Въведение

„И създаде Бог човека, вземайки глина от земята, и вдъхна му жизнено дихание и стана човекът жива душа." Има два вида човешки същества: едните са небесни, а другите - земни. Небесният вид е създаден по образ Божий и е напълно лишен от тленната и земна субстанция; земният вид пък е изграден от материята, разпръсната наоколо, която той (Мойсей) нарича глина. Значи, той казва, че небесният човек не е оформен, а сътворен по образ Божий, докато земният човек е създание, не потомък на Създателя. Трябва да заключим, че земното човешко същество е дух, който приема тялото, но още не е проникнат от него.

На друго място, в своя трактат „Върху сътворението на света", 134, Филон описва небесния човек, сътворен по образ Божий, като „идея или вид, или печат, предмет на ми­сълта, нетелесен, нито мъж, нито жена, нетленен по свое­то естество." В гностическата „Тайна книга на Йоан" II15, 2-5, демиургът Ялдабаот дори разграничава между образа и подобието, когато казва на своите пълномощници: „Елате да сътворим човешко същество по образ Божий и по наше подобие, та образът на човешкото същество да стане за нас светлина." Общо, сравнете също 2 Кор. 3:18; 4:4-6; I Тим. 6:14-16.

„Той (отецът - бел. ред.) ще се разкрие": или „Тя (свет­лината - бел. ред.) ще се разкрие."

„[той] не [би вкусил] смърт." - за това, как Адам вкусва смъртта, вж. Бит. 3:17-19.

„синът человечески": или „човешко същество"; буквално, „син на човека" - общо название за човек (понякога дори за себе си самия), дадено чрез семитски идиом.

Проклето да бъде (или позор за) тялото, когато ос­тава призовано към собствената си природа, защото се покварява и умира. Проклета да бъде (или позор за) също душата, ако остане призована само към собстве­ната си природа и се уповава само на собствените си дела, без да има общение с Божия Дух, защото умира, без да бъде сметната достойна за вечния живот на Божеството.

Притча 87 отбелязва, че човек, който основава своето благополучие - телесно и душевно - върху материалния свят, ще остане разочарован. Думите „тези двете" вероят­но се отнасят до двете тела, споменати в първата част на притчата.

88 „Вестителите и пророците ще дойдат при вас...": Тази притча навярно обсъжда отношенията със странстващите пророци или с небесните пратеници.

„ще ви дадат вашето. Вие, от своя страна, дайте им каквото имате...": Сравни евентуално притча 21 (властелите на света получават обратно плътските одежди); „Тайна книга на Йоан" П 25,33-26,7 (онези, които получават тяло, в крайна сметка срещат душата); Главно учение 32, 16-33,3 (търговците в тела търгуват с тела и души). Обратно, притча 88 от Евангелие от Тома може би просто описва взаимоотношенията между пророци и учители.

„покой": Виж притча 2 и коментара към нея.

„Защото преди аз не ви казвах...": Сравни Йоан 16:4-5,12-15,22-28.

„за да не могат... я [...].": Пасажът е възстановен в няколко възможни варианта, но никой от тях не се оказва убе­дителен.

„вървяла по [един] дълъг път": или „вървяла по пътя, все още далече" .

„не забелязала бедата": или „не разбрала какво да стори"

98 „Царството на [Отца] е като човек...": притчата за убиеца. Тази притча също е известна само тук в раннохристиянската литература. Общо, сравнете притча 35; Матей 11:12-13 (Q);Лука 16:16(Q).

„силен човек": или „някой от двора", „ще влезе": или „да е крепка", „силния": или „някой от двора".

„[отец] и майка": буквално „своя [отец] и своята майка."

„Защото моята майка [...]": Текстът не може да бъде възстановен със сигурност. Една възможност: „Защото мо­ята майка [ми даде лъжовност]" [ме излъга?]" [ме даде на лъжата?]".

„моята истинска [майка]": навярно Светият Дух, който се описва като майка на Иисус в такива текстове като „Тай­на книга на Иаков", Евангелието от Евреите и Евангелието от Филип. По такъв начин, главоблъсканицата, представена в текста (мразете родителите и обичайте родителите) се разрешава чрез полагане два порядъка на семейството и две майки на Иисус.

„те са като куче, което спи в яслите на воловете...": Добре позната тема във фолклорната литература, с успоредици при Езоп и Лукиан. Срв. например, Езоп, Басня 702: „Едно зло куче лежеше в ясла, пълна със сено. Когато воловете идваха да ядат, то не ги пускаше, а заплашително се зъ­беше. Тогава воловете му казаха: „Никак не е честно от твоя страна да ни завиждаш заради естествения апетит, от който си лишено. Тъй като не е твоята природа да ядеш сено, а пък ни пречиш на нас да ядем."

