Обобщени изводи/констатации и предложения за подобрение

След анализа на текущото състояние за ефективност, се обобщават следните констатации:

• 
  През анализирания период община Искър работи по подробен стратегически документ, в който са описани целите на администрацията – Общински план за развитие на община Искър 2007-2013.
  
• 
  Мисията на общината не беше открита в нито един от предоставените стратегически и нормативни документи. По-голяма част от служителите в администрацията обвързват мисията като подробно описание функциите в Устройствения правилник.
  
• 
  При разработване на бъдещи стратегически документи следва да бъдат предприети конкретни стъпки за дефиниране на мисията на администрацията. В нейното разработване следва да се включат активно представители на ръководния състав и експерти от общинска администрация, като по този начин тя ще бъде разпознаваема от тях;
  
• 
  Налична е визия за развитие на общината, идентифицирана в Общинския план за развитие на община Искър. По отношение на наличието на визия в рамките на останалите стратегически документи се отчитат пропуски, като е необходимо да се спазва единна структура при тяхното разработване и в съответствие с Методологията за стратегическо планиране в Република България;
  
• 
  Налице е съответствие и съгласуваност на дългосрочните цели по различните области на политика;
  
• 
  Констатирани са пропуски в системата за планиране по отношение на краткосрочните цели и йерархичното им конкретизиране. В общината няма устойчива практика за поставяне на годишни цели на администрацията в съответствие с чл. 33а от ЗА и утвърждаване на годишни планове на отделните звена. Необходима е ясна процедура, чрез която да се определят годишните цели и да се извършва тяхното разпределение по конкретните звена от администрацията. Следва да се въведе практика за полагане на годишните цели, като в изпълнение на чл.8, ал.2 от ЗА, секретарят на общината следва да отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията. За улесняване на процеса на целеполагане и възможност за проследяване на постигнатите резултати спрямо заложените, общинската администрация следва да използва стандартна матрица⁵ за поставяне на ежегодни цели и тяхното отчитане както на ниво администрация, така и на ниво звено.
  
• 
  Целеполагането на ниво дирекция е на база работните планове на директорите на дирекция, като няма ясно преминаване и съответствие между Общинския план за развитие и плановете на отделните дирекции. Тук се къса връзката и съответно, служителите също нямат цели, които да отговарят на стратегическия документ.
  
• 
  Областите на политика са обезпечени със стратегически и планови документи;
  
• 
  Община Искър е въвела практиката за годишна отчетност на приоритети от Общинския план за развитие пред общинския съвет. Препоръката е отчетите да са върху целия план и да са съобразно Закона за регионалното развитие, като се използват ясни индикатори със заложените целеви и базови стойности, чрез които точно да се оцени напредъка и контрола по изпълнение на целите на стратегическите и секторни документи. По този начин ръководството ще разполага със систематизирана информация за поставените цели и получените резултати. Такава практика трябва да се въведе именно чрез системата за поставяне на точни и адекватни годишни цели.
  
• 
  С цел да се гарантира качеството на процеса на планиране препоръчваме провеждане на целенасочени обучения на ръководния персонал в общината в областта на стратегическото планиране;
  
• 
  Като цяло годишното планиране и отчетност се припокриват с разработването и приемането на бюджета и отчета към бюджета;
  
• 
  Всеки стратегически документ и заложените в него цели са осигурени с функциите на звената в администрацията на община Искър.
  

3. 
   Анализ на ефикасността
   

Анализът на ефективността има следните цели:

• 
  да идентифицира показателие, които използва общинска администрация Искър за измерване на резултатите от дейността, използваните ресурси и ефикасността (съотношението между резултати и разходи);
  
• 
  да оцени постигнатите резултати, направените разходи и съотношенията между тях – общо за администрацията и при наличие на информация по звена, функции;
  
• 
  да разгледа и оцени дали резултатите, които са постигнати, могат да се постигнат с по-малко ресурси или дали същите ресурси могат да се използват за постигане на по-високи резултати.
  

• 
  измерване на постигнатите резултати от общината за посочения тригодишен период и използваните разходите;
  
• 
  анализ на обезпечеността с ресурси на звената в общинската администрация и тяхното натоварване.
  

Показатели, чрез които се отчита изпълнението на резултати в различните секторни политики спрямо планираните цели, са представени в Общинския план за развитие 2007-2013 г. Отчет по изпълнение на Общинския план за развитие и неговите приоритети и цели не се изготвя. Респективно, поради липса на отчетност по тези важни показатели, не може да се установи какви са постигнатите резултати по планираните цели.

На база горното, екипът установи, че в администрацията на община Искър има отчетност, но тя не е формализирана (чрез процедура и форми на отчетност) и не е структурирана, така че да се проследят резултатите спрямо планираните цели, не се използват показателите за резултат. Отчетността е разнородна (наличие на множество документи и не е единна през годините, така че да се позволи съпоставимост на информацията). Липсват целеви стойности на всеки показател на годишна база, поради което не е възможно да се определи как отчетените резултати спомагат за постигането на целите и доколко са изпълнени.

Отчетността в общината е концентрирана в процеса на отчетност по бюджета. Община Искър има добре организирана финансова отчетност (при наличие на 7 второстепенни разпоредители с бюджет) и аналитичност по изпълнение на бюджета. При анализ на данните за тригодишния период се отчита ясна тенденция към нарастване на бюджета. За анализирания период бюджет 2013 е нараснал с 8,1% спрямо бюджет`2011(коригираният бюджет). Ако се възприеме „планът” като бенчмарк (целева стойност) за изпълнение на приходите и разходите, то резултатите са както следва:

• 
  Бюджетът към началото на годината спрямо уточнен план към 31.12 е нараснал с 10,6% през 2011 г., с 36,8% през 2012 г. и със 5,9% през 2013 г.;
  
• 
  Изпълнението на бюджета следва тенденция към неизпълнение (през 2011 г. изпълнението изцяло спрямо уточнения план е 79,38%, през 2012 г. е 84,32%, а през 2013 г. са изпълнени 86.12% от уточнения план), но с годините с по-малък процент, което се дължи и на подобряване на уменията за планиране и бюджет;
  

По отношение на приходната част на бюджета са постигнати следните резултати:

• 
  Налице е неизпълнение на собствените приходи спрямо уточнения план – през 2011 г. изпълнението е в размер на 83,99%, през 2013 г. - 99,1%, но през 2012 г.е налице преизпълнение в размер на 100,3%. Това е индикатор, който ни показва за наличие на проблеми при планирането на местните приходи и събираемостта им. В стойностно изражение собствените приходи се увеличават от 701 007 лв. през 2011 г. до 1 141 768 лв. през 2013 г., което представлява ръст от 62,8%. Отчетеното увеличение е за сметка на повишените постъпления от местни данъци (нарастване с 49,2%) и неданъчни приходи (ръст от 66,7%).
  
• 
  Изпълнението на приходите за делегирани от държавата дейности е 100% през 2011 г., 99,9% през 2012 г., 100% през 2013 г. Разчетът на изпълнението на приходите за общата допълваща субсидия също бележи нарастване.
  
• 
  Отчита се нарастване на просрочени вземания за анализирания период в размер на 29,4% - от 41 850 лв. през 2011 г. те вече са 54 186 лв. в края на 2013 г. Основната част от тях са просрочени вземания от местни данъци и такси.
  

По отношение на разходната част на бюджета са постигнати следните резултати:

• 
  При разходите за местни дейности е налице тенденция на неизпълнение на планираните разходи по бюджета(с корекцията). Докато през 2011 г. са направени разходи в размер на 66,88 % от уточнения план, през 2012 г. са реализирани 91,7%, а през 2013 г. - около 80,2% от планираните разходи.
  
• 
  Разходите за ДДД следват тенденция за изпълнение около 84% от уточнения план. За анализирания период те нарастват с около 6%, което се дължи основно на увеличението на стандартите за издръжка на делегираните от държавата дейности и по-високите разходи за издръжка.
  
• 
  Община провежда политика за дофинансиране на ДДД с общински приходи, като това се отнася основно до две дейности – общи държавни служби и допълнително осигуряване на такава приоритетна за общината област като образование. Прави впечатление, че постепенно намалява размерът на дофинансирнето на общите държавни служби – от 78 203 лв. през 2011 г. до 52 994 лв. през 2013 г.
  
• 
  В структурата на разходите се отчита тенденция на минимално увеличаване на дела на разходите за труд (заплати и осигурителни плащания) в общия бюджет за анализирания период (от 58,5% през 2011 г. до 59,5% през 2013 г.). Това се дължи на промените в законодателството относно възнагражденията на служителите през 2012 г.
  
• 
  Делът на разходите за издръжка бележи леко намаление в относителен план – от около 29,6% през 2011 г. на 28,6% през 2013 г.
  
• 
  за трите години разходите за субсидии се запазват в едни и същи граници - 2,5-2,6%.
  
• 
  Делът на капиталовите разходи в структурата на общия бюджет през различните години е с различно тегло. За 2011 г. то е 8,4%, през 2012 г. е 25,3%, а през 2013 г. е 7,7%. Видно от представените стойности е, че общината реализира ясно изразена инвестиционна политика за подобряване на инфраструктурата, придобиване, реконструкция и ремонт на дълготрайни материални активи. Структурата на капиталовите разходи от своя страна показва, че в основната си част това са привлечени финансови средства – по проекти и държавна субсидия. В по-малка степен са разходи за сметка на местни приходи.
  
• 
  За анализирания период община Искър няма просрочени задължения.
  

Използваните ресурси (разходи) са изследвани по функции за тригодишния период. Разходите са сортирани спрямо средно претеглената стойност на разхода по функция за тригодишния период. Едновременно с това, за всяка функция е изследван и темпът на нарастване на разходите (през 2013 г. спрямо 2011 г.), с оглед анализ на дългосрочната обезпеченост на съответната функция с финансови средства.

• 
  Най-голям дял в сборния бюджет имат разходите по функция „Образование”, като делът им за тригодишния период е средно 41,2%. Наблюдава се леко намаляване на относителния им дял, но в стойностно изражение те бележат увеличение с над 20 х.лв. през 2013 г. спрямо 2011 г.
  
• 
  На следващо място са разходите по функция „Общи държавни служби“. Те заемат 21,2% от общия бюджет (средно претеглено тегло за трите години), като може да се направи констатацията, че делът им е относително постоянен. В стойностно изражение също не се наблюдават големи амплитуди – през 2011г. средствата за „Общи държавни служби“ са 744 708 лв., а през 2013 г. – 777 901 лв.
  
• 
  През анализирания период разходите във функция „Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда”, които за изследвания период заемат дял средно за тригодишния период 19,3% в общия бюджет, варират с голяма амплитуда. Например през 2012 г. техният относителен дял е малко над 30% от всички разходи на община Искър, при 13,5% през 2013 г. Този висок относителен дял се дължи на по-големите капиталови разходи, направени през цитираната година.
  
• 
  Разходите във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” заемат дял от 6,9% средно в общия бюджет за анализирания период. При тях също не може да се отчете трайна тенденция на увеличение или намаление – ако през 2012 г. те намаляват спрямо 2011 г.,то през 2013 г. е налице увеличение и то не само като относителен дял, но и в стойностно изражение. Това се дължи на реализирането на определени социални дейности чрез проекти, вкл. субсидирани от Европейския социален фонд или други източници, при които се налага общината да има минимално съфинансиране.
  
• 
  Делът на функцията „Икономически дейности и услуги“ е средно претеглено за трите години 4,7%, като е налице тенденция на постепенно увеличаване на разходите като относителен дял.
  
• 
  Разходите във функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности” заемат средно 3,4% от всички разходи в сборния бюджет. През последните години за тези разходи и не може да се определи тенденция на леко увеличаване на разходите по отношение на тази функция, както в относителен дял, така и в стойностно изражение
  
• 
  На последно място в обема от разходи са тези от функция „Здравеопазване”, чийто размер е средно 1,0% за анализирания период. При тази функция ръстът на разходите е с 9% за 2013 г. спрямо 2011 година, но пък спрямо 2012 г. е отбелязано намаляване с почти 9% .
  

Следващата диаграма показва какво е нарастването на разходите по функции през анализирания период:

Основният извод, който може да се направи е, че бюджетът на община Искър е балансиран, но е трудно, без външно финансиране, да осигури дългосрочно, по всички функции, достатъчно ресурс. Причината е слабата икономическа активност в района и недостатъчната събираемост на данъците и таксите.

През анализирания период с най-голям ръст са средствата за образование, благоустрояване и околна среда, подобрение на инфраструктура, което е показателно за осигуряването с финансови средства на тези политики.

Трудно обаче може да се установи връзката между изразходените средства и стратегическите и годишни цели, които си поставя общинската администрация, поради липсата на систематизирани годишни цели на ниво община.

• 
  Покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи;
  
• 
  Население на един общински служител;
  
• 
  Ефикасност на местните приходи за покриване на капиталови разходи;
  
• 
  Събрани приходи на 1 служител;
  
• 
  Привлечени средства от администрацията.
  

Показателят показва с каква част от местните приходи на общината могат да бъдат покрити разходите за местни дейности. Полученият резултат дава възможност да се прецени каква е способността на общината да посреща текущите си задължения за местни дейности със собствени приходи.

Прегледът на показателя по години показва, че не е възможно на този етап да се изведе трайна тенденция. Резултатът за 2012 г. е много нисък, но през нея се оказва, че са направени относително по-големи капиталови разходи. През 2013 г. пък е налице много добра ефикасност – местните приходи покриват над 86 % от разходите за местни дейности.
Таблица 2. Индикатор – покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи

	2011	2012	2013
Стойност на местните приходи(лв.)	701 007	914 180	1 141 768
Общо разходи местни дейности(лв.)	1 253 777	2 013 233	1 323 783
Ефикасност на 1 лв. приход за финансиране на местните дейности	55,91%	45,40%	86,25%

И през трите години общината успява да поддържа положителна тенденция към нарастване на местните приходи. Но анализът показва, че финансова стабилност и независимост за реализиране на капиталови разходи и инвестиционни програми община Искър е в състояние да постига при едни дребномащабни и средномащабни инвестиционни проекти. За реализирането на по-големи са необходими допълнителни средства – чрез проекти и използването на гаранционни схеми.

В капиталовите разходи са включени тези, които общината извършва за финансиране на местни дейности и капиталови разходи за делегирани от държавата дейности, които са дофинансирани със собствени средства, а в местните приходи – само тези, които собствени приходи.

Стойностите на тези индикатори показват, че община Искър реализира собствени приходи, с които се стреми да покрива разходите за своите инвестиционни намерения като се разпростира в техните рамки.

Чрез този показател се измерва условната промяна на натовареността на общинските служители при отчитане на динамиката на промяна на местното население⁶. Обслужваните жители на общината от един служител през анализирания период са в рамките на 170. Но данните относно разходите за „общи държавни служби“ на 1 жител от общината бележат увеличение с 6,6% и са в размер на 113 лв. на 1 лице. Това показва, че разходите за администрацията нарастват с по-бързи темпове в сравнение със степента на натовареност и е необходимо да се търсят действия за оптимизация на разходите на общинската администрация.

За ефикасността от дейността на администрацията се съди и по равнището на събраните приходи спрямо 1 служител на администрацията. Резултатите показват, че през последните три години ефикасността на администрацията се подобрява с около 64% или с приблизително 11 140 лв. на 1 служител. Това се потвърждава и при разглеждане на бюджета на общината, където се отчете положителна тенденция на нарастване на местните приходи през целия анализиран период.

В тази част анализът обхваща дейността на общинската администрация, като се изследват ресурсите, с които разполага административната структура по звена за изпълнение на възложените им функции. Обезпечеността с ресурси на всяко звено е представена в Приложение 11.

Към момента на изготвяне на анализа общинска администрация Искър разполага с численост от 40,5 щатни бройки.

Поради липса на систематизирани данни за анализирания период за постигнатите резултати от общинска администрация Искър по изпълняваните дейности и функции, анализ и оценка на ресурсите и постигнатия с тях резултат на ниво на отделните звена не може да бъде направен.

Ресурсната обезпеченост с човешки ресурси на звената е добра. Като цяло служителите в администрацията имат високо работно натоварване. Според анкетираните представители на ръководния персонал, 100% от тях, смятат, че работното време на служителите в тяхното звено е напълно ангажирано и те работят при много високо натоварване, т.е. част от служителите работят при много високо натоварване, а на други – значително по-малко (Вж. Диаграма 16).
ДИАГРАМА 16. Как оценявате работното натоварване на служителите в ръководеното от Вас звено (ръководители)

В същото време, 81% от анкетираните служители считат, че работното им натоварване е нормално при напълно ангажирано работно време (Вж. Диаграма 17.). Други 11% пък са на мнение, че работят при много високо натоварване и напълно ангажирано работно време. Това разминаване в оценките на работниците и служителите е свързано със статута на самооценъчния елемент, който самите служители поставят на самите себе си. Почти винаги оценката и собственото мнение са самия себе си са по-високи от това на околните.

Компетентностите на голяма част от служителите, според самите тях надвишават изискванията (12% от анкетираните служители), а за другите са на нивото на изискванията (69% от респондентите дават такъв отговор). От Диаграма 18. се виждат тези самооценки.

При проведените интервюта се констатира, че ръководителите определят нужда от по-голяма ефективност в работата на служителите при максимално натоварване, поддържащи обучения на служителите и предприемане на мерки за мотивиране и задържане на квалифицираните хора.

По време на интервютата се констатира, че затрудненията са свързани с поддържането и текущите ремонти на сградата, тъй като през по-голямата част от анализирания период усилията са били насочени към икономия на разходите с цел реализиране на проекти.

Информационната осигуреност с ресурси на звената е добра. Частична осигуреност с информационни и материални ресурси, според мнението на служителите, дори когато се наблюдава в някое от звената не пречи на работата, т.е според мнението на служителите и ръководителите дори и при недостиг те се справят в ежедневните си задължения (Вж. Фигура 19., Фигура 20, Фигура 21 и Фигура 22.).

Резултатите от анкетното проучване сред ръководния персонал на община Искър по отношение на осигуреността с материални и информационни ресурси са идентични.

Осигуреността с материални ресурси е много добра и не създава пречки за дейността на общинска администрация, според мнението на анкетираните служители (96% от респондентите считат това.

Като цяло анкетираните служители са на още по-категорично мнение, че осигуреността с информационни ресурси е напълно достатъчна или като цяло са достатъчни за дейността им (85% от анкетираните служители). Едва 15% от респондентите смятат, че има определен недостиг на информационни ресурси, но се справят.