий Цезар, Калигула, Нерон, Чингис хан, Ханибал, Наполеон, Иван Грозни, Петър Първи, кралица Виктория, Вилхелм Велики, Бисмарк, Джордж Вашингтон и т.н. В по-ново време веднага се сещаме за Сталин, Хитлер, Франко, Тито, Кастро, Франклин Рузвелт, Чърчил, Мао дзе Дун, Ким ир Сен, Хо ши Мин, Труман, Кенеди, Де Гол, Хрушчов, Брежнев, Пиночет, Рейгън, Горбачов, Кол, Тачър, Блеър, Буш старши и Буш младши, Елцин, Путин и т.н. Огледалната страна - Ал Капоне, босовете на италианската мафия и японската Якудза, Пабло Ескобар - колумбийският бос на наркотрафика, терористът Карлос, Усама Бин Ладен, Шамил Басаев и пр., и пр.

Какво е характерно за "победителите" от втората група - те получават Утешение главно за сметка на другите хора и обществото като цяло, т.е. вземат всичко каквото могат, без да се съобразяват с отделните личности, които за тях са конкретен "предмет", "играчка" и средство за постигане на каквито и да са цели, включително и Утешение. Силата е на тяхна страна, но, трябва да се признае, че те са си я извоювали (в повечето случаи), чрез използване на всички възможни средства - без никакви "угризения на съвестта", скрупули и компромиси.

Както знаете обаче, повечето от тези личности, макар и да се твърдят, че са творили Историята на Човечеството, всъщност са правили точно обратното - налагали са своята лична воля, стремежи и интереси върху огромни групи от хора и изключително рядко, може да се каже, че те са оказали "положително" въздействие върху развитието на Човечеството като цяло. По-скоро са го "спъвали", осъществявайки, съзнателно или не, експерименти от най-различен вид, свързани с възможностите за развитие и прогрес на Човешкото общество като полученият резултат, пак казвам - в повечето случаи, е бил печален за милиони хора. Какво струва техният Комфорт и Утешение, пред Дискомфорта и Безутешността на милионите пострадали? Нима в това се изразява "ролята на личността в историческото развитие"?

Утешение за повечето хора е историческият факт, че "победителите" от този тип или ги убиват, или загиват сами, но след тяхната смърт винаги настъпват "корекции" в направлението на общественото развитие - понякога значителни. За съжаление това Утешение е краткотрайно - докато се появи новата "историческа" личност, която под предлога, че ще изведе обществото към нови висини и хоризонти, отново използва неговите ресурси и утешителни запаси, за да попълни своите и получи собственото си Утешение. Като се има предвид и това, че някои от тези "победители" са от типа, описан като вариант "Социопат - С11" в първата част на книгата, а други са с деформирано Его, където властвува новопоявилата се структура ВЕД - Водещо Естествено Дете, то можем да си представим каква опасност за обществото, и конкретно за всяка личност, могат да представляват те.

И не само да си представим, а и даже да си припомним, т.е. примери в това отношение има много. Вземете един Нерон, Хитлер, Сталин, Усама бин Ладен, та даже и Дж. Буш-младши - който, с провежданата от него политика ни напомни, че "експортът" на Комунизъм чрез сила, осъществяван допреди 20 години от Съветския съюз, бе също толкова "приемлив", колкото и сегашният "експорт" на Демокрация с помощта на бомби и ракети.

От написаното дотук става ясно, че не само обществото като цяло, но и всяка конкретна личност, са принудени да се съобразяват с "победителите" от втората група - те са най-сериозните участници в Главното Състезание на всяко общесвто, които са готови наистина да се борят на живот и смърт за постигане на своите цели, а когато се окажат в позицията на достатъчно силни, чрез власт и/или икономическа мощ, те няма да се спрат пред нищо, докато не постигнат своето Утешение и не натрупат толкова утешителни запаси, колкото смятат, че заслужават и тяхното положение им позволява. Откъде ще вземат всичко това? Ами, от нас - от всички нас, от цялото общество. Ще ни оставят (макар че и това не винаги правят) Надеждата, че животът ще става по-добър и постоянно ще оправдават всяка своя постъпка и решение с това, че те са съобразени с развитието и безопасността на цялото общество, че всичко се прави в името на доброто и утрешното (забележете!) "благоденствие на народа".

