Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „навигационен”
ГЛАВА ІV. ПОТЕНЦИАЛНИ КОМУНИКАТИВНИ ЗНАЧЕНИЯ НА
Изтегляне 1.08 Mb.
|
| ГЛАВА ІV. ПОТЕНЦИАЛНИ КОМУНИКАТИВНИ ЗНАЧЕНИЯ НА Ving
В гл. ІV когнитивното моделиране се извършва от позицията на Говори-теля/Концептуализатор, който концептуализира дадена ситуация от определена перспектива. Говорителят познава съществуващата кодова система и избира как да предаде на Слушателя именно тази картина (която и както е изградена в неговото съзнание) така, че „ ...Метафорично казано и двамата „ гледат към” света през един прозорец или наблюдателна рамка” (Ланакър, 2001:145). Това предполага езиковите структури да се разглеждат като ‘инструкция’ (Хардър, 1996), като всяка инструкция фокусира вниманието към различен обект, но в рамките на конкретна наблюдателна рамка. Ving получава различен комуникативен ‘прочит’ в зависимост от значение-то, което носи в дадена символна Ving конструкция и синтактичната роля, която тя получава в изречението. Съдържанието на гл. IV е структурирано както следва: 1. Алтернативни конфигурации при концептуализацията на обекта „сцена” В изследването се приема, че изборът на конкретна Ving конструкция, както и на предопределената й синтактичната роля, представлява ‘инструкция’, целяща да изгради определен образ, който Концептуализаторът/Говорител иска да предаде на Слушателя. Различните езикови инструкции се разглеждат като иконични диаграми, съответстващи на алтернативни ментални конфигурации. Те, на свой ред, се извеждат чрез когнитивно моделиране на начините, по които може да се наблюдава/концептуализира архетипния модел „сцена”. Извеждат се три основни фактора, повлияващи формулирането на съобщението на базата на корелацията Наблюдател/Наблюдавано („сцена”). Това са: А. Позицията на Наблюдаващия и Наблюдаваното спрямо обек-тивното време, която осъществява контекстуална референтност и се изразява езиково с глаголни времена. Схематичното значение на Ving изключва началната и крайна фаза от неговия обсег (Ving е атемпорална структура по отношение на обективното време), поради което той не може самостоятелно да локализира събитие спрямо обективния поток на времето. Това налага употребата на Ве в съчетание с Ving при продължителните времена: Today, he’s working a lot harder for a lot less money and loving it (BP:222). Б. Фокусиране на вниманието върху определена част от Наблюда-ваната „сцена”. Ситуацията от сцената обикновено включва повече от двама участника в едно или повече взаимодействия и всички те се концептуализират като отделни събития, но с различна релефност. На преден план от тях изпъква това, което е фокусирало вниманието на Наблюдателя. Възприема се като основна фигура и съответства на главното изречение. Wheeling around, they sprinted back to the door and turned the key, fumbling in their panic (HP:175). Тази конфигурация е субективна и може да се промени, ако вниманието се фокусира върху друго събитие – то получава фигуралност и става съответно главно изречение, докато останалите събития остават на заден план и се изразяват с подчинени изречения: Sprinting back to the door they wheeled around and turning the key fumbled in their panic. Sprinting back to the door they wheeled around fumbling in their panic while turning the key. Схематичното значение на Ving, по-точно неговата атемпоралност по отношение на обективното време, прави съществуващите Ving конструкции подходящи да изразят действия на заден план: My face blazing with guilt, I swooped on them (BP:162) и Nearing the steep street, Hebe feared she would never really know Silas (HPc: 47). Наличието на Ving конструкции, които съответстват на гещалт формирования с различна степен на абстрактност, по-специално извличането на ‘ядрото’ на събитието в отделна структура - Ving Lm, дава възможност събитие извън фокус да се интерпретира като съществена част от фигурата, изведена на преден план: The factory testing Intel's Pentium burns down (BNC: CSR 99). Нещо повече, то насочва вниманието към конкретна автономна структура и, отделяйки я от общия фон, я конкретизира: the factory testing Intel's Pentium. Тези случаи се считат за сложен преден план, а Ving Lm конструкцията в тази позиция се възприема като част от главното изречение и има референтна роля. Автономната структура Ving Lm, получена в резултат на абстракция и реификация (гл. ІІІ, стр. 94-123) може да се използва и самостоятелно, за да интерпретира сложен преден план: Brooding over it all in his weakened condition brought him low, in a dangerous state of depression (BNC: CBN 197) или сложен заден план в случаите, когато номинализираната Ving Lm конструкция стои в апозиция на друга автономна номинална структура: Design implies change and improvement, solving technical problems and meeting new needs (BNC:FAH 1932). В. Субективност или обективност на концептуализацията. Според Ланакър (1987:128-132, 2002: 315-318), в процеса на концептуализация неговият Субект може алтернативно да избере: (1) да изключи себе си от наблюдаваната „сцена” (Наблюдателят не е част от Наблюдаваното) и тогава концептуализацията е субективен процес, или (2) да се инкорпорира в „сцената” (Наблюдателят е част от Наблюдаваното) и тогава концептуализацията е обективен процес. Езиково обективната интерпретация се изразява със съобщения, формулирани от първо лице, а субективната интерпретация – съответно със съобщения, формулирани във второ и трето лице. В настоящото изследване този когнитивен модел е разширен, като в него се влючват и действията, извършвани от Субекта на концептуализация. Те се раз-глеждат като различни начини на ‘въплътен достъп’ на Субекта-концеп-туализатор, до Наблюдаваната „сцена”. Глаголите, именуващи начините на дос-тъп, са наречени ‘въплътени глаголи’ - това са глаголи, които назовават различните взаимодействия на човека със света, в който той живее под формата на: сетивни възприятия (see, hear, feel), изграждане на ментални образи и техните субективни проекции във времето (remember, imagine), емоционално преживяване или отношение (love, dislike, appreciate) към обекта на концептуализация, контрол (allow, try, avoid) и самоконтрол (stop, start, keep), положение или движение в пространството (sit, stand, come, go) и др. Предлага се хипотезата, че конструкции от типа: I remembered him waiting in my school library (BNC: HUN 397); She resumed her reading (BNC: G3S 1374); I advise reading this book one entry at a time and, where possible, following up the footnotes (BNC: CKX 1013) експлицитно формулират начина на достъп (remembered, resumed, advise) на Субекта на концептуализация (I, She) до концептуализираното събитие (him waiting, reading this book, her reading). Езиковият еквивалент на когнитивния модел Субект на концептуализация - достъп - Обект на концептуализация (Субект - достъп - Обект) е наречен ‘експлицитна въплътена субективност’. Ving конструкциите, изразяващи наблюдаваното събитие, са инкорпорирани в събитието на преден план, но не достигат неговата яркост. Атемпоралността в схематичното значение на Ving е потенциална възможност за релативните Ving конструкции да кодират второстепенни събития ‘в сянката’ на други, възприемани като релефни/първостепенни, които, от своя страна, може да не са фокусирани като най-значими в наблюдаваната ситуация, т. е. релефното събитие не винаги е главното събитие. Ето защо е необходимо те да бъдат разграничени. Главното събитие, което е и съотнесено към обективното време, се означава с E, докато релефното събитие, в чийто заден план стои друго, изразено с Ving конструкция се обозначава с E1. Релефното E1 може да съвпада с главното E (E1=E), но може и да е различно от него (E1 ≠ E). За целите на изследването се приема, че двете събития съвпадат и че изводите, направени за E1=E, важат и за E1 ≠ E. Във връзка с това E1 се използва за обозначаване на релефното/първостепенно събитие, а E2 – на събитието в неговата сянка. Номинализираните Ving конструкции могат да попаднат във фокуса на внимание, ставайки част от главното събитие като водеща фигура Tr (в ролята на подлог) или втора по значимост Lm (в ролята на допълнение или сказуемно определение). Те също се обозначават с E2. 2. Прототипни комуникативни значения на Ving 2.1. Значения на Ving в конструкцията Nom Be +Ving (Lm) – кано-нични събития Схематичното значение на символа Ving възпроизвежда базовия когнитивен модел „сцена”, но стеснява концептуализацията само в рамките на непосредственото възприятие на субекта/наблюдателя. Ето защо, за прототипна употреба на Ving приемаме тази, в която процесът на концептуализация е локализиран и в обективното време. В този случай събитието се концептуализира в темпоралната сфера и субективно, и обективно. Езиково това съчетание съответства на комбинацията от несвършен вид и време, т.е. прототипните значения на Ving съответстват на интерпретацията, която получават различните аспектуални схеми на събития (съответно глаголите) в продължително време. Анализът на прототипните значения на Ving проследява какви изменения настъпват в концептуализацията на дадено събитие спрямо съществуващите фонови знания за неговата аспектуална схема. Отчитат се промените в кон-цептуализацията на параметрите динамичност/статичност [+d/-d], теличност/
Аспектуална схема7 Аспектуални параметри Семантична организация _______________________________________________________________________ Състояния8 [-d] Tr----Lm Пунктуални дейности [+a, -t, +d] Tr Дуративни дейности [-a, -t, +d] Tr Изпълнения [-a, +t, +d] Tr Lm Достижения [+a, +t, +d] Tr Lm
По този начин ще се отчете влиянието на инициатора на събитието Tr, понеже при непосредствено наблюдение (съответно концептуализация) това е най-ярката фигура. Именно нейното присъствие е причина за идентифициране на промени и концептуализирането им като процес, при все че началната и крайната фази от аспектуалната схема на събитието са извън наблюдаваната картина. Така се очертават основните фактори, определящи концептуализацията, кодирана с Nom Be+Ving (Lm). Наблюдението е непосредствено, което означава: а) конкретност - наблюдаваме конкретно събитие в конкретна ситуация; б) картината е детайлизирана (приближена) и разкрива пунктуалните дейности, които изграждат наблюдавания процес под формата на хомогенна серия, което: - се концептуализира като вътрешно развитие на наблюдавания процес,
в) началната и крайна фаза от наблюдаваното събитие остават извън наблюдавания обсег; концептуализира се: - средната фаза - разгръщането на Д(ействието), което - поражда усещането за неограниченост.
