Ямбол, 2006 г. Съдържание увод

По функции най-големите разходи за 2004 г. са били разходите за образование - над 54,79 %, разходите за жилищно строителство – 13,69 % и др. Капиталовите разходи представляват ниско ниво – 5,35 % от общите разходи на общината, но в сравнение с 2001 г. /2,55 %/ са нараснали 2,3 пъти.

2.2.4. Инвестиционна активност.

Инвестиционният климат в град Ямбол е добър и дава предпоставка за оптимизъм засега в бъдеще.

Положителната динамика в развитието на инвестициите представлява реалния израз на доверието, което икономическите субекти имат в бъдещето на икономиката. Наблюдаваните показатели показват способността и степента на създаване на икономическите ресурси и акумулирането на капитал. Два са икономическите показатели, които се отъждествяват с инвестиционната активност на предприятията - Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и Придобити дълготрайни материални активи /ДМА/.

Разходите за придобиване на ДМА включват всички извършени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство и закупуване. През 2002 г. в общината са извършени разходи в размер на 33945 хил. лв., представляващи 78,24 % от разходите в Областта и 5,15 % от разходите в Югоизточния район за планиране. Най-голям дял от разходите в общината 60 % се падат на разходите за закупуване на ДМА, разходите за сгради, строителни съоръжения и конструкции са 28,3 % и 8,31 % - други разходи.

В обема на придобитите дълготрайни материални активи се включва стойността на всички придобити ДМА чрез строителство след въвеждането им в действие с Акт образец 16 и чрез закупуване. През 2002 г. за Община Ямбол те са в размер на 31994 хил. лв., което представлява 76,72 % от придобитите ДМА в Областта. Най-голям дял имат придобитите /закупени/ машини, съоръжения и оборудвания - 65 %, придобитите ДМА чрез строителство са 25,5 % и други активи 6,7 %.

Стагнацията от последното десетилетие е преодоляна и през последните години се утвърждава положителна тенденция на нарастващ обем на чуждестранните инвестиции. По принцип чуждите инвестиции се използват за сигнален индикатор по отношение на сравнителните и конкурентни предимства на една регионална политика. Общия кумулативен ефект от състоянието на регионалната бизнес среда, социално-икономически условия, базисна инфраструктура и качество на човешки ресурси определят степента на инвестиционна привлекателност на една територия.
Фирми с чуждестранно участие в област/община Ямбол до 31.12.2004г.

групирани по основна дейност*

(Брой)

Основна дейност	Област Ямбол	Община Ямбол
ОБЩО	386	152
Селско, ловно и горско стопанство	7	5
Рибно стопанство
Добивна промишленост
Преработваща промишленост	24	21
Производство и разпределение на ел. и топл.енергия, газообразни горива и вода	1	1
Строителство	2	1
Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, лични вещи и стоки за домакинството	99	84
Хотели и ресторанти	16	14
Транспорт, складиране и съобщения	7	5
Финансово посредничество
Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги	223	18
Държавно управление и отбрана, задължително обществено осигуряване
Образование	1
Здравеопазване и социални дейности	3	1
Други дейности,обслужващи обществото и личността	3	2

* информацията е предоставена от ТСБ – Ямбол.
Данни за размера на чуждестранните инвестиции на ниво Община Ямбол не се изчисляват от НСИ и ще използваме за анализа данните от Областта. В повечето случаи данните за Община Ямбол заемат 75 % от съответния индикатор за областта.

Разгледани по форма на собственост, чуждите инвестиции в областта са изцяло от частния сектор, като преобладаваща с 98% е собствеността “частна под чуждестранен контрол” и 2% от частна на местно лице.

Отрасловата структура на чуждестранните инвестиции показва най-голям относителен дял на инвестициите в отрасъл “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода” – 73.4% (от Великобритания), следва “Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнесуслуги” с 16.2% (главно от САЩ) и преработващата промишленост с 7.7% (предимно от Лихтенщайн, Великобритания и Франция). Останалите 2.7% чужди инвестиции са вложени в отраслите: търговия, селско стопанство и строителство.


Най-големи инвестиции са постъпили от Великобритания, САЩ, Гърция, Лихтенщайн, които осигуряват 96 на сто от общата сума на чуждестранните преки инвестиции в област Ямбол към края на 2003 г.

Общият обем на чуждестранните инвестиции в Югоизточен район за планиране за 2003 г. е 286409 хил. Щатски долара.

През 2000 г. в Югоизточен район са реализирани 3,9% от общите чуждестранни преки инвестиции в предприятията. Близо 58% от тези инвестиции са локализирани в Бургаска област. За разпределението на останалите проценти от чуждестранните преки инвестиции между областите Сливен и Ямбол не можем да съдим за трите наблюдавани години – 2001, 2002 и 2003 г. (данните са конфиденциални според чл. 26 от Закона за статистиката).

