Въведение

ПРОЛОГ „Ето тайните слова, които живият Иисус изрече, а Иуда Тома Близнакът записа.": Уводът, или встъплението към документа, вероятно е ранната версия на заглавието, в края се дава втори, по-късен надслов: „Евангелието от Тома." С подобно встъпление се открива и друг документ от находката при Наг Хамади - Книга на Тома²⁰ 138,1-4: „Тайните слова, които Спасителят изрече пред Иуда Тома, а аз, Матей, на свой ред записах. Вървях и слушах онова, което си го­вореха."

„тайни слова": или „скрити слова", „неясни слова" (според Bentley Layton, The Gnostic Scriptures, р. 380). В „Тайна книга на Иаков"²¹ 2, 7-16 от Наг Хамади, Иаков говори за това, как са записвани тези тайни слова: „И ето, дванайсетте ученика седяха заедно, припомняйки си онова, което спасителят бе казал всекиму от тях, явно или тайно, и го подреждаха в книги. [И аз] пишех своето в своята [книга]."

„Живият Иисус": вероятно не възкръсналият Христос, както обикновено се разбира, а по-скоро Иисус, който живее чрез своите слова.

„Иуда Тома Близнака": буквално: Дидим Юда Тома." Дидим (от гръцки), и Тома (от арамейски или сирийски) означават „близнак". Тук папирус Оксиринх 654.2-3 просто посочва: „[Иуда, който е] също (наричан) Тома." В Новия Завет и в раннохристиянската литература се споменава за Иуда, бра­та на Иисус, и за апостол Тома. Сред християните в Сирия се е говорело, че Иуда Тома е брат-близнак на Иисус и като такъв е идеална фигура, действуваща като гарант за Иисусовите притчи. В Книга на Тома 138,4-10, Иисус казва на Иуда Тома: „Брате Тома, докато си на този свят, слушай ме и аз ще ти открия онова, за което в сърцето си мислиш. Щом казват, че си ми брат-близнак и верен мой приятел, изпитай себе си и разбери кой си, как живееш и какъв ще станеш." Също в Деяния на Тома 39²², едно магаре се обръща към Иуда Тома, казвайки: „Брате и близнако на Христа, апостол на Всевишния и следовник, посветен в скритото слово Христово, който получава неговите тайни слова..."

1 “той каза": Тук се предполага, че говорещият е Иисус, но би могло това да бъде и редакторска бележка на Иуда Тома. „Който разкрие тълкуването на тези слова": Подобна грижа за спасителните възможности, съдържащи се в изуча­ването и тълкуването на притчи, често се изразява също в иудейски и гръко-римски извори. Сравни Сирах 39:1-3:

Но онзи, който отдава душата си и изучава закона на Всевишния, ще дири мъдростта на всички древни и ще се занимава с пророчества. Той ще запомня разказите на видни мъже и ще се вдълбочава в тънкостите на притчите; ще изследва скрития смисъл на сказанията и ще се занимава със загадките на притчите... Сравни също Йоан 8:51-52.

Онзи, който се почуди, ще властва, а онзи, който властва, ще намери покой. (Евангелие от евреите 4а)

Онзи, който търси, не ще спре, докато не открие. Щом открие, ще се удиви, а щом се удиви, ще властва и като властва, ще намери покой. (Евангелие от евреите 4б)

[Честит е] мъдрият, който [търси истината и] като я открие, навеки се успокоява в нея и не се бои от онези, които искат да смутят мъдрия. (Книга на Тома 140,41-141,2)

Бди и се моли... И като се молиш, ще намериш покой... Защото когато изоставиш болките и страстите на плътта, ще получиш покой от Добрия, и ще властваш с царя, с него ти едно ще бъдеш и той с теб едно ще бъде, отсега насетне и вовеки. (Книга на Тома 145,8-16)

