Въведение

„те ще се възправят като един": Виж притчи 4 и 16 и бележките върху ставането едно и устояването.

24 „Уши който има, нека чуе...": Тази препоръка за обръща­не внимание върху истинското тълкуване често се среща в раннохристиянската литература.

„Има светлина": Общо взето, сравни Матей 6:22-23 (Q); Лука 11:34-35 (Q), 36 (Q). Едно подобно обсъждане се среща и в откъслечен пасаж от „Диалог на Спасителя" 8.

„човека от светлина": Може би една игра на двете гръцки думи, значещи „човек" и „светлина", обяснява сливането на тези понятия в „човек от светлина". Тази игра на думи се открива и при Зосим от Панополис във „Върху буквата омега"* [*3осим от Панополис, „божествен", „високо образован", изтъкнат представител на херметизма и алхимизма, взаимовръзката между които разк­рива в своите текстове. Живял в Египет ок. 300 сл. Р. Хр. -Бел. пр.]. В гностическите текстове обичайно се поддържа, че божествената искра светлина озарява живота на знаещия.

25 „Обичай брата си...": Сравни Матей 22:39; Марк 12:31, 33; Лука 10:27; Левит 19:18. В Евангелие от евреите 5 Спаси­телят казва: „И никога не ликувай, освен когато погледнеш брата си с любов", а Дидахи 2:7 повелява: „Ти трябва да възлюбиш някого повече от душата си."

„душа": или „живот", дори „аз".

„в плът им се явих": Сравни Йоан 1:14; I Тимотей 3:16; също Притчи 1:20-33 и Варух 3:37, в които откъслеци се го­вори, че Мъдростта се явява пред човеците.

„пияни": В гностическите и други текстове, невежият и незнаещият често се нарича пиян. Сравни например херме­тичния текст „Поймандър"⁵⁴, 27: „О, народи, вие, земнородни човеци, които се отдадохте на пиянство, сън и не поз­нахте Бога, опомнете се, сложете край на пиршествата и унеса в немислен сън."

29 „Ако плътта... е сътворена...": Тази притча изразява не­доумението от тясната връзка между духа, безсмъртното измерение на човешките същества, и плътта или тялото. Тъй като притчата загатва, че въплътеният дух всъщност може да сьществува заради благото и спасението на тяло­то, тя напомня притча 7.

30 „Където са три бога...": Папирус Оксиринх 1.23-30 е разче­тен по следния начин: [Иисус каза]: „Там, където са [три, те са без] Бог, а там, където е само [един], аз казвам, че аз съм с този един. Ако вдигнеш камък, ще ме намериш там. Ако разцепиш дървото - аз пак съм там." Изводът на тази притча присъствува, като част от притча 77 в Евангелие от Тома от Наг Хамади.

31 „Пророк...": Сравни Матей 13:57; Марк 6:4; Лука 4:23-24; Йоан 4:44.

32 „Град...": Сравни Матей 5:14; 7:24-25 (д); Лука 6:47-48 (р).

33 Което с ушите си чуете...": Сравни Матей 10:27 (0); Лука 12:3 (0).

„на друго ухо": Може би това е пример за дитография (т.е. двукратно изписване на една и съща фраза по невнима­ние), а може би изразът се отнася до ухото на някого други­го, или дори до собственото „вътрешно" ухо. Тук папиру­сът от Оксиринх 1.41-42 просто пише: „Иисус каза:

„ < Каквото > чуете с ушите си [прогласете ...]." Кли­мент Александрийски предлага в „Стромати" 6.15.124.5-6 съвсем езотерично тълкуване на една версия на притча­та: „И каквото в ухото си чуете" - т. е., скрито или в тайнство, защото, образно казано, тези неща се казват на ухо - „прогласете", казва той, „от покривите", приемайки с достойнство, предавайки на висок глас и тълкувайки Писанията според канона на истината. Защото нито пророчеството, нито самият Спасител не изри­чат Божиите тайнства с прости слова, та да бъдат лес­но разбирани от обикновените хора; вместо това, Той говори в притчи."

