Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4
§ 13. Еволютивното тълкуване във Франция
Изтегляне 3.87 Mb.
|
§ 13. Еволютивното тълкуване във ФранцияВсякога и във всички страни на юриспруденцията е била присъща известна склонност към метода, препоръчан от еволютивното направление на обективната теобия. Kohler и цитираният от него по-стар английски наблюдател Holland са го забелязали още твърде отдавна119. И във Франция методата на еволютивното тълкуване се е явила най-напред в решенията на съдилищата, без да се въздига в цялостна тълкувателна теория и, може би, без да се съзнава ясно истинската й същност120. Засилила се с отдалечаването от момента, когато законникът е влязъл в действие, тази тенденция на практиката е била, естествено, забелязана, оценена и използуване от някои автори. Особено – от така наречените аретисти, които поради маниера на работата си са стояли най-близо до юриспруденцията. Затова и Bonnecase сочи тъкмо аретиста Labbe като един от първите, които са възприели отчасти идеята, че тълкуването има за задача да „приспособи текстовете към промените на социалния живот“121. Касаело се е, обаче, пак за наченки, които не са се оформили в самостоятелна нова тълкувателна теория122. Решителният обрат във френската доктрина в полза на обективното тълкуване е дело най-вече на Saleilles. Само че във Франция говорят не толкова за обективно тълкуване, колкото за „огъване на текстовете“. Мисълта е че тълкуването трябва да постави закона в хармония с новите нужди на правния живот, с новите социални състояния и с новите схващания за добро и справедливо, като вложи в текстовете ново разбиране, но без да преминава границите, очертани от възможностите на тяхното словесно съдържание. Kohler не се е решавал да смята съзнателното осъществяване на тази мисъл за съвместимо с дължимото от съдията подчинение на закона. Във Франция, в началото на сегашното столетие, по-силно са чувствали нуждата от модернизиране на позитивното право и са били по-малко въздържани. В своя предговор към първото издание на цитираното съчинение на Geny Salеilles123 е резюмирал схващането си в една формула заета от Ihering: „Отвъд code civil, но чрез него“. По-подробното развитие на това схващане е трябвало да остане запазено за другите му работи от същото време. Подходящ повод за това Saleilles е намерил в своето изследване върху учението за волеизявлението в новия тогава германски граждански законник124. „Законодателят, е писал той, издава закона като един принцип за социален режим, който трябва сам да се задоволява в постоянното си приспособяване към социалните изисквания“ (213). За да се осъществи тази цел законът трябвало да се тълкува „по начин, който най-много подхожда към доброто функциониране на създадения от закона механизъм“. А тъй като социалната материя била една органическа материя, която постоянно се променя, прилаганото към нея регламентиране трябвало да следва прогресивната еволюция на средата, за което е създадено (с. м.). В тази мисъл Saleilles е виждал само едно по-последователно прокарване на основната концепция на историческата школа, че всяко право е само продукт на постепенното историческо развитие на обществото и на нацията. Напротив, собствената тълкувателна теория на Saleilles и на неговите привърженици, които са прикрепявали закона неподвижно към мисълта на законодателя в момента на неговото издаване, означавала изоставяне на основната идея за развитие в живота на правото и абдикация от действителната мисия на правника –да следи и помага за реализирането на правните промени и за непрекъснатия напредък на живото право. „Ако, според самата историческа школа, правото се ражда в историята, би трябвало да му се доставят и необходимите органи, за да се освободи то от неопределеното му състояние в обичая и за да се кристализира в позитивни формули“125. Такъв орган можела да бъде само юриспруденцията. Нейният инструмент пък не можел да бъде друг, освен един тълкувателн метод, които би съумял да следи еволюцията: „Ако се иска еволюиране на юриспруденцията, то е защото еволюцията се смята за възможна, защото тя се счита съвместима с нашите принципи относно тълкуването“. Така текстовете на закона щели да останат същите, но те щели да покриват вече едно променено съдържание (113 и сл.). Еволютивното тълкуване е било за Saleilles най-ценното средство на правното развитие. Но приносът на този голям юрист към тълкувателната теория не се изчерпва само с това му становище. Не напразно Saleilles е бил смятан за „главния вдъхновител на съвременното юридическо движение“126. Неговото име е тясно свързано и с успехите на сравнителното право във Франция и с така нареченото „възраждане на естественото право“. В това отношение, обаче, Saleilles е бил особено предпазлив. Той се е страхувал от едно естествено право, което би могло да доведе до господство на чистия субективизъм127. Той не е допускал съдията да може да прилага идеите за абсолютна правда, които един абстрактен идеал за естествено право би могъл да му внуши, освен ако се касае за принципи, намерили вече външен израз в известни обективни елементи. Той е предпочитал да търси онова, което би могло да се нарече „обективни елементи и обективни реализации на естественото право, в неговото историческо проявление в течение на социалната еволюция“. Тези обективни реализации на относителното „естествено право с променливо съдържание“, за което говорел Stammler, можели да се намерят в „следните три области на опитното позитивно констатиране: в законодателната аналогия, в колективното правно съзнание и в сравнителното право (105 и сл.). Трудно е да се отдели по-късната съдба на еволютивната теория във Франция от цялостното развитие на новата френска доктрина за източниците и прилагането на правото. Сигурно е едно: в практиката на съдилищата едно от предпочитаните средства за модернизиране и доразвитие на правото е било тъкмо „приспособяването на текстовете“ към неговите нужди на живота и към променените условия и възгледи. В своето грижливо изследване върху „техниката на юриспруденцията“ Perreau е илюстрирал извънредно сполучливо тази тенденция128 „изоставяйки революционната концепция за всезнаещия и всемогъщ законодател, нашите съдии виждат в писания закон само водач разумен, но човешки, т.