За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Как може лекарят да служи за пример на чистота и себевладеене, как може да бъде радетел на трезвеността, ако самият той пие? Как може да служи на Господа край леглото на болни и умиращи, когато от него лъха на алкохол или тютюн?

Как може да оправдае доверието, което му се възлага като на способен лекар, ако сам руши нервите си и упоява разсъдъка си с наркотични отрови? Такъв лекар не е в състояние да взима бързи решения или да работи точно!

Ако той не спазва законите, управляващи собственото му същество, ако предпочита да задоволява прищевките, без да се грижи за телесното и духовното си здраве, как може да се смята за способен и достоен да му се доверява отговорност за друг човешки живот?

Обезсърчения в лекарската работа

Колкото и способен и верен християнин да е един лекар, не може в неговия живот да няма случаи на временно обезсърчаване и пораженчески мисли. Понякога в работата си не постига онова, което би искал. Макар здравето на пациентите му да е възвърнато, то може да не е от съществено значение нито за тях, нито за околните им. Мнозина оздравяват само за да повторят разпътствата, причинили болестта им. Те наново се хвърлят с предишната страст във водовъртежа на прищевките и безумствата си. Лекарят сякаш е полагал напразно усилия за тях.

И Христос имаше подобни случаи, но Той не спираше да работи, макар и само за една страдаща душа. От десетимата прокажени, които бяха очистени, само един оцени стореното за него; и той беше чужденец ­ самарянин. Заради него Христос излекува и десетимата. Когато лекарят има успех, сходен с този на Спасителя, нека се поучи от Великия Пример. За Христос е писано: “Няма да отслабне, нито да се съкруши” и “Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити” (Исая 42:4; 53:11).

Дори само една душа да би приела евангелието на Божията благодат, за да спаси само тази единствена душа, Той би приел същия живот на къртовска работа, на смирение и позорната смърт. Ако чрез нашия труд бъде възвърната, облагородена и приготвена да се яви пред Господа в небето макар и само една душа, нямаме ли и тогава причина да се радваме?

Лични нужди и опасности

Задълженията на лекаря са тежки и изтощителни. За да може да ги изпълнява успешно, той се нуждае от здраво тяло и здрав дух. Човек, който е слаб или болнав, не може да понесе изтощителната натовареност на лекарската професия. Онзи, комуто липсва способността да се владее напълно, не би могъл да се справя с най-различните болести.

Лекарят често се лишава от сън, дори от храна, от удоволствието да прекара приятни мигове по време на религиозни служби и събрания и животът му сякаш затъва в дълбока сянка. Страданията, които гледа, нещастните умиращи, които търсят помощта му, допирът му с болката съкрушават сърцето му и рушат вярата му в човечеството.

В борбата с болестта и смъртта нервите се напрягат до крайност. Реакцията след такова страшно напрежение поставя характера на най-голямо изпитание. Тъкмо тогава изкушението е най-силно. Лекарят повече от всеки друг се нуждае от самообладание, душевна чистота и от онази вяра, която се държи за Господа. Заради пациентите и заради себе си той не бива да пренебрегва здравните закони. Проявената небрежност в здравните навици е в тясна връзка с небрежността по отношение на морала.

Единствената сигурност

Сигурността на лекаря при всички случаи се крие единствено в това да постъпва според принципи, опиращи се на стриктно следваната цел, поставена от Бога. Той трябва да притежава моралната сила на Божия характер. Всеки ден, всеки час, всеки миг да живее като пред лицето на невидимия свят, като Мойсей да се държи за невидимото, сякаш го вижда.

Правдата се корени в благочестието. Човек не може постоянно да води пред себеподобните си чист, истински живот, изпълнен с добри дела, ако не е в съгласие с Бога. Колкото по-широка е дейността му, толкова по-тясна трябва да бъде връзката на сърцето му с Господа.

Колкото по-належащи са задълженията и по-голяма ­ отговорността му, толкова по-голяма е нуждата му от Божествена сила. Лекарят трябва да отделя време да се вдълбочава във вечните неща. Трябва да противостои на вражески сили, които всячески се стремят да го отделят от Източника на силата. Трябва главно чрез молитва и изучаване на Писанието да се поставя под Божията закрила, да живее в непрекъсната връзка, в искрено общение с принципите на истината, правдата и милостта, които изявяват Божиите качества в душата.

В каквато степен е било възприето Божието слово, в такава то ще повлияе със силата си на всяка постъпка в живота, на всяко развитие на характера, ще очиства всяка мисъл, ще регулира всяко желание. Онези, които се облягат с доверие на Божието слово, ще бъдат мъжествени и силни. Ще се издигнат високо над всякакви низости в свободна и чиста атмосфера.

