Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща
Родител* - доколкото и Фройд, и Бърн (от които главно се ръководим в конкретния случай) разглеждат тази част от Суперего
Изтегляне 5.62 Mb.
|
Родител* - доколкото и Фройд, и Бърн (от които главно се ръководим в конкретния случай) разглеждат тази част от Суперего като несъзнавана, т.е. натрупаните "образи и образци" са неосъзнати, то ние, съгласявайки се (донякъде) с такава постановка на нещата, можем да предположим, че натрупването или разреждането на Напреженията в Родител*, ще зависи от това, как се съотнасят "образите и образците" в Родител* с нашето поведение, от гледна точка на достигането на съответно място в обществената структура, която, според Родител*, нашата личност "напълно заслужава". И така, съвкупността от "правилни" и "неправилни" поведенчески схеми ще регулира Напреженията в Родител*, но Най-благоприятното състояние за Родител* ще бъде достигането на конкретна обществена позиция, съответна на възможностите на нашата личност (както "преценява" това Р*). Колкото сме по-близо до желаната цел (от гледна точка на Р*), толкова напрежението в тази част от Суперего ще бъде по-ниско и обратно. Този краен резултат ще наречем за краткост Достижение. Възрастен* - след като знаем, че основната функция на тази съставна част на Суперего е да сравнява и оценява нашите постъпки в контекста на обществените изисквания и културни ценности, то веднага можем да наречем натрупаното напрежение - Чувство за Вина, или направо - Вина, а Най-благоприятното състояние на Възрастен* - Чиста Съвест (или - липса на чувство за вина). Така можем да обобщим, че Суперего изисква от нас най-общо три неща, за да ни остави на спокойствие - Постижение + Достижение + Чиста Съвест. Тази съвкупност ще наречем състояние на СОЦИАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ. От така дефинираната Социална Реализация веднага ви става ясно защо за всеки от нас тя е нещо конкретно, индивидуално и, същевременно, съдържа елементите на социално желаното и социално модното за дадена обществена епоха. Тъй като до голяма степен Социалната Реализация е най-затрудняващото изискване към Его, който се стреми да се реализира повече в личен, отколкото в обществен план, то напрежение между двете структури на личността съществува на практика винаги. По този начин Суперего се явява един от основните "консуматори" на Утешение (заедно със Соматичното и Ид, разбира се, които, в случай на неудовлетвореност, не дават никаква възможност за Утешение - отнемайки спокойствието на ЕД). В отделни случаи обаче, когато Его е достатъчно силен, утешен в някаква степен и се стреми към баланс на своята личност (особено когато се осъзнава, че това е пътят на изграждане на по-пълноценна и свободна личност), може да обърне достатъчно внимание на изискванията за Социална Реализация (освен това е необходимо и известно стечение на обстоятелствата), за да ги спази поне в минимално необходимата степен, тогава се получава едно състояние на динамично равновесие (за известен период от време), което ние по-горе, в схемата определихме като Баланс на Личността. Достигането на този баланс не би трябвало да бъде самоцел - още повече, че може да "похарчиш" целия си живот, за да достигнеш изискваното от Суперего състояние на Социална Реализация. Но ако все пак това стане, т.е. ти си вече повече или по-малко балансирана личност, то тогава ти е необходимо да направиш последната крачка - да навлезеш смело и без страх в обществото, защото вече ще си достатъчно подготвен. Не че преди това ще си извън обществото, но когато си по-подготвен и по-добре го познаваш, очакваният резултат от твоя жизнен и обществен път ще бъде съвсем друг и най-важното - до голяма степен ще зависи от тебе. Остава ти "само" да играеш добре своите Социални Роли (както формалните, така и неформалните) и да достигнеш по този начин Най-благоприятното състояние за това ниво - нивото на СР - състоянието, което ще наречем "Професионален" актьор (в смисъл, че можеш да "изиграеш" като "професионалист" каквато и да е социална роля, възникнала като необходимост в даден момент); и, на