Папирус Оксиринх 654.8-9, като някои от по-горе цити­раните пасажи, добавя още едно стъпало към процеса на търсене и откриване: „и [като властваш] ще бъдеш [в покой]." Сравни, общо взето, и Матей 7:7-8 (Q). [Тук и по-долу обозначението Q бележи, че учените смятат въпросната притча за включена в евангелието с притчи Q, източникът с притчи за синоптичните евангелия от Матей и Лука.]; Лука 11:9-10 (Q); трактатът от Наг Хамади Диалог със спа­сителя" 20²³: „И [нека] онзи, който [знае] да търси, да открие, и да ликува." Такива стъпала в откриването на мъд­ростта са познати и от иудейската премъдростта литера­тура. Така, Премъдрост Соломонова 6:12, 17-20 очертава няколко етапа, съдържащи се в търсенето и откриването на мъдростта, заключавайки: „стремежът към мъдрост възвежда до царство,"

„6 морето": Папирус Оксиринх 654.13 предлага варианта „под земята".

„царството е вътре във вас и извън вас": Сравни Лука 17:20-21; притча 113 в Евангелие от Тома. Подобни изрази са познати и от Псалтира на манихеите, особено 160,20-21: „Виж, царството небесно е вътре в нас, то е и извън нас. Ако вярваме в него, ще живеем в него вовеки!,"

„познаете себе си самите": Прочутият императив: „Познай себе си" е сред надписите в делфийското оракулско светилище, посветено на Аполон. Обсъжда се в есето на Плутарх²⁴ „Върху „Епсилон" в Делфи" и в диалога на Платон ,Алкивиад Големият". В Книга на Тома 138,7-21, Тома е описан като „човек който познава себе си самия". В раннохристиянската литература формулата „познахте... бидохте познати" е засвидетелствана в Гал. 4:8-9; I Кор. 8:1-3; 13:12; Евангелие на истината²⁵ от Наг Хамади 19,32-33 (“Те познаха, и бидоха познати").

„младенеца на седем дни": Тази фраза вероятно се отнася до необрязаното дете (според иудейската традиция, мом­чето се обрязва на осмия ден след раждането), иначе казано, за детето на съботата от седмицата на Сътворението (сравни Битие 2:2-3).

„Защото мнозина първи ще бъдат последни": Сравни Матей 20:16 (Q); Лука 13:30 (Q); Матей 19:30; Марк 10:31. Подобно твърдение откриваме в Посланието на св. ап. Варнава 6,13²⁶: „Виж, аз направих последния като първия."

„едно ще станат": Тази тема (за ставането едно, двете, които стават едно) се среща в притчи 4,22,23,48 и 106, на Евангелие от Тома, а също на много места в литературата от древността. Тя често се свързва с изначалното едине­ние, достигано при сексуалния акт (за иудеите-хетеросексуален; за гърците - хетеро-, и хомосексуален), когато двете, свързани изначално ведно, отново стават едно (сравни Би­тие 2:21-24; Платон, Пирът 192ВЕ). Освен това, такова единство би могло да означава цялостно съществуване от­въд всички разделения в човешкия живот.

„Защото няма нищо скрито...": Сравни Марк 4:22; Лука 8:17; Матей 10:26 (Q); Лука 12:2 (Q). Тази част от притчата се намира и в Евангелие от Тома, притча 6. Папирус Оксиринх 654,31 добавя: „и няма нищо погребано, което [не ще възкръсне]." Същото продължение е запазено и като Иисусово изказване върху покров от християнско погребение в Оксиринх, датиращо от пето или шесто столетие.

6 „постим... молим... даваме милостиня... храна...": Това са въпроси и отговори, засягащи иудейското или иудео-християнското съблюдаване правилата на личното благочес­тие; сравни Матей 6:1-18; Дидахиа²⁸ 8:1-3. Притча 14 предла­га по-пряк отговор на тези специфични въпроси. Тук Иисус сякаш игнорира въпросите относно външната изява на бла­гочестие и вместо това насочва вниманието към вътреш­ната нагласа на индивида.

„не вършете онова, което мразите": Тази негативна формулировка на златното правило е обща за иудейската и християнската литература.