Когато човек е в общение с Бога, преобразяващата решителност, запазила Йосиф и Даниил от гибелното влияние в езическите палати, ще запази и неговия живот в неопетнена чистота. Одеждата на неговия характер ще бъде без петно. Христовата светлина не ще бъде затъмнена в живота му. Светлата утринна звезда ще го огрява непрекъснато с непроменима слава.

Такъв живот ще бъде източник на сила в обществото. Ще бъде преграда срещу злото, прибежище за изкушаваните. Ще бъде светлина, сочеща пътя на всички, които в трудности и обезсърчения търсят верния път.

ЛЕКАРИ МИСИОНЕРИ

И ТЯХНАТА РАБОТА

“Тe ще бъдат между народите като

роса от Господа.”

Поучаване и лекуване

“И Той ги разпрати да благовестят

царството Божие и да лекуват болни.”

Като изпрати дванадесетте Си ученици в тяхното първо мисионско пътуване, Христос им заповяда: “И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи! Болни изцелявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте! Даром сте приели, даром давайте!” (Матей 10:7, 8).

Когато по-късно бяха изпратени седемдесетте, Той им поръча: “И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас” (Лука 10:8, 9). Присъствието и силата на Христос ги придружаваше и “седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас” (ст. 17).

След Христовото възкресение делото бе продължено, повтаряха се същите сцени както през Неговата дейност. “Стичаше се в Ерусалим народ и от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха“ (Деян. 5:16).

И учениците “излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знамения...” (Марк 16:20). “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина...; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град” (Деян. 8:5-8).

Делото на учениците

Лука, авторът на Евангелието, което носи неговото име, е бил лекар мисионер. В Писанието е наречен “възлюбеният лекар” (Кол. 4:14). Ап. Павел бе чул за неговата способност и го бе отделил като такъв, комуто Господ е поверил едно особено дело. Той спечели неговото сътрудничество и известно време Лука го придружаваше при пътуванията му от място на място. По-късно ап. Павел остави Лука във Филипи, Македония. Там той работи много години като лекар и като проповедник на евангелието. Когато лекуваше, той служеше на болните и се молеше Божията целебна сила да почива над страдащите. Така се отваряше пътят за благата вест. Успехът на Лука като лекар му предлагаше много възможности да проповядва Христос между езичниците. Божият план е и ние да работим както учениците. Физическото лечение е свързано с предписанията на евангелието. В евангелското дело поучаването и лечението не бива да се отделят.

Задачата на учениците е да разпространят познанието за благата вест. Възложено им е да я проповядват на целия свят. Тази задача те изпълниха за хората от своето време. Евангелието бе разнесено на всички народи под небето само за времето на едно поколение.

Нуждата от евангелието

Когато Христос разпрати учениците с евангелската вест, вярата в Бога и в Неговото слово бяха почти изчезнали от земята. Юдейският народ, който претендираше, че притежава познание за Йеова, бе пренебрегнал и отхвърлил Неговото слово и го бе заменил с човешки предания и измислици. Себелюбиво честолюбие, церемонии, алчност за печалби изпълваха мислите на хората. Както бе изчезнало страхопочитанието към Бога, така бе изчезнало и състраданието към човека. Себелюбието бе доминиращият принцип и Сатана постигаше целите си в мизерията и деградацията на човечеството.

Сатанинските инструменти завладяваха хората. Човешкото тяло, създадено за храм Божи, стана свърталище на демони. Човешките чувства, нерви и органи бяха тласкани от свръхестествени сили към задоволяване на низките страсти. Човеците носеха демонските признаци на лицата си, свидетелстващи за легионите лукави духове, от които бяха завладени.

А какво е състоянието на света днес? Дали и сега вярата в Библията не е така унищожена от висшата критика и спекулациите на нашето време, както чрез преданията и ученията на книжниците в Христовите дни? Не са ли оплетени също толкова здраво и днес човеците от алчността, славолюбието и жаждата за удоволствия, както тогава? Колко малко са вярващите в така наречения християнски свят и в официалните християнски църкви, които се ръководят от християнски принципи! В търговски, социални, домашни и дори религиозни кръгове са твърде малко онези, които приемат Христовите учения за правило във всекидневния си живот! Не е ли вярно, че “правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч... и правдата не може да влезе... и който се отклонява от злото, става плячка” (Исая 59:14, 15)?

