Въведение

е записано от Иаков на арамейски. Значителна част от текста съставлява диалог между Иисус и апостолите, но казаното от Иисус напомня колкото проповед, толкова и откровение. - Бел. пр.

22 Деяния на Тома - апокрифен текст, вероятно записан на сирийски през 3 в. в Едеса. Версията на гръцки е може би по-близка до първообраза, отколкото вер­сията на сирийски], която изглежда е в основи преработена, за да бъдат отст­ранени гностическите тенденции. Този апокриф разказва, как апостолите си поделят света чрез жребий. Като на Иуда Тома Близнака се пада Индия. Тома е представен като близнак на Иисус, не само по външност, но също така в делата си на спасител. Всички опити да се докаже исторически мисията на Тома в Ин­дия са неуспешни. - Бел. пр.

23 Диалог със Спасителя" - Това название стои в началото и края на трактата. Беседа на Иисус с апостолите и с Мария Магдалина за пътищата на спасението. - Бел. пр.

24 Плутарх от Херонея (ок. 45-120) Гръцки философ и биограф. Във философските и научните си съчинения, спорейки със стоиците и епикурейците, споделя идеи за мъдър и хармоничен живот. - Бел. пр.

25 Евангелие на истината (вероятно датиращо от 2 в.); това название е дадено според началните думи в текста. Трактатът няма нищо общо с новозаветните евангелия. Добре запознат с каноничните евангелия и посланията на апостол Па­вел, желаейки да „разясни същността на евангелията", авторът пише “размисъл за спасителната дейност на Христос". - Бел. пр.

26 Варнава - Светец, апостол и спътник на св. Павел. Варнава е прозвище, дадено на Иешуа; превежда се като „син на утехата". Смята се за автор на няколко текста: Деяния на Варнава, Евангелие от Варнава; неговото авторство на Послание до евреите (приписвано му от Тертулиан), остава обаче по-скоро предположение. - Бел. пр.

27 Кефалея (2 в.) Голяма част от този сборник с религиозни напътствия на Мани днес е възстановена във версия на коптски. Текстовете, съпоставими със сведенията за манихейското учение при отците на църквата, включително св. Августин, са силно повлияни от идеите на гностицизма. - Бел. пр.

28 Дидахиа - раннохристиянски документ. Пълното название на гръцки е „Учение на (дванайсетте) апостоли". Съдържа 16 параграфа, в които се прави преглед на християнското нравствено учение, разглеждат се въпросите за кръщението, Евхаристията, църковния живот и организация. Не е сигурно, къде и кога е бил съставен. Някои учени го датират от 70 г., други обаче - от 3 в. Сирия, Палестина, Египет, Мала Азия са предполагаеми места за неговото написване. - Бел. пр.

29 Виж коментара в предговора. - Бел. пр.

30 Климент Александрийски (ок. 150-215) Християнски философ, преподава в Александрия, повлиян от Платон, стоиците и Филон. Навсякъде съзира делото на Божествения логос, дори в езическата философия. Бог може да бъде определен само отрицателно. При него, християнинът-гностик се отличава със стоическа апа­тия и може, чрез аскеза, да се издигне до Бог, „преобразяващ се в плътта". - Бел. пр.

31 Филоксен от Мабуг - Роден в Тагала, Персия. От 485 епископ на Йераполис или Мабуг, близо до Антиохия. Ревностен защитник на монофизитството, чиито следовници, противно на Никейския символ на вярата, твърдят, че Христос има само една природа - божествена. Заточен във Филипополис от император Юстин заради отказа си да приеме постановленията на Халкидоиския събор, на кой­то ереста е осъдена. През 522 бива екзекутиран. - Бел. пр.

32 Валерий Бабрий (вероятно през 2 в.) Автор на най-стария запазен сборник с притчи на гръцки. В по-голямата си част те са версии на приказките за живот­ни, свързвани с името на Езоп. Тези притчи са прости като език и стил, но са­тиричният елемент в тях подсказва, че са продукт на градското светско об­щество. - Бел. пр.

33 Квинтилиан, Марк Фабий, римски ритор, 30-96 г. За него езикът е същностна характеристика на човека, а ораторът е съвършен човек на духа и делото. Като универсална наука, риториката изисква също способност за собствени съждения, открития и творчество, за всеобхватен синтез на всички възгледи; “като такава, тя не може да бъде завършена, а риторът е изгубен идеал. - Бел. пр.

