б) Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел за съответната област на политика

Изпълнението на ангажиментите на Република България към Европейския съюз и прилагането на законодателството в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда са гаранция за постигане на:

• 
  Съответствие с основните цели на националната политика по опазване на околната среда;
  
• 
  Намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве и околната среда.
  

ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ ПО ОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕТО И ПОЛЗВАНЕТО НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
МОСВ	Показатели за полза-ефект по бюджета	мерна единица	Бюджет 2018 г.	Отчет към 30.06.2018 г.	Резултат
№	2	3		4	5
1.	Съотношение на броя на водни тела с добро състояние на водите към общия брой водни тела	%	46	46	Показателят определя какъв процент от водните тела в България са с добро състояние и се изчислява като процентно съотношение между броя водни тела с добро състояние на водите и общия брой водни тела в България. Ефектът от изпълнението на реализираните мерки се изразява в увеличаването или непромяната на стойността, като пълният ефект следва да бъде постигнат чрез доближаване на стойността на показателя към 100%, т.е. след постигане и поддържане на добро състояние на всички водни тела в страната. Отчетената стойност на показателя за периода е 46%, което показва запазване доброто състояние на водните тела и постигане на целта за подобряване състоянието им в бъдещ период.
2.	Разработване и приемане на подзаконови нормативни актове.	брой	2	5	Осъществяване на проекти, свързани с предотвратяване, намаляване или ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и използването им като ресурс за икономиката;
3.	Разработване на проекти и провеждане на обществени поръчки	брой	8	3
4.	Рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и доизграждане на регионалните системи за управление на битови отпадъци	брой	15	10	Приемане на подзаконови нормативни актове, свързани с предотвратяване, намаляване или ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и използването им като ресурс за икономиката;
5.	Доизграждане на регионалните системи за управление на битови отпадъци	брой	5	0
6.	Издадени разрешения и регистрационни документи за дейности с отпадъци	брой	500	772	Намаляване на деградирани и замърсени почви, достигане на по – висок процент почви с добро качество и чисти почви и качествена продукция.
7.	Издадени разрешения за трансграничен превоз на отпадъци (транзит), внос и износ на отпадъци	брой	50	72
8.	Издадени разрешения на организации по оползотворяване и за индивидуално изпълнение	брой	5	13
9.	Отчет до Секретариата на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане във връзка с изпълнение на задълженията на България по Конвенцията	брой	1	0
10.	Координация на проекти свързани с управление на почвите	брой	3	0
11.	Брой съгласувани проекти за рекултивация	брой	30	6
12.	Намаляване броя на населението, потенциално изложено на наднормено замърсяване /по данни за 2017 г./	брой жители			Данните, отнасящи се до превишаването на дългосрочните (средногодишни) норми за КАВ, се обработват до три месеца след изтичането на съответната календарна година, т.е. към момента данните за 2017 г. са последните официални данни. Данните за 2017 г. са предварителни и след като бъдат верифицирани ще бъдат докладвани на ЕК в края на септември 2018 г.
	Фини прахови частици:				За повечето замърсители, които се контролират в съответствие с европейското законодателство, нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух (норми за КАВ) следва да се постигнат и спазват към:
	-          ФПЧ10		0	< 3 212 272	- 2005г. (за серен диоксид, ФПЧ10, олово, въглероден оксид);
	-          ФПЧ2,5			< 1 759 059	- 2010г. (за азотни оксиди, бензен и озон);
	Серен диоксид		0	< 83 239	- 2013г. (за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди);
	Азотен диоксид		0	< 1 611 508	- 2015г. (за ФПЧ2,5).
	Олово		0	0	В съответствие с разпоредбите на ЗЧАВ, управлението на КАВ по отношение на нивата на отделните замърсители се извършва по райони (агломерации) за оценка и управление (РОУ) на КАВ, които обхващат цялата територия на страната. Всеки отделен РОУ включва в себе си територията на една или повече общини, съгласно съществуващото административно-териториално деление. Определянето на границите на РОУ е извършено въз основа на предварителна оценка на нивата на замърсителите, за които са установени норми за КАВ, като последният актуален списък с районите за оценка и управление на КАВ е утвърден със Заповед на министъра на околната среда и водите.
	Въглероден оксид		0	0	В рамките на горните райони са разграничени отделните зони (териториални единици) и показателите, за които са превишени горните оценъчни прагове, нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения. За зоните, в които са превишени нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения (в отделните РОУКАВ), е задължително изготвянето на общински програми за достигане и поддържане на съответните норми.
	Бензен		0	0	Посоченият по-горе показател „брой жители” представлява теоретично възможния максимален брой от населението на страната, което потенциално може да бъде изложено за ограничен период от време на наднормено замърсяване със съответния замърсител. Реално засегнатото население в действителност е много по-малко. Точният брой на населението, изложено на наднормено замърсяване, може да се определя и на базата на изготвена моделна оценка в рамките на актуализираните общински програми по чл.27 от ЗЧАВ.
	Озон (тропосферен)		0	0
	Арсен		0	0
	Кадмий		0	0
	Никел		0	0
	Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), определени като бензо(α)пирен		0	< 1 942 390
13.	Разработени планове за действие за застрашени животински и растителни видове	бр./год.	2	2	Разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и планове за управление на защитени територии, и защитени зони са основен, научнообоснован управленски подходи и средство за постигане на целите на опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие на територията на Република България.
14.	Разработени планове за управление на защитени територии и защитени зони от Националната екологична мрежа	бр./год.	3	8-планове упр. на защитени територии/0-планове за упр.на защитени зони
15.	Дейности за информиране на обществеността за прилагането на екологичното законодателство и осъществената контролна дейност на РИОСВ	брой	17	17	Показателят измерва резултатите и степента на въздействие върху населението от провеждането на информационно-образователни програми и кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в сферата на околната среда и от провеждането на ефективен контрол за спазване на екологичното законодателство.
16.	Брой големи аварии и/или екологични щети спрямо броя на оператори на предприятията, попадащи в обхвата на законодателството в областта на контрола на риска от големи аварии и регистрирани оператори по Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.	%	0	0	Показателят измерва ефикасността и резултатите по изпълнение на политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда чрез предоставените услуги по програма „Оценка и управление на въздействието върху околната среда” като отразява крайния резултат от ползата/ефекта за обществото. Оценява и измерва степента на изпълнение на превантивните инструменти за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и предотвратяване възникването на големи аварии и отстраняване на последствията от тях.
17.	Ниво (общо годишно количество) на емисиите на парникови газове спрямо базова година - 1988 г.	Gg СО2eq	Не по-високо от целта за намаляване на общите емисии на парникови газове съгласно Втория период на задължения по Протокола от Киото (ПК 2) и законодателния пакет „Климат и енергетика”	Изготвена и докладвана Инвентаризация на парниковите газове за 2016 г.	Република България е страна, включена в “Приложение Б” на Протокола от Киото. През втория период на задължения по Протокола от Киото (2013-2020 г.) България ще изпълнява своя ангажимент за намаляване на емисиите съвместно с останалите държави-членки на Европейския съюз, като общата цел на Съюза е редукция на емисиите с 20 % спрямо нивата им от 1990 г. Целта се изпълнява въз основа на „вътрешно“ разпределение на усилията между държавите-членки, базирано на законодателния пакет „Климат и Енергетика“. Постигането на тази редукция на емисиите на парникови газове изисква прилагането на редица мерки във всички сфери на икономиката и в бита.