е. несъвършен“ (665). Средствата на юриспруденцията в нейната постоянна работа за приспособяване на текстовете към променливите и сложни нужди на социалния живот били главно три: а) свободно тълкуване, което търси, наистина, възможната опорна точка в писаните текстове, но което не се колебае да заменени първоначалния им смисъл с едно ново значение, понякога толкова отдалечено от намерението на техния автор, че Perreau е говорел дори за interprétation déformante (623); б) широко изполване на принципа на автономия на волята, за да се изведе чрез него желаното разрешение от волята на самите страни и в) разпространително тълкуване, което включва и аналогията, и чрез което на принципите на закона се подчиняват, наред с уредените от него положения, и такива, с които те имат „само редки допирни точки и далечни сродства, често съвсем повърхностни и понякога оспорими“ (623). Впрочем, в 1904 г. самият пръв председател на френския касационен съд – Ballot-Beaupré – е заявил в известната си реч, произнесена по случай стогодишнината на Code civil: „Но когато текстът представлява известна двусмисленосг, когато се явява съмнение върху неговия смисъл и значение, когато при сравнението с някой друг текст се окаже, че последният може да му противоречи или да го ограничава в известна мярка или, напротив, да го доразвива, аз смятам, че, тогава, съдията има най-широка власт да тълкува; той не трябва да се спира, за да търси упорито каква е била мисълта на авторите, когато преди сто години, са съставили един или друг текст, той трябва да се пита, каква би била тази мисъл, ако същият член беше съставен днес от тях; той трябва да си каже, че след всички промени, които от един век насам са настъпили в идеите, в нравите, в институциите, в стопанското и социално положение на Франция, справедливостта и разумът заповядват текстът да се приспособи либерално и хуманно към реалностите и изискванията на модерния живот“129. В доктрината, еволютивното тълкуване е било посрещнато критично от страна на някои автори. Още в първото издание на изследването си върху методата на тълкуването Geny енергично му се е противопоставил (n° 97), а и в второто – от 1919 г. – е възобновил критиката си (n° 190). Изхождайки от положението, че законът е волев акт на законодателя, Capitant е направил същото: „Текстът на закона има значение само като манифестация на воля; за да се открие истинския му смисъл, трябва да се пита намерението на законодателя“130. Към тях се е присъединил цитираният от двамата Tissier, a Cézar-Bru и Pilon също не са имали особена симпатия към това, което първият е нарекъл: „да се извличат от един престарял и изживян закон принципи, които той никога не е съдържал“131. Далеч по-многобройни са били обаче авторите, които са възприели мисълта за приспособяването на текстовете – едни изрично, други мълчаливо; някои с известни резерви, други безусловно, а трети даже в формата на „деформиращото тълкуване“ на юриспруденцията. Adhémar Esmein го е направил в своята програмка статия в първия брой на Revue trimestrielle de droit civil: „Субстанцията на Code civil ce е огънала и променила – това е факт, който трябва да доминира днес науката и преподаването... Промените са се осъществили, като са били респектирани старите тестове, но огънати чрез тълкуването“132. В същата годишнина на същото списание Meynial е одобрил, колкото се отнася до тълкуването на законите, учението на Saleilles133. Малко по-късно, полемизирайки с Geny, Lambert е застанал на същото становище134. Разделени по въпроса за необходимостта от обща ревизия на кодекса, Larnaude, Planiol и Gaudemet са се съгласили да признаят за полезно едно прогресивно тълкуване в рамките на текстовете135. Почти едновременно с по-горе цитирания Perreau, ролята на юриспруденцията в това отношение е била оценена и от Duguit: „Текстът е винаги същият; но той е останал без сила и живот; или пък, чрез мъдро и остроумно тълкуване, нему са дадени смисъл и значение, които никога не си е представлявал законодателят, когато го е писал“136. Даже Colin и Capitant, като са споменали тази роля и са предупредили срещу опасностите от евентуални увлечения, не са се решили да я отрекат изцяло137. А в най-ново време между защитниците на „огъването на текстовете“ трябва да се споменат Josserand, Bonnecase и Savatier138. Какви успехи е имала тази система в отечеството на Laurent? Юриспруденцията тук отрано е отказала да следва неговите прекалено тесни схващания139. В доктрината, учението на Saleilles и методът на френските съдилища са намерили и съмишленици и критици140. Кое от двете направления доминира в действителност, не бих могъл да кажа. Каталог: static -> 5502d30ee4b0f063546540ec 5502d30ee4b0f063546540ec -> Закон за устройството на съдилищата в България (зус), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава 5502d30ee4b0f063546540ec -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите 5502d30ee4b0f063546540ec -> Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г 5502d30ee4b0f063546540ec -> Държавен съвет №402742 ecli: fr: 2016: 402742. 20160826 5502d30ee4b0f063546540ec -> Какво научихме от германските затвори Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|