34 Пистис София - Късно заглавие, дадено на сборник текстове, отначало онасловени „Книги (Свитъци) на Спасителя". Те са открити в коптски ръкопис върху пергамент от втората половина на 3-то столетие. В първите три от четири­те раздела, съставени вероятно около 250-300, Иисус, дванайсет години след своето възкресение, отговаря на въпроси на Мария Магдалина, разказва на нея и учениците си за съдбата, падението и изкуплението на Пистис-София (Вяра-Мъдрост) - същество от света на гностическите еони. Евангелие от Евгност (гностически текст на коптски, открит при Наг Хамади), нарича Пистис-Со­фия „съпруга на Спасителя"; изглежда, тя е андрогинно същество. В четвъртия раздел, датиращ вероятно от първата половина на 3-то столетие) Пистис-Со­фия не се споменава. - Бел. пр.

35 Хегезип (през 2 век) - Светец, християнки историк от гръцки произход. Защитник на православието, противопоставил се срещу гностицизма. От неговите творби единствено известни са петте тома спомени - важен извор за организа­цията и теологичната аргументация на ранната християнска църква. - Бел. пр.

36 Евсевий (263?- ок. 340) - християнски теолог и историк епископ на Кесария -Бел. пр.

37 Оди Соломонови. Сборник от 18 псалома, написани отначало на староеврейски, макар че са запазени само в преводи на гръцки и сирииски. Съдържа химни, пое­ми, съвети и напътствия, благодарствени песни; много от тях изразяват Вяра­та във Възкресението и свободната воля, а в две се откриват и месиански очаквания. - Бел. пр.

38 Каулакау, Сауласау, Заесар - Имена на демони. - Бел. пр.

39 Яо - име на демон, споменавано от някои гностически секти, засвидетелствано и в текстовете на христиански писатели - критици на гностицизма. - Бел. пр.

40 Вартоломей - В своята „История на Църквата" епископ Евсевий Кесарийски разказва, че когато св. Пантений Александрийски посетил Индия през 2 в., наме­рил Евангелие според Матей на староеврейски, оставено там от Вартоломей. -Бел. пр.

41 [Роден - употребен е глагол със значение „раждам", „създавам" за мъж родител. - Бел. пр.

42 Симон Маг (вер. 16.) Иудейски хетеродокс, въвел принципното в гностицизма разбиране за злото като плод на разрив в Божественото естество. Но гностицизмът на Симон запазва своята иудейска монотеистична същност. При него­вия вариант на мита за сътворението, първата мисъл (Еннойа) е създадена от съзнанието на Отеца в желанието му сътвори ангелите, които, от своя стра­на, създават видимия свят. Обаче ангелите, обзети от ревност, затварят в човешкото тяло първата мисъл. Тя е обречена да преминава от тяло в тяло, пос­ледното от които е онова на Елена - спътницата на Симон Маг. - Бел. пр.

43 Три стели на Сит; Названието е дадено в края на текста. Построен във фор­мата на химни в чест на висшите божествени същности, разказът е предста­вен като „откровение на Досифей (началните думи от трактата). - Бел. пр.

44 Откровение на пророк Илия - Първият вариант е писан през 3 век, а по време на персийско-византийските войни (540-628) текстът е допълнен, за да се съг­ласува пророчеството с новото време и новите обстоятелства. В него, на пла­нината Кармил, архангел Михаил разкрива пред пророк Илия свършека на света. При това, описанието на бъдещия свят успоредява Откровението на Йоан. Тук описанието на Илиините странствания из небесните селения напомня етиопската версия на „Книга на Енох". Описанието на Антихрист, който ще покори света и ще преследва народите на Израил преди пришествието на Месия, има общи белези с новоеврейските откровения. - Бел. пр.

45 Лактанций (240-320) Християнски апологет, сред най-често цитираните в Католическата църква. Неговите Divinae Institotiones са написани в характерния за философските опровержения на антихристиянските трактати стил и състав­ляват първото последователно изложение на християнското свето разбиране. Трудът му е изграден повече върху свидетелства на класически автори, отколкото върху Писанието. - Бел. пр.

46 Книга на пророк Иеремия 1:5 - Бел. пр.