Живеем сред “епидемия” от престъпления. Богобоязливите хора навсякъде са крайно разтревожени от това. Човешко перо не е в състояние да опише върлуващата поквара. Всеки ден идват нови вести за политически борби, обири, подкупи и измами, за насилия и беззакония, за пълно равнодушие към човешкото страдание и пъклено обезценяване на живота. Всеки ден броят на умопомрачените се увеличава, както и убийствата и самоубийствата. Кой може още да се съмнява, че сред хората усилено действат сатанински сили, целящи да помрачат и покварят разума им и да осквернят и разрушат тялото им?

А докато светът агонизира в тези злини, евангелието много често се проповядва по толкова безличен начин, че прави все по-малко и по-малко впечатление на хората. Навсякъде има сърца, които копнеят за нещо, което не притежават. Те жадуват за сила, която да им даде власт над греха, която да ги освободи от оковите на злото, за сила, която дарява здраве, живот и мир. Мнозина, някога познали мощта на Божието слово, са останали там, където вече не признават Бога, а жадуват за Божието присъствие.

Светът днес се нуждае от същото, от което се е нуждаел преди деветнадесет века ­ от откровение от Христос. Необходимо е голямо реформаторско дело. Възстановяването на тялото, душата и духа може да се извърши само чрез Христовата благодат.

Христовата способност да печели народа

Само по Христовия път може да се стигне успешно до хората. Спасителят общуваше с хората като човек, Който им желае най-доброто. Съчувстваше им, помагаше в нуждите им и спечелваше доверието им. И тогава им заповядваше: “Следвайте Ме!”

Нужно е да се приближаваме до хората чрез лични усилия. Ако за проповядване се отделя по-малко време, отколкото за лично служене, резултатите биха били много по-големи. На бедните трябва да се помага, за болните ­ да се полагат грижи, опечалените и наскърбените ­ да се утешават, неопитните ­ да се съветват. Трябва да плачем с плачещите и да се радваме с радващите се. Когато всичко това се придружава от силата на сериозни съвети, от силата на молитвата, от силата на Божията любов, резултатът винаги ще е налице.

Не трябва да забравяме, че целта на лекарската мисионска работа е: болни от грях души да се насочват към Спасителя на Голгота, Който отнема греховете на света. Когато Той е пред погледа им, те ще стават подобни на Него. Трябва да насърчаваме болните и страдащите да живеят като Исус. Онези, които работят с болни, трябва винаги да представят пред физически и душевно страдащите хора Христос, Великия Лекар. Посочвайте им Единствения, Който може да лекува телесни и душевни болести, разказвайте им за Онзи, Който чувства техните слабости. Насърчавайте ги да се оставят на закрилата на Оня, Който отдаде живота Си, за да им осигури вечен живот. Говорете за Неговата любов, разказвайте им за Неговата изцелителна мощ.

Това е висш дълг и огромна привилегия на лекаря мисионер и често личното служене подготвя пътя за реализирането му. Често Бог спечелва човешките сърца чрез нашето старание да облекчаваме физическите страдания.

Мисионската дейност на лекаря е пионерската работа на евангелието. То трябва да се проповядва и практикува чрез слово и чрез мисионска лечебна работа.

Мисионерите болногледачи

Във всяко общество има хора, които не обичат да слушат Словото Божие и да посещават религиозни събрания. За да стигне евангелието до тях, то трябва да им бъде занесено у дома, и то когато страдат от нещо. Християните болногледачи, грижещи се за болни и помагащи на бедни, често имат възможността да се молят с тях, да им четат Словото Божие и да им говорят за Спасителя. Те могат да внесат лъч на надежда в живота на претърпелите поражение и обезсърчилите се. Тяхната самоотверженост ще помогне на страдащите да повярват по-лесно в Христовата любов.

Много хора не вярват в Бога и са изгубили доверието си и към човека, но могат да оценят състраданието и помощта. Когато виждат как някой без мисъл за земна прослава или материално облагодетелстване идва в дома им, служи на болните, храни гладните, облича голите, утешава тъжните и на всички посочва с любов Онзи, за Чиято любов и състрадание свидетелства от личен опит, не може да не се трогнат. Бликва благодарност, разпалва се вярата им. Разбират, че Бог се грижи и за тях, и са готови да се заслушат, когато им се разкрива Словото Му.

И в чужди страни, и в родината си мисионерите ще стигат много по-лесно до хората и ще бъдат много по-добре приети, ако могат да помагат на болни. Всички евангелски служители трябва да умеят да дават най-проста медицинска помощ.

