Плащаме от джоба си 40 на сто от разходите за здраве

Плащаме от джоба си 40 на сто от разходите за здраве

България се нарежда на челни позиции по т. нар. плащания от джоба на пациентите в сравнение с други страни членки в ЕС. При нас това са над 40% от общите разходи за здравеопазване. Това съобщават от Националната пациентска организация.

Страната ни изостава значително по ред други показатели процент на публични разходи за здраве, процент на населението с незадоволени потребности от здравни грижи поради финансови бариери и др.

Наскоро публикуваното становище на Експертната група за ефективни начини за инвестиране в здравеопазването отчете, че колкото по-висок е процентът на доплащане в една страна, толкова по-ниски резултати генерира тя, особено по отношение на достъпа до здравни грижи. Дебатът бе проведен в Европейския парламент, организиран от Групата на евродепутати, които работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествена медицинска грижа със съпредседател българският евродепутат д-р

Андрей Ковачев, и Европейското партньорство за достъп до качествено здравеопазване с генерален секретар д-р Станимир Хасърджиев.

В дискусията участва и председателят на експертната група проф. Ян Де Масенер, професор в Университета Гент (Белгия). Докладчикът д-р Сара Томсън, старши специалист по финансиране на здравеопазването в Регионалния офис на СЗО за Европа, подчертава основните бариери пред достъпа - финансова достъпност, навременност и наличност на здравни услуги.

По време на събитието беше обявено, че по предложение Андрей Ковачев за следващата година ще бъдат предвидени средства за проучване на този проблем в ЕС.
Заради мръсотията в лечебните заведения всяка година

2000 умират от инфекции в болниците

Не по-малко от 2000 българи умират всяка година от бактериални пневмонии и възпаления на пикочните пътища, причинени от вътрешноболнични инфекции. Това съобщиха инфекционисти по време на семинар за превенцията и контрола на вътреболничните инфекции, който се проведе в София вчера.

Клиниките ни бъкат от всякакви "коки", които впоследствие докарват редица тежки заболявания.

В България повечето от смъртните случаи са причинени именно от вътрешноболнични инфекции, които са ударили пациента след изписването му или са тлеели дълго време, дори месеци след като се проявят в някакво тежко вътрешно заболяване, коментира за "Монитор" проф. Тодор Кантарджиев - национален консултант по микробиология и директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Оказва се, че

въздухът не е стерилен

във всички операционни. Малките лечебници в провинцията, най-вече общинските, нямат апаратура, която да го пречиства и йонизира. Освен това в лечебните заведения се работи с вода от чешмата, а не с дестилирана. Това са едни от основните причини за заразите, с които човек обикновено излиза от лечебниците.

За да не се проявят вътрешноболничните инфекции още докато човек е хоспитализиран, към 15-ия ден след изписването той развива пневмония или урофилия инфекция на пикочните пътища, поясни проф. Кантарджиев.

При имплантирането на стави също е възможно проявите на заразата да се появят твърде късно - дори след 12 месеца, констатираха още лекари по време на семинара вчера. Затова на всички, които се поставя някакъв имплант, също се тъпчат с антибиотици. Затова по употребата на тези силни медикаменти нашата страна е на трето място в европейската класация.

За разлика от Европейския съюз, където 95% от антибиотиците се приемат извън клиниките, т. е. вкъщи и едва 5 на сто в лечебните заведения. В България 20 процента се консумират в лечебните заведения и 80% се дават за домашно лечение. По мнението на специалистите това е причината в последните години хората да стават все по-резистентни към тях.

Същевременно всяка втора медицинска сестра се е инфектирала със заразна болест от пациент, като хепатит например, съобщи за "Монитор" почетният председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Причината е, че редица болници пестят от предпазни средства, като ръкавици и маски. Така жените се инфектират от болни пациенти, поясни проф. Маркова и допълни, че най-уязвими са работещите в спешните отделения и в центровете за спешна помощ, където в борбата за спасяване на човешки живот няма време за изследвания за ХИВ/СПИН, хепатит или някаква друга зараза. Като негативен пример тя посочи фактът, че рядкост са сестрите, които взимат венозна кръв с очила например, защото ги нямат на разположение.

Специалистите по инфекциозни болести в страната не достигат. Общо те са не повече от 50 човека за цялата страна. Тези доктори напускат масово или ако са по-млади, се ориентират към друга специалност, тъй като работата им е тежка и опасна, но ниско платена, съобщиха лекари вчера.

Проблемът е, че тази специалност не е печеливша.

Лекарите, които са я специализирали, лекуват най-бедните и занемарени в здравословно отношение слоеве от населението. По тази причина няма желаещи млади хора, които да искат за станат инфекционисти, поясни за "Монитор" проф. Камен Плочев - началник на Клиниката по инфекциозни заболявания и екзотични болести във Военномедицинска академия. За да я запише някой, трябва много силна мотивация, и то на кариерно ниво, каза проф. Плочев. В клиниката, която той ръководи, има седем млади лекари, които специализират точно това в момента. По думите му обаче те са се насочили в този профил, защото ВМА им дава големи възможности за развитие. Не само в общинските, но дори в големите областни болници няма инфекционисти. Дори там, където има големи инфекциозни отделения, има по един - максимум по двама такива лекари, като в немалко случай дори единият е пенсионер, води се фиктивно на работа и само подписва историята на заболяванията, за да може съответното лечебно заведение да сключи договор със здравната каса.