„Виж, майката на учителя и негови­те братя му говорят: „Йоан Кръстител кръщава за опроще­ние на греховете. Нека отидем при него да ни пръсти." Но той им отвърна: „Какъв грях съм сторил, че да бързам да ме кръщава? Или може би това, което казвам, е невежество."

За подобна критика на иудейското, иудео-християнското спазване на обичаите, вж. Притчи 6; 14; 53 в Евангелие­то от Тома.

105 „Който познава Отца и майката...": Тази притча може да се изтълкува като препоръка за незачитане на физическите родители; сравни притчи 55 и 101. „Книга на Тома" 144, 8-10 казва: „Горко вам, които обичате близостта и нечисто­то общение с жените." Ириней, в „Против ересите" 1.23.2, предлага друго тълкуване на притчата. Ириней казва, че спътницата на Симон Маг - Елена, блудница от Тир, била смятана за божията мисъл, която, въплъщавайки се в тяло след тяло, става дори блудница, макар че всъщност е „майка на всичко". По подобен начин, митът за душата, както е представен в текста „Тълкуване за душата" от Наг Хамади, обяснява, как душата, озлочестена и осквернена в тялото, изпада в блудство. Ориген предлага още една идея за друго тълкуване на притчата. В „Против Целс" 1.28; 32, той ци­тира преданието, че Иисус е извънбрачно дете на Мария, ко­ято „родила дете от войник на име Пантера". От надпис върху надгробен камък знаем, че сидонски стрелец на име Тиберий Юлий Абд Пантера наистина бил разквартируван в Палестина около времето на раждането на Иисус. Във връзка с това, сравнете евентуално Йоан 8:41.

106 „Като направите от двете едно...": За тази притча изобщо, виж притча 48 и бележката към нея. За правенето двете едно, виж притча 4 и бележката върху ставането едно.

107 „Царството е като пастир...": притчата за изгубената овца. Сравни Матей 18:12-13 (Q); Лука 15:4-7 (Q); виж също Иезекиил 34:15-16. Във Вавилонския Талмуд деветдесет и де­ветима, които упорстват в нещо, се противопоставят на едного, който е на страната на закона; а в Мидраш Раба от Битие се говори за човек, изоставил единайсет крави, за да открие една крава, отлъчила се от стадото.

108 „Онзи, който пие от устата ми...": Сравни притча 13; Йоан 4:13-14; 7:37-39; I Кор. 10:1-4; Сир. 24:21 за Мъдростта, която утолява жаждата. В „Одите на Соломон", 30:1,5 се каз­ва, че от устата Господна тече жива вода.

„сам аз ще стана този човек": Обещава се мистично отъждествяване на Иисус с неговия следовник.

„скритото...": Сравни притчи 5 и 6, а също бележката за онова, което е скрито.

109 „Царството е като човека...": притчата за съкровището. За мъдростта като скрито съкровище, сравнете „Притчи", 2:1-5; Сир. 20:30-31. Освен Матей 13:44, избори като Мидраш Раба и Езоп съдържат разкази с успоредици към притча 109:

Раби Симеон бен Йохай учеше: Ако е като човека, нас­ледил земя, която имало купчина тор. Но наследникът бил ленив, и взел, че продал земята на много ниска цена. Онзи, който я купил, отишъл да работи и започнал да копае. Намерил съкровище в купчината и построил с него голям дворец, после започнал да обикаля сред хората, а слугите му го следвали - все от съкровището, което на­мерил. Като видял това, продалият земята едва не се за­давил и казал: „Ах, какво изгубих!" (Мидраш раба, Песен на песните 4.12.1)

Един земеделец, който искал да запознае синовете си със земеделието, ги събрал край смъртното си ложе и им казал: „Синове мои, в едно от лозетата ми има скрито съкровище." След смъртта му те взели плугове и мотики и разкопали всичката земя. Не намерили съкровището, но лозето им се отплатило с многократно по-голяма реколта. Притчата показва, че придобитото с труд е съкровище за човеците. (Езоп, Басня 42)

110 „Нека намерилият света...": Сравни притча 81. Учението за отричането от света се среща също в Деяния на Па­вел и Текла; Деяния на Петър и Дванайсетте апостоли" и „Пистис София". Виж също Евангелие от Тома, притча 27 за поста (или въздържанието) от света.

111 “Небето и земята ще се обърнат...": Няколко иудейсКи и раннохристиянски паметници описват, как небесата се свиват като книжен свитък: Исайя 34:4; Псалом 101:25-27 (древни текстове); Евр. 1:10-12; Откровение 6:13-14.

„Който живее чрез живия...": Сравни Йоан 11:25-26.

„Не каза ли Иисус...": Това е отделна притча, но необи­чайната цитатна формула в началото й може би показва, че това е по-късен коментар, включен в притчата. Сравни притчи 56 и 80.