„Тъй като никой не пали лампа...": Сравни Матей 5:15 (Q); Лука 11:33 (Q); Марк 4:21; Лука 8:16.

34 ,До слепец. . .": Сравни Матей 15:14 (Q); Лука 6:39 (Q).

35 „не можеш да влезеш...": Сравни Матей 12:29 (Q); 3:27; Лука 11:21-22 (Q).

36 „Не се грижи...": Сравни Матей 6:25-33 (Q), 34; Лука 12:22-31 (Q), 32. По начин, донякъде сходен с цитата от Q, Папирус Оксиринх 655.1-17 предлага по-пълен текст:

[Иисус каза: „Не се грижи] от сутрин [до Вечер и] от [вечер до] сутрин нито [за] [храната], която [ще] ядеш, [нито] за [дрехите], които [ще] носиш. [Ти си много] по-ценен от криновете, дето нито тъчат, нито [предат]. А ти, когато нямаш дреха, какво [ще облечеш]? Кой може да прибави към твоя ръст? Този същият ще ти даде и твоята дреха."

Гръко-римският автор Епиктет прави подобни наблюде­ния, в своите „Беседи" 1.9.9 и 1.14.3, когато съветва филосо­фа да бъде поне толкова самодостатъчен, колкото са животните и отбелязва естествения път в развитието на расте­нията през различните цикли „като по заповед на Бога".

37 Когато... се съблечете...": Сравни Евангелие от егип­тяните 5 (цитирано във връзка с притча 22); св. Иполит Римски, „Опровержение на всички ереси" 5.8.44 (цитирано по повод на притча 21); Евангелие от Тома, притча 21; осо­бено Псалтир на манихеите 99,26-30; „Притчата (или слово­то) на Иисус Изкупителя дойде до [мен?, както] следва: „Су­етните одежди на тази плът аз съблякох, спасен съм и пре­чистен; накарах чистите нозе на душата ми уверено върху тях да тъпчат; при боговете, облечени в Христа, застанах." Този последен текст, подобно на притча 37, съчетава бележките относно събличането и стъпкването.

38 „Често искахте да слушате...": Сравни Матей 13:17 (Q); Лука 10:24 (Q); 17:22; Йоан 7:33-36. Версии на тази притча се срещат у св. Ириней Лионски, в Псалтира на манихеите, също в Деяния на Йоан и у св. Киприан Картагенски:

Аз често съм желал да чуя някоя от тези притчи (или слова - бел. прев.), но нямаше кой да ми ги каже. (св. Ириней Аионски, „Против ересите" 1.20.2).

Имам нещо да кажа, а няма на кого да го кажа. (Псал­тир на манихеите 187,28.29).

Йоан, трябва да има поне един, който да чуе тези неща от мен, защото имам нужда от някого, който иска да слуша. (Деяния на Йоан, 98)

Защото ще дойде време и ще ме търсите, както вие, така и онези, които ще дойдат след вас, за да чуят слово на мъдрост и разбиране, но не ще (ме) намерите, (св. Киприан Картагенски, „Свидетелства..." 3.29)

„ще ме търсите и не ще ме откриете": Според Притчи, 1:23-28, Мъдростта говори, но остава нечута, после пък хо­рата, които я търсят, не я намират.

„взеха": или „получиха".

„бъдете мъдри като змиите...": Сравни Матей 10:16; св. Игнатий⁵⁵, Поликарп 2:2: „бъдете хитри като змии във всичко и невинни като гълъба во веки веков." Сравнения със змии и гълъби се срещат също в Мидраш Раба, Песен на песните.

40 „Лоза беше засадена...": Сравни Матей 15:13; Йоан 15:5-6; Исайя 5:1-7. Виж също притчата за плевелите в Евангелие от Тома 57 и Матей 13:24-30, а също притчата за лозата и плевелите в Книга на Тома 144,19-36 (ако слънцето грее ло­зата и тя върби добре, лозата задушава плевелите; иначе, стопанинът трябва да ги изкорени).