последно, но не по важност, място - да регулираш (да управляваш) влиянието на всички останали социални фактори - което състояние ние тук ще наречем Свобода на Избор (в смисъл, че ти избираш кой социален фактор и в каква степен ще допуснеш да ти влияе). По такъв начин на това ниво Свободата на Избор е Най-благоприятното състояние. Едва когато сте Удовлетворен, Утешен, изпитвате максимално Удоволствие от всичко, постигнали сте Социална Реализация и Баланс на своята личност, когато сте вече "Професионален" актьор при изпълнението на Социални Роли и имате Свобода на Избор относно социалните фактори, едва тогава вие сте достигнали нивото на пълна жизнена Адаптация. Пътят до това ниво изглежда много дълъг и труден, но ще приемете ли предизвикателството? Ще го приемете ли, ако узнаете, че Адаптацията също "не е спирка, на която слизаме, а начин на пътуване"? Че Адаптацията е процес - и същевременно състояние на динамично равновесие, защото условията около нас се изменят с все по-голяма скорост? Изборът е пред всеки от нас! Какво избирате вие, а? Трета глава - Утешението. Утешителен анализ
Всичко, което с вас разглеждахме дотук, честно казано, беше с цел да ви подготви за възприемането на едно понятие, което в ежедневието се употребява много често, но в него се влага различно съдържание. Това е понятието (или думата) "утешение". Колко пъти сте чували за "безутешни" ситуации, за състояние на пълна "неутешимост" ("той плачеше неутешимо"), за това, как еди-кой си постоянно търси утеха или утешение в еди-какво си? Много пъти, нали? Аз също - и не само в медицинската ми практика, където забелязах, че да утешиш човека, е най-важното нещо, независимо от необходимото или прилаганото лечение. А какво да кажем за близките на заболелия, за тези, които го обичат и страдат заедно с него? От какво страдат те? Нима не искат да бъдат утешени?... Но дори и да оставим настрана медицината и съпътствуващите я обстоятелства и взаимоотношения между хората, то в ежедневния живот ни се представят постоянно - всеки ден (!), случаи и жизнени ситуации, за които, ако поразмислим, ще разберем, че липсващото утешение е основната причина за състоянието на даден човек, или, обратно - достатъчно е да утешим човека и той ще реши останалите си проблеми сам. Колко хора се стремят да получат утешение (или утеха) дори в последните секунди от живота си? Та нали именно това ни се показва постоянно както от киноизкуството, така и в литературата? Колко пъти сме наблюдавали една и съща картина - героят (литературният или в киното) вече умира, но... иска да му се прости, или някой конкретно да му даде прошка; или задава въпроси от типа: "нали добре се справих, а?" (и винаги, като че ли, всички осъзнават, че това последно утешение сме длъжни да дадем на умиращия човек)? Тук искам веднага да ви припомня, че под Утешение по-нататък в текста ще разбираме именно достигането на това Най-благоприятното състояние на нашето Аз (Его), което е резултат от наличието на съвкупността от трите главни части на Утешението - Успокоение (за Детето) + Признание (за Родителя) + Свобода (на мисленето и действията за Възрастния). Но нека не забравяме, че в самото начало на нашия живот - на етап новородено, цялото ни Его се състои само от Естественото Дете (поне за известен, сравнително кратък, период). Следователно, Утешението на новороденото ще съвпада с Успокоението (на неговото Естествено Дете). Едва по-късно, да кажем след месец-два-три, когато започне оформянето на Родителя и съответно на Адаптираното Дете, към Успокоението ще започне да се прибавя малко по малко и Признанието (за Родителя) - така, на практика ще съществува етап, също сравнително краткотраен, при който Утешение = Успокоение + Признание. При това, Успокоението ще бъде вече по-богат на съдържание и по-сложен процес, заради присъствието на АД. Едва с появата на Възрастния и постепенното му развитие ще стигнем до горната "формула" за Утешението, съставена от три части. Все пак прави впечатление, че единствената постоянна величина на всеки етап е Успокоението (т.