Но, стига толкова за тях...

Все пак тези от вас, които избирате и имате възможността да участвувате в Главното Състезание именно във втората група помнете, че провалилите се, които са далеч, далеч повече, обикновено биват отстранявани физически (ликвидирани) или изолирани в затвори, психиатрии, концентрационни лагери, изпращани на "заточение" в такива места, за които повечето от нас само сме чували, че съществуват.

От друга страна, примамката е, че именно така наречените "непобедители" от втората група са един от най-добрите варианти за избор на начин и стил на живот, от гледна точка на стабилността на полученото Утешение (особено в системата Р-АД, но и донякъде в ЕД) и възможността да имат жизнен стандарт, който е значително над средния за даденото общество. Рискът обаче се състои в това, че у мнозина, достигнали вече тази позиция в Главното Състезание, се оформя представата (най-често илюзорна), че те са вече достатъчно добри като "състезатели", това първо, и второ, че икономическият потенциал, който обикновено ги съпътствува на този етап, ще им реши едва ли не всички проблеми и ще им осигури победата над съперниците (или главния съперник). Илюзията се изразява най-често в това, че такива личности смятат парите за всемогъщи и по-силни от самата Власт с нейните силови структури. Практиката обаче показва обратното! Най-пресен случай е този с руския милиардер Михаил Ходорковский. Но и в исторически план има толкова примери - колкото искаш. Спомнете си например за Ал Капоне - парите му, както знаете, не го спасиха от затвора...

За да завършим с "победителите" остана само да кажем няколко думи и за тези, които, избягвайки прякото си участие в Главното Състезание на обществото, се включват в периферни състезания и там постигат, или не своите успехи и Утешение. Тук става въпрос за спортистите, хората на науката и изкуството, а също и за отшелниците.

Когато става въпрос за спортно състезание, думата победител вече можем да напишем и без кавички - тук този, който се е представил най-добре, постигнал е най-високи резултати, е справедливо като че ли да бъде наречен победител. Той получава пълноценно Утешение за цялото си Его, което нерядко се засилва значително от факта, че е дал Утешение чрез своя успех понякога на милиони хора. Сами разбирате, че става въпрос за "нашите" спортисти-шампиони. Колко Утешение ни носят те! (И обратно - колко Дискомфорт и неутешеност ни носят непобедителите, когато не са оправдали очакванията, и особено неудачниците - тези, които са ни накарали да изпитаме срам от техния провал и неуспех).

Аналогично е състоянието и с другите две категории - учените и представителите на изкуството. Все пак те по-рядко, отколкото спортистите, ни носят Дискомфорт, разочарование и неутешеност. Затова пък могат да ни утешат почти винаги - всяка тяхна проява на успех и "победа на научния фронт" или в областта на изкуството ни дават значително Утешение. И това е от наша гледна точка. А от тяхна? Те също ще изпитат огромно Утешение и отново то ще бъде подсилено от това, че са утешили и други хора - най-малкото своите близки.

... Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние, които възприемаме успехите (и неуспехите) на спортистите толкова драматично, го правим само в случаите, когато ЕД у нас е достатъчно свободно в своите изживявания и активно в рамките на Его, защото успехите на спортистите носят Успокоение (утешение) на Естественото Дете в нас. За хората, които имат по-активна система Родител-Адаптирано Дете, често спортните състезания нямат същото или почти никакво значение за постигане на тяхното Утешение - такива личности не се вълнуват от спортните постижения на някого си, защото за тях са много по-важни други неща (за които вече стана дума). От друга страна, постиженията на учените носят Утешение на нашето Его главно чрез Възрастния. При постиженията в областта на изкуствата отново Утешението минава главно чрез Естественото Дете, но тук емоциите са туширани, заради честото включване на Родителя и Адаптираното Дете, които също искат да изпитат някакво Утешение, но естествено по начина, който "те" смятат за "правилен"...