Поучаване върху здравните принципи

Вестителите на евангелието трябва да са подготвени да учат хората на принципите за здравословен начин на живот. Навсякъде се ширят болести, а повечето от тях биха могли да бъдат избегнати, ако се спазват здравните закони. Хората трябва да бъдат запознати с влиянието на здравните принципи върху човешкото благополучие както за този, така и за бъдещия живот. Нужно е да им се помогне да осъзнаят своята отговорност за собственото си тяло, дадено им от Твореца. То трябва да бъде Негово обиталище, на което те според волята Му да бъдат верни стопани. Необходимо е да им се внуши истината, съдържаща се в думите на Свещеното писание: “Защото сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде” (2Кор. 6:16).

Хиляди хора се нуждаят и на драго сърце биха научили нещо повече за простите методи на лечение, за да заменят с него отровните лекарства. Нуждаят се от промяна в начина си на хранене. Несъобразените с природата навици на хранене и консумирането на нездравословна храна обуславят в немалка степен невъздържанието, престъпността и покварата.

Когато помагаме да се усвоят здравните принципи, трябва да имаме предвид голямата цел на реформата ­ най-пълноценното развитие на тяло, душа и дух. Подчертавайте, че природните закони, които са Божии закони, са за наше добро; че спазването им съдейства за щастието в този живот и за подготвянето ни за бъдещия.

Помагайте на хората да изучават проявите на Божията любов и мъдрост в природата. Насърчавайте ги да опознават все по-задълбочено човешкото тяло и законите, на които то се подчинява. Види ли доказателствата на Божията любов, схване ли мъдростта и благословението на Божиите закони и разбере ли какво носи послушанието, човек започва да се отнася към своите задължения и ангажименти по съвсем друг начин. Вместо да смята, че прави жертва, ако спазва здравните норми, и че проявява самоотверженост, той ще започне да ги възприема като безценно благословение. И е точно така.

Всеки служител на евангелието трябва да е убеден, че част от отредената му работа е да поучава хората на принципите на здравословния природосъобразен начин на живот. Тази му дейност е много необходима и светът я очаква с готовност.

Индивидуална работа

Очевидна е тенденцията да се обръща повече внимание на организираната дейност вместо на индивидуалната. Човек има склонност към сдружения, към централизиране, към издигане на големи църкви и институти. Повечето благотворителна дейност се предоставя на разните институти и дружества. По този начин християните извиняват себе си за това, че не стигат директно до нуждаещите се. Затварят се в себе си. Любовта към Бога и към ближния умира в сърцата им.

На Своите последователи Христос възлага лично дело ­ дело, което не може да се възложи на други. Работата с болните и бедните, предаването на благата вест на изгубените не трябва да се предоставя на дружества или благотворителни организации. Евангелието изисква лична връзка, лични старания, лични жертви.

“Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата Ми!” ­ гласи Христовата заповед. Той насочва хората към онези, на които те могат да помогнат. “Да въвеждаш у дома си сиромаси без покрив! Когато видиш голия, да го облечеш!” ­ казва Той (Исая 58:7). “На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват” (Марк 16:18). Благословенията на евангелието трябва да се раздават чрез непосредствена връзка, чрез лично служене.

Всички трябва да работят

Когато в древността Бог дава светлина на народа, Той не действа само чрез определена класа. Даниил е еврейски принц; Исая също произхожда от царски род. Давид е овчарче, Амос ­ говедар, Захария ­ пленник от Вавилон, Елисей ­ земеделец. За Свои представители Господ пробужда пророци и царе, благородници и обикновени хора и им изявява истините, които трябва да се дадат на света.

На всеки желаещ да бъде съучастник в Неговата благодат Той е поверил едно дело за хората. Всеки от нас трябва лично да застане на мястото си и да каже: “Ето ме, изпрати мене!” (Исая 6:8). Тази отговорност е възложена на всички ­ на проповедника на Божието слово, на християнина болногледач, на християнина лекар, на всеки християнин ­ без разлика какъв е ­ търговец или земеделец, учен или занаятчия. Наша задача е да занесем на хората благата вест за тяхното спасение. Всичко, каквото предприемаме, трябва да бъде средство за постигане на тази цел.

Онези, които поемат възложената им задача, не само ще бъдат за благословение на други, но и сами ще бъдат благословени. Съзнанието, че са изпълнили дълга си, ще се отрази благотворно върху самите тях. Отчаяните ще забравят отчаянието си, слабите ще се почувстват силни, невежите ­ мъдри, и всеки ще усети неизчерпаемата помощ на Онзи, Който го е призовал.