е. достигането на Най-благоприятното състояние за Детето). По-нататък ще проверим хипотезата - "Ако Успокоим Детето, то до голяма степен, т.е. на практика сме Утешили човека". Веднага бих искал да ви предпазя от мисълта, че достигането на Утешение е нещо, което, след като вече си го направил, можеш да забравиш за него и да продължиш живота си по-нататък. Не. В случая става отново въпрос за състояние, което е форма на динамично равновесие между много фактори и когато това равновесие се наруши - "изчезва" и блаженното състояние, наречено Утешение. Защо е така ли? Ами, аналогията, която по-скоро трябва да направите, е с храненето. Храним се всеки ден и то по няколко пъти (обикновено). Защо? Защото ни е необходима енергия за всички наши жизнени процеси, действия и пр. Следователно, в храната се съдържа ограничено количество енергия - това от една страна, а от друга - всички тези жизнени процеси са консуматори на енергия, т.е. те я изразходват и ние трябва да поемем отново храна, за да се запасим с енергия. Всичко това изглежда "до болка" елементарно, но само когато става въпрос за храненето (макар че няма такова нещо, което да е толкова елементарно, колкото би ни се искало да бъде)... Кои са обаче консуматорите на Утешение? Всеки ден ли е необходимо то? До каква степен можем да бъдем утешени, т.е. можем ли да степенуваме Утешението и да го сравняваме в количествено отношение (има ли по-утешени и по-малко утешени хора)? Какво става, когато дълго време не получаваме Утешение - доколко то ни е жизнено необходимо, или можем да "изкараме" (както например без храна) известно време без необходимата ни "доза" Утешение? Какво ни утешава най-добре или за всеки от нас "обектите" на Утешение са различни? Ако Утешението е толкова важно за нас, защо досега никой не е разгледал отделно и подробно неговата същност и необходимостта от него, както например е направено с храненето?... Въпросите са много и следват логично един след друг. Но, нека започнем със самата дума - утешение. Какъв е нейният произход и какво съдържание се влага най-често в нея? Ще потърсим и културните различия (ако има такива), които почти винаги дават отпечатък върху езика, на който говориш, т.е. ще разгледаме как се превежда думата "утешение", поне на някои от най-употребяваните в момента езици (и не искайте от мене невъзможното - все пак, не забравяйте, че аз съм човек като вас - няма да мога да намеря превод на думата на всички езици). Когато отворите произволен тълковен речник (а най-добре няколко такива речници) ще се убедите, че думата "утешение" е свързана с куп други думи (понятия), които на пръв поглед изразяват различни неща - успокояване (Д), развличане (Д), облекчаване (Д), ободряване (Р), доволство (Р), комфорт (В), удобство (В), подкрепа (Р), помощ (Р), удовлетворение (Д), уют (Д), потвърждение (Р), да зарадваш някого (В), удоволствие (Д), забава (Д), добро самочувствие (В). Ако се вземат като съвкупност всички тези думи и се вникне в смисъла, който изразяват, ще се убедите, че до голяма степен става въпрос за няколко основни състояния - обозначените с (Д) се отнасят главно до Детето, с (Р) - до Родителя, а с (В) - главно до Възрастния. Макар това разделение да е твърде условно. На Латински има също толкова много преводи, някои от които са направо забележителни. Например, утеха - oblectamentum, като това понятие веднага се свързва с живота - oblectamentum vitae - утеха на живота; утешавам - consolari, confortare, tollere, levare, relevare, allevare, sustentare, solatium afferre, praebēre; утешавам се - oblectare se, oblectari, consolari; утешение - consolatio, solatium, solamen, confirmatio, medicina(!), lux(!); утешител - consolator, paracletus. (Дори и аз бях поразен, че един от преводите на утешение на латински е медицина! Освен това, латинската дума lux означава още и светлина! Утешението е светлина и светлината е утешение - как ви се струва?!). Интересен е фактът, че в повечето тълковни речници с думата утешение се обозначава както състояние, така и действие. На английски също могат да ви направят впечатление някои от думите, които ние често използваме, като че ли, в друг контекст: сonsolation, consolatory, comforting, consoling, comfort, console; console oneself (утешавам се!); take comfort; seek consolation (in) - търся утешение (в); be comforted/consoled (by) - да бъдеш утешен (от); find comfort/consolation (in) - намирам утешение (в); това, което утешава, успокоява, развлича - solace; слаба утеха - cold/Dutch comfort (лек намек, че утешението е свързано и с топлината); Утешител - Comforter, Consoler; Утешителен - consolatory, comforting, consoling. Освен това comforter означава още и... биберон(!). И след като видяхме, че толкова често утешението се свързва в английския с "комфорт" - comfort, то най-поразителното за мене беше, че The Comforter се превежда като Светия Дух(!)... В руския език понятията, преводите и значенията са приблизително както и на български - като добавим даже, че утеха и утешение се пишат точно по същия начин, т.е. използват се просто едни и същи думи. В украинския език думата "утешавам" се превежда като тiшити, утiшати, потiшати, розраджувати; розважати (развлечение); забавляти (за плачещо дете (!)). Същите думи се свързват още с да зарадвам, доставям удоволствие, успокоявам. "Утешение" се превежда като утiха, потiха, розрада, розвага (развлечение). Утiха означава още радост, удоволствие, наслаждение (това, което предизвиква приятно чувство), развлечение (приятно прекарване на времето), забава. Например, производната дума утiшатися означава: радвам се на някого или на нещо, изпитвам удоволствие от нещо, намирам удоволствие (радост) в нещо, наслаждавам се на нещо, забавлявам се с нещо, възхищавам се или изпитвам възторг от някого или нещо, утешавам се (успокоявам се). В немския език за "утеха" и "утешение" се използват главно думите Vergnügen, Freude, Trost. Думата Vergnügen означава главно удоволствие, радост, доставям удоволствие, развлечение, забава, утешавам се, веселя се, развличам се. Думата Freude означава радост, удоволствие, веселие. Най-интересна за нас обаче е думата Trost и нейните производни. Именно Trost се превежда като утешение, а trost spenden като утешавам. Интересни са и другите приложения на тази дума - trost schöpfen означава получавам утешение, trostbringend - утешителен, trösten - утешавам, да се утеша, tröster - утешител. Интересни са и думите trostlos, trostlosigkeit. Първата означава безутешен, а втората - безрадостен, безнадежден. И, накрая, думата trostwort, която освен утешение, означава още и утешителна дума. Не случайно съм дал в курсив тези два превода - единият ни подсказва, че утешението има връзка с надеждата, а другият - че думите, сами по себе си, могат да утешават. По-нататък ще се опитам да доразвия тези, като че ли очевидни, връзки и идеи. Френският език ни предлага за утешение - consolation, за утешителен - consolant, consolateur, а за утешавам - consoler. Ще ви дам възможност и вие да се поровите в речниците, за да изпитате същите чувства като мене, когато откривах, че думи, за които си мислех, че знам значението им, се използват и означават съвсем други, понякога неочаквани, неща... Някой друг път ще се постарая да ви представя преводите и значението на думата утешение и на някои други езици - испански, италиански, португалски, гръцки, румънски, унгарски, китайски, японски, арабски, иврит и пр. ;-)... 2. ЧОВЕШКИТЕ СТРЕМЕЖИ И ЦЕЛИ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УТЕШЕНИЕ Каквото и да правим, към каквото и да се стремим, където и да сме ние се нуждаем от Утешение. Нещо повече - всичко, което извършваме (или не извършваме) през живота си, е свързано по някакъв начин с получаването или загубата на утешение. Много бих искал да ме последвате в по-нататъшните разсъждения и, естествено, да ме коригирате, когато сметнете за необходимо... Твърде много са причините, които ни карат да възприемем структурата на нашата личност, нашата същност, именно по начина (или по подобен начин), който описахме по-горе. От една страна - това са изследванията на хиляди учени и получените от тях резултати. Особено откритията на Фройд, а също и забелязаното структуриране на Его, описано в разбираем вид от Ерик Бърн. Ид-Его-Суперего на Фройд както и Транзакционният анализ на Бърн са основните предпоставки, върху които стъпваме. От друга страна - това е самият живот около нас, постоянните резултати, до които достигаме ние самите - обикновените хора, когато общуваме помежду си, когато изразяваме нашите желания, чувства, емоции, стремежи, мисловни конструкции и хипотези. Когато наблюдаваме как действат и какво говорят хиляди други хора по света, които ние не познаваме и можем да възприемаме повече или по-малко обективно, т.