„небе": „ре" на коптски. Папирус Оксиринх 654.38 изписва „истина" на гръцки „аletheiа", равностойно с коптското „те").

„Защото няма нищо скрито...": Виж притча 5 и бележката върху „нищо скрито".

„злочест": или, „прокълнат".

Един рибар изтеглил мрежата, която току-що бил хвърлил; случило се тя да е пълна с най-различна риба. Дребната риба паднала надолу и се изплъзнала от мрежата, но едрата останала и била разстлана по дъното на лодката. Начин да си в безопасност и свободен от тре­воги е да бъдеш дребен, но рядко ще видиш човек с репу­тация, който избягва опасността.

„Човеците": буквално „Човекът." Фразата може да се от­нася или до хората изобщо, или до всеки отделен човек (сравни детето на човека, т.е. „сина человечески", или изна­чалното човешко същество, Адам) като парадигма на рода човешки.

„без Колебание": или „без усилие".

„Уши който има, нека чуе. . .": Тази препоръка да се обър­не внимание върху истинското значение и тълкуване често се среща в раннохристиянската литература.

9 „Виж, сеячът излезе. . .": притчата за сеяча. Сравни Ма­тей 13:3-9; Марк 4:2-9; Лука 8:4-8. При всяко срещане на притчата в Новия Завет, авторът добавя алегорично тълкуване и го влага в устата на Иисус. (Матей 13:18-23; Марк. 4:13-20; Лука 8:11-15). Разкази, подобни на тази притча, са познати от иудейската и гръцката литература. Така, Сир. 6:19-20 казва: „Пристъпвай към нея (т.е. към Мъдростта) като орач и сеяч, и очаквай нейните добри плодове. Защо­то малко време ще се потрудиш за нейното обработване, а скоро ще ядеш от нейните плодове." В своите Institutio oratoria" 5.11.24 Квинтилиан³³ пише: ,До например искате да кажете, че разумът трябва да бъде култивиран, ще из­ползвате сравнението със земята, която, ако бъде занема­рена, поражда тръни и къпини, но, ако бъде обработена -поражда зърно..."

10 „Хвърлих огън върху света": Сравни Лука 12:49 (Q). В гностическия паметник „Пистис София³⁴"

141 Иисус разказва почти същата притча, Иисус, наричан Абераменто, заявява: „Заради това ви казвам: “Дойдох да хвърля огън върху земята", значи, дошъл съм да пречистя с огън греховете на целия свят." Виж също Евангелие от Тома притча 16.

„Това небе... онова над него...": Двете небеса ще преми­нат. Както се предполага, третото небе (Божието царство, срав. 2 Кор. 12:2-4) не ще премине. За небесата, които ще преминат, срав. Матей 24:35; Марк 13:31; Лука 21:33; Матей 5:18 (Q); Лука 16:17 (Q).

„През дните, когато ядете мъртвото...": Сравни св. Иполит Римски, „Опровержение на всички ереси" 5.8.32: „Те казват: „Като ядете мъртвото и го правите живо. Какво ще сторите, ако ядете живото?" За яденето на мъртвото и неговото съживяване, виж Евангелие от Тома притча 7 и бележката върху изядения лъв; виж също притча 60.

„В деня, когато сте били едно...": Виж Евангелие от Тома, притча 4 и бележката за ставането едно.

Иаков, братът на Учителя, наследи (водачеството на) църквата с апостолите. Той беше наричан Праведния от всички, още от времето на Учителя, та до наши дни, понеже мнозина носеха името Иаков. Този беше свят още в майчината си утроба. Не пиеше вино или силни пи­тиета, нито ядеше месо; бръснач не беше се докосвал до главата му, не се мажеше с масло и не ползваше баня. Той единствен бе допуснат да влиза в светилището, защото вместо вълна носеше лен. Имаше навика да влиза сам в храма и там го намираха, коленичил, да се моли за прошка на човеците, а коленете му се съсусриха като на ками­ла, понеже непрестанно коленичеше в благоговение пред Бога и молеше прошка за хората. Така, поради извънмерната му справедливост, наричаха го Праведния и Овлиас, което на гръцки ще рече опора на човеците и праведността, както пророците отбелязваха за него.

