Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Най-кратко Ентропията можем да определим като сила (или резултат от действието на такава сила), която довежда всяка организирана система до най-ниското ниво на организация - до хаос. Установено е, че във Вселената има постоянна тенденция, при преобразуване на Енергията, тя да се превръща постепенно в топлина - това е най-ниската възможна степен на съществуване на Енергията. Този порядък на нещата във Вселената се обяснява със съществуването на т.нар. Ентропия. Подробностите обаче, ако ви интересуват, можете да намерите в почти всяко общо ръководство по физика.

Нека да приемем, че частно проявление на силата Физис, при всички живи същества е друга, специфична сила, която да наречем съвсем естествено Биос (от гръцки - "живот"). Нека също да приемем, че Биос се състои от две противоположни по действие, но взаимосвързани и винаги действащи съвместно сили - едната с конструктивно (съзидателно), а другата с деструктивно (разрушително) направление. Конструктивната съставка на Биос да наречем Либидо, а деструктивната - Мортидо.

Моля ви да си отбележите, че понятията "либидо" и "мортидо" се употребяват със съвсем друго значение в научната и ежедневната реч. Либидо при Фройд е едно, а при Бърн например нещо по-друго. Ние с вас обаче ще възприемаме Либидо и Мортидо именно като противоположни сили - съставни части на силата Биос. Важно е също да си представите, че двете съставки на Биос винаги присъствуват (но могат да са в различна степен проявени - т.е. тенденцията е към Либидо или обратно), в който и да е биологичен процес. А биологичното, казахме вече, ще го възприемаме като синтез между соматично и психично.

Двете съставни части на биологичното, в зависимост от различни фактори, но най-вече от конкретния биологичен вид и/или индивид също са представени в различна степен - едната винаги е за сметка на другата. Логически трябва да приемем обаче, че никога соматичното и психичното, или Либидо и Мортидо, в който и да е протичащ процес в жив биологичен организъм не са "нула". Тоест тези двойки могат да съществуват само като двойки - нищо, че едното е по-изразено за сметка на другото. Това ще си представим по-добре с елементарни схеми:

Втората схема може да послужи като съвсем опростен модел на биологията (в смисъл - биологичното) при бебето, например. При него много повече е представено телесното (соматичното), отколкото душевното (психичното), но двете съставки са налице още при раждането. Нещо повече, логически (в рамките на този модел) е правилно да се предположи, че психичното е налице веднага след оплождането - още на стадий зигота. "Как? В каква форма?" ще попитате вие. Може да се отговори така - на този стадий психичното е представено в минимизиран вид: само като потенциална възможност да се прояви на съответния етап и да се развива после през целия живот. В крайна сметка, потенциалните възможности са, така или иначе, "затворени" в гените - в случая, в рамките на 46 хромозоми! (Между другото това даже не противоречи на Биогенетичния закон на Хекел, за който вече споменахме, а напротив - потвърждава го за пореден път!).

При развитите вече индивиди, т.е. при хората като нас, горните две схеми трябва да си ги представите в динамичен вид. Това означава, че в определени моменти преобладава соматичното, но после надделява психичното - границата помежду им е в постоянно движение. Същото се отнася и до Либидо и Мортидо - в зависимост от куп фактори, дори от часа в денонощието, може да преобладават процесите с тенденция Либидо, или обратно - с тенденция Мортидо. Тъй като Либидо и Мортидо са форма на изява на Биос, то следва, че Биос е също изключително динамична сила и че тя е налице също още на стадий зигота.

От казаното дотук, приемайки и следвайки горния модел, става ясно, че след срещата на яйцеклетката и сперматозоида-"щастливец" и тяхното сливане (т.е. образуване на зиготата), започва нашият живот, чийто носител е биологичното (системата соматично-психично - представена отначало главно чрез соматичното), а движещата сила е Биос (системата Либидо - Мортидо).

Динамиката между Либидо и Мортидо, както и преминаването на стадия на органогенезата (когато вече всички органи на бъдещото бебе са се образували - до края на втория - третия лунарен месец) довеждат до това, че соматичното започва съвсем бавно, но сигурно, да отстъпва пред психичното - то вече не е само "потенциална възможност", а реалност, която започва да формира основното, базовото психично образувание, описано най-напред от Фройд и наречено от него "То". На латински - Ид. Предлагам да използваме именно Ид, тъй като местоимението "То" ще ни бъде по-нужно именно като местоимение ;-).

