Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4
Изтегляне 3.87 Mb.
|
§ 18. Новият италиянски законникЗаконодателят от 1942 г. не е донесъл много ново в учението за тълкуването на законите. Член 12 е възпроизвел стария чл. 3, с известни редакционни и чисто формална поправки. Съществена е само промяната в края: вместо „общите правни принципи“ тук стои „общите принципи на правния ред на държавата“. По-значителни са измененията в чл. 14, който отговаря на стария чл. 4 и ограничава, в изброените от него случаи, разширителното тълкуване. То е недопустимо вече само по отношение на наказателните закони и на законите, които правят изключение от общи правила или от други закони. Изоставен е третият случай на стария чл. 4: законите, които ограничават свободното упражнение на правата. Първите коментарии на тези текстове са се движили в кръга на познатите идеи. Mariano D’Amelio, например185, се ограничава с една не съвсем изяснена екзегеза на текстовете. Той вярва в максимата in claris non fit interpretatio (20), клони към обективната тълкувателна теория (21), съгласява се да допусне даже едно умерено еволютивно тълкуване (24) и възприема по отношение на проблема за празнините гледището на Donaii (31). Неаполският коментар на Francesco Azzariti, Martinez и Giuseppe Azzariti186 е също кратък в учението за тълкуването. По-ясно и по-решително от D’Amelio и той е приел еволютивното тълкуване (n. 43), като е застанал изобщо на базата на обективното тълкуване (n. 42). Дори по времето, когато господството на либерализма върху европейския дух е изглеждало най-непоклатимо, италианската теория винаги се е отличавала с известна тенденция да извлича всяко право от Държавата. Ние видяхме и по-старите манифестации на тази тенденция в учението за източниците на правото и ролята, която тя е играла при разрешаването на въпроса за празнините и за общите правни нринципи. Доктрината на фашизма е могла само да я засили. Етатизъмът и корпоративната теория са вдъхновили и постановленията на законника от 1942 г. относно източниците на правото. Чл. 1 е изброил като такива източници законът, правилниците, корпоративните норми и обичая. А според чл. 8 в материите, уредени от закон или от правилници, обичаят има значение само доколкото те се позовават на него. По-друг произход има промяната в чл. 12. Първоначалната му редакция е говорела за „общите принципи на действащото право“, като е искала да санкционира с това господстваща теория и да отстрани учения като тези на Del Vecchio, на Pacchioni и др. По-късно тази редакция е била сметната за много тясна и вместо нея е била възприето по-горе възпроизведеното препращане към „общите принципи на правния ред на държавата“. Няма съмнение, обаче, че при духа на времето, когато законникът е влязъл в сила, тази промяна е могла само да укрепи положението на теорията, която е считала държавата за извор на всяко право187. В една своя част новият италиански законник вече не е в сила: доколкото нормите му са свързани с корпоративното устройство на държавата. Каква ще бъде бъдещата съдба на останалите разпореждания, които образуват огромната маса на неговото съдържание? Какви насоки ще вземе изобщо италанската теория? Дали, освободена от етатизма на фашистката доктрина, тя ще се обърне към едно по-широко учение за правоприлагането или ще остане на позициите, които е заемала и преди установяването на фашизма в Италия? Да се отговори отсега на тези въпроси е невъзможно. Биха могли да се направят, може би, само някои предвиждания. Ученията на някогашното „свободно право“ не са намирали почва в италианската правна мисъл. Респектът към закона е бил винаги за италианските юристи необходимата предпоставка за онази правна стабилност, която те смятат за една от съществените придобивки на цивилизацията. В това направление едва ли могат да се очакват революционни промени във възгледите. Остава открит другият проблем. С вярност към закона може да се отиде само дотам, докъдето той сам стига. Кой път ще поеме италианската теория зад тази линия? Пътят на произволните спекулации ли – на несигурните конструкции и на фикциите, които Scaduto препоръчва188 и чрез които авторитетът на един привидно следван закон се използува, за да се покрият случайни разрешения? Или пътят на един прояснен позитивизъм, който не закрива очи пред фактите? Новото правило в чл. 12 на законника от 1942 г. може би няма да бъде в състояние да насърчи по-доброто разрешение. Каталог: static -> 5502d30ee4b0f063546540ec 5502d30ee4b0f063546540ec -> Закон за устройството на съдилищата в България (зус), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава 5502d30ee4b0f063546540ec -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите 5502d30ee4b0f063546540ec -> Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г 5502d30ee4b0f063546540ec -> Държавен съвет №402742 ecli: fr: 2016: 402742. 20160826 5502d30ee4b0f063546540ec -> Какво научихме от германските затвори Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|