Тайната Книга на Иаков 16, 5-11 го представя като човек, който изпраща като мисионери другите следовници на Иисус: „Като не исках да ги оскърбя, пратих всекиго от тях на различно място. Сам аз пък отидох в Йерусалим, молейки се да получа дял с възлюблените, които ще се явят."

„заради когото небето и земята бяха сътворени": Типи­чен за иудейската литература израз на възхвала.

„пратеник": или „ангел".

„Аз не съм ваш учител. Понеже сте пили, сте се опиянили...": или „Аз не съм ваш учител, защото сте пили и сте се опиянили..." За опиянението от пиене­то на жива вода виж Одите на Соломон³⁷ 11:6-9.

„три притчи": или „три слова". Тези притчи или слова са неизвестни, но се предполага, че са били въздейст­ващи и провокативни, защото убийството с камъни (споменато от Тома) е иудейското наказание за бого­хулство. Струва си да се отбележат и следните при­мери за трите слова или притчи: св. Иполит Римски цитира в своето „Опровержение на всички ереси" 5.8.4, думите Каулакау, Сауласау, Заесар³⁸, заимстваш от староеврейския текст на Исайя 28:10, 13; „Пистис София" 136 споменава Яо Яо Яо³⁹ , гръцката версия (с трикратното повторение на трите букви) на неизречимото име Божие; „Евангелие от Вартоломей"⁴⁰ и „Тайна Книга на Йоан" съдържат твърдения за отъждествяване с Отеца, майката (или Светия Дух) и Сина. Деяния на Тома 47 и манихейската кефалея I 5,26-34 също споменават трите притчи или слова, макар да не уточняват, какви точно са те.

„от камъните ще изригне огън": Сравни Евангелие от Вар­толомей 2:5: „Блажената Мария му каза: „Защо ме питаш за тези тайнства? Ако започна да ги разгласявам, огън ще изриг­не из устата ми и ще погълне целия свят."

14 „Ако постите...": Виж въпросите, повдигнати от учени­ците в притча 6.

„тръгнете из селата": буквално „вървите из селения".

„Когато хората ви приемат, яжте... лекувайте..." Сравни Матей 10:8 (Q); Лука 10:8-9 (Q); I Кор. 10:27

„Защото не онова, което влиза в устата, осквернява човека,..": Сравни Матей 15:11, Марк 7:15.

„Той е вашият Отец": Псалтир на манихеите 121, 25-33 също заявява тъждеството между Отеца и онзи, който не е човек по рождение:

[Аз] чух, че ти си в своя отец (и) твоят отец е скрит в [теб]. Господарю. [Когато кажа]: „Синът беше [роден]⁴¹ аз [трябва] да открия също, освен него, и Отеца, Господарю. Дали трябва царство да разруша, та да спася утроба на жена? Господарю. Твоята свята утроба е светлината, която те зачена. В дърветата и плодовете е твоето свято тяло. Мой господарю, Иисусе. В Новия Завет, срав.Йоан 10:30.

16 „Людете навярно мислят, че съм дошъл мир на света да до­неса...": Сравни Матей 10:34-36 (Q); Лука 12:49 (Q), 50/51-53 (Q). Виж също Евангелие от Тома притча 10; Матей 10:21-22; Марк 13:12-13; Лука 21:16-19; Мисах 7:6.

„ще устоят": Темата за устояването или устойчивостта, се среща в Евангелие от Тома в притчи 16,18, 23,28 и 50. Спо­ред разказите за прочутия гностик Симон Маг⁴², той нарича себе си „устояващия". В трактата от Наг Хамади, озаглавен „Три стели на Сит"⁴³, този епитет се приписва на божественото и се добавя, че Бог „пръв се е изправил" (119,17-18).

„сами": или „в усамотение". Тази дума се среща в притчи 16,49 и 75. Може да означава единствен, уединен или самотен, а също неженен или (по-късно, формално) монах.