е. без предразсъдъци и предубеждения. Аз отново говоря именно за обикновените хора, за тези, които се срещат най-често, които са участници във всички talk-show по телевизията и са "главните" герои в сериалите. Не говоря за "измислените", т.е. тези, за които знаем само това, което ни е позволено да знаем, или което ни предлагат да знаем, независимо дали е вярно или не. Те са нечии мечти, които ни се предлагат за най-правилни и най-предпочитани, "универсални идеали". Това, което трябва да изберем, защото иначе ще се чувствуваме неспокойни или просто потиснати. Те са "героите на нашето време", но, като че ли, става все по-удобно (комфортно!), по-безопасно и по-лесно да ги наблюдаваш отстрани, отколкото да се стремиш да им подражаваш, или пък да вървиш по "предложения" от тях път. Разбира се, има и категория хора, която се стреми да подражава точно на "измислените" герои, надявайки се да се почувствува наравно с тях, или да влезе в кръга на "избраните", които се показват често по телевизията... Не осъждам никого - Вашата личност си е Ваша, докато не допуснете да бъде притежавана и манипулирана от... друга личност или от социално желаното. И така, вие си спомняте, че разгледахме, в известна степен подробно, какво би станало, ако имаме проблеми с функционирането на Суперего - вариантите "Робинзон", "Маугли", "Емигрант", "Социопат" и "Експеримент". Нека обаче не се заблуждаваме, че Суперего е лесно преодолимо препятствие за Его - за нашето Аз. Напротив, както разбрахте, през по-голямата част от живота ни, при "нормални условия", ние сме "длъжни" и се съобразяваме с "образите и образците" в Суперего, каквито и да са те! За тази цел на нас ни е необходим силен и издържлив Аз (Его), в противен случай ще бъдем, най-малкото, винаги недоволни и с лошо настроение, ще завиждаме на другите, че се справят по-добре от нас, ще се сърдим на себе си, ще търсим Утешение, но поради слабостта на Его - не там, където можем да го намерим наистина. Най-депресираните, емоционално-лабилните няма да издържат - Его ще се деструктурира, всичко ще се смеси, ще се появят "психични заболявания", а за съжаление - някои ще предпочетат да се саморазрушат... Мисля, че всички ние разбираме колко е важно да имаме силен, здрав, надеждно и правилно структуриран Аз (Его). Его е нашата най-активна и действаща част от личността - или поне така би трябвало да бъде. За всеки от нас е необходимо да усъвършенствува своето Его - това са "изискванията" на околната среда, на Соматичното, на Ид, на Суперего. Всички тези "фактори" искат, а Его трябва да им "даде" съответните "неща", за да може не само да оцелее, но и да достигне своето Най-благоприятно състояние (и поради това най-желано) - Утешението. Поне за момент, или поне днес, или поне за малко по-дълго време... Колко много са консуматорите на утешение - колко много са причините, които създават безутешност (безнадежност?!)... На няколко места в текста вие вероятно сте забелязали, че се допуска възможността за "проблеми" със самото Его. Това е съвсем логично допускане (сега не говорим за това, че практиката отдавна го е показала), тъй като ние с вас постепенно си представихме как Его се ражда и след това през какви етапи на своето развитие и структуриране минава. Следователно, можем да си представим, че са възможни ситуации, при които част от Его или няма да функционира (т.