„За този човек светът не е достоен": Израз в иудейската литература на възхвала към някого.

„Не ще кажат": или „Те няма да кажат (сравни Лука 17:20-21).

„царството на Отца се е разпростряло над земята...": При „Макарий" Сирийски е запазена почти същата притча на Иисус: „Божието царство се е разпростряло над земята, а човеците не го виждат."

114 „Симон Петър им каза: „Мария ще ни изостави (напус­не?)...": В гностическата литература Петър нерядко се противопоставя на Мария с враждебност и женомразна неп­риязън.

„всяка жена, която мъж стори от себе си...": Преобразяването на жената в мъж е обсъждано в античната литература (преобразяването на мъжа в жена също се обсъжда в контекста на ритуалната самокастрация при мистериите на Великата Майка и Атис.

Докато семето, казват те, все още не е оформено, то е дете на жената, но когато се оформи, се превръща в мъж и става син на жениха. То вече не е слабо и подвластно на космични (сили), видими и невидими, но, ставайки мъж, става мъжки плод. (Климент Александрийски, „Извадки от Теодот", 79)

Тленното се въздигна до нетленното, и елементът на женствеността достигна до елемента на мъжествеността. (Първо Откровение на Иаков 41,15-19)

Не се кръщавай със смърт, нито се оставяй в ръцете на онези, които стоят по-долу от теб, вместо на онези, които са по-добри. Бягай от лудостта и оковите на женствеността, избери за себе си спасението на мъжествеността. Не си дошъл [да] страдаш, а по-скоро си дошъл да се избавиш от своите окови. (Зостриан 131, 2-10)

В тези цитати се подсказва, че всички хора на земята, мъже и жени, трябва да претърпят тази метаморфоза. За сходна формулировка на трансформацията, която също се мисли като освобождаваща, но използува половите катего­рии по съвсем различен начин, вж. Притча 22 в Евангелие от Тома.

Смятам, че първата притча принадлежи не на Иисус, а на неговия брат-близнак, който формулира тълкувателното предизвикателство и неговата цена: повече живот в безгра­нично време. „Царството е вътре във вас и извън вас" -това винаги е било и е благослов. Марвин Майър е предпаз­лив, когато трябва да нарече тези тайни притчи гностически, но аз не ще се поколебая да направя от този кратък коментар гностическа проповед, изградена върху текста на Евангелието от Тома. Онова, което ни прави свободни, е познанието, и тайните притчи, записани от Тома, са част от знанието, достъпно за всеки християнин, иудей, ху­манист, скептик, или всякакъв друг. Усилието да намериш и да бъдеш намерен е просто усилие, което зачерква невежеството, заменяйки го с гностическото познание, в което ние биваме познавани дори когато се познаваме. Алтернати­вата е тъкмо онова, което Емерсън и Уолъс Стивънс имат предвид под „нищета": въображаема пустота или лишеност. Да вярваш, че нещо изобщо „е", не овъзмездява значи тази „нищета". Само познанието е лекарството, и такова познание трябва да бъде самопознание. Иисус в Евангелие от Тома ни призовава към познание, не към вярване, защото вя­рата няма защо да води до мъдрост; този Иисус е по-скоро наставник в мъдростта, странстващ, и афористичен, отколкото възвестител на окончателни истини. Не ще може­те да бъдете литургик (служител, свещеник - бел. ред.) на това евангелие, нито пък ще успеете да основете църква върху него. Онзи Иисус, който приканва своите ученици да бъдат странници, е забележително Уитмънов Иисус, и мно­го малко от Евангелието на Тома не би било прието от Емерсън, Торо или Уитмън.

Да видиш онова, което е пред теб, съставлява цялото изкуство на проникновението за Иисус у Тома. Много от тай­ните притчи са дотам явно автентични, че могат да бъ­дат тълкувани единствено когато вникнем в онова, което те твърдо отказват да утвърдят. Никой учен никога не ще успее точно да определи, какво е бил или какво е гностицизмът, но неговите отрицания (отрицателни определения -бел. ред.) са осезаеми. За Иисус в Евангелие от Тома нищо не опосредява аз-а. Всичко, което търсим, е вече пред нас, а не извън нас самите. Най-забележително в тези притчи е нас­тойчивото повторение, че всичко вече е открито за вас.

