Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4
§ 16. Исторически-еволютивното направление в Италия
Изтегляне 3.87 Mb.
|
§ 16. Исторически-еволютивното направление в ИталияВ Италия въздействието на новите схващания се е проявило най-напред в известна склонност към обективната тълкувателна теория. У Chironi и у неговия сътрудник Abеllo тази склонност се е изразявала в енергично подчертаване на значението на целта на тълкуваната норма, тъй както и Binding, доразвивайки в това отношение идеите на Ihering, бе виждал в целта ръководещия критерий на тълкуването154. Напълно определена и завършена форма това направление е намерило в познатата „обща част“ на Nicola Coviello: мисълта на закона трябвало да се различава от мисълта на законодателя; последната имала само „простата функция на средство за образуване на закона“, който носел сам в себе си своята същност и собственото си съдържание, състоящо се във вътрешното значение на неговите разпореждания, независимо от субективната воля на автора им (пос. съч., § 23). Целта на тълкуването е била да разкрие „обективната воля на закона“. Касае се за „волята на закона“, както я определят данните от времето на неговото издаване. Coviello изрично е протестирал срешу еволютивната теория, като я е обвинил в хипокризия, която се закривала зад привиден респект към закона, за да го наруши по-лесно (§ 30). Nicola Coviello е обнародвал своята „Обща част на гражданското право“ в 1910 г. Предната година Degni публикувал една голяма работа върху тълкуването на законите и е посочил в нея около петнадесет имена на юристи, които според него трябвало да се смятат за привърженици на „исторически еволютивната теория“155. В действителност, ако под „исторически-еволютивен метод“ трябва да се разбира това, което са мислели Degni и повечето от посечените от него автори, с които можах да се справя, Соviеllо надали би й отправил острата си критика. Като говори, че законът се отделя от своя автор и се превръща в самостоятелна същност, която живее свой особен и независим живот, и че смисълът на закона еволюира с историческото развитие, Degni иска да каже, че промените и нововъведенията в законодателството, настъпили след влизане в сила на даден закон, косвено влияят върху неговото съдържание и могат да трансформират първоначалния му смисъл. Касае се за еволюцията в съдържанието на отделните законоположения, която се явява като посредствен резултат от еволюцията на законодателството. Понеже позитивното право и, по-специално, правото на писания закон трябва да се третира като единно и непротиворечиво цяло, нуждата от хармония между съдържанието на неотменените изрично законоположения на една по-стара епоха и принципите, на които един нов закон е дал живот, естествено изправя тълкувателя пред дилемата: или първите да се смятат за мълчаливо отменени във всички случаи, когато не прилягат напълно към началата на новия закон, или, ако текстовете го позволяват, те да бъдат съобразени чрез ново тълкуване с новата ориентация на законодателството. Преобладаващата доктрина и практиката всякога са предпочитали второто разрешение. Мисълта на Degni е, че и без да го изисква потребността да се избегне една очевидна антиномия, едно еволютивно тълкуване би могло да ревизира съдържанието на текстовете винаги когато нови схващания са намерили израз и нови нужди са намерили признание в един нов законодателен акт. Maggiore е писал, че движението за реформиране на правните методи е взело исторически и еволюционистичен характер в латинските страни, с направлението, което носи името „исторически-еволютивен метод“156. В известно отношение и до известна степен това твърдение отговаря на истината. Но то нито изчерпва същността на новите идеи, които господстват днес във Франция, нито, доколкото има предвид Degni и неговите съмишленици, т.е. мнозинството от авторите обявили се в Италия за привърженици на „исторически-еволютивния метод“, държи достатъчно сметка за значителната разлика между тяхното схващане и преобладаващото френско разбиране за еволютивното тълкуване. Като разрешават на тълкувателя да вложи нов смисъл в „живата и еволюирала формула на закона“, във Франция не мислят, че тази възможност трябва да се ограничи с правото да се оползотворят широко само санкционираните от законодателя нови принципи и разрешения. Идеята там е, че съдията може, сам и без да търси особена опора в нови текстове, да предпочете онова съвместимо с редакцията на стария закон тълкуване, което по-добре би отговорило на променените социални условия. Относно критерия, който трябва да ръководи съдията при тази му преценка на променената социална обстановка, не всички са, както видяхме, достатъчно наясно, но е сигурно поне отрицателното положение, че този критерий не бива да се търси само във волята на държавата, проявена, косвено, в законодателното реформиране на други сродни материи. Напротив, Scialoja, комуто Dеgni приписва „исторически-еволютивния метод“, изрично е подчертавал, че промененото тълкуване, за което той говори, се основава на самата воля на законодателя и в действителност не е нищо