Детайлността, с която се възприема наблюдавания процес, разкрива негово-то развитие и това може да е търсен ефект при употребата на продължително вре-ме с глаголи, чиито аспектуални схеми са състояния, като глаголи, изразяващи възприятия: When it flicks out like this it is tasting or smelling the air (BNC: CK2 1751) и умствена дейност The poet is remembering his own childhood (BNC: KRF 791). По този начин се насочва вниманието към значимостта на конкретното събитие. 2.1.2. Пунктуалните и дуративни дейности имат само един участник Tr, поради което неговото влияние в процеса на непосредствено наблюдение (съответно извършване) също следва да бъде отчетено. Ако Tr не е потенциален източник на енергия, глаголите с динамичната аспектуална схема дейност изразяват т. нар. ‘фиктивно движение’: The road winds up the mountainside towards El Misti (BNC:APC 297). Ето защо употребата на Be+Ving предполага имплицитно включен Наблюдател като активен участник в концептуализацията: The way we had taken was winding down towards a small lock or tarn (BNC:FR3 2146). Пунктуалните (limp, sob) и дуративни (sit, bleed) дейности се различават по продължителност. При непосредствено наблюдение обаче тази разлика изчезва: Priscilla was sitting on the side of the bed, sobbing (BP: 77). By the time we get back to the tent Stig is limping badly and when Odd-Knut looks he finds he is bleeding profusely (BNC:A6T 2474). Причина за това е по-фината грануларност, която показва, че при пунктуалните дейности, действието се разгръща като хомогенна серия – ‘итеративен’ ефект и пунктуалната дейност се възприема като продължително събитие. 2.1.3. Изпълненията, поради своята теличност, не са хомогенни. При непосредственото им възприятие началната и крайна фази на наблюдаваното събитие остават извън видимия обсег и в резултат се концептуализира хомогенна структура: A television set was playing Indiana Jones (BNC: CLD 927). She saw his sister and nephew next morning as she was loading her car with her carvings to take to the hospital (BNC: H9V 915). Промените в концептуализацията на изпълненията при непосредствено наблюдение се приемат за прототип на имперфектния вид в английския език. 2.1.4. Достиженията се различават от изпълненията само по отношение на параметъра продължителност. Това обаче оказва влияние на ‘прочита’, който те получават при непосредствено наблюдение: Men were coming in with a stretcher (BP:79); He was switching off from her again, and for some utterly incomprehensible reason her heart was tightening in protest (BNC:GUE 1588). Също както при пунктуалните дейности, при непосредственото възприятие на достижения по-фината грануларност разкрива по-детайлно осъществявянето на процеса и на преден план изпъква субективното усещане за удължено времетраене под формата на ‘протяжност’, имплицитно присъстваща като ефект при тази интерпретация. 2.2. Значения на Ving в конструкцията Nom Be Ving на неканонични събития В изследването е представен когнитивен модел на процеса на кон-цептуализация, залегнал в употребата на Ving в неканонични събития, където Ving традиционно се разглеждат като прилагателни имена: (4)
б. I think that word is really disgusting (BNC: C8T 2359 в. Nobody else was in the room (BNC:B1N 764). При неканоничните събития (a, в) Концептуализаторът локализира наблю-давания Тr в определена сфера на концептуализация: при (a) в емоционалната сфера, при (в) в пространствената сфера, и това е субективна концептуализация. Неканоничното събитие в (б) се различава – в него Ving идентифицира сферата на концептуализация на Субекта/Концептуализатор, а не на наблюдавания обект Тr, т. е. при неканоничните събития Ving интерпретира обективна концептуализация и изразява чувствата, които наблюдаваният обект предизвиква у Кон-цептуализатора (‘Experiencer Subject Viewpoint’). Този когнитивен модел и негова-та интерпретация са наречени ‘предизвикана емоция’. За