Според моите представи, психичното и Ид за известно време се припокриват и са едно и също нещо, т.е. цялото психично се състои от Ид. Също както на най-ранните стадии цялото соматично се състои от една или няколко клетки.

Всъщност, искам да кажа, че психичното на определен етап от своето развитие е фактически неструктурирано като Ид. Кога започва да се оформя Ид и докога продължава този етап, преди да започне вътрешно да се структурира, можем само да предполагаме. Вероятно е, обаче (в рамките на модела!), че веднага след раждането или даже в момента на раждането Ид претърпява радикална структурна промяна, давайки началото на Аза, или за да се придържаме към стила - Его (от латински - "аз").

Естествено, Его в началото е една незначителна в сравнение с Ид структура и ако използваме същото схематично представяне,

то, отново не трябва да забравяме, че границата между Ид и Его е "подвижна", т.е. равновесието помежду им е динамично, но в началото, разбира се, надделява Ид, а по-късно Его отвоюва нови пространства (но, предполагам, в рамките на генетично определени граници), за да достигне момента, в който ще "поиска" да контролира Ид и въобще психичното, а в крайна сметка ще се постарае да овладее и соматичното.

Така мъничкото Его ще порасне и постоянно ще се бори с "тъмните" желания, влечения, импулси, нагони и инстинкти на Ид, капризите на соматичното, атаките на външната среда - реалността, а също и с "тежките" и "категорични" оценки на своя "по-голям" брат Суперего (Свръх-Аз). Но нека не избързваме...

Общо взето, структурата Ид - Его - Суперего е достижение на Фройд. Не мисля, че ще съжалявате, ако прочетете неговите трудове. Не трябва да забравяме също, че Зигмунд Фройд (1856-1939) не е само теоретик - той има значителна практика и като лекар и като психоаналитик... (За Фройд и Бърн вижте Приложение № 9).

Доколкото Его е по-нова структура в психичното, то тя е и "по-отдалечена" от соматичното. Нещо повече - ние предположихме, че Его започва своето развитие с раждането. Естествено е в началото Его да е слаб, но той е призван да бъде единствения мост между Реалността и биологичното (или системата Соматично - Ид, в частност), а Ид е неговият посредник в отношенията му със соматичното. Тоест Его не кореспондира пряко със соматичното - вероятно, той не би издържал това.

От друга страна, можем да предположим, че Его не би "разбрал" импулсите, идващи от соматичното, т.е. "езика" на соматичното. Необходим му е "преводач-преобразувател" на тези "импулси". Тази роля естествено най-добре се изпълнява от Ид. Твърди се, че в Ид се намират само несъзнавани психични процеси и явления, резултат от "сблъсъка" между соматично и психично, но не можем да кажем, че всички образи, психични процеси и функции в Его са съзнавани, т.е. в Его също съществуват "бели полета" във вид на несъзнавани образи, психични процеси и функции. Именно това е основното доказателство за генетичната връзка между Ид и Его, т.е. че Его произхожда от Ид.

Какво е нашето основание да предположим, че още с раждането се появява нова структура в психичното, а именно - Его?

Тук е необходимо отново да спомена името на Ерик Бърн. Именно той е авторът на така наречения Транзакционен анализ (ТА). Малко по-късно ще се спрем на някои основни положения в ТА. Засега е важно да разкажа накратко на тези, които не знаят, че според Е. Бърн Его не е "хомогенна субстанция", а си има своята структура, която Бърн така изящно описва в своите книги.

Много ви моля да обърнете специално внимание на следващия абзац - той има голямо значение за по-нататъшното разбиране на моделите, които ще ви предложа. Ако трябва - прочетете го няколко пъти. Не бих искал да описвам надълго и нашироко какво е казал и написал Бърн. "Есенцията" на всичко, написано от Ерик Бърн за структурата на Его, е именно в следващия абзац.