41 „Онзи, който има...": Сравни Матей 13:12; Марк 4:24-25; Лука 8:18; Матей 25:29 (Q); Лука 19:26 (Q).

42 „Бъдете странници": Тази притча може да се преведе и като: „Бъдете с!штници"; срабнете описанията на с!шта-щи учители и мисионери 6 раннохристиянсЬта литерату­ра. Друг ВъзмоЖен, но мал!со Вероятен превод е следният:

„Елате в Живота, като минете в отвъдното"; сравнете употребата на същата дума parage като „минавам в отвъд­ното" при първата загадка от притча 11 и други изказвания, подобни на този превод, в притча 42 (например в Коринтяни 4:16; Деяния на Йоан 76: „Умри, за да живееш"). 43 „Не ще узнаете...": Сравни Йоан 14:8-11.

„обичат дървото...": Сравни Лука 6:43-44 (Q); Матей 7:1ба, 16Ь, (Q), 17,18 (Q), 19-20; 12:ЗЗа-Ь, ЗЗс (Q).

44 „Който хули...: Сравни Матей 12:31-32 (Q); Лука 12:10 (Q); Марк 3:28.29.

45 „Грозде от тръни не се бере...": Сравни Лука 6:43-45 (Q); Матей 7:1ва, 16в (Q), 17,18 (Q), 19-20; 12:ЗЗа-в, ЗЗс (Q), 34а, 34в-35 (Q); Иаков 3:12.

„богатството си": букв. „своето хранилище", „поквареното хранилище в сърцето": буквално, „това покварено хранилище в неговото сърце."

„да отвърне": буквално „отклони"; човек отвръща поглед в знак на почитание или уважение.

„Младо вино в стари мехове...": Сравни Матей 9:17; Марк 2:22; Лука 5:37-39.

„Стара кръпка..": Сравни Матей 9:16; Марк 2:21; Лука 5:36.

48 “Ако двама се помирят...": Сравни Евангелие от Тома, притча 106; Матей 18:19; 17:20в (Q); Лука 17:6Ь (Q); Матей 21:21; Марк 11:23;

„двама... в един дом": Виж притча 4 и бележката за ста­ването едно.

„сами": или „в усамотение". Виж притча 16 и бележката върху „сами".

„Защото от него сте дошли...": Целта, която следва да бъде постигната, съвпада с началото. Виж притча 18 и бе­лежката за това, къде е началото; бележката включва ци­тат от Псалтир на манихеите 155,9-12 и от Тайна книга на Йоан II 9,5-8.

50 „Ако ви попитат...": Тази притча е една от най-явно ми­тологичните в Евангелието от Тома. Много от онова, кое­то се казва тук, е познато от древни описания за живота на душата, особено от гностическите описания (например „Химн за перлата"⁵⁶ в Деяния на Тома 108-113). Много особе­ности на тази притча наподобяват мита, представен с повече детайли в Тайна Книга на Йоан. Въпросите и отговорите в притчата също повтарят разказите за небесните сили, разпитващи душата при нейното преминаване през небесните сфери. Според Ириней Лионски, „Против ереси­те" 1.21.5, душата следва да отвърне: „Аз съм рожба на Отца, който предсъществува, нещо повече, рожба в Онзи, който предсъществува... Аз водя потеклото си от Онзи, който предсъществува и пак в онова, което е мое собствено, Откъдето съм дошъл." Тогава, отбелязва св. Ириней, ду­шата навярно може да избяга от силите.

„светлината се е сътворила...": Сравни Йоан 1:1-5,9-14.

„установила [се]": или „устоява". Относно този мотив за устояването виж притча 16 и бележката върху „устояване".

„нейни синове": Сравни Йоан 12:3ва.