• 
  Източници на информация за данните по показателя за полза/ефект
  

В действащите ПУРБ са определени целите за опазване на околната среда за всяко водно тяло и въздействията, които водят или могат да доведат до непостигане на добро състояние за съответното водно тяло, като са обосновани и допустимите изключения за отлагане постигането на целите до 2021 или 2027 г.

Във връзка с разработването на ПУРБ 2016-2021 г.е извършена актуализация на общата характеристика на всеки район за басейново управление. Актуализирани са границите на повърхностни водни тела съгласно актуализирана типология. Определени са границите на водосборните области на повърхностните водни тела. Обособени са като самостоятелни повърхностни водни тела, представляващи зони за защита на водите предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Изготвени са паспорти на актуализираните повърхностни водни тела, включващи основните характеристики за всяко водно тяло. Актуализирани са границите на подземни водни тела и са прецизирани характеристиките им. Изпълнена е оценка на състоянието на водните тела, която се актуализира ежегодно по наличните данни от мониторинг.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) играе водеща роля в събирането, публикуването и разпространяването на информацията, свързана с управление на отпадъците. МОСВ изпълнява посочените функции чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и със съдействието на системата от Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ).

Проблем представлява това, че независимо от стартиралия процес на въвеждане на софтуерни продукти за обработване на информацията в ИАОС, все още значителна част от нея се събира и обработва на хартиен носител, което създава трудности при систематизирането й.

Данните за изпълнението на целите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци се обработват от ИАОС. РИОСВ събират данни за извършените проверки и издадените наказателни постановления. Информацията за броят на издадените разрешения и регистрационни документи е налична в МОСВ, ИАОС и РИОСВ.

