* По данни от Дирекция Бюро по труда – Ямбол
Структурата по пол на регистрираните безработни показва съотношението между групата на безработните мъже и жени при предлагането на работна сила на пазара на труда. Анализът на данните за броя и дела на безработните по пол към Х.2005 година потвърждава формиралата се през последните години тенденция, изразяваща доминиращото присъствие на пазара на труда на безработните жени. Съотношението жени:мъже е 56.7 : 43.3.
Продължава тенденцията за поддържане на висок относителен дял на жените без специалност (62,8 %) и с основно и по-ниско образование (56,2%).
Склонността на жените да бъдат наемани за временна и невисоко платена работа през летния сезон, по програми за заетост с минимално заплащане, или на работно място, неотговарящо на тяхната квалификация или професия, често влияят върху структурата на безработните по пол. Значителна част от жените са с ниско образование или без професия и тяхната реализация е предимно в шивашкото и обувно производство, където условията за работа са неблагоприятни и с вредно въздействие върху здравето. Освен това предпочитанията на работодателите при наемане на работа в други дейности са ориентирани предимно към мъжете и по-младите хора.
Наблюденията върху групата на безработните жени през първите месеци на 2005 година и сравнението с минали години показват, че в развитието на регистрираната безработица сред жените се наблюдават структурни промени, произхождащи от възрастта, квалификацията и продължителността им на престоя на трудовата борса.
Една от причините за високата безработица при жените до 29 години е нежеланието на работодателите да наемат млади жени, поради вероятността те да отсъстват за по-дълъг период поради отглеждане на деца или отпуск по болест.
Възрастта, квалификацията и образованието са основни фактори, влияещи върху нивото на безработицата, подбора на персонала от работодателите и реализацията на безработните мъже и жени на трудовия пазар.
Във възрастовата структура на безработицата могат да се обособят две окрупнени групи лица в неравностойно положение на пазара на труда: младежите до 29 години, които започват трудовата си реализация и лицата над 50 години, завършващи трудовата си дейност. Високи са абсолютните и относителни стойности на двете групи и заедно те представляват повече от половината от безработните (53 %). Липса на опит и умения или неадекватни на търсенето на пазара на труда образование или професия, изисквания за допълнителна квалификация и други са причини, които ограничават шансовете им за реализация на пазара на труда.
Въпреки динамиката в развитието на възрастовите потоци, отклоненията и колебанията в техните параметри са с ниски амплитуди, което ги определя като относително постоянни. Съотношението между разгледаните възрастови групи в структурата на безработицата се запазва с доминиращото присъствие на лицата в най-млада възраст – до 29 години.
Професионалната структура продължава да се характеризира с доминиращото присъствие на безработните без професия и с ниско образование на трудовия пазар. Относителният дял на безработните без специалност и професия продължава да нараства в общата структура на безработните лица и от 49,8 % през 2002 година достига 58,75 %, което показва, че половината от всички безработни в региона са без професия. Независимо, че тази група намалява своя обхват с 1383 лица в сравнение с 2002 година, търсенето на неквалифициран труд /немалка част от който по програми и мерки за заетост/ не може да компенсира значителното предлагане. Тази тенденция се наблюдава през последните няколко години и е свързана с ниската квалификация и образователно равнище и слабата мобилност на пазара на труда на лицата от тази група.
Продължава неблагоприятната тенденция, лицата с основно и по-ниско образование да имат значително присъствие сред безработните без професия и през различните периоди на годината те заемат трайно повече от половината в тази структура.
Запазва се тенденцията от последните години делът на продължително безработните лица без специалност, с престой на пазара на труда повече от 1 година, да бъде почти половината от безработните без специалност. Налице е пряка зависимост на продължителността на регистрация и притежаваната квалификация и придобита степен на образование. Във всички групи закономерно най-нисък е делът на специалистите, а най-висок този на безработните без специалност. Делът на безработните без специалност нараства паралелно с увеличаване периода на престоя на пазара на труда, като 11,7 на сто от средномесечния брой на безработни с престой 1 – 2 години са без специалност, а 35,5 на сто – са без образование.
Въпреки промените в средните стойности и за трите професионални групи през периода 2003 - септември 2005 година, се наблюдава стабилизирането им в определени граници и запазването на пропорциите между тях с трайно доминиращо присъствие на безработните без професия и с ниско образование на пазара на труда.
Безработицата е в пряка корелация с образованието на работната сила и засяга в различна степен лицата в зависимост от тяхното образование. По-ниското ниво на образование, което почти винаги е свързано със слаба или липсваща квалификация, предопределя слабата конкурентноспособност на пазара на труда и невъзможност да се отговори на изискванията на работодателите.
Ограничените възможности за устройване на работа на групата безработни лица с трайно намалена работоспособност в Община Ямбол я определя като специфична. Това е единствената група, която не се влияе от общата тенденция за намаляване на регистрираните безработни. Средномесечният им брой към края на октомври 2005 г. е 375 души и е със 7 и с 5,6 на сто по-малък от този през ІІ-то тримесечие на н. г. и в сравнение със същия период на предходната година. Те представляват 4,5 на сто, с 0,4 пункта по-малко от средномесечната численост на регистрираните безработни. Повече от половината – 56,8 на сто (при 58,9 на сто за същия период на предходната година) от регистрираните безработни с трайно намалена работоспособност са жени.
2.3.4. Здравеопазване
Собствеността и управлението на всички разнообразни форми на лечебни заведения е от смесен тип - държавна, общинска, частна, смесена. Общият брой легла на територията на Община Ямбол е представен в следващата таблица.
Район
|
Болнични заведения
|
Лечебни заведения за извънболнична помощ
|
Други здравни и лечебни заведения
|
Брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
2002 година
|
Област Ямбол
|
2
|
552
|
368
|
0
|
1
|
120
|
Община Ямбол
|
1
|
452
|
288
|
0
|
1
|
120
|
2003 година
|
Област Ямбол
|
2
|
507
|
356
|
0
|
1
|
120
|
Община Ямбол
|
1
|
407
|
281
|
0
|
1
|
120
|
2004 година
|
Област Ямбол
|
2
|
507
|
350
|
5
|
1
|
120
|
Община Ямбол
|
1
|
407
|
275
|
5
|
1
|
120
|
В периода 1990-2000 г. ресурсите, отделяни за здравеопазване, бяха непрекъснато намалявани, което доведе до ниско качество на здравните услуги, както и до влошаване на показателите за обществено здраве. От 1991 г. започна развитието и прилагането на новото законодателство в областта на здравеопазването, определящо новите обществени отношения в него.
С въвеждането на системата за здравно осигуряване в България от 1 юли 1999 г. започна заплащането на здравно осигурителните вноски, от 1 юли 2000 г. стартира здравното осигуряване - договаряне на доболничната помощ, от юли 2001 г. стартира договарянето при болниците.
Здравното обслужване на населението на територията на Община Ямбол е организирано от добре изградена и структурирана мрежа от здравни заведения, както следва:
-
"Многопрофилна болница за активно лечение Св. Пантелеймон" АД - със смесено участие между държавата и общините от Област Ямбол;
-
“Диагностично-консултативен център І – Ямбол” ЕООД - със 100 % общинско участие;
-
“Дом за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 годишна възраст”;
-
Медицински центрове – 3 броя, частни;
-
Амбулатории за първична извънболнична медицинска помощ;
-
Амбулатории за първична специализирана медицинска помощ;
-
Амбулатории за първична специализирана стоматологична помощ;
-
Медико-диагностични лаборатории;
-
Медико-технически лаборатории;
-
"Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве";
-
Училищно здравеопазване;
-
Детски ясли, Детска млечна кухня.
Поликлиниките и диспансерите се преобразуваха в Еднолични дружества с ограничена отговорност - ЕООД с органи на управление едноличния собственик на капитала - представляван от Общински съвет – Ямбол и Управителят на дружеството. Доболничната и извънболничната помощ се реализира от Диагностично-консултативни центрове и индивидуални медицински практики.