„движението и покоят": Сравни Битие 1:1-2:4а: 6 1:2 ду­хът се движи, 61:28 Живите същества се движат, а в 2:2 Бог се намира в покой. Според „Тайна книга на Йоан" II19,22-33; 26- 26-32, неодушевеното тяло на Адам се раздвижва едва тогава, когато демиургът Ялдабаот вдъхва в лицето му дух. Чак тогава душата, сдобила се така със сила, ще бъде способ­на да намери покой.

51 „Онова, което търсите, е дошло...": Новият свят вече е дошъл. Сравни Лука 17:20-21; притча 113 от Евангелие от Тома; Йоан 3:18-19; 5:25; 2 Тимотей 2:17-18. За възкресението като нещо, което вече е станало, сравни трактат върху възкресението⁵⁷ от Наг Хамади 49,9-25:

Затова не бъди едностранчив, Регин, нито пък се дръж според плътта заради единството, а избягвай раз­деленията и оковите; тогава ще се сдобиеш с възкресение. Защото ако онзи, който ще умре, знае за себе си, че ще умре - дори ако прекара много години в този живот, пак ще стигне дотам - защо тогава не погледнеш на себе си като възкръснал и доведен до възкресението?

„за теб": буквално „в теб".

„Вие не зачетохте живия...": Августин, в „Срещу един противник на Закона и пророците" 2.4.14, предлага близка успоредица до тази притча: „Вие отхвърлихте живия, кой­то е пред вас, и говорите нехайно за мъртвите." Струва си да отбележим също Деяния на Тома, 170: „След като не вяр­вате в живия, как искате да повярвате в мъртвия? Но не се бойте. Иисус Христос, в своята велика благост, постъпва с вас човеколюбиво." Сравни също Йоан 5:37-40; 8:52-53.

53 „Полезно ли е или не обрязването...": Тази притча критикува ползата от телесното обрязване и препоръчва, вместо него, духовното. Сравни Римл. 2:25-29, а също други пасажи при Павел. Според юдейската традиция, един упра­вител на Юдея веднъж казал на Раби Акива: „Ако той (т.е., Бог) изпитва такова задоволство от обрязването, защо то­гава детето не идва на бял свят още от майчината си утро­ба обрязано?"

54 „Блажени бедните...": Сравни Матей 5:3 (Q); Лука 6:20 (Q).

55 „Който не възненавиди...": Сравни Матей 10:37-38 (Q); Лука 14:26-27 (Q); Матей 16:24; Марк 8:34; Лука 9:23; Еванге­лие от Тома притча 101; Псалтир на манихеите 175,25-30: „Аз изоставих баща и майка, брат и сестра; станах странник в Твое име. Поех своя кръст и Те последвах. Аз изоставих плътското заради духовното. Презрях славата на света заради Твоята слава, която не отминава." Виж също книга за степените" 3.5: “Ако човек не се отрече от всичко, което има, не носи своя кръст, не Ме последва и не Ме подражава, той не е достоен за Мен."

„баща... майка.. братя... сестри... кръст": буквално „баща си... майка си... братята си... сестрите си... своя кръст".

„светът не е достоен за него": Израз, използуван в иудейската литература за възхвала на някого.

„като вървеше": навярно самарянинът, но може би Иисус.

„<...> този човек <...> около агнето": Коптският текст може да бъде буквално преведен: „Този човек е около агнето." Но твърде вероятно е ръкописът да е повреден, възможно е прочитът да бъде възстановен по следния на­чин: „<3ащо> този човек < разнася > наоколо агнето?"