17 „Ще ви дам каквото око не е виждало...": Тази притча се цитира и в Кор. 2:9 навярно като мъдра сентенция, използу­вана сред въодушевените коринтяни. Сравни с Исайя 64:4.

Притчата често се среща в иудейската и християнската ли­тература, като понякога се казва, че идва от Откровение на Илия или от Тайните (или апокрифите) на Илия⁴⁴. Друг път се твърди, че това е притча на Иисус. Неин вариант се среща и при Плутарх, „Как младежът да учи поезия" 17Е: „Нека тези (слова) на Емпедокъл са ви под ръка: „Защото тези неща не мо­гат да бъдат видени или чувани от хората, нито да бъдат от ума разбирани..."

„Защото където е началото...": Да се върнеш към начало­то значи да достигнеш края; сравнете с Евангелие от Тома, притча 49. Сравни също Псалтир на манихеите 155,9-12: „Вие, праведни, ликувайте с мен, защото отново се върнах при мое­то начало. Получих чистите си одежди, моите ризи, които не овехтяват. Радвах се в тяхната радост, веселих се в тяхното веселие, [добих покой] в техния покой отвека и довека." „Тай­на книга на Йоан" II 9,5-8 изказва подобно положение: „И той за­говори, възхвали и възвеличи невидимия дух, казвайки: „Заради вас всичко е сътворено, и при вас всичко ще се завърне."

„който стои пред началото": Виж притча 16 и бележката относно „ще устоят".

19 Честит е онзи, който е бил...": Сравни, може би, с Йоан 8:58. Лактанций пише в Divinae Institotiones⁴⁵ 4.8: „Защото ние изрично свидетелстваме, че той (т.е. Христос) е роден два пъти, първо по дух, а после по плът. Защото така е казано при Иеремия: „Преди да те създам в утробата, Аз те познах."⁴⁶. А също и (пак там): „Честит е онзи, който е бил, преди да бъде роден", което не се е случило с никого другиго, освен с Христос." Св. Ириней Лионски, в „Доказателство за апостолската проповед" 43, предлага следното: „И той от­ново каза: „Честит е онзи, който е бил, преди да стане човек." Притча 19 на Евангелие от Тома може би изобщо не ви­зира Христос в това блаженство. По-скоро, смисълът на притчата би могъл да бъде, че всеки, който е съществувал преди да бъде роден, следва да бъде смятан за честит. Срав­ни притчата на Иисус в Евангелие от Филип⁴⁷ от Наг Хамади (А, 10-12: „Честит е онзи, който съществува, преди да бъде роден. Защото онзи, който съществува, е бил и ще бъде."

„тези камъни": камъни, които служат, се споменават в Матей 3:9 (Q); Лука 3:8 (Q); в притча 77 от Евангелие от Тома; Авакум 2:11. Виж също Матей 4:3 (Q); Лука 4:3 (Q); 19:40.

„Има в рая пет дървета": Петте дървета в рая често се споменават в гностическите текстове, обикновено без обяснения или допълнителни уточнения. В Псалтир на манихеите 161,17-29 се казва, че различните качества на живота и смъртта са групирани по пет. Този раздел започва с твър­дението: „Защото [пет] са дърветата в рая [...], през лятото и през зимата." Относно райските дървета според Кни­га „Битие" виж Бит. 2:9.

20 „то е като синапено зърно...": притчата за синапеното зърно. Сравни Матей 13:31-23 (Q д); Лука 12:18-19 (Q д); Марк 4:30-32. За иудейски притчи с подобни сравнения виж Иезекиил 17:22-23; Даниил 4:20-21. Джон Доминик Кросан отбелязва в „The Historical Jesus", рр. 276-79, че синапът тук е или див плевел в полето, или одомашнено растение, чийто растеж обаче трудно може да бъде овладян.

„синапено зърно. <То> е най-малкото": или „синапено зърно, най-малкото" (прочит след реконструкцията <еs> sobеk).