изграждане на когнитивния модел е необходимо да се идентифицират каноничните схеми на глаголите, употребявани в позицията на сказуемно опреде-ление в неканонично събитие. Глаголите принадлежат към две аспектуални групи: състояния и достижения. За тях бе установено, че в прототипната си употреба Ving може (макар и рядко) да интерпретира динамична хомогенна структура. Концептуалната структура на тези две аспектуални групи е транзитивна. Позицията на емоционалния субект не е на инициатора на действието Тr, а тази на обекта Lm ‘Tr causes Lm to feel’, видно от разликата между amusе и enjoy: They were both very good to her, amusing her and obviously enjoying her company (BNC: B1Y 660). За да се изведе когнитивният модел на неканоничната структура, фокусът на внимание се насочва към обекта на емоция Lm: They greet me, but they are amused by my appearance (BNC: FAJ 1101). В следващата стъпка фокусът на внимание се насочва към предизвиканата емоция, кодирана с Ving, което оставя обекта Lm на заден план: It was amusing for Charles to see him in this state, .... (BNC: GUF 2178). Food is more frightening to me than death itself. (BNC: CAP 1059). Именно тази интерпретация ни разкрива когнитивният модел на концеп-туализация, кодиран с конструкцията Nom Be Ving: Субектът на концепту-ализация/Говорител заема позицията на Обекта на насочената от Тr емоция, т.е. Субектът на концептуализация се идентифицира с Обекта на емоция. Той може да бъде експлицитно кодиран като част от фона (for Charles, to me) или имплицитно загатнат от самата конструкция: Number 11 was interesting (FM: 58); New York City is amazing in its own way as the Grand Canyon (FM:105). Можем да заключим, че в конструкцията на неканонично събитие Nom Be Ving, символът Ving кодира ‘предизвикана емоция’.
Най-близко до прототипа са комуникативните значения на Ving, в които Nom Ving (Lm) е в заден план - абсолютна конструкция. Конструкцията се нарича „‘абсолютна’ в смисъл, че не е експлицитно синтактично свързана с главното изречение” (Куърк и др. 1985:1120) и от самото си възникване се употребява без аугмент. Съвременният английски език използва единствено предлога with като аугмент при въвеждане на абсолютна конструкция. Едновременно с това, имплицитната връзка между абсолютната конструкция (E2) и релефното събитие (E1) се открива лесно, което подсказва, че между тях съществува когнитивна такава. В изследването се търсят именно когнитивните връзки между абсолютната конструкция (E2) и изречението, към което тя се отнася (E1). Комбинацията (E1 + E2) се изследва на два етапа: а. установяване на потенциалните значения, които Ving може да придобие в конструкцията Nom Ving (Lm); б. изследване на съществуващите връзки между E2 и E1 - връзката между инициатора (Tr) на E2 и инициатора (Tr) или друга значима фигура (Lm) на E1; - аспектуалната корелация между E2 и нейното главно изречение E1.
Каталог: konkursi-proceduri konkursi-proceduri -> Резюмета на трудовете на гл асистент д-р инж. Георги Кънчев Люцканов konkursi-proceduri -> Резюмета на трудовете и приносите в публикации на д-р инж. Емил Стефанов Барудов konkursi-proceduri -> Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” факултет „навигационен” konkursi-proceduri -> Конкурс за „професор" по професионално направление "Администрация и управление", научна специалност " Икономика и управление" konkursi-proceduri -> Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „инженерен” konkursi-proceduri -> Р е з ю м е т а н а н а у ч н и т е п у б л и к а ц и и на д-р Камелия Вунова – Нарлева konkursi-proceduri -> На дисертационния труд konkursi-proceduri -> Програма за оптимизация при избор и оценка на кинематиката на кораби, движещи се на догонващи се курсове konkursi-proceduri -> Програма за оптимизация при избор и оценка на кинематиката на кораби, движещи се на догонващи се курсове Изтегляне 1.08 Mb. Сподели с приятели:
|