Църквата ­ място за възпитание

Христовата църква е организирана за служба; нейният лозунг е: Служене! Членовете є са бойци, които трябва да се обучат за борба под водачеството на Княза на тяхното спасение. На християнските проповедници, лекари и учители е поверено много по-голямо дело, отколкото мнозина си представят. Те трябва не само да служат на хората, но и да ги обучават, така че и те от своя страна да служат на други. Трябва не само да ги поучават на здравословните принципи, но да внушават на слушателите си да ги разпространяват. Истина, която не се прилага в живота и не се предава по-нататък, губи своята животворна мощ, своята целебна сила. Благословение от нея може да се получи само когато се предава и на други.

Еднообразието в нашето служене на Бога трябва да се премахне. Всеки църковен член трябва да е зает с някакъв вид работа за Господа. Някои не могат да вършат толкова много, колкото други, но всеки трябва да върши най-доброто, което може, за предотвратяване на болести и нещастия, затлачващи света. Мнозина са готови да работят, стига да има кой да ги научи как да започнат. Те се нуждаят от наставления и насърчение.

Всяка църква трябва да бъде място за възпитание и обучение на християнски служители. Нейните членове трябва да се научат да изнасят библейски беседи, да ръководят групи в съботното училище и да поучават. Трябва да се напътстват как най-добре да помагат на бедните, да се грижат за болни, да работят за непокаяните. Трябва да се създадат здравни училища, готварски курсове и групи за различните клонове на християнската благотворителна работа. В тях трябва не само да се обучава, но и да се извършва практическа работа под ръководството на опитни учители. Учителите трябва сами да отиват сред хората и да работят. Тогава онези, с които те общуват, ще се поучават от техния пример. Личният пример е много по-ценен и резултатен от много поучения.

Нека всички развиват своите физически и духовни сили до най-висока степен, за да могат да работят за Бога там, където Той ги призовава. Същата Христова благодат, изляла се над ап. Павел и над Аполос и подготвила ги толкова добре, и днес ще се излива над смирените мисионери. Бог желае чедата Му да разбират, че Неговата слава ще се изяви в яснота и мощ в нашия свят.

Най-успешно работещите

Образовани християни, които се посвещават на Бога, могат да Му служат по много по-разнообразни начини и да бъдат много по-полезни от хора, които нямат никакво образование. Техните знания и развитите им умствени способности са преимущество. Но и онези, които не ги притежават, могат да служат с успех. Бог иска да употреби възможностите на всички, които желаят да работят за Него. Най-големите и трайните успехи не са на най-блестящите и талантливите хора. Нужни са мъже и жени, чули вестта на Небето. Най-способните Божии служители са тези, които са се отзовали на поканата: “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене...” (Матей 11:29).

Нужни са мисионери, които самоотвержено се посвещават на това дело. Онези, чието сърце е докоснато от Бога, копнеят да изявят Божията любов на хората, които не знаят нищо за нея. Така те се чувстват щастливи, тръгват като пратеници Божии, изпълнени с Неговия Дух, за да вършат от работа, в която участват ангели.

Когато хора, на които Бог е поверил духовни таланти, употребяват тези си дарби за егоистични цели, след един период на изпит ще бъдат оставени да следват собствените си пътища. Бог ще приеме на тяхно място други, които може и да не изглеждат толкова надарени, нито самоуверени. Той ще укрепи слабите, защото те се уповават на Него, че Той ще извърши онова, което те сами не могат. Бог ще приеме предлаганата от все сърце служба и ще компенсира несъвършенството.

Господ често си е избирал за сътрудници хора, успели да получат ограничено училищно образование. Но те са използвали силите си най-пълноценно и Той възнаграждава тяхното усърдие в работата, а също и трудолюбието, и стремежа им да трупат знания. Видял е желанието и е чувал молитвите им. Както някога благословението Му се е изляло над пленниците във вавилонския дворец, така и днес Бог обсипва с мъдрост и знания Своите служители.

Понякога хора без особено светско образование и без особено обществено положение чрез Христовата благодат са постигали огромни успехи в печеленето на души. Тайната е упованието им в Бога. Те всекидневно са се учили от Него ­ най-добрия Съветник с най-могъщата сила.

Такива работници трябва да бъдат насърчавани. Господ ще ги свърже с хора с по-големи способности, за да запълнят празнотите в образованието им. Те бързо ще схващат онова, което трябва. Готовността им да служат на нуждаещите се и добротата им ще разтварят вратите, за да могат да бъдат максимално полезни на други. Ще влизат бързо във връзка със затруднените и убедителните им думи ще притежават сила, с която ще завеждат много тръпнещи души при Бога. С делата си ще сочат какво биха могли да сторят всички други, стига да пожелаят.