„Те свалят дрехите си": като се освободят от своите тела, те свалят дрехите си от плът; виж Евангелие от Тома, притча 37. Тук можем да посочим също Иполит Римски, „Опровержение на всички ереси" 5.8.44:

Защото това, казва той, е „портата небесна" и това е „домът Господен", където добрият Бог обитава сам, и в който, казва той, не ще влезе никой, който е нечист, душевно или телесно но този дом се пази единствено за духовното, където те трябва, когато дойдат там, да захвърлят своите одежди и всички да станат женихи, бидейки превърнати в мъже чрез духа на Девата.

„за да им ги върнат обратно и им връщат нивата": или „за да им оставят това и за да им върнат полето".

„ако стопанинът на къщата знае, че идва крадец...": Сравни притча 103 в Евангелие от Тома; Матей 24:43 (Q); Лука 12:39 (Q).

„Когато зърното узрее..,": Сравни Марк 4:29; Иоил 3:13. „със сърп в ръка": буквално, „със своя сърп в ръката си."

„Уши който има...": Тази препоръка да се обърне внима­ние върху истинския смисъл и правилното тълкуване се среща из цялата раннохристиянска литература.

22 „Значи ще трябва да влезем в царството като младен­ци?": Сравни също толкова наивния въпрос на Никодим, който също е „праведен" за Иисус в Йоан 3:4.

„Когато направите от двете едно...": Версии на тази притча са известни от множество раннохристиянски документи, сред които Евангелие от египтяните, Второ посла­ние на св. Климент Римски и Мъченичеството на Петър⁴⁸:

Тогава Касиан каза: „Когато Саломе поиска да узнае, кога нещата, за които питаше, ще бъдат познати, учи­телят каза: „Това ще стане, когато стъпчеш одеждата на срама, и двете станат едно, а мъжът с жената вече не са нито мъж, нито жена." Главното обаче е, че не нами­раме тази притча в четирите евангелия, стигнали до нас, а в (Евангелието) от египтяните. (Евангелие от египтяните 5)

Защото когато учителят бе запитан от някого, кога ще дойде неговото царство, той каза: „Това ще стане, когато двете бъдат едно, когато външното стане като вътрешното, а мъжът с жената не ще бъдат нито мъж, нито жена." Ето, двете са едно, когато си казваме исти­ната един на друг, когато една е душата в две тела, без притворство. А с това, че вътрешното трябва да ста­не като външното, той иска да каже следното: вътреш­ното е душата, а външното е тялото. Затова, както тялото ви е видимо, направете чрез добри дела и душа­та си видима. А когато казва, мъжът с жената да не бъ­дат повече нито мъж, нито жена," той има предвид, че когато братът види сестрата, не ще мисли (изобщо) за нея като за жена, нито тя ще мисли (изобщо) за него като за мъж. Едва когато изпълните тези неща, казва той, царството на Отца ми ще дойде. (Второ послание на св. Климент, 12:2-6)

Като стана дума за това, учителят заговори тайнс­твено: ,До не направите онова, което е от дясно като онова, което е отляво, и онова, което е отляво като онова, което е отдясно, онова което е отгоре като оно­ва, което е отдолу, онова което е подир, като онова, което е преди, не ще познаете царството." (Мъченичест­во на Петър 9)

В този последен пасаж Петър, разпънат с главата надо­лу, сравнява положението, което се намира, с онова на пър­вия човек. Филип прокарва сходно сравнение в Деяния на Фи­лип⁴⁹ 140, където също се цитира вариант на тази притча. За новозаветно изказване, напомнящо донякъде тази прит­ча вж. Гал. 3:27-28. За двете, ставащи едно, виж притча 4 и бележката върху ставането едно.

„Когато направите мъжа и жената": или „за да направите мъжа и жената".

„образ наместо образа": Сравни гностическия разказ за сътворението в Послание на Петър до Филип⁵⁰ 136,5-11 от находката при Наг Хамади: „Той, безочливият, стана високомерен заради възхвалата на силите. Стана съперник (на Бога - бел. ред.) и поиска [да] направи образ наместо [образа] и форма наместо формата."