Училищно здравеопазване - за периода 2002-2004 година на територията на град Ямбол са разкрити и функционират 40 здравни кабинети, в това число 13 в детски градини, 17 в общински училища и 10 в професионални гимназии, които осигуряват грижи за общо 13200 подрастващи на възраст от 3 до 18 години. Медицинските специалисти оказват първа долекарска помощ при спешни и неотложни състояния, организират и провеждат профилактични дейности за предотвратяване и ограничаване рисковите фактори в детските заведения и училища, участват в организирането и прилагането в детските заведения и училища на общински, регионални, национални и международни програми за профилактика на болестите и промоция на здравето на децата и учениците.
Детски ясли, детска млечна кухня - на територията на Община Ямбол функционират 7 детски ясли. Те разполагат с материална база, отговаряща на съвременните изисквания за отглеждане на деца.
Район
|
Детски ясли
|
Домове за медико-социални грижи
|
Брой
|
места
|
деца
|
брой
|
места
|
деца
|
2001 година
|
|
|
|
|
|
|
|
Област Ямбол
|
9
|
400
|
368
|
1
|
87
|
87
|
Община Ямбол
|
7
|
336
|
340
|
1
|
220
|
89
|
2003 година
|
|
|
|
|
|
|
|
Област Ямбол
|
9
|
400
|
371
|
1
|
85
|
85
|
Община Ямбол
|
7
|
336
|
327
|
1
|
120
|
70
|
Детска млечна кухня е разкрита с цел да подпомогне младите семейства в отглеждането им. Кухнята е модерно обзаведена и приготвя храна за 500 деца от 0 до 3 годишна възраст. За улеснение на гражданите в градските микрорайони са разкрити 6 пункта.
Независимо, че здравното обслужване на населението в Община Ямбол е организирано от добре структурирана мрежа, необходимо е да се почертаят основните проблеми, които следва да намерят своето решение в следващите години.
Изнесените данни по-долу касаят населението на цялата област, тъй като диспансерите, в които се водят на отчет различните видове заболявания, обслужват населението на цялата област.
По данни на СЗО в 16 от 51 от Европейския регион на СЗО туберкулозата представлява сериозен проблем. Република България е във втора група от 11 страни, характеризиращи се със средно ниво на разпространение на ТБК. Заболеваемостта в страната продължава да се задържа около 4 пъти по-висока от средната за страните в Европейския съюз – 11,5 на 100 000 население.
Прегледът на данните за област Ямбол новорегистрирани случаи на ТБК по години сочи прогресивно намаляване и е по години, както следва:
Години
|
2002 г.
|
2003 г.
|
2004 г.
|
Брой заболели
|
127
|
117
|
84
|
Имайки предвид спецификата на заболяването, продължителността на стационарното лечение-минимум 6 месеца, липсата на тубдиспансер на територията на Община Ямбол води до редица проблеми в провеждането на адекватно лечение на това социално значимо заболяване.
През последните години се наблюдава намаляване и на броя на лицата с онкологични заболявания. За последните три години данните са както следва:
Години
|
2002 г.
|
2003 г.
|
2004 г.
|
Брой заболели
|
704
|
613
|
449
|
От април 2004 г. онкоболните от област Ямбол се обслужват от Областен диспансер град Бургас, което поражда редица затруднения в тяхното адекватно обслужване и лечение.
Тревожен е и фактът, че в последните няколко години нараства и процентът на хора с психични разстройства.
Години
|
2002 г.
|
2003 г.
|
2004 г.
|
ОДПЗС
|
421
|
389
|
474
|
|
|
|
|
Основна цел на политиката за психично здраве е да запази и подобри психичното здраве на населението, както и да изведе психичното здраве от професионалната, организационната и политическата изолация и да бъде включено в общата система на общественото здраве. За тази цел е необходимо да бъдат изградени мултифункционални и базирани в общността служби за психично-здравни услуги.
2.3.5. Образование
Мрежата на детските заведения в Общината към м. април 2005 г. обхваща 13 целодневни детски градини с 73 групи всички в основните сгради, с общ брой деца – 1876 , полудневни групи към училищата 15 с 239 деца.
Структурата на общинските училища се състои от 4 начални, 8 основни, 1 прогимназия, 3 гимназии, Спортно училище, общежитие, МЦТПО, НАОП, Общински детски комплекс /ОДК/.
В училищата на Община Ямбол са застъпени всички профили – хуманитарен, чуждоезиков, природоматематически, технологичен, изкуства и спорт. Профилираното обучение и разширеното изучаване на някои общообразователни предмети дава възможност да се постави индивидуалността на ученика в центъра на учебно-възпитателния процес, да се осигури готовност за бързо професионално ориентиране към определен профил, определена специалност.
В общинските училища през учебната 2005/2006 г. се обучават 8982 ученика в 388 паралелки от I до XII клас. Броят на полуинтернатните групи е 14.
През учебната 2003/2004 година броят на учениците е бил 9900, разпределени в 416 паралелки.
През 2002/2003 година съответният брой ученици и паралелки са били: 10352 и 435.
Персоналът, зает в сфера “Образование” за учебната 2004/2005 година, е 1267 човека, за 2003/2004 - 1290, а за 2002/2003 –1329
На територията на Община Ямбол функционират 8 държавни професионални гимназии, Помощно училище, Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи ”Юрий Гагарин”, Технически колеж - Ямбол.
Тенденции и проблеми в сферата на образованието:
-
Остаряла материално-техническа база на учебните и детски заведения, неотговаряща на изискванията за съвременно обучение;
-
Необходимост от допълнителна квалификация и преквалификация на учителите;
-
Има нужда от актуализация на специалностите в професионалните училища. Те трябва да бъдат адекватни на нуждите на бизнеса в региона;
2.3.6. Култура.
2.3.6.1. Култура.
Културата е елемент в цялостната общинска политика на Община Ямбол за осигуряване на устойчиво развитие на града, за демократично мислене и подобряване качеството на живот на неговите граждани.
Като част от националната културна политика, ролята на ямболската култура е да създаде условия и да гарантира, че ще запази своята неповторима идентичност при интеграцията ни в Европейския съюз сред нарастващата глобализация и успешно да обвърже традициите със съвременните културни практики.
Ямбол с отговорност съхранява, продължава и развива богатите традиции в областта на духовната култура. Създават се нови и непрекъснато се търсят актуални ниши в културното пространство. Градът е съвременен културен център на региона и страната с динамично изградена културна инфраструктура, многообразна и активна културна среда, хармонично интегрирана в общия социален и икономически профил на Ямбол.
Културната политика е изградена съобразно принципите на равнопоставеност на културните институти и творци, свобода на художественото мислене и творчество, управленска автономност, достъпност, качество и ефективност /социална и икономическа/, конкурентност, многообразие и устойчивост на културните дейности, партньорство и диалогичност, инициативност, експериментателство и насърчаване на новото, утвърдени в нормативни документи на Министерство на културата, Общинския съвет град Ямбол и Хартата на европейските градове на Съвета на Европа.
Основните организации и дейности в общинската културна инфраструктура, според формата на управление и финансиране са както следва:
-
Държавни културни института:
-
Драматичен театър “Невена Коканова” става държавен културен институт през 1949 год., а през 1952 год. – Държавен драматичен театър. От 2001 год. театърът носи името “Невена Коканова”. От 2000г. има статут “Открита сцена-6” и е на смесено субсидиране от МК и Община Ямбол. Творческият репертоар /до 5 премиери на пиеси/ се реализира основно на сцената на театъра в гр.Ямбол. Театърът се помещава в сградата на читалище “Съгласие” и разполага със зала с 333 места, сцена, осветителна кабина, озвучителна кабина, гардероб, реквизит, складова база, репетиционна зала и собствен транспорт;
-
Държавен куклен театър “Михаил Лъкатник” През 1970год. Кукленият театър става Държавен куклен театър. Кукленият театър е със статут “Открита сцена” и е на смесено субсидиране от МК и Община Ямбол. Кукленият театър осъществява от 5 до 7 премиерни постановки на сезон, изиграни в общо над 250 представления годишно. Разполага със собствена сграда /държавна собственост/ от 376 кв.м. з.п., от които: зрителна зала с 220 места, сцена, кабини за осветление и озвучаване, гримьорни, ателиета, административна постройка. Театърът разполага и със собствен транспорт.