„За да го убие и да го изяде...": Сравни, може би, Псалтир на манихеите 172,13-27: Нуждата обсади любовта, която умря, овцата, привързана [към] дървото, овцата, която пастирът търсе­ше. Що се отнася до нас [самите], обични мои, нека разделим казаното „Кой е онзи, който изяжда?" (от) „Кой е онзи, който бива изяден?" - Не (се изморявай, мъдрост, не се предавай, (любов). [Кой] е онзи, който търси? Кой е онзи, който бива търсен? Овцата, привързана към дървото, овцата, която пастирът търсеше. - Не ти. - Ето, има овца, привързана към дървото; ето, има и друго - то изяжда овцата. Ето пастирът, който води към пасище­то. Той тръгва да търси своята овца. - Не ти. - Любов­та, която умря, е овцата, прибързана към дървото; пас­тирът, който я търси, е мъдростта, която разкрива. [Онзи], който изяде овцата, е всепоглъщащият огън, бо­гът на този еон, който води целия свят в заблуда.

В Евангелието от Тома темите за изяждането и бъденето изяждан се срещат също в притчи 7 и 11.

61 Двама ще почиват върху ложе...": Сравни Лука 17:34-35 (Q); съпостави и Матей 24:40-41 (Q).

„ложе": или, „легло".

„Саломе": Рядко в Новия завет, по-често в раннохристиянската и гностическата литература, образът на Саломе се явява като жена, следваща Иисус. В притча 61 на Евангелие­то от Тома тя се обявява за негова следовница.

„сякаш си (пратени - бел. ред.) от някого": буквално, „като от някой". Смисълът на коптския текст е неясен. Той може да бъде разбран като: „сякаш си от някой особен"

„Аз съм онзи, който идва от цялото...": Сравни Матей 11:27 (Q); Лука 10:22 (Q); Йоан 3:35; 6:37-39; 13:3-4.

„цяло": или „съединено".

„<цял>... раздвоен": Коптският текст, прочетен след корекцията като „<цял>" (или „съединен"), без корекция може да бъде преведен като „изоставен". Относно коригирания прочит сравни Климент Александрийски, „Извадки от Теодот" 36:1-2: Нашите ангели, казват те, наистина бяха създадени в единство, като едно, защото идват от ед­ното. Сега, след като сме разделени, Иисус беше кръстен затова, щото неразделеното да може да бъде разделено, докато Той ни съедини с тях в Пълнотата, тъй че ние, многото, които сме станали едно, да се изгубим в Едното, което зара­ди нас бе разделено."

„изпълнен със светлина": Сравни Йоан 8:12.

„Нека лявата ви ръка..": Сравни Матей 6:3.

„Прекупвачи и търговци...": Сир. 26:27: „Мъчно може търговец да избегне от грешки, а кръчмар не ще се избави от греха."

„Той сигурно не ги е познал": След корекция, текстът би могъл да бъде прочетен и като: „Може би <те> не са <го> познали."

Паралелите в Евангелията от Матей и Лука (от Q) подс­казват превод в деятелен залог на притча 68: „Честити сте вие, когато ви мразят и преследват; не ще намерят място, където не са ви преследвали."

Онези странници, с които се смесих, не ме знаят. Те вкусиха моята сладост и поискаха да ме задържат при себе си. Аз станах живот за тях, но те станаха смърт за мен. Аз ги издигнах нагоре, а те ме носеха върху себе си като одежда. Аз съм във всичко, нося небесата, аз съм ос­новата, опора съм на земята, аз съм светлината, която блести и кара душата да ликува. Аз съм животът на све­та, аз съм млякото във всички дървета, аз съм сладката вода под децата на материята.

„и като вашите властели? Те са...": или „вашите управ­ници, които са облечени в меки дрехи и не могат да разбе­рат истината?"

„силните": или „онези от двора".

79. 
    „Честита е утробата, която те е заченала...": Сравни Лука 11:27-28;
    

„Честита утробата, която не зачена...": Сравни Лука 23:29; Матей 24:19; Марк 13:17; Лука 21:23; Евангелие от египтяните 3: „Саломе пита с основание: Докога хората ще умират?"... А учителят отвръща предпазливо: „Докато же­ните раждат."

„светът не е достоен за него": „Израз, използуван в иудейската традиция за възхвала към някого.