е. ще бъде временно блокирана), или даже може да бъде разрушена. Възможно е също така през време на индивидуалното развитие да са действали такива фактори, които да не са допуснали достатъчно, или даже въобще, да се развие дадена съставна част от Его. Във всеки подобен случай, описаната по-горе картина, която, с известни уговорки, можем да наречем хармонична, ще бъде вече коренно различна и, в този смисъл, усложнена. Ние с вас обаче трябва да сме наясно, че при редица хора - вече живяли достатъчен брой години - откриването на хармоничен Родител, а даже въобще наличието на Родител, е много трудно занятие. Това веднага се отразява и върху наличието на Адаптирано Дете - доколкото тази структура пряко зависи от "записите" в Родителя. Възможно е също, при много хора да сте забелязвали, че техният Възрастен или липсва (те просто не изпадат в състояние, в което могат да преценят нещо действително обективно, или ако това става - то изключително повърхностно), или е такъв "подмазвач" на Родителя и Детето, че ти се иска да кажеш: "Я се дръж като нормален човек - повтаряш като папагал (Р или Д), или постоянно вършиш детски глупости (Д)!". Накратко, ние ще приемем, първо, че Детето, Родителят и Възрастният могат да "пострадат" заедно или поотделно в своето развитие и някоя от тези съставки (една или повече - дори всичките) да не съответствува на нивото на развитие на останалите. Второ, че е възможно, при вече изградено и нормално развито Его, да се случат събития и/или да повлияят силно въздействащи фактори, които да доведат до блокирането (временно или постоянно) на една или повече съставки на "Аз", или даже да ги разрушат. Трето, приемаме, че Его като цяло е възможно да бъде блокирано или разрушено окончателно - например при някои заболявания (болест на Алцхаймер например). Четвърто (което е по-скоро следствие), при настъпили значителни нарушения в Его, приемаме, че ще трябва да се очакват съответни (но не винаги известно какви) изменения в Суперего. Доколкото драстичните нарушения в Его често водят увредената личност (нека така да я наречем) или в психиатрията, или в затвора, то ние няма да разглеждаме тук подробно ситуациите от медицинска или криминалистична гледна точка. Това обаче не означава, че няма да използваме някои термини, които се употребяват в медицината или например в криминалистиката. От друга страна, логично е да предположим, че много по-често ще се срещат хора, при които нарушението на функциите на някоя от съставките на Его ще бъде не толкова драстично, или само за сравнително кратък период от време. Както се казва - никой не е застрахован! Включително и аз, включително и вие. Именно затова тези състояния ще представляват за нас голям интерес - още повече, че те са междинните състояния, някои биха ги нарекли "критични", при които, ако не се обърне внимание, може да се стигне до състоянието на увредената личност. В нашите съвместни разглеждания ще изхождаме от възприетата от нас структура на човешкия индивид (личност). Така например ние ще търсим причините за нарушения в Его - както в неговата структура, така и в неговото функциониране - в посочените от нас възможности, т.е. причините могат да бъдат соматични, сомато-психични (ще разбираме Ид), чисто психични (вътре в Его - конфликт между структурите или решаване на определени дилеми), психо-социални (ще разбираме произхождащите от Суперего) и социални - произхождащи от социалните роли, които играем или сме принудени да играем, а също и от всички останали социални фактори. Тук може би някои ще забележат, че не съм поставил природните фактори отделно - такива като слънчева радиация, температура, влажност на въздуха и пр. Но това е, от една страна, умишлено - всички тези фактори в крайна сметка повлияват на Соматичното или Сомато-психичното (а понякога и на Социалното), които после влияят на Его, т.е. природните фактори влияят, в този смисъл, непряко. От друга страна, нямам нищо против да ги вземем като отделна група, влияещи върху Его фактори, но само когато можем да докажем, че те влияят непосредствено върху Его. И тъй като е логично да съществува поне една такава възможност (даже и да не я осъзнаваме), то ще се съглася с вас и ще добавим последната група - природните фактори, като фактори, които също могат да предизвикат някакви нарушения в Его. И така, в светлината на разгледания по-горе модел и съвкупността от условия, които приехме съвместно, налага се да обобщим, че:
|