Историческо и културно наследство

Европа. Данни за живот в околностите на града датират още от 6 хилядолетие преди новата ера. В близост до града е голямото тракийско селище с името Кабиле, което е важна крепост в държавата на Филип Македонски и процъфтява в римско време до нашествието на готите, които го разрушават през 378 година. В Кабиле са били сечени монети, развивали са се занаяти и търговия .

През 293 г. римският император Диоклециан преминава по долината на

р.Тунджа и античното селище на територията на днешия Ямбол е наречено Диосполис, град на Зевс. Важното му стратегическо положение го прави винаги желан, както от българските, така и от визанатийските владетели.

Средновековните хронисти споменават града с името Диамполис, Ямполис,

и др. В надпис от времето на бълргарския цар Иван Александър градът е наречен Дабилино. През средновековието Ямбол е важна крепост в Българската държава.

През 1373 г. след дълга обсада средновековната Ямболска крепост пада под

власта на османските турци. През време на турското владичество в града се е въртяла оживена търговия със зърнени храни, кожа, вълна, лой, мед, пъшкули, ориз, сирене, добитък, които били изпращани към Одрин и Цариград. През ХV век в центъра на Ямбол е построен големият покрит пазар”Безистена”,за който през 1667 г. турският пътешест-веник Евлия Челеби казва:”Има… един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен Безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценница…”.

През града е минавал “Соления път” от Анхиало към Пловдив. В българската махала Каргона е била голямата занаятчийска чершия и пазарът. В Каргона са построени и двата църковни храма “Света Троица” и “Свети Героги”, до която е изградена камбанария висока 36 м.

Ямбол е дал много войводи и хайдути, взели участие в освободителните войни.

Още през 1875 г. градът е свързан със ж.п.линия през Нова Загора с Злати дол и Маричината низина, като през 1890 година линията е продължена до Бургас. Тя се отразява положително върху стопанското развитие на града за износа на много продукти през растящото бургаско пристанище.

През 1884 г. градът наброявал 10 771 жители, към 2003 г. по постоянен адрес са рвегистрирани 80 315 жители.

Във времето Ямбол се развива като промишлен център, средище на богата селскостопанска област, важен транспортен възел, културен и просветен център.

Град Ямбол трайно присъства на културната карта на България. Още през 1862 г. в града е основано Читалище”Съгласие” и библиотека. През 1921 г. е построено кино

”Модерен театър”. През 1949 г. е създаден Държавния драматичен театър носещ днес името на голямата българска актриса Невена Коканова, а през 1957 г. Държавния Куклен театър. През 1967 г. е създадена Ямболската хорова школа”Проф.Г.Димитров”, прославила града ни в цяла Европа. В града имат и своите изяви камерният ансамбъл”Дианополис”, хор”Гусла”, духовият оркестър, фолклорният ансанмбъл”Тунджа”

В Ямбол се провеждат Музикалните празници”Златната Диана”, Националният куклено-театрален фестивал”Михаил Лъкатник”, Националният маскараден фестивал, Националният коледарски празник, театрални празници”Невена Коканова” и много-бройни фолкролни прояви.

Днес гостите на Ямбол могат да посетят богатата експозиция на Историческия музей, Художествената галерия”Жорж Папазов”. Да видят уникалният дърворезбован иконостас в църквата”Св.Георги” дело на майстори от Дебърската школа, реставрираните Ески Джамия и Безистен в центъра на града и уникалния градски парк разположен на острова на р.Тунджа.

2.2. Икономическо развитие.

1. 
   Анализ на тенденциите, процесите и проблемите в икономиката на общината.
   

След кризата през 90-те години на миналия век, общината успя да започне процес на преустройство на икономиката си и сега има признаци, по които се съди, че е възможно да се превърне в една от динамично развиващите се общини в страната.

Икономиката на Община Ямбол е с най-голям принос в общия обем произведена продукция и нетни приходи от продажби в областта. Забелязва се трайна тенденция за увеличаване на нетния размер на приходите от продажби в общината и областта. В последните 3 /три/ години се наблюдава тенденция на увеличаване на процентното съотношение на приходите от продажби от икономиката на Община Ямбол към областта (2003 г. – 84 %).

През 2003 нетните приходи от продажби на Общината представляват 9,64 % от нетните приходи, реализирани в Югоизточния район за планиране / 6176515 хил. лв./, като в сравнение през 2001 г. нетните приходи са представлявали 8,66 % от приходите в Югоизточния район за планиране / 5235246 хил. лв./.

В сравнение с Националната икономика, нетните приходи на Община Ямбол за 2003 г. представляват 0,70 % от нетните приходи на Република България /85 116 230 хил. лв./. През 2001 г. те са били 0,68 % от нетните приходи на Българската икономика /66 992 517 хил. лв./.

Специфичната роля на града определя и високата концентрация на функции и дейности на единица площ. От общия брой на стопанските субекти в областта, активно действащи през 2003 г. в град Ямбол са 71,03 % или 11717 на брой, а в сравнение със Югоизточния район за планиране – 11,58 %.

Брой на стопанските субекти по категории:*

(Хил. левове)