И така, Бърн забелязал, че хората, общувайки помежду си, изпадат в няколко основни състояния - състояния на своето Аз (Его), или его-състояния, които, ако внимателно бъдат изучени, могат да бъдат отнесени към три типа. Той нарича тези его-състояния Родител, Възрастен и Дете. И неслучайно - оказва се, че хората, изпаднали в състояние Родител, говорят, жестикулират, действат и се държат така, както са се държали в детството им техните родители (или тези, които са ги замествали) - Активен Родител, или постъпват така, както са изисквали от тях родителите им - Пасивен Родител. В други случаи те постъпват като малки деца, като че ли, изпълнявайки препоръките и точните указания на своите родители - Адаптирано Дете, или - обратно, постъпват спонтанно като малки палавници или занимавайки се с нещо свое - играят си, например - Естествено Дете. А в случаите, когато хората построяват своето поведение в зависимост от обективната оценка на реалността около тях, Бърн казва, че те са в състоянието Възрастен.

Ще ви кажа само, че и на мене тази структура (както и на много други) ми се струва приемлива и съответствуваща до голяма степен на реалността.

Нека се върнем към нашите разглеждания. Стигнахме до, на пръв поглед, спорното твърдение, че с раждането от Ид се "отделя" малка част, която нарекохме Его. Всъщност, "отделя" не е съвсем правилно казано - по-точно е да се каже, че в психичното можем да различим вече две субструктури - Ид и Его. Коя част на Его обаче е логично да очакваме да се появи най-напред?

За Родителя е рано - твърде рано. Възрастен у новороденото - естествено, че не! Остава - Детето. Но, тъй като все още липсват останалите подструктури на Его, най-естествено е да предположим, че в първите моменти на раждането и веднага след него, новопоявилото се мъничко Его е изцяло представено от... Естественото Дете.

Постепенното натрупване на образите и моделите на поведение на родителите водят до преструктуриране на Его, формирайки по този начин своя Родител, използвайки базата на Естественото дете, след което - взаимодействието между Родителя и Естественото Дете, води до ново преструктуриране на Естественото Дете и се появяват първите признаци на още една структура - Адаптираното Дете. Къде е Възрастният? Естествено на този ранен етап той е в своята "латентна" (скрита) фаза ;-) - съществува само като потенциална възможност да се появи и развива.

В горната схема малката сива елипса в рамките на Его представлява именно потенциално възможното място на поява на бъдещия Възрастен. Той ще расте и ще укрепва, с укрепването и развитието на детето, а после и на възрастния индивид - или поне така става в нормалния случай. Забележете, че Възрастният има връзка с всички останали структури на Его. Според мене, така трябва и да бъде. Ерик Бърн в своите графични представяния разделя Детето от Родителя, като поставя помежду им Възрастния. Неговият модел се представя с окръжности по следния начин:

Когато обаче обяснява взаимодействието между тези три части на Его, особено когато разглежда различните психични нарушения у хората, той е принуден да разположи окръжностите по друг начин - така, че всяка от тях да се допира до другите две. Така той, като че ли, скрито признава, че всяка съставна част на Его е повече или по-малко във връзка и/или взаимодействие с всички останали.

Може би някои от вас ще кажат: "Че какво толкова - важно ли е как са разположени окръжностите, нали това е модел?". Ами, да! Именно защото е модел, е важно! Всеки модел създава у нас определена представа. Ако за дадено явление, обект, процес или каквото и да е нещо съществуват много възможности да бъде представено чрез модел, аз бих избрал този модел, който създава у нас максимално близката до реалността представа. Та нали от нашите представи за нещата зависи дали познаваме Реалността такава, каквато е, или живеем в измислен свят. От съответствието на нашите представи на реалната действителност зависят такива неща, като правилната оценка на ситуациите, в които се намираме, вземането на правилни решения (понякога жизнено важни!) и... - в крайна сметка - оцеляването ни в реалния свят. За съжаление, поне засега, реалността не прилича на електронна игра, където имаш по няколко "живота" и можеш да си позволиш да експериментираш, жертвайки един-два от тях... Често съм чувал да казват: "Не е необходимо да си представиш, че си електрон, за да разбереш неговата същност!". Съгласен съм! Не е необходимо да си представиш, че си електрон, а да имаш съответни на реалността представи за него и неговата същност...