През 2001 г. чуждите инвестиции в страната нарастват с 30% спрямо предходната година, а в Югоизточния район на планиране този процент на нарастване е 91%. Следва да се отбележи, че инвестициите в област Бургас нарастват през тази година в сравнение с предходната с 35%, което ни дава основание да смятаме, че чуждите инвестиции в областите Сливен и Ямбол са нараснали сериозно.

През 2002 г. темпът на увеличаване на преките чуждестранни инвестиции в страната продължава да нараства, като в Югоизточния район на планиране следва общата за България тенденция. През 2002 г. чуждите инвестиции нарастват с близо 14%. Тъй като през тази година инвестициите в област Бургас спадат с 4,65%, очевидно това нарастване е формирано основно в другите две области – Сливен и Ямбол. Въпреки това през тази чуждестранни инвестиции в района за планиране са едва 4,6% от общите инвестиции в страната.

През 2003 г. чуждите инвестиции в страната нарастват с 43% спрямо предходната година, а в Югоизточния район на планиране нарастват със 74%. Въпреки бързия темп на нарастване, районът е все още на предпоследно място по размер на преките чуждестранни инвестиции. Положителна тенденция е покачването на ръста на чуждите инвестиции в област Бургас със 129%. Въпреки високите проценти на нарастване, обаче, както чуждестранните, така и държавните инвестиции в региона са значително под тези в другите региони, като това се отнася особено за Ямболска област, където те са далеч под първите 20 области с под 100 долара на жител чуждестранни инвестиции. Местните областни управи и общини развиват политика, която насърчава инвестициите в района.

Независимо от нарастването, ръстът на инвестициите е недостатъчен за значително структурно преустройство на икономиката.

Град Ямбол разполага с изградени производствени площи. Градът притежава ресурс за едно по-интензивно развитие, с изградени индустриални зони и квалифицирани работници. Това прави общината привлекателна за инвестиции.

• 
  Потенциала на икономиката на общината определя град Ямбол като важен икономически център за развитие на областта и Югоизточния район за планиране;
  
• 
  В резултат на настъпилите съществени промени в собствеността на предприятията, ликвидация или раздробяване, както и създаване на нови фирми, общият брой на активните стопански субекти в промишлеността е 1426 или 12,17% от общия им брой за града;
  
• 
  Редица от действащите промишлени предприятия до промените в процеса на преструктурирането им са се раздробили на две или повече фирми;
  
• 
  По-голямата част от изградените нови частни фирми през този период са в категорията на малки и средни предприятия. Над 98 % от тях са "микро фирми", имащи до 10 /десет/ заети лица. Големите фирми са едва 7 /седем/;
  
• 
  Процесът на технологично обновяване до голяма степен е функция на процеса на преструктуриране на продукцията, на смяната на собствеността и на инвестиционната активност и на този етап може да се определи като задоволителен;
  
• 
  Предстои преструктуриране на “В и К” ЕООД гр. Ямбол от държавно такова в смесено държавно-общинско ООД, съгласно изискванията на европейските директиви и по-конкретно в глава “Разпределение на отговорностите между централна и местна власт”, както и приетата от България “Рамкова директива за водите”;
  
• 
  Отчетливо се забелязва прекъсване на функционалните връзки между редица сфери, сектори и подсистеми като: образование - наука - производство; образователна система - пазар на редица професии;
  
• 
  Липсват важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес среда - технологични структури и нови производства, бизнес или технологични паркове, инкубатори и др.;
  
• 
  Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурна модернизация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства;
  

Градът разполага с потенциал за развитие на историческия, културен и бизнес туризъм.

• 
  Квалифицирани в почти всички сектори на икономиката човешки ресурси;
  
• 
  Търговски, финансов и обслужващ център на областта с големи възможности за развитие във вторичния и третичния сектор;
  
• 
  Културно-исторически център с потенциал за развитие в областта на туризма;
  
• 
  Развита инфраструктура за енергия, вода, комуникация и транспорт, които ще се разширяват според потребностите.
  

2.2.7. Фактори, забавящи икономическото развитие в Община Ямбол

• 
  Недостиг на пазари за реализация на продукцията поради недостатъчната поглъщателна способност на вътрешния пазар, ниската платежоспособност на потребителите, ниската конкурентноспособност на произвежданата продукция;
  
• 
  Разрушаване на съществуващите външнотърговски връзки и загуба на традиционни пазари;
  
• 
  Остарял промишлен сектор, изискващ бърза модернизация и в голяма степен преструктуриране;
  
• 
  Намален кадрови потенциал за внедряване на иновации;
  
• 
  Изоставени, неизползвани производствени зони, нуждаещи се от скъпа рехабилитация с цел да се предоставят на нови предприятия;
  
• 
  Липса на добре устроени пространства на територията на града, които да внесат необходимия нов импулс в развитието и обновяването на икономиката;
  
• 
  Недостатъчни връзки с новите европейски и световни практики на концентрация на икономическата дейност и предприемачество.
  

2.3. Човешки ресурси.