-
Общински културни института (държавни делегирани дейности):
-
Библиотека “Г.С. Раковки” – води началото си от 1862 г., когато е основано ямболското читалище “Съгласие”. Библиотеката е общински културен институт и е на издръжка от бюджета на община Ямбол. Тя е основно книгохранилище на ямболски регион с фонд от около 270 000 библиотечни материала, архив на краеведска литература и местен печат. Библиотеката участва в научно-изследователска работа в областта на библиотекознанието, библиографията и краезнанието, в социологически проучвания на читателите и техните интереси. Библиотеката обслужва годишно около 4 500 читатели. Библиотеката е разположена в сграда /общинска собственост/ от 1400 ккв.м. разгъната площ, която включва: заемна, читални, методичен отдел, справочен отдел и краезнание, детски отдел, канцеларии, стопански помещения, книгохранилище, а също и отделно помещение /общинска собственост/ от 89 кв.м. за книгохранилище;
-
Исторически музей – учреден през 1952г., историческият музей е общински културен институт и е на издръжка от бюджета на община Ямбол. Дейността му се изразява в издирване, регистрация, съхраняване, опазване, обнародване и популяризиране на движимите и недвижими паметници на културата на територията на Ямболска област. Основният и спомагателен фонд на музея е около 93 000 експоната, разпределен по фондове, както следва: Праистория – 4 000 експоната; Античност – 2 600 експоната; Средновековие – 1 600 експоната; Нумизматика – 6 200 експоната; Възраждане – 3 050 експоната; Етнография – 4 500 експоната; Нова история – 15 000 експоната; Най-нова история – 15 000 експоната. Музеят разполага със сграда на историческия музей /общинска собственост/ със обща площ 410 кв.м., от които: експозиционни зали на два етажа по 100 кв.м.,останалата част е фондохранилища и стаи за уредници; къща /общинска собственост/ с площ 77 кв.м. – складова база; къща-музей “В.Карагьозов” /общинска собственост/ с обща площ 120 кв.м.; археологическа база в НАР “Кабиле” /общинска собственост/ - 120 кв.м.; археологически музей в НАР “Кабиле” /общинска собственост/ с обща площ 900 кв.м.; археологическа база в с. Драма /общинска собственост/ с обща площ около 1 000 кв.м.
-
Художествена галерия "Жорж Папазов" води началото си от 1952 г. като отдел на Историческия музей, а като самостоятелно звено за културна дейност съществува от 1979 г. Хедожествената галерия е общински културен институт и е на издръжка на бюджета на община Ямбол. Галерията развива събирателска, изследователска, изложбена, образователна, методическа и популяризаторска дейност, която обхваща всички оббщини на Ямболска област. Галерията е инициатор и организатор на значими национални, регионални и самостоятелни изложби – от 15 до 20 изложби ежегодно. Галерията развива и съпътстваща дейност – концерти, премиери на книги, спектакли, чествания и др. Фондът на галерията вкючва над 3 100 творби, над 3 000 единици научно-спомагателен фонд и над 1 000 тома специализирана литература. Галерията притежава най-богата в страната сбирка от декоративни творби. В Художествената галерия са обособени 20 колекции, разпределени в 8 отдела: Иконопис, Живопис, Графика, Скулптура, Декоративен, Детско изкуство, фонд “Стефан Бъчваров”. Разположена е в сграда /общинска собственост/ с площ от 2 500 кв.м., от които 1 700 кв.м. експозиционна площ, 400 кв.м. – фондохранилища и 400 кв.м. – обслужващи помещения.
|