Да, в моите представи, всички части на Его са в непрекъсната връзка и взаимодействие помежду си - не може Възрастният да бъде постоянен посредник между Родителя и Детето, каквато представа (съзнателно или подсъзнателно) би се създала при използване на "опростения" модел с окръжностите на Бърн. (Сигурен съм, че той се е стремял максимално да опрости графичното изображение и затова е избрал "трите окръжности". Искал е да обясни същността на нещата с повече думи и простички, но затова пък понятни на всички, схеми. Още повече, че за транзакционния анализ този модел е по-приемлив - транзакциите са представени като стрелки и се възприемат по-лесно). Освен това, в моите представи, само тази част от Его, наречена Дете, има пряка връзка и взаимодействие с Ид. Именно Детето (даже приемам, че Естественото Дете, и само то, участвува пряко във взаимодействието с Ид!) е посредникът между Ид и останалите субструктури на Его. Във всеки случай, Естественото Дете е много по-близко, по своята същност, до Ид, отколкото всички останали части на Его. Пък и разгледания "естествен" процес на структуриране на психичното (в рамките на разглеждания модел) предполага именно такъв извод.

... Тук ще отворим една скоба: ще предположим, че е възможно генетически да са определени "физическите рамки", в които Его може да се развива. Тоест, би могло, по наследство да се предават границите на обема от психичното, който обем може да се заема от Его. Например: 5-7% от психичното е генетически предопределено за Его, а останалите 93-95% за Ид. В този случай всичките процеси на структуриране и преструктуриране на Его, които разгледахме и ще разглеждаме по-нататък, ще се отнасят именно за посочените граници - 5-7% от психичното. Конкретният процент ще зависи от външните условия и въобще от "факторите на средата" - например 6,3% от общия обем на психичното е Его. Какво влияние би оказвал този количествен показател върху структурата и възможностите на личността, можем само да гадаем. Но как и кой ще определи този процент е съвсем отделен въпрос ;-). Тук затваряме скобата.

Вече казахме, че постепенно, в своето развитие, детското Его се преструктурира. Появява се "най-младата" му съставка - Възрастният. Именно тази част на Его ни позволява впоследствие да възприемаме реалния свят, повече или по-малко обективно. Това обаче не означава, че Възрастният не ползва "услугите" на Родителя и Детето. Напротив, счита се, че спонтанността и "любопитството" на Естественото Дете, както и натрупания опит (кое как се прави) у Родителя са факторите, които улесняват значително Възрастния при изпълнението на неговите функции.

Ако приемем, че посредникът между Ид и Его е именно Естественото Дете, то, ето как ще изглежда нашият модел на структурата на Личността в системата Ид - Его:

Много е важно предложената схема да се възприема динамично - затова са поставени толкова много стрелки. От една страна, за да се покаже, че динамиката е много голяма и "резултантният вектор" на дадена сила се определя от множество взаимодействия и фактори, а от друга страна, че става въпрос именно за сили и процеси, които протичат в различни направления и доминирането на някои от тях над останалите ще зависи от големината на силата, времето на въздействие, посоката й и наличието или липсата на противодействаща.

За да уточня представата, бих искал да не възприемате Ид и Его като структури, заемащи едва ли не еднакво пространство в рамките на психичното, както изглежда по-горе (ето какво нещо е представата!). Представената схема изглежда именно така, повече за прегледност, но всъщност представата за това, което ви показвам тук, ако го разгледаме в друг мащаб, би трябвало да съответствува на следната схема:

И още нещо много важно - его-състоянията се дължат на натрупването на образи, схеми на поведение, реакции на определени дразнители, информация и пр. Въобще, самото формиране на Его е резултат от взаимодействието на психичното (в началото представено само от Ид) и външната среда, или реалният свят, започващо в процеса на раждането (когато се ражда и Его) и след това през целия по-нататъшен живот. Казано по друг начин - Реалността слага своя отпечатък върху психичното още при раждането и го коригира през цялото време на живот на индивида. (Не е случайно хрумването - не помня на кого беше, че при раждането детето може да бъде наречено Tabula rasa - Чиста дъска, върху която после пише животът и обществото). Този именно отпечатък (образно казано) ние наричаме Его, а останалата, много по-голямата част от психичното - Ид. Не трябва обаче да си мислим, че само външната среда оказва влияние върху Его. Напртотив - соматичното (но непряко, а чрез Ид) и самото Ид оказват своето влияние постоянно. От неприятните фактори на външната среда понякога можеш да избягаш, докато от своята биология - в случая системата Соматично-Ид - не! Ето колко е трудна задачата на нашето Его! Но се оказва, че има още една "формация", с влиянието на която Его трябва да се съобразява - така нареченото Суперего.

Виждаме, че при определено съпоставяне двете концепции не се различават съществено, допълват се една друга, или даже можем да намерим почти пълно съответствие помежду им. Например:

Тук трябва да отбележим, че при Фройд Свръх-азът и Идеал-азът често се отъждествяват. Но, в крайна сметка, вижда се, че съответствието е налице.

Ако ние с вас обаче разгледаме структурата на Суперего непредубедено, или просто отстрани, веднага ще ни направи впечатление, че тя (структурата) много, ама много наподобява построената от Бърн структура на Его.

Не прилича ли съзнателната съвест на Възрастния, подсъзнателното Суперего (родителското влияние - по Фройд) на Родителя, а Идеал Его на възхищаващото се и мечтаещо Дете?

Според мен приликата е очевидна. Разликата обаче е в това, че тези три съставки на Суперего не са състояния, в които може да изпадне индивида. И трите съставки са образи и образци на част от действителността, някои от които с течение на времето могат да се променят (както и тези в Его). И макар че тези образи и образци (на Суперего) могат и влияят съществено върху Его, а даже и върху Ид (според Бърн), то те не могат да съществуват без Его. Не могат да се проявят, ако липсва тази част от психичното, която наричаме Его.

Следователно, ако Его контролира системата Соматично-Ид, то Суперего е структура, производна на Его и предназначена за допълнителен контрол върху Его.

Ние виждаме, че тази, производна на Его структура - Суперего, е резултат от взаимодействието на Его не с външната среда въобще, а с тази нейна част, която повече или по-малко е свързана със Социалното.

Образно, ние бихме могли да си представим Суперего като "дреха", облечена върху Его. Но тогава ще трябва да отговорим на въпроса: откъде се взе тази "дреха"? Какъв е нейният произход? Да не би да е подарък от обществото, в което живеем? (Смешно ли ви е?... Да, подаръците вече са нещо изключително рядко и винаги се питаш с каква цел са ти подарили "подаръка"). Или ни я дават на кредит, който изплащаме през целия си живот със страдание?... Не зная - може би такава една представа има право на съществуване. Лично аз обаче предпочитам по-друг вариант...

Нека да разгледаме следната схема:

Това е вече познатата ни схема за Его, но виждаме, че са се появили нови елементи. Това са елементите на Суперего - ЕД*, АД*, В*, Р*. Да, аз определено смятам, че в резултат на въздействието на социалните фактори върху Его, части от него се "втвърдяват" или се обособяват като отделни "острови" от образи и образци, които се различават от околните образи - главно по своя произход (т.е. от какво са получени, предизвикани) и по своята функция по отношение на цялата личност, и - Его в частност.

"Архипелагът" от образи и образци, сред "моретата" от образите на Родителя, Възрастния и Детето (разбирани така, както са дефинирани от Бърн), предлагам да наречем Суперего. Така показаната картина ни дава една, според мен, добра визуална представа и възможност за разглеждане на редица аналогии. Освен това, връзката между Его и Суперего изглежда изключително тясна (каквато е на практика) както в структурно, така и във функционално отношение. Бихме могли да предположим също, че преминаването на даден образ от "моретата" на Его в "архипелага" на Суперего е процес, който, в естествени (т.е. социално обусловени) условия, има тенденцията с течение на времето да е по-често срещан от обратния - част от образите на Суперего да губят своето "върховно" положение и да се връщат в "зоната на здрача", т.е. в рамките на Его. От друга страна обаче, продължавайки аналогията, можем поне теоретично да си представим ситуацията, при която "моретата" на Его заливат и покриват "архипелага" на Суперего. Какво се случва или би се случило тогава?

(... Тук ще отворя "една скоба": можем, ако така ви допада повече, да излезем от терминологията на транзакционния анализ и психоанализата. Моделът за личността би могъл да изглежда по най-различни начини. Например, можем да приемем, че всички субструктури на Его са отделни личности със своите особености - съответните субструктури на Суперего.

Нека си представим, че Естественото Дете се нарича Мадона, Адаптираното Дете се казва Бил (Гейтс), а Родителят е Джеймс (Бонд). Джеймс понякога мени своя облик и се превръща в Маргарет (Тачър) и обратно.