47 Евангелие от Филип - Сборник размисли на богословски етически теми. Датировката на текста е несигурна: от 170/80 до 3 век; напълно вероятен е сирийският (Антиохия?) произход на съчинението. - Бел. пр.

48 Мъченичеството на Петър - Късна латинска редакция на Мъченичеството на Петър, приписвано на Линии, наследил Петър като римски епископ, но съставе­но вероятно не преди VI столетие. При него съдържанието не отговаря на историческипе факти. - Бел. пр.

49 Деяния на Филип - Късен текст (4 ти 5 век) претендиращ, че предава странстванията, чудесата и смъртта на апостол Филип, разпънат с главата надолу в Йераполис. - Бел. пр.

50 Послание на Петър до Филип (вероятно от края на 2 столетие). Такова е названието, а не съдържанието на текста. В повечето от трактата става дума за беседата на апостолите с възкръсналия Христос на Еонската планина. - Бел. пр.

51 Мандеизъм - религия, възникнала в началото на нашата ера в Месопотамия. Смесица от елементи на християнството, иудаизма, зороастризма и религиите на дребна Вавилония. Тук царството на светлината противостои срещу тъмни­ната, а светлата сила Манда-д-Хайя олицетворява знанието за живота. Мандеистите приемат св. Йоан Кръстител за пророк, а Христос, Авраам и Мойсей са третирани като лъжепророци. „Гинза" (Съкровищница) е тяхната свещена книга. Днес малочислените последователи на тази религия населяват някои области в Иран и Ирак и са сред последните поддръжници на гностицизма. - Бел. пр.

52 Талмуд (евр. „Учение", V в. пр. Р. Хр. - V в. сл. Р. Хр.)

53 Септуагинта - Превод на Стария Завет на гръцки език, за който традицията казва, че е направен от 70 или 72-ма иудейски тълкуватели по молба на Птолемей II. До 3 век сл. Р. Хр., според съвременните учени, е завършен преводът само на Петокнижието, а останалите книги са преведени през следващите два века. -Бел. пр.

54 Поймандър - Полубожество, което фигурира в първия от 18-те трактата на Соrpus Неrmeticim. Той е медиатор, както и Хермес Трисмегист, само в най-ста­рия трактат. Египет е страната, в която възниква литературата на херметизма, но впоследствие гръцкият бог Хермес заменя египетския Тот,бога на писмеността, мъдростта, окултното познание. Бел. пр.

55 Игнатий Антиохийски (умира наскоро след 110 сл. Хр.). Християнски светец, църковен отец, мъченик. По време на преследванията в Антиохия, при импера­тор Траян, бива осъден да бъде хвърлен на дивите животни и под стража е от­веден в Рим. По пътя пише седем послания - за единението на християнските общности в Католическа (вселенска) църква (до жителите на Смирна); дава цен­ни свидетелства за ранния Християнски епископат (до жителите на Магнезия, Смирна, до св. Поликарп) и показва особена почит към църквата в Рим (до рим­ляните). - Бел. пр.

56 "Химн за перлата" - гностически текст; един принц напуска своя небесен дом, за да върне перла, заровена в Египет и пазена от огромна змия. Принцът попада под властта на заклинанието, което властвува над цял Египет (това е гностически символ за илюзията на космичното битие), изгубва спомена за своя произ­ход и за перлата - става духовен невежа. Но родителите му изпращат послание, което да го събуди и да му припомни, кой е той и каква е неговата мисия. Тук и в сходните сказания, змията символизира хаоса. При това, търсенето на перлата често отпраща към борбата за установяване на смислен порядък. Без значение, дали става дума за облагородяването или освобождаването на душата като цел на духовните търсения, перлата е символ на самата душа. Още античността ни е завещала формулата „Тялото е гробница". Според мандеистите, перлата в бисер­ната мида алегоризира временното пребиваване на душата в тялото. А пък коптската Кефалея на манихеите сравнява душата с дъждовна капка, която пада в морето и влиза в бисерната мида, за да стане перла. Чрез изпитанието на живо­та в тялото, душата придобива определеност и индивидуалност. - Бел. пр.

57 Трактат върху възкресението или „Послание към Регин" - Текстът е във вида на писмо от учител към ученик (Регин), в което авторът излага разбирането си за възкресението. - Бел. пр.

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България