Трябва само да почукате и да влезете. Най-доброто и най-древното във вас изцяло ще откликне на онова, което сами си позволите да видите. Най-дълбокото учение на този гностически Иисус никога не се заявява, а винаги се загатва, при това, загатва се в почти всяка притча. Има във вас светлина, и тази светлина не е част от сътворения свят. Тя не е Адамова. Аз познавам само две убеждения, същностни за gnosis-а: Сътворение и падение са едно и също събитие; най-доброто в нас никога не е било сътворявано, значи не може и да падне. Американската религия, gnosis на нашата вечерна земя, добавя един трети елемент, за да бъде наша­та свобода завършена и съвършена. Тази сетна искра от предсътворената светлина трябва да бъде сама, или поне насаме с Иисус. Живият Иисус в Евангелието от Тома гово­ри на всички ученици, но в решаващата тринайсета притча той се обръща единствено към Тома и онези три тайни притчи, които изрича пред него, така и не ни се разкриват. Тук трябва да гадаем, понеже тези три отделни притчи са скритата сърцевина на Евангелието от Тома.

Тома придобива знанието за словата, отказвайки се да търси подобие на Иисус. Неговият брат-близнак не е като справедлив посланик или пророк, нито прилича на мъдър фи­лософ или учител по елинска мъдрост. В такъв случай, прит­чите биха осветили естеството на Иисус: онова, което той е. Той е толкоз много от светлината, че сам е светли­на, но не светлината от небето или онази от небето над не­бето. Тук отъждествяването следва да бъде със странника или чуждия Бог, не Бога на Мойсей и Адам, а човекобога от бездната, предхождаща сътворението. Но това е само една от трите истини, макар че е достатъчно, заради нея да бъ­деш убит с камъни, а после отмъстен от божествения огън. Втората притча трябва да е призивът на онзи непознат Бог към Тома, а третата би следвало да бъде откликът на Тома, неговото осъзнаване, че той е вече в мястото на покоя, сам със своя брат-близнак.

Учените все повече твърдят, че определени притчи в Евангелието на Тома са по-близо до хипотетичния текст, отколкото са успоредиците в синоптичните евангелия. Като цяло, те приписват гностическите обертонове в Евангелието от Тома на редактор, може би сирийски аскет от втори век на нашата ера. Аз бих изказал по-различна хипотеза, макар почти да не очаквам, че тя ще бъде добре посрещната от учените. От действителния текст на притчите на историческия Иисус не е останало нищо. Веро­ятно, той е говорил на учениците и спътниците си на арамейски и, ако изключим няколко фрази, пръснати из еванге­лията, нито една от неговите арамейски притчи не е запа­зена. Дълго време се питах, как е възможно това, още пове­че, че християнските учени никога не са били съпричастни на моето учудване. Ако вярвате в божествеността на Ии­сус, не бихте ли искали да съхраните сентенциите, изрече­ни от него на арамейски, след като за вас те са Божиите сло­ва? Обаче онова, което е запазено, са гръцки преводи на него­вите слова, не самите арамейски притчи. Дали те не са изгу­бени, за да бъдат открити един ден в някоя пещера, някъде в Израел? Дали пък изобщо не са записвани, така щото гръцките текстове да се опират само върху спомени? От няколко години задавам тези въпроси на всеки срещнат изследвач на Новия Завет, обаче се натъквам само на слисване. Така или иначе, загадката със сигурност си остава. Арамейският и гръцкият са много различни езици, като нюансите на духовност и мъдрост трудно се предават от единия на другия. Всяко от изказванията на Иисус, явни или тайни, следва да се разглеждат в този контекст, което би трябвало да ни вну­ши известни подозрения относно автентичността дори на най-нормативните измежду тях, независимо дали такива съждения произтичат от вяра или от предполагаемо пози­тивно научно мислене.

Моят скептицизъм е само преамбюл към хипотезата, че гностичните притчи, с които Евангелието от Тома изобил­ства, наистина могат да идват от Q, или от някои ur-Q, а това ще рече, че в ученията на Иисус е имало протогностически елементи. Според мен, Евангелието от Марк е много по-близо до И-автора или Яхбист, отколкото са останалите евангелия; и докато почти не намирам някакви гностически нюанси у Марк или у Яхбист, откривам необичайни момен­ти, несъвместими с официалното християнство и иудаизма. Моше Идел - големият ревизионистки изследвач на Каба­ла - ме убеждава, че онова, което изглежда като гностически елементи в Кабала, всъщност идва от една архаична иудейска религия, която е всичко друго освен нормативна, спрямо която онова, което наричаме гностицизъм, може да бъде отзвук или пародия. Самият християнски гностицизъм също може да бъде късна версия на някои от Иисусовите уче­ния. Целият гностицизъм, според покойния Йоан Кулиано, е своеобразно творческо неразбиране, погрешно тълкуване или недооценка както на Платон, така също на Библията. Когато наблюдавам организираното, институционализирано християнство, историческо и съвременно, понякога то ми изглежда твърде слаб и погрешен прочит на Иисусовите учения. Евангелието от Тома говори, както на мен, така също на много други, иудеи и неиудеи, по начин, по който Матей, Лука и Йоан определено не говорят.