друго, освен вярно и цялостно нейно изпълнение157. От негова страна това е само пояснение на съпротивата му срещу схващания като тези, кото по-късно са се оформили в доктрината на Kohler, на Saleilles и на др. Същото трябва да се каже за Leonardo Coviello158. Fadda и Bensа и Filоmusi-Guеlfi, струва ми се, не са отивали по-далече159. И ако Brugi не изглежда толкова определен160, сам Degni е имал грижата да изключи всяко възможно недоразумение: неговата доктрина цели „да се поставят в постоянна и непрекъсната връзка старите закони с принципите, утвърдени в новите законодателни течения“, да се удовлетворят новите изисквания и нужди на социалния живот, „ако и доколкото промените са проникнали в новите законодателни продукции“, доколкото те „са намерили признание, макар косвено, в цялата законодателна система“ (пос. съч., 75, 78, 100). Най-общо казано, обективното направление изглежда да преобладава и в по-новата италианска гражданскоправна литература. Наистина, мненията на отделните автори са разделени с твърде много отсенки, и надали може да се смята, че се е окончателно очертала една завършена господстваща система, като цялостен блок. Все пак, може да отбележи известна доминираща тенденция. Еволютивното тълкуване, в смисъла, който е давал на тази дума Degni, има своите открити привърженци, например, в лицето на Dusi и на Ravà161. Последният е мислел даже, че еволютивното тълкуване отваряло за съдията не малка възможност да отговори на изискванията на справедливостта (n. 72). Тъй трябва да се разбира, мисля, и De Ruggiero, когато той обяснява, че тълкуването имало за задача да търси волята на самия закон, отделена от личността на неговия автор, и че по този начин правоприложението можело „да се постави в хармония с общото правосъзнание на времето и с новата ориентация на обществената съвест, но без хитрувания и хипокризия, само доколкото целият комплекс на действащото законодателство дава опора за това“162. В границите на същото схващане за едно основано върху самия закон еволютивно тълкуване се е движел и Francesco Ferrara. Само че, следвайки Kohler, той е приел, като исторически факт и неизбежна последица на законите на развитието, и несъзнателното отклоняване на съдията от „истинския“ смисъл на закона, когато променената духовна атмосфера наложи, неусетно, своя печат върху правоприлагането163. Последната мисъл се споделя в по-ново време от Carnellutti164, който инак, в разрез с мнението на повечето, счита за правилна само субективната тълкувателна теория165. Най-сетне, и Luigi Ferrara е видял същността на „метода на историческата еволюция“ именно във „възприемането на новите проявления на позитивното право, само доколкото те влизат в рамките на законите“. Той сам клони към по-радикално разрешение: чрез еволютивното тълкуване Luigi Ferrara е готов да отвори вратите за всички изисквани от живота трансформации на действащото право, стига да не се засягат големите линии на законодателната постройка ‒ нейните съществени принципи и нейната система. „Отвъд писания закон, но във и чрез неговата система“, е заключителният му лозунг166. Това би приел, може би, и Stolfi, но неопределените му формули и тук, както в толкова други случаи, не разкриват една сигурна мисъл167. Срещу всяко по-широко еволютивно тълкуване се обяви, преди известно време, Pacchioni168, възприемайки критиката, която Enneccerus е отправял срещу обективната теория. Прогресът на правото, мисли Рaссhiоni, трябва да се осигури не чрез промяна в метода на тълкуването, но чрез ревизиране на традиционното учение за източниците на правото в посоката показана от Lambert. Съвсем напоследък, обективната теория срещна в Италия решителен противник и в лицето на Gino Gorla169, който в един опит да изясни същността на тълкуването чрез ученията на Croce, схвана дейността на тълкувателя като възпроизвеждане, преживяване и доразвитие на нормативния акт на законодателя, като критерий или принцип за разрешаване на конкретния случай. Gorla не отрича, че обективното тълкуване би могло да бъде наложено от самия законодател с надлежно разпореждане, но мисли, че такова разпореждане би било по-скоро странно и дори абсурдно (n. 12), и че чл. 3 от предварителните разпореждания на италиянския кодекс от 1865 г. няма това значение (n. 42). Изобщо изследванията на Gorla са съсредоточени върху психологическата и логическата същност на тълкувателния процес и на правното познание. Изграждането на метода на тълкуването като позитивноправен и законодателен проблем отстъпва на второ място в тези изследвания. Каталог: static -> 5502d30ee4b0f063546540ec 5502d30ee4b0f063546540ec -> Закон за устройството на съдилищата в България (зус), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава 5502d30ee4b0f063546540ec -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите 5502d30ee4b0f063546540ec -> Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г 5502d30ee4b0f063546540ec -> Държавен съвет №402742 ecli: fr: 2016: 402742. 20160826 5502d30ee4b0f063546540ec -> Какво научихме от германските затвори Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|