Данните от националната система за мониторинг на нивата на нормираните замърсители в отделните РОУ на КАВ и извършваната текуща оценка на територията на страната се събират, обработват и съхраняват от ИАОС в нейната национална база данни. Последните са обект на обществен достъп по реда на Глава втора от ЗООС и се публикуват в бюлетините на МОСВ, ИАОС и РИОСВ, в т.ч. в ежедневните такива. Данните, отнасящи се до превишаването на дългосрочните (средногодишни) норми за КАВ, се обработват до три месеца след изтичането на съответната календарна година.

Броят на населението е съгласно официални данни на Националния статистически институт за 2017г. Обхванати са градовете с регистрирано наднормено замърсяване по съответните показатели за 2017 година, тъй като това са последните официални данни от мониторинга за оценка на качеството на атмосферния въздух.

Списъкът на районите (агломерациите) за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, вкл. техния териториален обхват, е утвърден със Заповед №РД-969/21.12.2013г. на министъра на околната среда и водите. Той подлежи на преразглеждане през период не по-малък от пет години, в т.ч. във връзка с резултатите от текущата оценка на КАВ, промените в източниците на емисии и др. В такъв случай резултатите от извършеното преразглеждане се публикуват в съответните Национални доклади за състоянието и опазването на околната среда в България (части „Атмосферен въздух. Качество на атмосферния въздух”).

Възможни са проблеми с достоверността на данните по отношение на показателя „Намаляване броя на населението, потенциално изложено на наднормено замърсяване“, тъй като посочените данни се основават на резултати от измерванията в пунктовете за мониторинг. Окончателните данни ще бъдат публикувани в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда на Република България за 2017г. (издание 2019г.) и се основават на изчисления, които обхващат само процента на населението, разположен около градските фонови или транспортни пунктове, съгласно методиката на Европейската агенция по околна среда.

Информацията по показателите полза/ефект е генерирана въз основа на подадените в дирекция НСЗП и одобрени, през отчетния период, предложения на планове за управление на Националната екологична мрежа, и одобрените от НСБР планове за действие за застрашени животински и растителни видове.

За осигуряване на информация по показателите се разчита и на изгражданата понастоящем Система за мониторинг на биологичното разнообразие в България. Следи се информацията от научни, изследователски, педагогически и ведомствени източници, както и информацията предоставяна от неправителствени организации. Обработката и интерпретацията на разглежданата информация се извършва от Изпълнителна агенция по околна среда и Дирекция НСЗП, МОСВ.

Информацията за участието и ангажираността на обществеността в процесите на вземане на решения, дейностите за повишаване на общественото съзнание и култура в сферата на околната среда и осъществената контролна дейност е налична в МОСВ и второстепенните структури на министерството. Информация за осъществената контролна дейност от РИОСВ и постигнатите резултати се публикува и актуализира ежемесечно на интернет страниците на МОСВ и РИОСВ.

В дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда и водите на Министерството на околната среда и водите се съхранява информация за проведени процедури по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и водите (оценка на въздействието върху околната среда и водите и екологична оценка) за инвестиционни предложения, планове и програми от компетенциите на министъра на околната среда и водите.

Във всяка от 16 –те Регионалните инспекции по околна среда и водите се съхранява информация за процедури по оценка на въздействието върху околната среда и водите и екологична оценка от компетенциите на директор на РИОСВ.

В отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“, дирекция „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването“ се съхранява информацията за проведени процедури за отстраняване на екологични щети и регистрирани оператори по предотвратяване на промишленото замърсяване. Информация за констатирани екологични щети, респ. проведени процедури следва да се съхранява и в Регионалните инспекции по околна среда и водите/Басейнови дирекции/Дирекции Национални паркове; за класификацията на предприятията/съоръженията с нисък и висок рисков потенциал по чл.103, ал.2 от Закона за опазване на околната среда, архивна документация за проведени процедури по глава седма, раздел I на Закона за опазване на околната среда за издаване, преразглеждане, изменение и отмяна на разрешителни по чл.104, ал.1 от Закона за опазване на околната среда и одобрени Доклади за политика за предотвратяване на големи аварии по чл.107 от Закона за опазване на околната среда, протоколи и доклади от проверки, съгласно чл.157а от Закона за опазване на околната среда, извършени от Регионалните инспекции по околна среда и водите, на чиято територия се намират предприятия и/или съоръжения с висок и нисък рисков потенциал.

Източници на информацията са:

Задължителните периодични докладвания на Република България до Секретариата на Конвенцията чрез Национални съобщения съгласно чл. 12 от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Двугодишно докладване съгласно Решение № 2/CP.17 и Решение № 19/CP.18 на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата;

Задължителното ежегодно докладване до Секретариата на Конвенцията чрез националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и по Протокола от Киото;

Задължителните национални докладвания до Европейската комисия.

• 
  
  Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
  attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
  attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
  attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
  
  
  
  Изтегляне 4.83 Mb.
  
  Сподели с приятели: